Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на седми
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Антоанета
П., като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 12453 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 163396 от 11.07.2019 г., постановено по
гр. дело № 19305/2017 г., Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав, по предявения от Г.С.Т. срещу „А.“
ЕООД иск с правно основание чл. 200 КТ е осъдил ответното дружество да заплати
на ищцата сумата от 63 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на С.В.Х.– баща на ищцата –
починал на 29.02.2016 г. вследствие на трудова злополука, настъпила на
29.02.2016 г. по време на извършването на работа, възложена му от работодателя
„А.“ ЕООД, в новостроящ се хотелски комплекс на „С.Д.– 1“ ЕООД в с. Баня, общ.
Разлог, област Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.02.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата над сумата от 63 000 лв. до пълния предявен размер от
150 000 лв. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното
дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 840 лв., представляваща
разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, съответно на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
от 2 520 лв., представляваща държавна такса съразмерно на уважената част
от иска. На основаине чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на
ответника сумата от 2 659,30 лв., представляваща разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието
на третото лице помагач „С.Д.“ ЕООД на страната на ответника.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „А.“ ЕООД, в която се излагат подробни съображения за
неправилност на обжалваното решение в уважената част. Жалбоподателят намира за
правилен изводът на първоинстанционния съд, че с поведението си пострадалият е
допринесъл за настъпване на трудовота злополука, като оспорва възприетата от
съда степен на съпричиняване в размер на 50 %, считайки че при определянето
ѝ не е съобразена степента на проявената от пострадалия груа небрежност.
Счита, че действителната степен на съпричиняване се доближава до 100 %, в
подкрепа на което изтъква значението на иначе съобразеното от
първоинстанционния съд обстоятелството, че именно на пострадалия е възложено да
отговаря за спазването на правилата за безопасност на обекта. Сочи, че размерът
на определеното обезщетение не е съобразен с правилото на чл. 52 ЗЗД и
конкретната икономическа обстановка в страната. Моли обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение бъде намалено. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от въззиваемата ищца чрез адв. Д. и адв. Д., в който се излагат
подробни съображения в подкрепа на първоинстанционното решение в обжалваната
част. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Третото лице помагач „С.Д.“ ЕООД не заявява
становище във въззивното производство.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба. Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Въззивният
съд споделя изводите, до които е
достигнал първоинстанционния съд относно наличието на фактическия състав на
чл.200, ал.1 КТ, а именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия и ответника; настъпване на трудова злополука,
претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение,
причинила смърт; вреда – неимуществена и
причинна връзка между трудовата злополука и вредата, както и относно наличието
на съпричиняване на трудовата злополука от страна на работника, поради
допусната от него груба небрежност при изпълнение на възложената му работа,
вкл. и определеният процент на съпричиняване на работника - 50 %, поради което
и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Независимо от горното и
във връзка с наведените доводи в жалбата срещу решението в обжалваната част,
следва да се добави и следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 200 КТ
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
причинила смърт на работника, претендирано от дъщерята на пострадалия.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Основателността на така предявения иск се обуславя на
първо място от наличието на трудово правоотношение между работодателя и
пострадалия работник, починал в резултат на трудова злополука, настъпила в
периода на трудовото правоотношение. На следващо място са основателността на
иска е необходимо установяването на неимуществени вреди, претърпени в резултат
на трудовата злополука от лице, легитимирано да претендира обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на техен близък.
По делото не е спорно, че към 29.02.2016 г. С.В.Х.и
„А.” ЕООД са били валидно обвързани от трудов договор № 2 от 30.12.2010 г., по
силата на които работникът е заемал длъжността „монтажник дограма“ при
ответника.
С акт за смърт № 159 от 01.03.2016 г. се установява,
че на 29.02.2016 г. в гр. Баня, С.В.Х.е починал, като злополуката, станала с
работника на 29.02.2016 г. е призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО с
разпореждане № 19150 от 05.04.2016 г., издадено на основание чл. 6-, ал. 1 КСО
от длъжностно лице при Национален осигурителен институт, Териториално поделение
– София град. В разпореждането е посочено, че злополуката е станала през време
и по повод на извършваните товаро-разтоварни работи от пирамида /държач/ със
стъклопакети, като вследствие на падане от височкина от девет метра и петдесет
сантиметра пострадалият е получил счупване на гръбначен стълб, рааазкъсване на
аортата и остра кръвозагуба, довели до смъртта му. Съгласно удостоверение изх.
№ 1023-21-2473/20.09.2019 г. от директора на Национален осигурителен институт,
ТП – София град разпореждането е влязло в сила на 14.03.2017 г.
Приемането на злополуката за трудова с влязло в сила
разпореждане на Националния осигурителен институт обосновава отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. Спорно между страните е дали са налице
предпоставките за намаляване на неговата отговорност, доколкото въззивникът се
позовава на приложение на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, като в този
смисъл на установяване подлежат обстоятелствата, включени в хипотезата на
посочената норма, в това число поведението на пострадалия, като в тежест на
въззивника ответник по делото в първа инстанция е да проведе доказване по
отношение на фактите, на които основава възражението си за проявена от
пострадалия груба небрежност, с което последният е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука (така Решение № 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013
г., IV ГО на ВКС).
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, когато пострадалият е допринесъл за настъпване
на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. проявил е липса
на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за
безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил
при същите обстоятелства. Преценката за положената грижа е в зависимост от
конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на
работника, съпоставено с това как е следвало да процедира и в резултат на кои
негови действия е настъпила вредата (така Решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.
д. № 387/2010 г., IV ГО на ВКС). Съпричиняване при трудовата злополука има
винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност, но
не всяко съпричиняване е релевантно и е основание за намаляване на дължимото от
работодателя обезщетение и е от значение конкретния принос на пострадалия.
Отчитайки механизма на настъпване на злополуката, настоящият
състав счита, че поведението на пострадалия следва да се характеризира като
груба небрежност – неполагане на дължима грижа, която и най-небрежният би
положил в подобна ситуация.
По делото се установява, че работодателят е спазил
изискванията на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е провел
първоначален периодичен и ежедневен инструктаж на С.В.Х.Наред с това
работодателят е разработил и утвърдил „Инструкции за безопасно товарене и
разтоварване на стъклопакети“ и „Инструкция за безопасна работа при изпълнение
на товаро-разтоварни дейности“. Предвид обстоятелството, че пострадалият е бил
дългогодишен служител на ответника, съдът намира, че същият е бил запознат с
вътрешните правила и инструкциите на работодателя, и най-вече с тези, пряко
отнасящи се до заеманата от него длъжност „монтажник дограма“. Съгласно „Инструкции
за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети“ товаро разтоварната
дейност се извършва само след проверка на изправността на техническите стедства
(т. 3), като статива се откача от крана, когато работникът е сигурен, че
статива е поставен върху платформата устойчиво и с осигурен наклон против
падане (т. 22), забранява се едновременното развързване на всички обвързващи
или закорепващи товара средства /колани, скоби и др./ без да са взети предпазни
мерки за стабилизирането на товара (т. 23), и като непрекъснато се следи дали
стативът е плътно стъпил върху платформата (т. 24). Съгласно чл. 19 от „Инструкция
за безопасна работа при изпълнение на товаро-разтоварни дейности“ се забранява
едновременното срязване на всички обвързващи или закрепващи товара средства,
без да са взети предпазни меки за стабилизиране на товара, като в т. 10 и т. 11
от длъжностната характеристика на пострадалия, е предвидено, че работникът е
длъжен да започва работа след като се е убедил в техническата безопасност на
работното място и да информира прекия
ръководител при всяка обстановка в работата, която може да представлява
непосредствена опасност за живота и здравето му.
От събраните по делото доказателства, в това число
писмени доказателства, приобщеният като
доказателство по делото видеозапис, показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и от приетите по делото заключения на съдебно-техническата
експертиза, се установява, че трудовата злополука е настъпила при извършването
на товаро-разтоварна работа от пирамида със стъклопакети, прикачена към
кулокран, преди да бъде отпуснато носещото въже на кулокрана, като товарът е
останал в обтегнато положение и под напрежение, при което не е било възможно
товарозахващащите приспособления да се освободят от куката на кулокрана. От основното
и допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза се изяснява съобразеният
с нормативните изисквания алгоритъм на разтоварването на стъклопакета, съгласно
който разтоварването се извършва след стабилизиране на стойката, носеща
стъклопакетите, върху платформата за разтоварване и откачането ѝ от
крана. Самото разтоварване се извършва като най-напред се отвързва средната
пачка стъклопакети, остатъкът от пачката се привързва отново, а средната пачка
се разтоварва от другата страна на стойката. Разтоварват се най-външните за
платформата пачки като се свалят последователно стъклопакети от едната и от
другата страна, след което по същия начин се разтоварват и най-вътрешните
пачки. В случая при грубо нарушаване на основните правила за безопасност и
въпреки продължителния си опит пострадалият е предприел действия по разтоварване
на стъклопакетите от стойката без същата да е била освободена от куката на
крана, като по този начин е допуснал нарушение на т. 22, т. 23, т. 24 от „Инструкции
за безопасно товарене и разтоварване на стъклопакети“. Нарушаването на
изискването за освобождаване на товара от куката на крана според заключението
на съдебно-техническата експертиза е основната причина, довела до
дестабилизиране на стойката, накланянето ѝ, изсипването на развързаните
стъклопакети върху преминаващият със стъклопакет в ръце С.Х.и изхвърлянето му
върху парапета, който не е понесъл тежестта на удара и се е счупил. Предивд
продължителния опит на пострадалия съдът намира, че същият следва да е бил
наясно, че в случая не са спаазеии правилата за разтоварването на стъклопакети,
като е започнал работа въпреки очевидното неосигуряване на безопасни условия на
труд. С оглед на изложеното настоящият състав счита, че С.Х.е действал при условията на груба небрежност като не е положил
дължимата грижа да предотврати настъпването на злополуката, поради което
приложение следва да намери нормата на чл. 201, ал. 2 КТ. В хипотезата на чл.
201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на
злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на
приноса на пострадалия като изясни в какво се изразява проявената груба
небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при
пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да
определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде
намалено дължимото от работодателя обезщетение (решение № 290 от 18.11.2015 г.
по гр. д. № 15/2015 г., IV ГО на ВКС). За да определи степента, в която С.Х.е
допринесъл за настъпване на трудовата злополука съдът съобразява обстоятелството,
че от една страна именно на пострадалия
е било възложено да следи за спазване на правилата по безопасност на труда на
процесния обект от страна на подизпълнителя, за което се съди от това, че той е
представлявал работодателя при подписване на споразумението за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
едновременна работа с основния изпълнител и останалите подизпълнители от
19.08.2015г., но е налице нарушаването
на изискването за освобождаване на товара от куката на крана и което според
заключението на съдебно-техническата експертиза е основната причина довела до
дестабилизиране на стойката и накланянето ѝ и което е неспазване на
правилата за управление на крана, с който е извършено разтоварването от краниста, който е следвало освен това и непрекъснато да следи за
устойчивостта на товара, както и това, че за конкретния обект е имало основен
изпълнител, който отговаря за цялостното осигуряване на безопасни условия на
труд на строителната площадка и съответно технически ръководител на обекта,
който е следвало в случая да организира,
координира и контролира изпълнение на товаро-разтоварната дейност на
стъклопакетите, включително и след съгласуване и преценка на всички дейности и
при участие съвместно с подизпълнителя и работниците, като се прецени вида,
тежестта и укрепването и стабилността на товара със стойка от стъклопакети
върху платформата, изградена от основния изпълнител във всеки един момент от разтоварването и което също не е осигурено
и в предвид изложеното, настоящия състав
на въззивния съд намира, че правилно първоинстанционният съд е определил, че пострадалият
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с 50 %, с колкото следва да
бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение за вредите от трудовата
злополука.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС при смърт на пострадалия
кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди са
неговите близки, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. (неговите
низходящи, възходящи роднини и съпруг) и Постановление № 5 от 24. ХI.1969 г. на
Пленума на Върховния съд (отглежданото, но неосиновено дете, съответно
отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане,
както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак), и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия действително претърпени от смъртта му вреди.
С оглед на изложеното правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че на ищцата, дъщеря на починалия С.В.Х., се
следва обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразавящи се в
претърпените от нея болки и страдания, намиращи се причинна връзка с
настъпилата трудова злополука, довела до смъртта на баща ѝ. За самото
наличие на претърпени от ищцата неимуществени вреди настоящият състав съобразява
показанията на свидетелите А.Т.и М.Т., от които се установява, че макар и да
живеела в друг град ищата се виждала често с баща си-всяка събота и неделя,
нямало ден, в който да не се чуят по няколко пъти, имала силна и топла връзка с
баща си, който бил добър и уважаван човек, често излизали само двамата,
споделяла и се допитвала до него при вземане на решения и след смъртта му същата плачела често, имала
проблеми със съня за период около 6-7 месеца, затоворила се в себе си, като в
продължение на около месец след инцидента не ходила на работа, изпаднала в
депресивно състояние, започнала да взема лекарства успокоителни и за заспиване. И двамата
свидетели са категорични, че след
смъртта на баща си ищцата не била същата и от весел и общителен човек коренно
се променила, затворила се в себе си, първите дни била в шок и се върнала на
работа около месец след това и все още има нарушения на съня, пие валериан и не
е превъзмогнала смъртта на баща си, Изложеното сочи на наличието на силна
емоционална връзка между починалия и неговата дъщеря, чието внезапно прекъсване
в резултат на настъпилата злополука е довело до тежки емоционални болки и
страдания за ищцата, които подлежат на обезщетяване. Съгласно чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. Няма съмнение, че при увреждане на неимуществени права,
блага или правнозащитими интереси се накърняват моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното й общуване. Целта на обезщетението,
обаче, е не да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се възстанови
психическото равновесие на пострадалото лице, да се компенсират отрицателните,
неприятните емоции.
Настоящият състав намира, че при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди от първоинстанционния съд правилно и в
съответната степен са отчетени онези обстоятелства, от значение за определяне
на обезщетение в справедлив размер, в това число възрастта на починалия – 63
години, обстоятелството, че между него и дъщеря му е съществувала силна емоционална
връзка, която се е основавала на взаимно уважение, грижа, подкрепа като баща и
опора и за в бъдеще, и чието внезапно прекъсване е дало тежко отражение върху
дъщеря му, която понася трудно смъртта на баща си. Правилно, на следващо място,
е отчетено, етапа на обществено-икономическо развитие, конкретната икономическа
конюктура в страната, стандарта на живот и средно статистическият размер на
доходите. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищцата
болки и страдания от загубата на нейния баща в размер на 126 000 лв. отговаря
на изискванията на чл. 52 ЗЗД и е справедливо. Същото правилно е намалено с 50%,
съобразно дела на съпричиняване от
пострадалия, приет от първоинстанционния съд и възприет от настоящия състав, в
резултат на което на ищцата е присъдено обезщетение в размер на сумата от
63 000 лв. Неоснователно е позоваването на цитираната от
въззивника съдебна практика във въззивната жалба, която смята, че трябва да е определяща и след
като се отнася до различни случаи от
процесния, към друг период от време и различни факти, при които е определяно
обезщетението, като не се отчита конкретната специфика на случая,
както и че моралните вреди са индивидуално определяеми.
Поради съвпадане на крайнте изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението
в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По
отговорността за разноски:
При този изход на делото на въззивника не се следват
разноски. С оглед своевременно направено искане за разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят такива, възлизащи на
сумата от 1 000 лв., представляващи заплатено на основание договор за правна защита
и съдействие от 31.01.2020 г. адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163396 от 11.07.2019 г. на Софийски
районен съд, ГО, 158-ми състав, постановено по гр. дело № 19305/2017г. в
обжалваната осъдителна част.
Решението в отхвърлителната част е влязло в сила.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „****** да заплати на Г.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 1 000 лв. – разноски за производството пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на „С.Д.“ ЕООД
като трето лице – помагач на страната на ответника „А.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.