М О Т И В
И
към
присъда по НОХД № 42/2015 г. по описа на ПРС
ІV н. с.
Районна прокуратура Пещера е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия П.Н.П. с ЕГН ********** за
престъпление по чл.129 ал.2,във вр. с ал.1 от НК за това,че на 25 май 2014 година, в гр. Пещера,
умишлено е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване
движенията на десен горен крайник за период от около 2 месеца, на Д.К.С., като
го ударил с ръце в гърдите, престъпление по чл. 129, ал.2, във връзка с ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу
подсъдимия така както е предявено. Пледира
съдът да го признае за виновен и да му наложи наказание при условията на чл. 55 ал.1,т. 2, б. „б” от НК , а именно наказание „Пробация” при първите две задължителни мерки за срок
от едно година и шест месеца с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти
седмично.
Поверениците
на частния обвинител и граждански ищец – адв. Г. Д. и
адв. Н. Ч., пледират за осъдителна присъда с налагате
на наказание лишаване от свобода в размер на една година с прилагане на
института на чл. 66 от НК, както и уважаване на гражданския иск в пълен размер
и присъждане на разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия - адв. К.У., в съдебно заседание релевира
факти основаващи искането за признаване на подсъдимия за невиновен по така повдигнатото обвинение,
тъй като деянието е извършено при
непредпазливост и като такова е несъставомерно.
Подсъдимият
в своя лична защита твърди, че е
невинен, както и че действията му са целЕ. единствено
неговата защита.
Обвинението на Районна прокуратура Пещера
е повдигнато срещу П.Н.П. за посоченото престъпление при следната фактическа
обстановка:
На
25.05.2014г. св. Д.С. празнувал абитуриентския си бал в ресторант „Хийт“ в гр. Пещера. Окол 01:00 часа на 25.05.2014г. той се
намирал пред дискотека „Хийт“, когато забелязал, че
се приближавали П.Н.П. заедно с приятелката му св. А.И., която същата вечер
празнувала абитуриентския си бал в ресторант „Домейн“ в гр. Пещера. През
дискотеката св. С. и П. П., които се
познавали отпреди, се заговорили за тяхна обща позната, с която П.П. имал приятелски отношения. По време на разговора двамата
започнали да се псуват и обиждат взаимно по този повод , като въпреки това,
ситуацията била овладяна, отношенията се нормализирали и не се стигнало до
сериозни инциденти.
Около
05:00 часа св. С. заедно със своите съученици посетили крепостта „Перистера“, в гр. Пещера,
там той видял отново П.П. приятелката му,
които били отишли на крепостта преди него. В един момент той чул гласа на П. зад себе си, като не разбрал какво точно
му казва, но когато се обърнал видял как
П. се движел с бърза крачка към него, като го ударил с ръце в областта
на гърдите. От удара св. С. направил две- три крачки назад и паднал по гръб. В
този момент се счупила стъклената бутилка от уиски, която той държал в ръката
си, вследствие на което пък получил
порезна рана.
Подсъдимият
не се признава за виновен, като депозира обяснения пред съдебния състав.
В
съдебната фаза на производството пострадалият Д.К.С. е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител, като поддържа обвинението наред с прокурора.
Предявен е граждански иск в размер на
10 000лева от пострадалия Д.С. срещу подсъдимия П.П.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва считано от 25.05.2014г. до окончателното изплащане.
Прочетено
е заключението на назначена съдебно
–медицинска експертиза в досъдебното
производство, от чието заключение е
видно че пострадалият Д.С. е получил порезна рана на дясната длан с лезия на лакетния нерв на ръката,
кръвонасядане, и охлузване на подбедрицата
на горната й трета. Те са довЕ. до трайно затрудняване
на движенията на десен горен крайник за период
от около 2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, включващ периода на гипсова имобилизация
и рехабилитация след това. Травматичните увреждания в областта на левия крак са
резултат от действието на твърд тъп
предмет и могат да се получат при
падане.
В
хода на съдебното следствие е изслушано вещото лице, което дава подробни
обяснения за механизма на причиняване на увреждането, както и периода на
оздравителния процес и вероятността от
настъпване на пълно оздравяване.
По
делото са разпитани свидетЕ.те очевидци
В.Ч., П.В., Т.Л., Т.Л., Г.Ц., Т.М., С.А., Н.М., М. К.,
Ив. М.. Разпитана е и майката на
пострадалия Е. М., относно предявения граждански иск, като са прочетени
показанията на св. А.И. и показанията на св. С.А..
По делото бяха приети и следните
писмени доказателства справка за съдимост
рег. № 292/08.10.2015 г. на Бюро за съдимост при РС Пещера, СМЕ № 49/2014 г. от
02.06.2014 г., епикриза КП № 204/27.05.2014 г., издадена
на Д.С. от МБАЛ „Проф. Д. ***, характеристична справка от 13.06.2015 г., писмо
от „Теленор България“ ЕАД от 05.11.2014 г., писмо от
„Виваком“ от 18.11.2014 г., писмо от „Мобилтел“ ЕАД
от 17.11.2014 г., СМЕ по писмени данни от 17.10.2014 г., декларация са семейно
и материално положение и имотно състояние, постановление за прекратяване на
наказателно производство на РП Пещера от 18.12.2014 г., определение №
5/12.01.2015 г. по ЧНД № 1/2015 г. на РС Пещера, определение от 26.01.2015 г.
по ВНЧД № 28/2015 г. на ПОС, Писмо от Кмета на Община Пещера рег. № 11-01-20#1/ 23.04.2015 г., писмо от Кметство с. Козарско изх. № 0257/22.04.2015 г.,
служебна бележка от РУ Пещера рег. №
315р-294/28.04.2015 г., писмо от НАП Пловдив офис Пазарджик изх. №
1303315000090886/ 22.04.2015 г., писмо от РУ Пещера изх. №
315000-784/05.06.2015 г. с приложени 2 бр. докладни записки, трудов договор,
сключен между Д.С. и „Фреш маркет
2012“ ООД № 121/13.05.2015 г. ведно с длъжностна характеристика.
Съдът като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.Н. П. е роден на *** ***, с
постоянен адрес:***5, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, безработен.
На
25.05.2014г. св. Д.С. празнувал абитуриентския си бал в ресторант „Хийт“ в гр. Пещера. Към 02:00-03:00часа на 25.05.2014г. той се намирал пред дискотека
„Хийт“, когато забелязал, че се приближавали подс. П.Н.П. заедно с приятелката му св. А.И., която същата
вечер празнувала също абитуриентския си бал. Пред дискотеката св. С. и П. П., които се познавали отпреди, се
заговорили. По време на разговора двамата започнали да се обиждат взаимно, като
ситуацията била овладяна, отношенията се нормализирали, св. С. влязъл в
ресторанта и не се стигнало до сериозни инциденти.
Около
05:00 часа св. С. заедно със своите съученици посетили крепостта „Перистера“, в гр. Пещера,
там той видял отново подс. П.П. приятелката му- св. И., която била там заедно със
съученици от нейния клас. В тяхната компания била и св. Л. и св. А.. Докато били
там между абитуриентите и подсъдимия не бил възникнал конфликт, нито се разменяли обидни или заплашителни
реплики. На крепостта подс. П. бил с яке и очила. Св.
С. със съучениците си наблюдавали изгрева, след което тръгнали да слизат от
крепостта. Излизайки от крепостта всички се насочили по улицата, която е с
наклон и се слизало надолу към място за паркиране на автомобили. Св. Ч. е бил
пред пострадалия на около 5 метра по -надолу,
а св. В. е бил на няколко метра пред пострадалия С.. Пострадалият С. слизайки носел
в дясната си ръка стъклена бутилка с уиски.
Св. Л. вървяла почти наравно с пострадалия, заедно със своя приятел,
като св. С. се е отдалечил на 2-3 крачки от тях. Малко зад тях били св.Л., св. А.И.
и подс. П., които също тръгнали да слизат от
крепостта. В един момент подс. П. си свалил якето и очилата, дал ги на св. И. и тръгнал
с по-бърза крачка към св. С., който вървял пред него. Извикал му „А сега къде
са ти приятЕ.те” , при което св. С. се обърнал, като
не разбрал какво точно му казва, но в момента в който се обърнал, видял подс. П., който го
ударил с ръце в областта на гърдите. От удара св. С. направил две- три крачки
назад и паднал по гръб. В този момент се счупила стъклената бутилка от уиски,
която той държал в дясната си ръка,
вследствие на което получил порезна рана. След падането на св. С., подс.
П. го ритнал. Струпали се съученици на
св. С., започнали да се бутат, като успЕ. да раздалечат
подс. П. от пострадалия С., а св. Манолов се е обадил
на тел. 112, като след това пристигнали Полиция и Бърза помощ. Абитуриентите били
отведени в Районното управление за даване на обяснения , а пострадалия С. бил
откаран в местната Бърза помощ, където му била извършена хирургическа
интервенция.
По доказателствата :
Горната
фактическа обстановка съдът възприе от разпита на св. С., св. Ч., св. В., св. Л.,
св. Л., като съдебния състав кредитира изцяло показанията на тези свидетЕ., които са последователни и взаимно допълващи се.
Св.
Манолов и св. Камбоянов
се били далече от мястото на инцидента и
не са могли да възприемат непосредствено случилото се, единствено са чули
викове и са отишли да видят какво се е случило.
Св.
М. е била една от последните, които са слизали от крепостта, като тя единствено
е възприела, че св. И. се затичала към нея, като й е дала яке и дамска чанта,
като на въпроса какво става, тя й отговорила „Нищо” и в следващия момент чула
викове и ругатни, но не е видяла момента на сблъсъка между подс.
П. и св. С.. След което подс. П. дошъл да си вземе от
нея якето.
Св.
Ч., св. В., св. Л. и св. Л. са били непосредствено до пострадалия С. и подс. П. и са възприЕ., че без да
е предизвикан по никакъв начин от св. С., подс. П. е тръгнал
след него и му е извикал думите, „А сега къде са ти приятЕ.те?”,
като в момента на обръщането на пострадалия, го ударил с две ръце в гърдите.
Като и св. Ч. и св. В. също заявиха, подс. П. е
тръгнал към него и му е извикал нещо,
при което пострадалия се е обърнал, но
те са бил по –надолу и не са могли да чуят какво точно му е казал, докато св. Л.
и св. Л. са били в непосредствена близост до пострадалия С.. Същата фактическа
обстановка се потвърди и от разпита на св. А. и прочетените му показания от
досъдебното производство. Като съдът дава вяра на показания на посочените свидетЕ., тъй като същите са очевидци, като св. Ч., В. и Л.
са били в компанията на пострадалия С., а св. Л. и св. А. са били в компанията
на св. А.И. и подс. П., като показанията на
посочените свидетЕ. се припокриват и установяват една съща фактическа обстановка,
взаимно се допълват и са последователни.
Горните
свидетЕ. – св. С., В., Ч., Л., Л.,
установиха, също така, на крепостта не е
имало конфликт между св. С. и подс. П., като не са
били разменяни каквито и да било обидни реплики между тях.
Освен
това по-рано вечерта пред дискотека „Хийт“, св. С.,
св. Ч., установиха, че до сериозни
разправии не се е стигнали между подс. П. и пострадалия, като след размяна на реплики, са влезли в ресторанта и са си продължили
празнуването на вечерта.
Св.
Ц. и св. Манолов са пристигнали на крепостта по молба на подсъдимия, за да го
заберат и да го откарат до дома му. Св. Ц. твърди, че подсъдимият му се обадил,
защото смятал че ще се стигне до бой и искал някой да го забере от крепостта.
Съдът не кредитира с доверието си показанията
на св. Ц. и св. М., тъй като същите не са били в непосредствена близост до
пострадалия и подсъдимия, като същите са наблюдавали слизането им от долу, намирали
са се в ниското на улицата, по която са слизали, както абитуриенти, така и
пострадалия и подсъдимия, като пред и зад същите е имало и други абитуриенти,
които са създали пречка да се наблюдава непосредствено ставащото между
пострадалия и подсъдимия.
Поради
което съдът намира, че посочените двама свидетЕ. не са могли да наблюдават непосредствено
случващото се. Св. Ц. каза, че излизайки от автомобила, с който дошли да
заберат подсъдимия, че са слизали около 20- тина души
от крепостта, че е чул подс. П. да е извикал нещо, като „май” св. С. е бил замахнал с бутилката и тогава подс.
П. го избутал. Като първоначално твърди, че се е намирал на 20-30 метра, от
подсъдимия, после каза че бил на 10-20м., а накрая че разстоянието е било 10 м.
до подсъдимия. Също и св. М., каза че е бил далече от
подсъдимия и пострадалия, но е възприел вдигане на ръце от пострадалия, като в
този момент подс. П. го е избутал. Съдът намира
техните показания за колебливи и непълни, както и отчита факта, че същите са
били на доста по-голямо разстояние от мястото на инцидента, при наличие на слизащи абитуриенти, като същите
са се намирали в ниското на улицата, по която са слизали всички. Ето защо не
кредитира с доверието си показанията на тези свидетЕ.-
св. Ц. и св. М. относно обстоятелството св. С. преди да бъде блъснат от
подсъдимия, да е вдигнал ръцете си, или да е замахнал
с бутилката. Още повече че подс. П. в обясненията си
не посочи пострадалият С. да е замахнал с ръце да го
удари. Поради което показанията на тези двама свидетЕ.
не се подкрепиха от другите показания на свидетЕ.те, намиращи
се в непосредствена близост до подсъдимия и пострадалия, нито от обясненията на
подсъдимия.
Подсъдимият
П. даде обяснения в съдебно заседание, като заяви, че на крепостта е получил
заплахи от пострадалия и компанията му и за това се е обадил на св. Ц. да дойде
и да го вземе. Същият твърдеше, че усетил заплаха и искал да бъде забран. Като
твърдеше и че пострадалият С. както си вървял пред него изведнъж си сменил
посоката на движение и тръгнал срещу подсъдимия. Като дори тук подсъдимия не
твърди, че пострадалия е замахнал с бутилката да го
удари или изобщо е замахнал с двете си ръце към него.
Без никакъв повод подсъдимия го изблъскал в гърдите, само защото усетил заплаха,
както обяснява той-„Срещу мен има пиян вървящ човек с бутилка уиски”.
Тези
негови твърдения съдът възприема единствено като защитна позиция, тъй като те
останаха изолирани и не бяха подкрепени от нито едно гласно или писмено
доказателство. СвидетЕ.те, присъстващи на крепостта –
Л., Л., Ч., В., С., казаха, че не е имало каквито и
да било заплахи към подсъдимия.
Освен
това св. Ч. и св. Л. , казаха, че
подсъдимия е бил с очила и яке на крепостта, като св. А.И. е подала якето на
подсъдимия на св. М., от която той впоследствие си го е взел. Св. Л., която е
вървяла заедно с подс. П. каза, че той си е съблякъл якето. След което е
тръгнал към пострадалия. Освен това св. В.,св. Л. и св. Л., установиха, че след
като е паднал на земята пострадалият е бил ритнат от подсъдимия. Съдът кредитира
показанията на тези свидетЕ., тъй като те са се
намирали в непосредствена близост до подсъдимия, а и св. Л. е прекарала ранните
часове на 25.05. 2014г. в компанията на св. Анг. И. и
подс. П., поради което е могла да възприема с какво е
облечен и дали е бил с очила или не, а също така и подс.
П. каза ,че е бил с очила.
Показанията
на св. Анг. И., четени на съдебното следствие, дадени
в два различни дни от досъдебното
производство са вътрешно противоречиви относно редица факти – отправяни ли са
били заплахи към подсъдимия на крепостта, тя непосредстевно
видяла ли е замахване от страна на пострадалия към подс.
П., поради което и съдът не ги кредитира с доверието си. Единствено съдът
кредитира обстоятелството, че е подала якето на подс.
П. на св. М. което се установи и то
самата нея.
Съдът
не възприема тезата на защита и подсъдимия, че последния се е отбранявал от
пострадалия. Не се събраха безспорни доказателства затова обстоятелство, а и
самият подсъдим твърди, че е чувствал, че има заплаха, но не е възприел нито вдигане
на ръце на пострадалия, нито вдигната бутилка
срещу него. Единствено каза, че сам си е вдигнал ръцете, при което пострадалият
е паднал. Ето защо съдът не кредитира с доверието си твърденията, че подсъдимият
е целял защита от непосредствено противоправно
нападение от страна на пострадалия, като такова не се установи. Не се установи
нападение от страна на пострадалия. Ето защо съдът възприема обясненията на
подсъдимия единствено като защитна позиция, които не се подкрепят от другите
доказателства и стоят изолирани.
От
приетото по делото заключение на назначената Съдебно –медицинска експертиза,
което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, от което е видно, че на
пострадалия С. са причинени телесни увреждания на десен горен крайник, които
водят до разстройство на здравето за период от 2 около месеца, като същите се
изразяват в порезна рана на десен лакътен нерв на десен горен крайник, като се е наложило
гипсова имобилизация и последваща
рехабилитация. Когато има лезия на нерв, оздравителният процес може да е по-дълъг,
нервната проводимост може да се наруши за по-дълъг
период, или да не се възстанови напълно. Тъй като това е сложна структура и
самото шиене води до допълнителна травма на нервните влакна. Освен
това на подбедрицата са причинени и натъртвания,
които е възможно да са причинени от падане на земята. Посочените увреждания
касаят разстройство на здравето извън случаите на чл. 128,ал.1 и чл. 129,ал.1
от НК, поради което като лека телесна повредя, се поглъщат от по-тежката
такава, а именно от причинената средна телесна повреда, като ще имат значение
на отегчаващото отговорността обстотялство.
Разпитана
е и св. М., майка на пострадалия, която обясни, че от началото на гипсовата имобилизация св. С. е разчитал на нейната помощ за редица,
действия от обикновеното му ежедневие- обличане, хранене, не е могъл да полага
труд, като след свалянето на гипса и рехабилитацията, изпитва чувство на
изтръпване на крайника, не може да извършва тежка физическа дейност. Невъзможно
е да си изправи два от пръстите на дясната ръка.
Св.
С. заяви в съдебно заседание, че дори след рехабилитацията е продължил да
чувства дясната си ръка изтръпнала, чувства болка и в определена степен се
възприема като непълноценен с увредената си дясна ръка.
Въз основа на
възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :
1
/ По отношение на наказателната част
Повдигнатото
обвинение е за престъпление по чл. 129,ал.2,във вр с
ал. 1 от НК, а именно наказателна отговорност следва да се понесе, когато е
причинена средна телесна повреда, като наказанието е до 6 години лишаване от
свобода. Като деянието е съставомерно само при
умишлено причинена средна телесна повреда.
Като
в ал. 2 на чл.129 от НК,е посочено че средна телесна повреда е налице, ако е
причинено трайно затрудняване на движението на крайниците. Като практиката приема, че е достатъчно и увреждането да е само за единия
крайник и че затрудняването е трайно,
когато е продължило в период около 2 месеца.
От
възприетата по делото фактическа обстановка безспорно се установи авторството
на деянието, а именно подс. П., удряйки пострадалия с
две ръце в гърдите, последният е паднал
назад по гръб и при падането се е счупила стъклената бутилка, която е държал в
дясната си ръка, вследствие на което дясната му ръка е била порязана.
Авторството
на
деянието извършено от подс. П. е безспорно установено, както и другите
обстоятелства относно време , място и
начин на извършването, които се
установиха по един безспорен и категоричен начин от гласните доказателства чрез
разпита на св. С., Ч., В., Л., Л.,които съдът по изложените по-горе мотиви кредитира с
доверието си, така и от обясненията на подс. П., който каза, че е ударил в гърдите пострадалия, за
да се защити.
Субект
на престъплението е всяко наказателно отговорно лице,
като законодателят не поставя специални изисквания към личността на подсъдимия,
нито за заемане на конкретна длъжност.
Не се установиха обстоятелства изключващи вменяемостта на подсъдимия,
поради което същият е субект на престъплението по чл.
129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК.
Обект
на престъплението са онези обществени отношения, които
целят запазването на телесната цялост и нейният интегритет. В
настоящия случай се установи посегателство върху телесната цялост на
пострадалия С., което е довело до трайно затрудняване на движението на десен
горен крайник за период от около 2 месеца. Видно и от заключението на приетата
СМЕ.
Изпълнителното
деяние се осъществява чрез причиняване на телесното
увреждане , характеризиращо се с трайно затрудняване на движението на десен
горен крайник за период от 2 месеца.
Безспорно
се установи, че причиняването на телесното увреждане е вследствие на удар в
областта на гърдите, при което пострадалия е паднал назад, като е държал в
дясната си ръка стъклена бутилка, която
се е счупила и по този начин е порязал дясната си ръка.
Формата
на вината е умисълът, като в настоящия случай той е
евентуален. Причината за формиране на този извод от съда, е поведението на
подсъдимия и действията му преди и след удара в гърдите на пострадалия.
Св.
Ч. и св. Л., както и св. М., казаха че подс. П., преди да тръгне към пострадалия, е свалил якето и
очилата си. Св. Л., св. В. казаха, че след като пострадалия е паднал
подсъдимият го е ударил отново.
Освен
това св. В., заявиха, че са били употребили алкохол.
Подобно твърдение изказа и подсъдимия, който каза, че „Срещу мен
има пиян вървящ човек с бутилка уиски”.
Посоченото по-горе мотивира
настоящия състав да възприеме извода, че подсъдимият е действал при условията
на евентуален умисъл, тъй като е бил
наясно, че пострадалият е бил в нетрезво състояние, държал е стъклена бутилка в
ръката си, като следва да се отчита и възрастта и житейския опит на подсъдимия,
както и изключително младата възраст на пострадалия, както и че улицата по-
която вървят е с наклон, при което е могъл да съзнава обществено опасния
характер на извършеното, могъл е да предвиди настъпването на последиците от
действията си , а именно че като бутне пострадалия е възможно да падне и счупи
бутилката, при което да се нарани, но му
е било безразлично настъпването на тези вредни последици. Още повече че след
падането на пострадалия отново го е ритнал.
Разликата между евентуалния умисъл
и несъзнавата непредпазливост, каквито доводи изтъква
защитата на подсъдимия, е в субективното
отношение на дееца към резултата от
деянието: в първия случай в съзнанието
на дееца има представи за обществено опасния характер на извършеното от него,
има представи за обществено опасните последици, към чието настъпване той
директно не се стреми, не ги иска, но ги допуска и се съгласява с евентуалното
им настъпване. Във втория случай при несъзнавата
непредпазливост, деецът въобще няма
представа за настъпването на обществено опасните последици- нито ги иска, нито
ги допуска, но обективно е бил длъжен и субективно е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици. Субективното отношение на дееца
, умисълът, се обективира от извършеното от него.
Ето
защо съдът приема , че е налице евентуален умисъл, като в тази връзка виж Решение № 61 от 10.02.1975г. по н.д.№ 800/74г.
IIн.о.,
Решение №72 от 18.03.1977г. по н.д. № 25/77г. IIн.о. , Решение
№30 от 29.01.1987 г. по н.д. №735/86г.,Iн.о., Решение № 523 от 27.09.1999г.
на ВКС по н.д.№468/99,IIн.о.,
Решение №121 от 10.03.2010г.на ВКС по н.д.№26/2010, Iн.о. НК, Решение №185 от 17.06.2013
на ВКС по н.д.№422/2013г. III н.о.НК.
Вредните
последици, които са настъпили от деянието на подс. П., се изразяват в нарушаване на телесната цялост, в
трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за период от 2 месеца.
Ето
защо от обективна и субективна страна, престъплението по чл. 129,ал.2 във вр. ал.1 от НК, беше безспорно доказано.
Относно
индивидуализацията на наказанието.
Относно
определянето на наказанието съдът отчете, следните смекчаващи отговорността
обстоятелства - младата възраст на дееца/23г. към момента на извършване на престъплението/,
липсата на достатъчно житейски опит, ниска степен на обществена опасност на
личността му, чистото съдебно минало
видно от Справката за съдимост, позитивните характеристични данни в приетата по
делото Характеристика. Подсъдимият не е семеен и не е трудово ангажиран, видно
от Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха факта,
че подсъдимия П. е формирал воля да
влезе в конфликт с пострадалия като си е дал якето и очилата на св. И., както и
факта, че е продължил да удря пострадалия, дори когато той е паднал на земята и
е бил в състояние, в което не е могъл да се защити, което прави деянието
особено морално укоримо. Преценен беше и факта, че
освен средната телесна повреда, на пострадалия е причинено и друго леко телесно
увреждане.
Съдът счита, с оглед на обстоятелствата в
конкретния случай, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал.
1, т. 2 от НК и за замяна на наказанието лишаване от свобода с по-леко
наказание. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или
някое изключително такова, като според настоящия съдебен състав определянето на
наказанието в рамките, посочени от закона, би отговаряло на цЕ.те,
посочени в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 НК.
Тези обстоятелства мотивираха съда да
наложи наказание на подсъдимия при лек превес на смекчаващи вината
обстоятелства, като счете, че адекватният размер на деятелността и личността на
подсъдимия е наказание “лишаване от свобода” за срок от една година.
Съдът, като взе предвид, че в процесния случай са налице материалноправните
предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - така
наложеното на подс. П. наказание "лишаване
от свобода" е за срок от една година, като подсъдимият към
датата на извършване на деянието не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, видно от справката за съдимост, намери,
че за постигане цЕ.те по чл. 36, ал. 1 НК определеното
наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно и прие, че трябва да бъде
отложено с минималния предвиден от закона изпитателен срок, а именно - три
години. Младата възраст на подс.П. и позитивната
му характеристика, са достатъчни, за да
се направи положителен извод за законосъобразно и резултатно прилагане на
условното осъждане спрямо него. Личностните и характерови особености на този подсъдим също
гарантират, че е възможно цЕ.те на специалната
превенция да бъдат успешно реализирани чрез освобождаване на подсъдимия от
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
Така определеното по вид и размер наказание,
съдът счете за съответен на обществената опасност на деянието и на дееца и за
постигане цЕ.те на лична и генерална превенция съгласно чл.36 от НК.
2 / По отношение на гражданския
иск
Предявен
е граждански иск в размер на 10 000лева, представляващ обезщетение за
причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на деянието- 25.05.2014г. до окончателното плащане.
Уважаването
на гражданската претенция е вследствие възприемане на извода, че вредите са
причинени от дЕ.кт, какъвто
в случая е престъплението по чл. 129 ал.2,във вр с
ал.1 от НК – вреди , причинени вследствие на виновно противоправно
поведение, НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ /чл.45 от ЗЗД/.
Съдът
отчете, че за определяне на размера на обезщетението, следва да държи сметка за
вида на травматичното увреждане, периода на възстановяване,вида, характера и продължителността на страданията и болката,
която е изпитвал пострадалия, вероятността за пълен оздравителен процес и
вероятността да остане остатъчна болка, която да даде отражение върху бита и
ежедневието на пострадалия, както и причинените леки телесни увреждания от
падането на земята.
Експертът,
д-р П.М., обясни в хода на съдебното следствие,
че оздравителния процес има вероятност да настъпи в по- продължителен период от
време или да не настъпи в пълен обем, а
пострадалия ще изпитва болка в
зависимост от оздравителния процес на нервните окончания.Последното ще даде
отражение върху неговия обичаен начин на живот. Пострадалият е изпитвал болка
от срязването на тъканта, както и от допълнителната хирургическа намеса върху
нервните влакна.
Майката
на пострадалия, каза в съдебно заседание, че пострадалия в началото на гипсовата имобилизация
не е могъл да се обслужва сам, като и след свалянето на гипса изпитва болка в
областта на дясната ръка, два от пръстите на дясната ръка не функционират в
пълен обем, като не е способен на по- тежък физически труд.
Ето
защо отчитайки вида на травматичното увреждане, периодът на оздравителния процес,
както и вероятността от настъпване на пълен оздравителен процес, настоящият съдебен състав счете че
предявеният граждански иск е ОСНОВАТЕЛЕН
до размера от 6000лв.
Настоящият
състав счете, че с оглед принципите на справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД, следва да се
присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на
престъплението в размер на 6 000лв., ведно със законната лихва от датата
на деянието -25.05.2014г., до
окончателното плащане, като до размера от 10 000лв. следва да се отхвърли
като неоснователен.
В
съответствие с уважената част от
гражданския иск, подсъдимият беше осъден да заплати държавна такса върху нея в
полза на бюджета на съда, както и разноските по извършените експертизи на
досъдебното и съдебното производство.
Подсъдимият
беше осъден и да заплати разноските на гражданския ищец и частен обвинител в съдебната фаза на процеса.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :