РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 21.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд,
четвърти състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Десислава
Ютерова
при
секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора
...……………...........................…..…….. като разгледа докладваното от
съдията – Ютерова гр. дело № 239 по описа на ТРС за 2020 год., за да се
произнесе - съобрази:
Р.С.П. *** е предявила
срещу П.В.П. *** с правно основание чл. 87 ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите. В исковата си молба ищцата излага, че заедно със съпруга си В.П.П.
са притежавали единствен недвижим имот в режим на семейна имуществена общност,
представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор 83212.501.792 по КККР
на с. Ш.; вид територия: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до
П. твърди,
че е прехвърлила собствените си идеални части на ответника, който е неин син
срещу задължението за издръжка и гледане. Ищцата твърди, че от момента на
сключване на договора и до сега ответника не е полагал никакви грижи за нея.
Предвид на това П. моли съда процесния договор да бъде развален. За установяване на
обстоятелствата по исковата си молба ищцата е ангажирала писмени доказателства,
в с. з. същата е представлявана от адв. Х.В.от ЛАК, който моли съда да
постанови решение при хипотезата на чл. 238 от ГПК.
Ответникът П.П. не е представил писмен отговор
по реда на чл. 131 от ГПК. В с. з. не се явява, не е изразил становище по иска.
Приложените към исковата молба писмени документи
са приети като доказателства в производството, а именно: Договор за доброволна
делба на съсобствен недвижим имот от 04.08.1993 година, удостоверение за
наследници изх. № 20 от 10.03.2020 г., изд. от Кметство с. Ш., Скица на
Поземлен имот № 15-415757 от 22.05.2020 г., изд. от СГКК – Ловеч и Пазарна
оценка на ПИ с идентификатор 83212.501.792.
От
фактическа страна се установява следното:
Не се оспорва от ответника,
макар, че по делото не е представено доказателство, че ищцата и съпруга й В.П.П.,
починал на 19.04.1990 са притежавали недвижим имот в режим на семейна
имуществена общност, представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор
83212.501.792 по КККР на с. Ш.; вид територия: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до
Видно от представеното у-ние
за наследници, след смъртта си В.П.П. е оставил за свои наследници съпругата си
Р.П. и двамата си сина ответника П.П. и С.П., които съответно са придобили
следните права от имота: 4/6 ид. части
за ищцата и по 1/6 ид. част за ответника и за неговия брат.
С договор
за доброволна делба от 04.08.1993 г. П.В.П. е станал собственик на целия имот,
като ищцата му прехвърлила своите идеални части от имота срещу задължението от
негова страна за издръжка и гледане, а на С.П. ответника заплатил парична сума
за уравнение на дяловете.
Не се
оспорват изнесените обстоятелства в исковата молба, че ищцата е възрастна и с
течение на годините се увеличила нуждата й от издръжка и гледане, тъй като вече
е нетрудоспособна, все по-трудно подвижна, нуждае се от помощ в елементарни
битови дейности, като готвене, чистене, гладене, отопляване.
Не се оспорва от ответника и факта, че през целият този период от
прехвърлянето на имота и до настоящия момент същия не е сторил каквото и да е
било във връзка с изпълнение на задължението си към ищцата за издръжка и
гледане.
Пълномощника на ищцата изрично е поискал в с. з.
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че е налице хипотезата на чл.
239 ал. 1 от ГПК и следва да постанови неприсъствено решение, което не следва
да бъде мотивирано по същество, а да бъде развален договора /за доброволна
делба/ от 04.08.1993 г. по отношение на прехвърлените на ответника П.П. 4/6
идеални части от процесния имот, собственост на ищцата Р.П. срещу задължението
на ответника да поеме задължението и издръжката на ищцата с всичко необходимо
докато е жива.
Ще следва на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответника да заплати на ищцата сторените съдебно-деловодни разноски в размер на
761,81 лева /списък по чл. 80 от ГПК/.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД
сключения договор между Р.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** и П.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сключен на 04.08.1993 г., представляващ договор за доброволна
делба, в частта за прехвърляне на собствените 4/6 идеални части на Р.П. от следния
недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 83212.501.792 по КККР на
с. Ш.; вид територия: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Р.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***
съдебно-деловодни разноски в размер на 761,81 – седемстотин шестдесет и един
лева и 81 стотинки.
Решението не подлежи на въззивно обжалване,
освен ако не са били налице предпоставките в разпоредбата на чл. 240 от ГПК.
Районен съдия: