Р Е Ш Е Н И Е № 427
гр. Монтана, 13 октомври 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание на 24.09.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 334
по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение от 14 05 2021 г. по АНД № 68/2021 г. на районен съд гр. Берковица,
е отменено Наказателно постановление № 110/09.11.20210 г. на Началник отдел
„Рибарство и контрол – Западна България” гр. София към ГД „Рибарство и контрол“
при ИАРА със седалище гр. Бургас, с което на Л.Г.А.,*** е наложено
административно наказание „глоба”, затова че пренася в кофа един брой риба от
вида сом с дължина 62 см., който размер е по-малък от допустимите според
Приложение № 2 на ЗРА, което представлява административно нарушение.
В законния срок против
решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган, в
която твърди неправилност на решението Позовава се на приетата от въззивния съд категорична доказаност
на
извършеното нарушение от Л.Г.А., който на 26.08.2020 г. в 20:30 ч. пренася в кофа един брой риба от
вида сом с дължина 62 см. - размер по-малък от
допустимите според Приложение № 2 от Закона за рибарсрто и аквакултурн /ЗРА/ и за което нарушение е наложено минималното предвидено
наказание по чл. 75, ал. 1, във вр.с чл. 38, ал. 1 от ЗРА. Счита, че
съдът
необосновано омаловажава извършеното нарушение, приемайки го за
„маловажен случай", по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Този извод е неправилен и
нелогичен, с оглед на доказаната по делото фактическа обстановка, при която е
извършено нарушението. На първо място, по делото се доказва, че нарушителят е
любител-риболовец, притежаващ редовен билет за любителски риболов, който се
издава след подписване на декларация от негова страна, че е запознат с
разпоредбите на ЗРА. Следователно, лицето е знаело и е длъжно да знае
разпоредбата на чл.38. ал. 1 от ЗРА и на Приложение № 2 към
нея, за минималните размери на уловените водни екземпляри. На второ място, уловеният сом е върнат жив във
водата, но едва след намесата на проверяващите, а не е доброволен акт от страна
на нарушителя и ако не бяха проверяващите, които да стопират неправомерното
поведение на Л.Г.А. и да върнат живата риба обратно във водата, това нямаше да
е факт. Следователно, не е налице доброволно, осъзнато от нарушителя връщане на
маломерния улов обратно във водата, а принудително такова, под угрозата за
по-тежно административно наказание. Като обсъжда повърхностно приетите по
делото писмени и гласни доказателства, Съдът напълно игнорира целите на
генералната и на частната превенции по чл. 12 от ЗАНН, които не могат да
бъдат осъществени чрез омаловажаване на случая и приравняване на наложената
административна глоба в нейния минимален размер, установен с разпоредбата на
чл. 75, ал. 1 от ЗРА, с размера на вредите,
подлежащи на обезщетяване. Глобата по чл. 75, ал. 1 от ЗРА има за цел да накаже дееца за извършеното
административно нарушение, а не да обезщети държавата за вреди. Обезщетението е друга
последица, по чл.90, ал. 2 от ЗРА, каквото в конкретният
случай не се търси, видно от НП № 110/09Л 1.2020 г. Санкционната разпоредба
на чл. 75, ал. 1 от ЗРА, относима към извършено
административно нарушение по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, предвижда
минимален праг на парична глоба от 600 лева, което само по себе си е
показателно за високата степен на обществена опасност, която законодателят
придава на извършеното административно нарушение. С конкретното деяние са
нарушени обществени отношения, свързани с опазване на биологичното разнообразие
и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите
от риба и други водни организми. С оглед на вида и количеството
риба, уловена от жапбоподателя и върната при проверката във водата АНО е
преценил, че минималната, предвидена в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от закона санкция, ще постигне
целите на генералната и на частната превенции, по чл. 12 ЗАНН, поради което е
издал Наказателно постановление. Изводите на
съда в постановеното отменително решение, са неправилни и необосновани,
неотчитащи вярно приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
целите, преследвани от законодателя за опазване и възпроизводство на
биологическото разнообразие на рибите и другите водни организми, чрез въвеждане
на строги санкции за нарушаване на забраната за улов и задържане на маломерни
риба, с цел да въздействат предупредително и възпиращо, както върху дееца, така
и върху цялото общество. При постановяване
на обжалваното решение, Съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила, анализирайки неправилно и селективно приетите по делото писмени и
гласни доказателства, в контекста на приложимата материалноправна норма поради
което е достигнал до грешният извод за отмяна на обжалваното Наказателно постановление. Позовава се и на постановено Решение № 370 от 30.06.2020 г. по сходен
казус на Адм С-гр. Плевен.
Ответната страна, в писмени възражения заявява, че в Решението от 14.05.2021 г. по
АНД № 68/2021 г. на Районен съд - гр. Берковица правилно и законосъобразно, констатираното нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА е определено за маловажен случай по смисъла на чл.
28 от
ЗАНН. Не се оспорва установеното по делото, че на 26.08.2020 г. в
20:30 часа на язовир Огоста в землището на с. Гаганица при баластриерите
наказаното лице е пренасяло в кофа един брой риба от вида сом (Silurusglanis)
с цел
удостоверяване на размера й съгласно Приложение № 2 по чл. 38, ал. 1 от ЗРА, защото видимо
големината на екземпляра е била много близка до минимално допустимите размери за сом,
но не е разполагал с годно техническо
средство за удостоверяването му. При извършеното замерване по
реда на чл. 38, ал. 4 от ЗРА от компетентно длъжностно лице, се установява, че екземплярът е с
дължина 62 см, което попада под допустимия размер от 65 см по Приложение № 2 на чл. 38, ал. 1 от ЗРА. Поддържа изцяло
изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която макар и да носи
външните белези на административно нарушение, не е налице вина, както и не е
налице обществена опасност, както и че същото представлява
маповажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за нормативните
нарушения и наказания (ЗАНН). Обръща внимание, че на контролния орган
е указано пълно съдействие при извършване на проверката и
контролното замерване и пренасяният екземпляр е бил в добро състояние и така е върнат във водоема.
Видно от това, в следствие от деянието не са настъпили вредни последици за
околната среда или екземпляра, респективно - няма данни за застрашаване на биологичното
разнообразие и с нарушаване на оптималните услови за естественото
възпроизводство на популациите от риба и други водни организми. Липсата на реално
нанесена щета не е съставомерна за квалификацията на деянието, но обуславя
преценката за маловажност на извършеното нарушение. Въпреки, че наложената
от наказващия орган санкция е в минимално предвидения в чл. 75, ал. 1 от ЗРА
размер, същата се явява непропорционално тежка и не би допринесла за
осъществяване на целите на административното наказание, предвидени в закона,
както е установил първоинстанционния съд. Възраженията,
касаещи липсата на доброволно и осъзнато от нарушителя връщане на
маломерния улов обратно във водата, са неотносими към
случая, недопустими за излагане в касационно оспорване и са
експлицитно вменяване на съждения за презюмирана виновност и недобросъвестност
на дееца, без същите да са подкрепени с каквито и да е било доказателства. Сочената практика на Административен
съд - Плевен, счита за несъотносима по случая, тъй като
нарушението, макар и на същите норми представлява улов на голям брой екземпляри
с размери видно с просто око под съответното ограничение на Приложение № 2, апропо,
видимо маломерни. Счита, че първоинстанционният съд, правилно и законосъобразно
е отчел степента и тежестта на нарушението, като е отграничил
конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения,
взел е предвид, че е пренасян един единствен
екземпляр от вида сом (Silurusglanis)
в
добро здраве и в размери изключително близки
до допустимите,
съгласно Приложение № 2 по чл. 38, ал. 1 от ЗРА. Формално и неаргументирано, в
касационната жалба се твърди, че с конкретното деяние са нарушени обществени
отношения, свързани с опазването на биологичното разнообразие и създаване на
оптимални условия за естественото възпроизводство на популациите от риба и
други водни организми. Счита изложеното съждение за немотивирано, необосновано
и несъотносимо към обективната действителност по конкретния случай, като съдът
не следва да го взема предвид.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на въззивния съд
обосновано и мотивирано. Счита, че в хода на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че установената фактическа обстановка указва на
маловажност, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен
състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата
основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно
чл. 218, ал. 2 от АПК намира от фактическа и правна страна следното.
За да отмени издаденото Наказателно постановление
районният съд приема, че от доказателствата по делото се установява, че на
26.08.2020 година жалбоподателят е упражнявал риболов в язовир Огоста,
землището на с. Гаганица. Притежавал редовен риболовен билет и уловил един екземпляр
сом. Излизайки от водата, бил посрещнат от служители на ИАРА, които извършили
измерване на уловената риба, която била с дължина 62 см. и поради разрешеният,
съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗРА (Приложение 2 към текста на закона), минимално
допустим размер за улов от този вид, над 65 см., рибата била върната във
водата, а на жалбоподателя бил съставен АУАН, въз основа на който по - късно
било издадено и атакуваното НП. Съдът намира издаденото НП за незаконосъобразно
с оглед липсата или неправилна преценка на АНО за приложение разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Отделно от това, административнонаказателната отговорност може
да бъде ангажирана при виновно поведение, което в случая не е налице. Улавяйки
рибата във водата, жалбоподателят е нямало как да знае точният й размер. Видно
е, че същата е била само 3 см под допустимите размери - дължина, която не е
възможно да бъде преценена „на око" във водата. Дали е щял да извърши
замерване и да я върне във водоема, няма как да бъде установено, тъй като на
брега е посрещнат веднага от служители на ИАРА, които сторили именно това -
измерване и връщане на екземпляра във водата. Случаят е и явно маловажен, като
от действията на жалбоподателя и не са настъпили никакви вреди.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и
съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
При разглеждане на делото от първата инстанция не са
допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, но
този съд неправилно е установил фактическата обстановка и неправилно е приложил
материалният закон.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗРА е императивна и
гласи – Забранява се уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и
други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки
от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. Това означава, че с какви
средства и по какъв начин административнонаказателно-отговорните лица следва да
се уверяват, че размерите на уловените от тях, респ. пренасяни екземпляри са в
законово допустимите размери, е въпрос на тяхна лична преценка,
ангажимент/задължение/отговорност.
Необосновано и в
противоречие с доказателствата по делото въззивният съд приема, че не е имало
възможност за установяване дали наказаното лице би върнало във водоема
уловената риба, тъй като на брега е посрещнат веднага от служители на ИАРА. От
една страна тези изводи не кореспондират с показанията дадени от свидетеля
Милен Тодоров, който заявява, че след излизането си от лодката, наказаното лице
е оставило кофата с рибата в автомобила на негов приятел, т.е. същият не е
предприел действия по нейното измерване, респ. връщане във водата. От друга, самото
АНЛ, в отговор на касационната жалба, изрично заявява, че не е разполагало сьс
средство за измерване, т.е. същият изначално не е имал намерение да извършва
каквито и да било действия по установяване размерите на уловената от него риба.
Извън изложеното въззивният съд не е отчел вида и характера на изпълнителното
деяние, а именно „пренасяне” и обстоятелството, че рибата се е намирала
съхранена в кофа в МПС, т.е. не е имало момент на непосредственост на излизане
на лицето от водоема.
Неоснователно, а същевременно и неотносимо е твърдението
на АНЛ, че е съдействало на контролните органи, тъй като свидетелят Тодоров
дава показания, че първоначално това лице е отказало да представи носената от
него риба и се е наложило да се търси съдействие от органите на полицията. Съдействието/несъдействието
по време на проверка е елемент извън състава на извършеното нарушение.
Този вид деяние/нарушение не се отличава от другите подобни/аналогични на него деяния/нарушения и от там не обуславя по-ниска степен на обществена опасност, за да бъде обосновано приложението на чл. 28 от ЗАНН. В случая този състав на съда не установява признаци/обстоятелства, които да
предпоставят квалифициране
на нарушението като маловажно. Обстоятелството, че
нарушението е осъществено единствено за един екземпляр риба, не е признак за
маловажност, а единствено за определяне размера на глобата.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че
решението на въззивния съд е правилно, а искането за неговата отмяна неоснователно.
От
гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2,
предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно Решение от 14 05 2021 г. по АНД № 68/2021 г. на районен
съд гр. Берковица и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 110/09.11.20210 г. на
Началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България” гр. София към ГД
„Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище гр. Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :