Решение по дело №15/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 104
Дата: 21 юли 2021 г.
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20213300500015
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Разград , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Х.в
при участието на секретаря С. Л. И.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Х.в Въззивно гражданско дело №
20213300500015 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 381 от 17.11.2020 г. по гр.д № 1785/2019 г. по описа на
РС - Разград, съдът е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. ХР. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес *** и „Дория – 93“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Казанлък, обл.Стара Загора, ж.к.“Изток“, бл.42, вх.Е, ап.104, че
саморъчно завещание от 13.04.2018 г., №61, том 1/2019 г., обявено с
протокол от 20.01.2019 г. , общ рег.№843/30.01.2019 г., дело №3/2019 г., зав.
рег.№3/2019 г. на нотариус с рег.№378 на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд Разград, вписано в Служба по вписванията –
гр.Разград с вх.рег.№335/31.01.2019 г., акт №48, том 1, дело №173/2019 г.,
стр.104969, с което Х. К. Д., ЕГН ***, починал на 18.07.2018 г. е завещал на
С. ХР. Д. поземлен имот с идентификатор 61710.502.6340.1.36 е
НИЩОЖНО.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. ХР. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес *** и „Дория – 93“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Казанлък, обл.Стара Загора, ж.к.“Изток“, бл.42, вх.Е, ап.104, че
1
М. ИВ. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** е собственик на 1/3 /една
трета/ идеална част от поземлен имот, представляващ жилище,
апартамент с идентификатор 61710.502.6340.1.36 /шестдесет и една
хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, шест хиляди
триста и четиридесет, точка, едно, точка, тридесет и шест/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Разград,
одобрени със Заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК – град София, намиращ се в сграда с идентификатор
61710.502.6340.1, построена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.6340, със застроена площ 61,06 кв.м. /шестдесет и едно цяло и
шест квадратни метра/, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни
помещения, с брой нива на обекта – едно, с административен адрес град
Разград, ул.“Бели лом“, №56, вход Б, ет.5, ап.36, при граници и съседни
самостоятелни имоти: на същия етаж – имоти 61710.502.6340.1.35 и
61710.502.6340.1.37; под обекта: имот 61710.502.6340.1.33; над обекта
61710.502.6340.1.39, заедно с принадлежащите : избено помещение №36
/тридесет и шест/ с полезна площ 2,23 кв.м. /две цяло и двадесет и три
стотни квадратни метра/, при граници и съседи на избеното помещение: от
ляво – коридор; избено помещение №38, горе- първи жилищен етаж, заедно с
принадлежащите 1,47 % /едно цяло и четиридесет и седем процента/
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и
ОСЪЖДА „Дория – 93“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Казанлък,
обл.Стара Загора, ж.к.“Изток“, бл.42, вх.Е, ап.104 да предаде на М. ИВ. Д.,
ЕГН ********** с постоянен адрес *** и владението върху 1/3 /една трета/
идеална част от горепосочения с идентификатор 61710.502.6340.1.36.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. ХР. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес *** и „Дория – 93“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Казанлък, обл.Стара Загора, ж.к.“Изток“, бл.42, вх.Е, ап.104, че
КЛ. ХР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** е собственик на 1/3 /една
трета/ идеална част от поземлен имот, представляващ жилище,
апартамент с идентификатор 61710.502.6340.1.36 /шестдесет и една
хиляди седемстотин и десет, точка, петстотин и две, точка, шест хиляди
триста и четиридесет, точка, едно, точка, тридесет и шест/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Разград,
одобрени със Заповед №РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК – град София, намиращ се в сграда с идентификатор
61710.502.6340.1, построена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.6340, със застроена площ 61,06 кв.м. /шестдесет и едно цяло и
шест квадратни метра/, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни
помещения, с брой нива на обекта – едно, с административен адрес град
Разград, ул.“Бели лом“, №56, вход Б, ет.5, ап.36, при граници и съседни
самостоятелни имоти: на същия етаж – имоти 61710.502.6340.1.35 и
61710.502.6340.1.37; под обекта: имот 61710.502.6340.1.33; над обекта
61710.502.6340.1.39, заедно с принадлежащите : избено помещение №36
2
/тридесет и шест/ с полезна площ 2,23 кв.м. /две цяло и двадесет и три
стотни квадратни метра/, при граници и съседи на избеното помещение: от
ляво – коридор; избено помещение №38, горе- първи жилищен етаж, заедно с
принадлежащите 1,47 % /едно цяло и четиридесет и седем процента/
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и
ОСЪЖДА „Дория – 93“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Казанлък,
обл.Стара Загора, ж.к.“Изток“, бл.42, вх.Е, ап.104 да предаде на КЛ. ХР. Д.,
ЕГН ********** с постоянен адрес *** владението върху 1/3 /една трета/
идеална част от горепосочения с идентификатор 61710.502.6340.1.36.
ОСЪЖДА С. ХР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. ИВ. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 350
лв. / триста и петдесет лева / разноски по делото.
ОСЪЖДА С. ХР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на КЛ. ХР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 350
лв. / триста и петдесет лева / разноски по делото.
ОСЪЖДА С. ХР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и „Дория –
93“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Казанлък, обл.Стара Загора,
ж.к.“Изток“, бл.42, вх.Е, ап.104 ДА ЗАПЛАТЯТ на М. ИВ. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес *** сумата 2 460,05 лв. / две хиляди
четиристотин и шестдесет лева и пет стотинки/ разноски по делото за
особен представител.
ОСЪЖДА С. ХР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и „Дория –
93“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Казанлък, обл.Стара Загора,
ж.к.“Изток“, бл.42, вх.Е, ап.104 ДА ЗАПЛАТЯТ на КЛ. ХР. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес *** сумата 2 460,05 лв. /две хиляди
четиристотин и шестдесет лева и пет стотинки/ разноски по делото за
особен представител.
Недоволен от това решение е останал жалбоподателят /ответник-
прехвърлител/ С. ХР. Д., който го обжалва чрез процесуалния му
представител. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и
се постанови решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Сочи, че решението е постановено при непълнота на доказателствения
материал, тъй като наследодателя на страните е притежавал и други имоти
освен посочените от ищците пред първата инстанция. Влошеното
здравословно състояние на наследодателя е причина вещото лице да приеме,
че текста на завещанието не е изписан от него. Излага подробни съображения.
Ответникът-приобритател „Дория – 93“ ЕООД, необходим другар на
жалбоподателя ответник-прехвърлител /вж. Решение № 134 от 3.02.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 296/2019 г., II г. о., ГК/, не взема становище по жалбата.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещните по жалбата страни – М. ИВ.
3
Д. и КЛ. ХР. Д., чрез пълномощника си адвокат И.Ц. Ц. от АК - Разград,
депозират отговори на жалбата. Намират жалбата за нередовна – тъй като
липсва пълномощно за упълномощаването на процесуалния представител
подал жалбата. По същество намират жалбата за неоснователна и молят
обжалваното решение да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения.
Претендират разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
жалбоподателят С. ХР. Д. не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат
Х.Р. М. от АК – Стара Загора, който поддържа жалбата и излага подробни
съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
ответникът „Дория – 93“ ЕООД, необходим другар на ответника –
жалбоподател, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемите М. ИВ. Д. и КЛ. ХР. Д. не се явяват. Явява се пълномощника им
адвокат И.Ц. Ц. от АК – Разград, който поддържа отговора на въззивната
жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като излага подробни
съображения. Претендира разноски.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.
259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
В случая при извършената служебната проверка по чл. 269, изр.1 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми, а
с оглед релевираните в жалбата оплаквания въззивният съд го намира и за
правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционният съд. Фактическите и правни констатации на настоящия
съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации. Независимо от това във връзка с доводите в жалбата следва да
се добави следното:
4
По възражението на въззиваемите страни М. ИВ. Д. и КЛ. ХР. Д., че
въззивната жалба е нередовна, тъй като е подадена от лице без
представителна власт.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като към
въззивната жалба е приложено пълномощно, с което жалбоподателят С. ХР.
Д. е упълномощил за свой пълномощник подалия жалбата адвокат Х.Р. М. от
АК - Стара Загора, като с т.2 от същото по същество потвърждава и
подадената преди това въззивна жалба от Пл. П. Г. /л. 65 ОС/.
От фактическа страна:
Страните по делото /без втория ответник - ЮЛ/ са наследници от
първи ред на Х. К. Д.. Ищцата М. ИВ. Д. е негова преживяла съпруга, ищцата
КЛ. ХР. Д. е негова дъщеря, а ответникът С. ХР. Д. е син на същия.
С нотариален акт от 18.04.1991 г. № 83, том. II, дело № 682/1991г. на
Районен съд – Разград /л.33 РС/, наследодателят Х. К. Д. е признат за
собственик, придобит по покупко-продажба, наследство и делба на
апартамент №36, находящ се в гр.Разград, ЕПЖБ -4 на ул.“Бели лом“, в
ж.к.“Лудогорие“, вх.Б, ет.пети, състоящ се от хол, спалня, кухня , сервизни
помещения и изба с обща застроена площ от 61,06 кв.м., с принадлежащо
избено помещение №36 с полезна площ 2,23 кв.м. с 1,4:% идеални части от
общите части на сградата. По кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Разград, одобрени със Заповед РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК същият апартамент е с идентификатор
61710.502.6340.1.36. Този апартамент е придобит от наследодателя преди
брака с М. ИВ. Д. /последният е сключен на 01.11.2016 г., видно от
представеното удостоверение за граждански брак /л.35 РС/.
По делото е представено саморъчно завещание, вписано в службата по
вписванията при РС – Разград с вх.№335/31.01.2019 г. /л.130 РС/. С него
наследодателят завещава на ответника С. ХР. Д. - негов син апартамент в
гр.Разград, бул.“Бели лом“, №56, вх.Б, ап.3. Съответно завещанието е
обявено от нотариус Р.И., с рег.№378 на НК, с протокол от 30.01.2019г.
/л.131 РС/.
С нотариален акт от 08.08.2019 г. №83, том 4, рег.№7945, дело
№598/2019 г. на нотариус Р.И. с рег.№378, С. ХР. Д. е продал на ответника
„Дория-93“ ЕООД апартамент с идентификатор 61710.502.6340.1.36 за
сумата 26 500 лв., изплатена изцяло от продавача на купувача по банков път
/л. 127 РС/.
Горната фактическа обстановка е безспорна.
Единственият спор по делото е дали процесното завещание е
написано ръкописно от завещателя и подписано от него.
5
По иска с правно основание чл. 42, б."б" във вр. чл. 25, ал.1 ЗН.
За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря
на изискванията на чл. 25, ал.1 ЗН- да е изцяло написано ръкописно от
завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните
разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки обосновава
нищожност на завещанието- съгласно чл. 42, б."б ЗН.
Саморъчното завещание представлява частен диспозитивен документ и
се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила,
която се основава на неговата автентичност. Когато се оспорва
автентичността на завещанието, какъвто е настоящият случай,
доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано
от завещателя, е върху страната, която се ползва от него- чл. 193, ал.3, изр.
последно ГПК. Дължимото от страната, която се ползва от документа и черпи
изгодни за себе си правни последици от оспорения завещателен акт,
доказване е главно и пълно /в този смисъл: Решение № 60 от 23.04.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., ГК; Решение № 90 от 27.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3433/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 207 от 21.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1381/2015 г., I г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК/,
каквото в случая от страна на ответниците не е успешно проведено.
Същевременно завещанието е формална едностранна сделка, с която едно
лице се разпорежда в полза на друго или други лица със своето имущество за
след смъртта си. Законовите изисквания за неговата форма и съдържание-
като строго формален акт, са императивни и спазването им от страна на
завещателя е преценено от законодателя като достатъчна гаранция за
съобразяване на изразената от него воля.
При съобразяване на установената по приложението на чл. 25 ЗН
константна практика на ВКС /Решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д.
№ 583/2000 г., I с-в; Решение № 493 от 9.07.2003 г. на ВКС по гр. д. №
106/2002 г., I г. о.; Решение № 119 от 30.03.2004 г. на ВКС по гр. д. №
618/2003 г., I г. о./, при съществуването и на най- малка вероятност текстът да
не е написан саморъчно от завещателя, същото следва да бъде прието за
нищожно - съгласно чл. 42, б."б" ЗН. Единствено при категоричност на
експертното заключение за обстоятелството, че ръкописният текст е изпълнен
от завещателя, може да се зачете саморъчното завещание и да бъде прието, че
е породило целените правни последици /в този смисъл - Решение № 187 от
20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 112/2012 г., II г. о., ГК/.
Пред първоинстанционният съд е прието заключение на съдебно -
графическа експертиза /л. 280-285, л.290-291 РС/. В същото се сочи, че
ръкописният текст в саморъчното завещания не е изпълнен от Х. К. Д., а
подписът в същото е изпълнен от него. При изслушването му вещото лице
посочва, че по делото е събран богат сравнителен материал, а подписът и
6
почеркът на наследодателя са устойчиви и лесно разпознаваеми, поради което
той като експерт е категоричен в изводите си.
Пред въззивната инстанция, по искане на жалбоподателя, бе назначена
допълнителна съдебно - графическа експертиза /л. 222-237 ОС/ на друго вещо
лице, със задача при изготвяне на заключението да вземе в предвид и
приобщените във въззивното производство медицински документи относно
здравословното състояние на завещателя /л. 154 – 170 ОС/. Видно от
заключението на същото, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и
правилно, е че:
1. Ръкописният текст в саморъчното завещание от 13.04.2018г., не е
изпълнен от лицето Х. К. Д., ЕГН ***.
2. Не може да се направи категоричен извод, подписа за „Завещател“ в
саморъчното завещание дали е изпълнени или не е изпълнен от лицето Х.
К. Д..
3. Ампутацията на долни крайници на ниво на бедро по повод диабетна
гангрена не би се оказала причина на установените във времето
писмено-двигателни навици на възрастен човек, т.е. да се промени
неговия индивидуален почерк.
Така и двете заключения, изготвени от две различни вещи лица
/едното от гр. Разград, а другото от гр. Силистра /, са категорични, че
процесното саморъчно завещание не е изцяло написано ръкописно от
самия завещател. Това обосновава нищожност на завещанието - съгласно чл.
42, б."б" във вр. чл. 25, ал.1 ЗН, поради което е безпредметно да се обсъжда
дали завещанието е подписано от завещателя или не.
Ето защо, се налага извод, че предявените искове с правно основание
чл. 42, б."б" във вр. чл. 25, ал.1 ЗН са основателни. Постановеното
първоинстанционно решение в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Поради уважаване на главните искове по чл. 42, б."б" във вр. чл. 25,
ал.1 ЗН /прогласяване нищожността на завещание/, съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявените искове по чл. 30, ал.1 ЗН
/възстановяване на запазена част от наследството /. Вж. и Решение № 75 от
31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2013 г., I г. о., ГК.
По исковете по чл. 124, ал.1 ГПК – за приемане на установено по
отношение на ответника – прехвърлител С. ХР. Д., че всяка една от ищците
М. ИВ. Д. и КЛ. ХР. Д. са собственици на по 1/3 ид.ч. от процесния имот.
Искът по чл. 124, ал.1 ГПК е претенция на собственика на вещта или
имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което
го оспорва или смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за
материално право като бъде установено действителното правно положение в
7
отношенията между страните във връзка с конкретната вещ или имот, като се
осуетява занапред възникването на спор за материално право на същото
основание.
Настоящият състав счита, че на първо място следва да се произнесе по
допустимостта на предявения установителен иск за собственост с оглед
обусловеността му от наличие на правен интерес. Според задължителните
разяснения, дадени в т. 3 "б" от Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. от
14.03.2016 г., постановено по тълк. дело № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС,
правен интерес от предявяване на установителен иск е налице винаги, когато
ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава
правото му на собственост с фактически или правни действия, като такова
действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик, тъй като
с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и
отрича правото на собственост на действителния собственик, като конкретно
отрича правомощието му да се разпорежда със собствената си вещ.
Настоящият състав счита, че ищците имат правен интерес да насочат иска си,
както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, тъй като
постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и
на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост.
С оглед нищожността на процесното завещание, то след смъртта на Х.
К. Д., съпругата му – ищцата М. ИВ. Д., дъщеря му – ищцата КЛ. ХР. Д. и
синът му – ответникът С. ХР. Д., придобили правото на собственост върху по
1/3 ид.ч. от проицесния имот, на осн. чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗН. Така с
процесната продажба, с която ответника-прехвърлител С. ХР. Д. продал
ответника-приобретател „Дория-93“ ЕООД, има вещно прехвърлително
действие само относно притежаваната от прехвърлителя 1/3 ид.ч. Ето защо,
всяка една от ищците притежава правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от
процесния имот.
Поради гореизложеното се налага извод, че предявените искове с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК са основателни. Постановеното
първоинстанционно решение в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По исковете по чл. 108 ЗС – за приемане на установено по отношение
на ответника – приобретател „Дория-93“ ЕООД, че всяка една от ищците
М. ИВ. Д. и КЛ. ХР. Д. са собственици на по 1/3 ид.ч. от процесния имот и за
осъждането на „Дория-93“ ЕООД да предаде на всяка една от ищците
владението върху тази тези части.
За да бъде уважен иск, основан на нормата на чл. 108 ЗС, е необходимо
да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта, предмет на иска /т. е. да докаже фактите, от които
възниква за него право на собственост върху имота/; вещта да се намира във
8
владение или държане на ответника и ответникът да владее или да държи
вещта без правно основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва
основание в отношенията между страните/. Установяване при условията на
пълно и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в
тежест на ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт, че
съществува правно основание да владее/държи вещта - арг. от чл. 154, ал.1
ГПК.
По отношение на установителната част на предявения
ревадикационен иск:
Както вече се посочи, с оглед нищожността на процесното завещание,
то след смъртта на Х. К. Д., съпругата му – ищцата М. ИВ. Д., дъщеря му –
ищцата КЛ. ХР. Д. и синът му – ответникът С. ХР. Д., придобили правото на
собственост върху по 1/3 ид.ч. от проицесния имот, на осн. чл. 5, ал.1 и чл. 9,
ал.1 ЗН. Така процесната продажба, с която ответника-прехвърлител С. ХР. Д.
продал ответника-приобретател „Дория-93“ ЕООД, има вещно
прехвърлително действие само относно притежаваната от прехвърлителя 1/3
ид.ч. Ето защо, всяка една от ищците притежава правото на собственост
върху 1/3 ид.ч. от процесния имот. Не се оспорва, че имота се владее от
ответника - приобретател „Дория-93“ ЕООД, който в отговора на исковата
молба сочи, че го владее въз основа на договора за покупко продажба
сключен с ответника-прехвърлител.
По отношение на осъдителната част на предявения ревадикационен
иск:
На съда е известно, че е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г.
ОСГК на ВКС по въпроса: „При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик
срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот,
може ли съдът да уважи искането за предаване владението върху
претендираната идеална част.“ До момента все още не е постановено
тълкувателно решение, поради и което не е преодоляна противоречивата
практика на ВКС по поставения въпрос. Настоящия състав споделя тази част
от практиката на ВКС, съгласно която: Съсобственик може да търси
защита чрез иска по чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се
упражнява фактическа власт от трето на съсобствеността лице, така и
по отношение на друг съсобственик, който го завладее без да има основание,
тъй като основанието да се владее имотът е обусловено от обема на
притежаваното право. Исковете по чл.32, ал.1, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС не
осигуряват предаване на владението на съсобствената идеална част – с
първия иск правото на лично ползване се трансформира в право на
обезщетение, с втория се получава единствено правото да се ползва реална
част от имота, ако е възможно, а третият иск цели ликвидиране на
съсобствеността, но нито един от тези три иска не може да замести
защитата, която дава искът по чл.108 ЗС, а именно предаване владението
9
върху идеална част.
Ето защо, се налага извод, че предявените искове с правно основание
чл. 108 ЗС са основателни. Постановеното първоинстанционно решение в
тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Доколкото решаващите изводи на настоящият състав съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, решението следва да се потвърди така, както е
постановено. Същият извод се налага за решението и в частта по разноските,
които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски в
производството.

По разноските във въззивното производство.
При този изход на спора на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 вр. чл. 81
ГПК въззивникът С. ХР. Д. дължи да заплати на всяка една от въззиваемите
страни - М. ИВ. Д. и КЛ. ХР. Д. по 1 000.00 - разноски за въззивното
производство /за платено адв. възнаграждение/.

Относно допусната очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК в
обжалваното решение.
Настоящата инстанция констатира, че в оспореното решение е
допусната очевидна техническа грешка при изписване на датата на протокола,
с който е обявено завещанието, като вместо правилната дата - 30.01.2019 г. в
диспозитива на решението е посочена дата 20.01.2019 г. Съдът приема, че
грешката е от такова естество, че не се отразява на валидността,
допустимостта и правилността на обжалваното решение, поради което
настоящия състав може да се произнесе по подадената въззивна жалба и без
да инициира предварително провеждане на процедурата по чл. 247 ГПК по
нейното отстраняване. Така и Решение № 125 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 612/2020 г., I г. о., ГК. Предвид горното и след връщане на делото в
първоинстанционният съд, същият следва да упражни правомощията си и
проведе процедурата по чл. 247 от ГПК. Така и Решение № 4932 от
27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1793/2020 г., V о.

Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,

РЕШИ:

10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 381 от 17.11.2020 г. по гр.д № 1785/2019
г. по описа на РС - Разград.
ОСЪЖДА С. ХР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, с настоящ
адрес: САЩ, ДА ЗАПЛАТИ на М. ИВ. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Балчик, общ. Добрич, област Добрич, ул.Марин Дринов“, №5 сумата
1 000.00 лв. /хиляда лева/ - разноски във въззивното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1
вр. чл. 81 ГПК.
ОСЪЖДА С. ХР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Балчик,
общ. Добрич, обл.Добрич, ул.“Марин Дринов“, №5, с настоящ адрес: САЩ,
ДА ЗАПЛАТИ на КЛ. ХР. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата
1 000.00 лв. /хиляда лева/ - разноски във въззивното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1
вр. чл. 81 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11