МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ от 17.08.2017г. по АНД №
371/2017 г. по описа на ЛРС
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура Лом – постановление по чл.78а НК, срещу Р.А.б. за извършено от него
престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Лом, поддържа обвинението. Предлага на
съда да признае обвиняемия Б. за виновен в извършването на престъпление по чл.
343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 78А
от НК да му наложи административно наказание глоба в размер на 1500 лв..
Обв.Б. се признава за виновен и в последната
си дума моли съда да му наложи по-леко наказание.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията
на страните, намери за установено следното:
Съдебното
производство се е развило по реда на глава двадесет и осма от НПК. При
разглеждането на делото по реда на тази глава се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Р.А.Б.
, роден на ***г. в гр.Елин Пелин, българин, български гражданин, неженен, с
постоянен адрес ***, неосъждан с ЕГН **********
.
На 22.04.2017 год. около 18,00 часа на път ІІІ-818,
общ.Вълчедръм, обл.Монтана управлява моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“
с ДК№ ***, негова собственост собственост , без свидетелство за управление на МПС, след
като е наказан по административен ред за същото деяние с влязло в сила НП №
0294-001178/12.01.2017г., връчено на 20.02.2017г., влязло в законна сила на
28.02.2017г. на Началника на РУ гр.Лом и от налагането на административното
наказание не е изтекла една година. По същото време свидетелите Б.Любенов и Г.Георгеив изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по пътен контрол - КАТ на територията на РУ
общ.Вълчедръм, като спрели автомобила за проверка. При поискване на документи
водачът не представил СУМПС, а проверяващите установили, че той е
неправоспособен водач. На Б. бил съставен АУАН за управление на МПС без
съответно свидетелство.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви
и си кореспондират помежду си. Кореспондират си с обясненията на обв.Б. на досъдебното производство), в които той посочва,
че на процесната дата е управлявал МПС и е неправоспособен
водач, тъй като е наказан по административен ред. Освен това от НП на Началника на РУП към гр. Лом, е видно, че обвиняемият е наказан за
това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач. Справката за
нарушител/водач, издадена за Р.Б. потвърждава извода, че лицето е наказано с
влязло в сила НП, както и всички останали писмени доказателства потвърждават
така установената фактическа обстановка.
Налага се краен извод, че събраните писмени
доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. Направеното от подсъдимия
на досъдебно производство признание относно авторството на деянието напълно
кореспондира на събрания на досъдебно производство доказателствен материал. По
делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Разпоредбата
на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от
обективна страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство
за управление) в едногодишен
срок от наложеното административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал.
1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. В
случая с влязло в сила на 28.02.2017г. НП, на Б. е наложено административно
наказание по ЗДвП. От
фактическа страна по делото се установява, че той е управлявал процесното МПС в едногодишния срок на наложеното му наказание
по административен ред. Следователно се налага извод, той е извършил деянието
от обективна страна.
Налице е и субективната страна на деянието по чл.
343в, ал. 2 НК, доколкото обв.Б. изрично е признал
обвинението,и че е управлявал МПС на процесната дата. Т.е. може да се направи извод за
формирането на съзнание у него, че управлява МПС, без да има надлежно разрешение
за управление. Наред с това той е съзнавал, че е наказан по административен ред
за това нарушение – налице е НП, което му е връчено лично на 20.02.2017г.
Съзнавал е, че управлява МПС в рамките на едногодишен срок от налагането на
наказание по административен ред.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод,
че обв.Б. е извършил престъплението по чл. 343в, ал.
2 НК.
Налице са и предпоставките на чл. 78А за
освобождаване на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание. Предвиденото в чл. 343в, ал. 2 НК наказание е до три
години лишаване от свобода. Видно от свидетелство за съдимост на обвиняемият
лицето е неосъждано. Наред с това с престъплението не са причинени имуществени
вреди. Ето защо съдът освободи обв.Б. от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000
лв.
При определяне размера на наказанието, съдът се
съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум
на ВС. Според цитираното постановление след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК,
се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и наказания,
включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
В така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното
наказание „глоба” следва да бъде определено в размер от 1000 лв. ,тъй като обв.Р.Б. е с чисто съдебно минало , съдействал е за
разкриване на обективната истина, като е признал фактите по повдигнатото
обвинение. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността. Наред с
това обществената опасност на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК не е висока,
като и самият деец следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност. При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът
достигна до извод, че деянието е осъществено единствено при смекчаващи вината
обстоятелства, като при ниската обществена опасност на извършеното
престъпление, размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл.
78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание
в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху
наказаното лице и обществото. Размерът на наказанието е съобразен и с
имущественото състояние на обвиняемият, който е безработен.
Така мотивиран, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: