В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 224 ал.1 КТ с цена на иска 8 465 лева, ведно със законната лихва. Ищецът твърди в исковата си молба, че в периода от 16.09.1994 г. до 15.07.2008 г., работил по Трудов договор на длъжност "*" на СОУ „В. Л". с.С., общ. Н.. По силата на чл.24, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за заемащите длъжността директор на училищата, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни. Твърди, че със Заповед №323/15.07.2008 г., издадена от Началника на Р.И. по образование гр.С. трудовото му правоотношение било прекратено и е освободен от заеманата от него длъжност. С последваща Заповед №345/12.09.2008 г., издадена на основание предходната Заповед №323 от 15.07.2008 г. е разпоредено, да му бъде изплатено обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 149 работни дни. При направена от него справка в личното му трудово досие в СОУ „В. Л." с.С. установил, че за времето от 16.09.1994 г. до 15.07.2008 г. му се дължи обезщетение от работодателя по чл.224, ал.1 от КТ за още 240 работни дни, освен посочените в Справка, изх.210/22.03.2011 г. за полагащи се и ползвани дни платен годишен отпуск от него в периода 2000 г. – 2008 г. Справката е непълна видно от пръв поглед, тъй като е изискал справка с писмена молба за периода 1994 г. -2008 г., а в справката изобщо не фигурира периода 1994-1999 г. включително. Предвид на изложеното за него, твърди, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли с оглед на изложеното, след доказване на твърдяното му, съдът да постанови решение, с което се осъди Р. И. по образование гр.С. П. МОМН, като му се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск в размер на 240 работни дни възлизащо на сума в размер на 8465 (осем хиляди четиристотин шестдесет и пет) лева, ведно със законна лихва за забавено плащане, считано от 15.07.2008 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените разноски по делото. С протоколно определение от 24.01.2012 г. е допуснато пояснение в исковата молба, като се счита, че твърдението в исковата молба за посочената Заповед № 323/15.07.2008 г., е че със същата на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение. С Определение № 856/16.09.2011 г. е указано на ищеца в едноседмичен срок, да изправи исковата си молба и посочи надлежната пасивно легитимирана страна по предявения от него иск. С Искова молба, вх. №1919/28.09.2011 г., ищецът е уточнил, че предявява иска си срещу О. У. „В. Л." с. С., общ. Н., като с Определение № 884/28.09.2011 г. същото е конституирано като ответник по делото. С молба от 03.10.2011 г. ищецът прави отказ от иска по отношение на първоначалния ответник и с Определение от 06.10.2011 г. производството е прекратено на осн. чл. 233 ГПК спрямо РИО на МОН гр. С.. Новоконституираният ответник, редовно призован не се явява и не взема становище по иска. В законоустановения срок, чрез * С.Ш.С., е постъпил писмен отговор, в който сочи, че така предявеният иск е погасен по давност. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.111 ЗЗД е налице три годишна давност за периодични плащания, а трудовите възнаграждения са периодични плащания и те попадат под действието на тази разпоредба. Позовава се на чл. 228, ал.3 ГПК. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По делото са приложени ксерокопия от Трудова книжка № 3, от която е видно, че през посочения в исковата молба период, ищецът е работил като директор на О. У. „В.Л."с. С., общ. Н.. Със Заповед № 323/15.07.2008 г., ищецът за нарушение на чл. 195, ал.1, чл. 189, ал1, чл. 193, ал.1, чл. 188, т.3, чл. 194, вр. с чл. 187, т.т. 1,3 и 10 КТ, е наказан с дисциплинарно наказание „Уволнение”. Върху посочената заповед е отбелязано, че лицето отказва да получи заповедта, като това е удостоверено с двама свидетели и техните подписи, с дата 15.07.2008 г. Със Заповед № 327/31.07.2008 г., на основание Заповед № 323/15.07.2008 г. (л. 72 т ЛТД), на ищеца е наредено, на осн. чл. 224, ал.1 КТ да се изплатят: обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 169 работни дни, в т.ч. за 2005 г. – 27 работни дни; за 2006 г. – 48 работни дни; за 2007 г. – 48 работни дни и за 2008 г. – 26 работни дни. Със Заповед № 326 от същата дата, на осн. чл. 221, ал. 2 КТ, е наредено на ищеца да се удържи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 30 дни. Двете заповеди са получени от ищеца на 19.08.2008 г. Със Заповед № 345/12.09.2008 г.(л. 74 от ЛТД), е наредено на ищеца да се изплати на осн. чл. 224, ал.1 КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 149 работни дни, в т.ч. за 2005 г. – 27 работни дни; за 2006 г. – 48 работни дни; за 2007 г. – 48 работни дни и за 2008 г. – 26 работни дни. Към ЛТД е приложено ксерокопие от Допълнително споразумение към Трудов договор № 93/04.09.2008 г., видно от което основната месечна заплата на ищеца, считано от 01.07.2008 г. е в размер на 575.00 лева с 26% за продължителна работа. От приложената Справка за полагащи се и ползвани дни платен годишен отпуск за периода от 2000 г. до 2008 г., съгласно чл. 24 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в сила от 31.03.2001 г., директорите на училищата имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни. Посочено е, че съгласно Заповед № 345/12.09.2008 г., на ищеца са определени по чл. 224, ал.1 КТ – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск 149 работни дни. Със Заповед № 115/14.04.2009 г. е начислено и изпÙатено обезщетение за 149 дни – 4 849.80 лева. От начислената сума е приспаднато полагащото се обезщетение в размер на 4985.54 лв., което е разликата от 135.74 лева. По делото е изготвена Съдебно-икономическа експертиза, видно от която брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ месеца на прекратяване на трудовия му договор – 06.2008 г., е в размер на 690.12 лева. Средното възнаграждение на база брутно трудово възнаграждение (БТВ) е в размер на 32.86 лева. Неизползваният от ищеца платен отпуск за периода от 16.09.1994 г. до 15.07.2008 г. е в размер на 343 дни (т.4-т.5 или 664 дни – 321 дни = 343 дни ).Полагащото му се обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за 343 дни х 32.86 лева (средно-дневно възнаграждение), е в размер на 11 270.98 лв. От тази сума следва да се приспадне начисленото, но неполучено от ищеца възнаграждение в размер на 4985.54 лева, като остава за доначисляване сумата от 6 285.44 лева. Вещото лице е посочило, че ответникът е начислил на ищеца обезщетение за 149 дни общо сума в размер на 4985.54 лева, като това изчисление е на база БТВ за месец 07.2008 г. , което е неправилно. Дължимото от ответника обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ за периода от 16.09.1994 г. до 15.07.2008 г. е в размер на 343 дни на обща стойност 11 270.98 лева, като дължимото по т. 4 обезщетение е общо начислено и неполучено и това, което следва да се доначисли. В съдебно заседание на 12.09.2011 г., от пълномощника на ищеца е представен Разходен касов ордер № 21/11.03.2009 г., видно от който ищецът е получил от ответника 4 364.82 лева ( обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 149 дни, посочено в Заповед № 345/12.09.2008 г. Вещото лице изяснява, че ищецът следва да получи общо обезщетение за неизползван отпуск ( 343 дни) 11 270.98 лева. Тъй като с посочения по-горе РКО е получил сумата в размер на 4364.82 лв. ( за 149 дни), остава да получи разликата над 149 дни до 343 дни – в размер на 6906.16 лева. Съдът прие представеното заключение, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят следва да изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание разпоредбата на чл. 224, ал.1 КТ. Според §1, т.1 от ДР на КТ ”работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образуване, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение". Съгласно чл. 61, ал.2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на МС, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Трудовото правоотношение с ищеца е възникнало от сключен договор с по-горестоящ спрямо работодателя орган, както е уредено от чл. 37,ал.4 от ЗНП, съгласно която разпоредба, началникът на регионалния И. по образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена. Възникналото правоотношение вследствие на така сключения трудов договор по силата на изр. 2 от упоменатия чл.61, ал.2 КТ се създава с предприятието - в случая с О. У. „В. Л." с. С., в което ищецът е изпълнявал длъжността *. Следователно, материалноправната легитимация е на О. У. „В. Л." с. С. да отговаря по предявения трудов спор, тъй като е работодател. Трудово- правната връзка е възникнала между ищеца и предприятието, в което той работи (училището), независимо че трудовият договор е подписан от висшестоящ орган (началника на РИО на МОН гр. С.). В този смисъл е Решение № 958 от 6.07.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1971/1999 г., III г. о., докладчик председателят на отделение Т.М.. Искът е предявен, в тригодишния срок, съгласно чл. 358, ал.1, т.3 КТ, пред съда който е надлежния орган, разполагащ с власт да се произнесе по спора, като исковата молба е депозирана в съда на 18.05.2011 г. Неоснователно е позоваването на ответника на института на погасителната давност – чл. 358, ал.1, т. 3 КТ, тъй като исковата молба срещу него била подаõена след този срок – на 28.09.2011 г. За иска по чл. 224 КТ са приложими общите правила за погасителната давност, респ. тези по чл. 358, ал.2, т.2 КТ. Правопораждащият факт, или началният момент на вземането е връчване заповедта за уволнението, защото след този момент съгласно чл. 335 КТ трудовото правоотношение се прекратява. Заповедта за уволнение се смята за връчена, а служителят – за уволнен, от датата на връчването, щом е отказал да я получи в присъствието на свидетели, които са удостоверили това обстоятелство с подписите си. В процесния случай заповедта е връчена на 15.07.2008 г. и това е денят, в който правото предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. П. парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. След тази дата, видно от приложеното копие от трудовата книжка на ищеца, през периода 05.10. 2010 г. до 02.11.2010 г. ищецът е работил П. същия работодател, но като учител. Ищецът определя срещу кого да предяви иска, но съдът може да даде указания и е дадена от съда възможност на ищеца да насочи иска си срещу надлежния ответник-работодател, като пропускът е отстранен в указания срок. Смисълът на изменението на иска е да се съхрани валидността на извършените до момента на изменението процесуални действия и да имат те ефект спрямо ново привлечената страна, когато се касае за изменение на иск чрез замяна на ответника или чрез прибавяне на нов ответник. В този смисъл, неоснователно ответникът ОУ "В.Л.". се позовава на чл. 228, ал.3 ГПК, която разпоредба сочи, че когато новият ответник не е съгласен да встъпи в делото, искът по отношение на него се счита предявен от деня, в който исковата молба е предявена срещу него. Освен изложеното по-горе, ответникът е упражнил правото си на писмен отговор, видно от който липсва изразено изрично несъгласие по смисъла на чл. 228, ал.3 ГПК. Ново конституираният ответник единствено е оспорил исковата претенция, като погасена по давност. Обезщетение за натрупания платен годишен отпуск от 01.01.1993 г. до 31.12.2009 г. се дължи, ако този отпуск или част от него не е ползван към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл.155, ал.3 КТ някои категории работници и служители, определени от правителството, в зависимост от особения характер на работата, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен и основният платен годишен отпуск. С чл.24, ал.1 НРВПО (Наредба за работното време, почивките и отпуските), приета от МС, се регламентира, че директорите на училища имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 работни дни. П. прекратяване на трудовото правоотношение, лицето има право на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, пропорционално на посочения размер в чл. 24 НРВПО. Ищецът е бил директор на ответното училище през исковия период от 16.09.1994 г. до 15.07.2008 г., като съобразно заключението по изготвената и приета експертиза, полагащият се платен годишен отпуск на ищеца е в размер на 664 работни дни. От тях ищецът е ползвал 321 дни, като неизползвани остават 343 дни. Установи се, че с РКО № 21/11.03.2009 г., ищецът е получил обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 4364.82 лв., което както обясни вещото лице се явява обезщетение за 149 дни неизползван платен годишен отпуск. За разликата от 149 до 343 дни, обезщетението е в размер на 6906.16 лева, което се дължи от ответника. Вземането за обезщетение по чл.224,ал.1 КТ е без определен срок за изпълнение, поради което длъжникът (работодателят) изпада в забава след покана (арг. ТР № 3/96г. на ВС), съгл. чл. 84, ал.2 ЗЗД. А ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен. В процесния случай, лихва се дължи от 18.05.2011год., когато е заведен иска, а не от прекратяване на трудовото правоотношение, както претендира ищецът. Съобразно уважената част от исковата претенция и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, на ищецът се дължат разноски по делото, в размер на 489.50 лева. Ответникът, съгл. чл. 359 КТ, следва да заплати в полза на ЗРС държавна такса в размер на 276.24 лева и разноски за експертиза в размер на 106.00 лева. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА ОУ „В. Л.", с. С., общ. Н., представлявано от * С.Ш.С., да заплати на Х. Р. Х., ЕГН *, с. С., общ. Н., обл. С., на осн. чл. 224, ал.1 КТ, сумата 6906.11 лева, представляваща неизплатено обезщетение за 194 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 16.09.1994 г. до 15.07.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.05.2011 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 489.50 лева. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в разликата му от 6906.11 лева до 8 465.00 лева, както и за присъждане на лихва за забава, считано от 15.07.2008 г., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА ОУ „В. Л.", с. С., общ. Н., представлявано от * С.Ш.С., да заплати в полза на ЗРС разноски в размер на 376.00 лева ( ДТ в размер на 276.24 лева и разноски за експертиза – 106.00 лева). РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. СЪДИЯ: И.К. |