Определение по дело №26/2019 на Районен съд - Сливница

                       МОТИВИ

към присъда по н.о.х.д. № 26/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница

 

           Районна прокуратура – гр. Сливница е внесла за разглеждане в Районен съд – гр. Сливница обвинителен акт, с който се повдига обвинение срещу Ж.С.А. - роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, осъждан, работещ като земеделски производител, живущ ***, ЕГН **********, за това, че на 27.06.2018 г., около 08.30 часа, в село Храбърско, на ул. „Бяла бреза“ с посока на движение от ул. „Роса“, към  площад „Освобождение“, е управлявал МПС – колесен трактор „ТК 80“, с регистрационен № СО 3922 ЕК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2,34 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARBA 0149 – престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Сливница поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия А., като счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се направи категоричен и непротиворечив извод за това, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и моли да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Прокурорът заявява, че от показанията на свидетелите А.А., М.С. и З.Г. и от останалите доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, както и от приобщените писмени доказателства от ДП се доказва по безспорен и категоричен начин повдигнатото обвинение на подс. А., а именно, че на 27.06.2018 г. около 08. 30 ч. в с. Храбърско, община Божурище, на ул. „Бяла бреза“, с посока на движение от ул. „Роса“ към пл. „Освобождение“ подсъдимият е управлявал МПС - колесен трактор ТК-80 с рег. № СО 3922 ЕК с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена от свидетеля З.Г. по надлежния ред с техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“, което е преминало техническа проверка. Според представителя на обвинението наличието на елементите от обективната страна на престъплението, извършено от подсъдимия, е доказано по категоричен и безспорен начин. Прокурорът счита, че е доказана и субективната страна на деянието, а именно, че подсъдимият А. е извършил същото с пряк умисъл, като форма на вината, тъй като е съзнавал, че управлява колесен трактор в пияно състояние с концентрация на алкохол над допустимата, а именно 2,34 промила, съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. При тези съображения прокурорът предлага подсъдимият А. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, за което законът предвижда наказание от 1 до 3 години лишаване от свобода и глоба от 200 до 1000 лева, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода около минималния размер и наказание глоба около средния размер, както и да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок не по-малко от една година. Изтъква, че за подсъдимия не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а са налице отегчаващи такива – а именно наличието на предишно условно осъждане по н.о.х.д. № 881 / 2016 г. по описа на РС - Сливница, за което му е наложено наказание лишаване от свобода,  в изпитателния срок на което е извършил деянието, предмет на настоящото производство. Прокурорът поддържа, че с оглед на това обстоятелство, при условията на чл.68, ал.1 НК следва да бъде приведена в изпълнение присъдата по н.о.х.д. № 881 /2016 г. на РС - Сливница.

Защитникът на подсъдимия А., адв. Г. от АК – гр. Разград, счита, че от събраните по делото доказателства не е доказано по безспорен начин повдигнатото на подзащитния му обвинение и конкретно, че е управлявал колесния трактор. Адв. Г. посочва, че практически не е възможно полицията в гр. Божурище да е получила сигнал и да дойде от гр. Божурище до с. Храбърско и да намери подзащитния му между улицата и центъра управлявайки МПС, а именно колесен трактор. При тези съображения защитата счита, че обвинението не е доказано и подсъдимият следва да бъде оправдан.

           Подсъдимият Ж.С.А., се явява лично в последното съдебно заседание, дава обяснения, в които заявява, че не се признава за виновен. Твърди, че не е управлявал трактора, а е вървял по улицата, когато е бил спрян от полицейските служители и изпробван за употреба на алкохол. Моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.06.2018 г. служителите на РУ – гр. Сливница - св. М.В.С. и А.Д.А. били нощна смяна за времето от 20.00 часа на  26.06.2018 г. до 08.00 часа на 27.06.2018 г., като изпълнявали служебните си задължения на територията на с. Храбърско, община Божурище със служебен автомобил. Сутринта на 27.06.2018 г. полицейските служители получили сигнал от ОДЧ, че в с. Храбърско водач управлява трактор, след употреба на алкохол. Около 08.30 часа полицейските служители забелязали колесен трактор, марка „ТК 80“, с регистрационен № СО 3922 ЕК, да се движи в центъра на селото с посока от ул. „Роса“, към  площад „Освобождение“, управляван от подс. А. и го спрели за проверка. Св. С. се усъмнил, че водачът на спрения за проверка автомобил е употребил алкохол, тъй като същия имал неразбираем говор, поради което звъннал на дежурния си колега в РУ – гр. Сливница да изпрати патрул с техническо средство за измерване на алкохол. Междувременно на полицейските служители им направило впечатление, че в джоба на връхната дреха на подсъдимия се намирала бутилка с мента. На място пристигнал св. З.Т.Г., който  поканил подсъдимия да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0149. Апаратът отчел наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух в концентрация  2.34 промила. Показанията на техническото средство били предявени на подсъдимия и и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0018029, в който той саморъчно отразил, че приема показанията на техническото средство. В сградата на РУ – гр. Сливница за установеното нарушение бил съставен АУАН № 868082 / 27.06.2018 г.

Подсъдимият Ж.С.А. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. Същият е българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ като „земеделски производител“. Притежава ЕГН **********. Видно от приложената справка за съдимост от РС – гр. Сливница, същият е осъждан.

С влязла в сила  на 31.01.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 881/2016 г. подсъдимият Ж.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 (три) години. 

От представената справка от ПП КАТ при ОДМВР е видно, че подсъдимият Ж.А. се води на отчет в ОДМВР – КАТ и има издадено СУМПС за посочените в него категории МПС. Същият неколкократно е наказван по административен ред, за извършвани нарушения на ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М.В.С., А.Д.А. и З.Т.Г., дадени в хода на съдебното следствие и останалите документи, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 868082 / 27.06.2018 г., (л. 4 отДП); талон за изследване № 0018029 (л. 5 от ДП); справка за собственост на превозно средство (л.9 от ДП); справка за нарушител/водач (л.14-16 от ДП); справка за проверка рег. № 3286р - 22650 / 21.05.2018 г., разпечатка от техническо средство, технически данни (л.12 - 13 ДП); справка за съдимост (л.20-21 от ДП); характеристика (л.18 от ДП); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.24 от ДП).

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М.В.С., А.Д.А. и З.Т.Г., тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на показанията на свидетелите М.В.С., А.Д.А. и З.Т.Г., които са лица незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост, еднозначност. В показанията си тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му и авторството, механизма на деянието и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено то. От анализа на свидетелските показания с останалите доказателства по делото се установява обективната страна на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, в извършването на което е обвинен А. – фактът, че на 27.06.2018 г., около 08.30 часа, в село Храбърско, на ул. „Бяла бреза“ с посока на движение от ул. „Роса“, към  площад „Освобождение“, е управлявал МПС – колесен трактор „ТК 80“, с регистрационен № СО 3922 ЕК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2,34 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARBA 0149. Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите М.В.С., А.Д.А. и З.Т.Г., чрез които се възпроизвеждат преки първични доказателства. Показанията на посочените свидетели, съпоставени с  останалите събрани по делото писмени доказателства, установяват по категоричен начин релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото производство.

Съдът приема за годно доказателство акт за установяване на административно нарушение № 868082 / 27.06.2018 г. (л.4 от ДП), тъй като представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т.5 НК, съставен е от  длъжностно лице в кръга на службата му и установява факта на извършената на 27.06.2018 г. около 08.30 часа в с. Храърско проверка на подсъдимия А. и установеното нарушение, което е възпроизведено в документа. Видно от така съставения акт за установяване на административно нарушение е, че същия е връчен на подсъдимия, който собственоръчно е положил подписа си в съответната графа.

Годно доказателство се явява и талон за изследване № 0018029 (л. 5 от ДП), тъй като същия е издаден от контролен орган в рамките на предоставената му с Наредба № 1/2017 г. компетентност, подписан е от подсъдимия А., който лично е отразил, че приема показанията на техническото средство, което е отчело концентрация на алкохол в кръвта му от 2,34 на хиляда.

Видно от справка с рег. № 3286р-22650 от 21.05.2018 г. и разпечатка на резултатите от техническо средство за измерване и технически данни (л.12 - 13 ДП) е, че средство за измерване „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0149 е технически годно и е преминало периодична проверка на 15.05.2018 г.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

             Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Ж.С.А. на 27.06.2018 г., около 08.30 часа, в село Храбърско, на ул. „Бяла бреза“ с посока на движение от ул. „Роса“, към  площад „Освобождение“, е управлявал МПС – колесен трактор „ТК 80“, с регистрационен № СО 3922 ЕК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2,34 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARBA 0149, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на  престъплението по чл.343б, ал.1 НК. 

От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият А. на 27.06.2018 г., около 08.30 часа, в село Храбърско, на ул. „Бяла бреза“ с посока на движение от ул. „Роса“, към  площад „Освобождение“, е управлявал МПС – колесен трактор „ТК 80“, с регистрационен № СО 3922 ЕК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2,34 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARBA 0149. Също така категорично е установено и обстоятелството, че подсъдимият собственоръчно е вписал в издадения му талон за медицинско изследване, че приема показанията на техническото средство - „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0149, с което е бил изпробван за употреба на алкохол.

Съдът намира за безспорно установено по делото обстоятелството, че на 27.06.2018 г. подсъдимият А.  е управлявал колесния трактор, преди да бъде извършена проверка от органите на реда. Доказателства за това, че именно подсъдимият А. е управлявал спрения за проверка от контролните органи трактор се съдържат в показанията на свидетелите В. и А., които на 27.06.2018 г. се движели със служебен автомобил и подали звуков и светлинен сигнал на водача на трактора да спре за проверка. След спирането за проверка на управлявания от подсъдимия трактор, тези свидетели са установили лично, че подсъдимия пътувал сам. Те са сигнализирали дежурния в РУ – Сливница да бъде изпратен техен колега от автопатрул с техническо средство за изпробване употреба на алкохол. На място пристигнал св. Г., който изпробвал именно подсъдимия, като водач на спрения трактор, за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0149.  Както вече беше посочено по – горе, съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, които в качеството им на полицейски служители  изпълняват контролни функции по безопасността на движението по пътищата и в съдържанието на служебните им задължения влиза установяване и предотвратяване на случаите на управление на превозни средства от водачи, употребили алкохол. Ето защо относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, които имат значение за изясняване на делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво съществено вътрешно противоречие в показанията на тези свидетели, както и не намери такова противоречие и с останалия доказателствен материал. Поради това приема същите за годен източник на преки доказателства, установяващи по един категоричен и несъмнен начин релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото производство. При тези съображения наведените от защитата на подсъдимия доводи, че последния не е управлявал спрения за проверка колесен трактор, са неоснователни и лансират една защитна позиция, неподкрепена от събраните и проверени от съда доказателства.

Престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият А. е формално и се явява довършено именно с факта на управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Разпоредбата на чл. чл.343б, ал.1 НК, според която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, има императивен характер и не допуска отклонение от правилото, което установява, защото регламентира дейност, която е източник на повишена опасност, тъй като и най – малкото отклонение от правилата, създава опасност от увреждане на регулираните обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, които са непосредствения обект на престъплението по цитирания текст. В настоящия случай подсъдимият А. е нарушил посочената норма, защото в качеството си на водач на моторно превозно средство, е управлявал същото под въздействие на алкохол.

 В конкретния случай концентрацията на алкохол е установена чрез показанията на техническо средство (надлежно преминало периодична проверка на 15.05.2018 г.) съгласно нормативно предвидения в чл.3, ал.1 от Наредба № 1 / 2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС (ред. ДВ бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.). Безспорно е, че данните по отношение на нея не са получени с химическо изследване, а чрез измерване на алкохолните пари, които техническото средство е отчело в издишания от водача въздух. Посоченото обстоятелство няма значение за съставомерността на престъплението, тъй като такова изследване (съгласно указаното в чл. 3, ал.2, т.2 от Наредба № 1 в ред. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г. в сила от 29.09.2017 г.) се извършва само ако водача не приема показанията на техническото средство, а подсъдимият А. (според отразеното в приложения на л.5 от ДП медицински талон) е положил подпис, че ги приема и е съгласен с тях. В приетата  Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС (ред. ДВ бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) в детайли урежда реда, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества от водачите на МПС. Както беше изтъкнато по-горе, в чл.3, ал.1 от Наредбата е отразено, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а съгласно ал.2, т.2 на цитирания текст установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство. Нормата на чл.3 е обща и урежда реда за установяване употребата на алкохол с техническо средство във всички случаи на извършване на проверка на мястото, където е спрян водача на превозното средство. Хипотезите, при които установяването употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване са изброени ал.2 на чл.3 и се отнасят за случаите, при които извършването на проверка с техническо средство е невъзможно или взетата проба е невалидна. По аргумент от обратното на т.2 на ал.2 на чл.3 следва да се приеме, че в хипотезите, когато водачът на превозното средство приема показанията на техническото средство, именно те безспорно  установяват концентрацията на алкохол и то по надлежния ред, с оглед на което не се налага, водачът да бъде отвеждан за извършването на проверка с доказателствен анализатор или за химическо лабораторно изследване. Ето защо възприемането на тезата за негодност на техническото средство да установи концентрацията на алкохол, противоречи на смисъла, който законодателят е вложил при приемането на Наредбата, с оглед засилената нетолерантност на обществото към  тези деяния и ограничаване на възможността за избягване на наказателно преследване от страна  на  водачите, управляващи МПС след употреба на алкохол.

От субективна страна подсъдимият А. е извършил посоченото деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние – управляване на  моторно превозно средство – колесен трактор „ТК 80“, с регистрационен № СО 3922 ЕК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,34 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0149. Подсъдимият е имал познание за обективните свойства на своето деяние. Установената фактическата власт върху колесния трактор, привеждането му в движение след употребата на алкохол, сами по себе си обективират в достатъчна степен и умисъла на подсъдимия А. още повече, че не са налице други обстоятелства, които да го изключват. Анализът на действията на подсъдимия А. сочи за наличието на представи у същия за факта, че управлява колесен трактор „ТК 80“, с регистрационен № СО 3922 ЕК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,34 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0149. С оглед на изложеното, съдът обосновава извод, че у подсъдимия А. съзнаването на общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав. Доколкото управляването на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, е престъпление на просто извършване, от анализираното и безспорно установено поведение на подсъдимия следва, че той е съзнавал неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на този вид посегателство и в тази връзка не е нужно да бъде изследвана.

            Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимият Ж.С.А. за виновен в извършването на описаното по – горе престъпление по чл.343б, ал.1 НК, поради което и на основание същата разпоредба, приложена във връзка с разпоредбата на чл.54, ал.1, т.1 от НК го осъди на 1 (една) година „лишаване от свобода” и „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева.

След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът констатира, че в конкретния случай не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. От приложената по делото справка от сектор ПП КАТ при ОДМВР се установява, че подсъдимият е правоспособен водач, санкциониран е по административен ред за нарушения на ЗДвП.

Освен това с влязла в сила на 31.01.2017 г. присъда по НОХД № 881 / 2016 г. на РС – гр. Сливница подсъдимият А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 (три) години, която присъда съдът преценява като осъждане, влияещо върху възможността за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода, и обуславящо прилагането на чл. 68, ал.1 НК, който предвижда, че ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. Съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства. За да определи вида на наложеното на подсъдимия А. наказание, а именно “лишаване от свобода“, съдът намира, че с оглед конкретиката на престъпното деяние и обществената опасност на същото, целите на наказанието по чл. 36  НК могат да бъдат реализирани именно посредством посочената санкция “лишаване от свобода“. След цялостната преценка на обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, на подбудите за извършването на деянието, съдът определи размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в минималния  размер, предвиден в закона.

Съдът приема, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед степента на обществена опасност на същото и на дееца и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, е наложително той да изтърпи ефективно наложеното му наказание “лишаване от свобода“, като на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС подсъдимия А. следва да изтърпи наказанието 1 (една) година “лишаване от свобода” в затвор при първоначален „общ” режим.

На основание чл.68, ал.1 НК съдът постанови подсъдимият А. да изтърпи и определеното му с влязла в сила на 31.01.2017 г. присъда по НОХД № 881 / 2016 г. на РС – гр. Сливница, наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 (три) години.

Съгласно чл. 68, ал.1 НК ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. За да приложи в случая цитираната разпоредба, съдът отчете обстоятелството, че престъплението по чл.343б, ал.1 НК, предмет на настоящото производство, е извършено от подсъдимият на 27.06.2018 г., т.е. до изтичане на определения му от съда с влязла в сила на 31.01.2017 г. присъда по НОХД № 881 / 2016 г. на РС – гр. Сливница,  изпитателен срок от 3 (три) години, за който е било отложено изпълнението на наложеното наказание 6 (шест) месеца“лишаване от свобода”, като на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС подсъдимият А. следва да изтърпи наказанието “лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца в затвор при първоначален “общ” режим. 

Съгласно разпоредбата на чл. 343г НК във всички случаи на 343б НК съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал.1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6. В настоящия случай съдът, след като взе предвид степента на концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия А. и налаганите административни наказания за нарушения на ЗДвП, наложи на същия лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 (две) години, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което подсъдимия е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от 27.06.2018 г. до влизане в сила на присъдата.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                     Районен съдия: