№174
Силистра
04.11.2019год.
Силистренски
окръжен съд – наказателен състав – в закрито заседание на четвърти ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ
ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
АНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от
съдия Великова ВЧНД № 170/19г. по
описа на СОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал.7
от НПК.
С определение № 271 от 06.06.2019
г. по ЧНД № 356/18 г. ТРС е потвърдил Постановление от 17.08.2018 г. на РП
Тутракан за прекратяване на наказателно производство, срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
Въззивното производство е
инициирано по частна жалба на „Транс Цимент Е" ЕООД гр. София, представлявано
от С.М., който счита съдебния акт за неправилен, и незаконосъобразен. Излага
съображения за неправилно възприета фактическа обстановка, водеща и до
неправилни правни изводи, досежно липса на престъпен състав по НК. Твърди, че
след като са налице претърпени имуществени вреди и е поставен в опасност живота
на водача на МПС, то е налице и престъпно деяние от общ характер, без да
посочва довършен състав на конкретно престъпление.
Предлага СОС да отмени
проверяваното определение, ведно с Постановлението за прекратяване на
наказателното производство на РП Тутракан и да върне делото на наблюдаващия го
прокурор с указания за правилно прилагане на закона.
Съдебният
състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката
по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че същата е депозирана в
законноустановения седем дневен срок от надлежно легитимиран да инициира
въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.
След
извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение
на допустимостта на въззивната жалба, съдът пристъпи и към проверка по
обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на
наказателното производство на ТРП.
Преценката
по обосноваността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и на
контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното
производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по
въпросите -извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно
стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за
събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния
случай вече са събрани и проверени; от установените доказателства изведени ли
са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на
досъдебното производство и потвърдена от първия съд фактическа обстановка на
събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната
логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване,
превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното
обвинение и на контролирания съд; допуснато ли е съществено процесуално
нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата -
игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане на
съществуващи противоречия между определени доказателствени източници,
позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са
установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.
Съдът,
обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на
компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ
се съдебен състав, не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез
собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното
производство доказателства. Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал.
4 - ал. 7 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния
процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните
правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до
съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да
е стигнало до съдебната фаза, а в другия - за преценка на съда, осъществяваща
се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение.
Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както
и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия, в
досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява господар на
процеса. Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на
наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на
грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от
по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага
свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени или измени
контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение при
оценката на събрания доказателствен материал, като например - непълнота на
разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на
доказателства и др.
От
своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството,
съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на
нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка съдът
преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо
и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да
се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо
неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по
делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за
прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен
акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на
фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.).
При
така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл.
243, ал. 8 от НПК, относими към настоящия казус, съдебният състав намери, че жалбата не следва
да се разглежда по същество досежно предмета на доказване.
Същата,
обаче, се явява основателна, поради незаконосъобразност на Постановлението за
прекратяване на наказателното производство и последвалото произнасяне на РС
Тутракан.
Извършвайки собствен анализ на събраните и
проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, наблюдаващият
делото прокурор е преценил, че не е налице деяние по чл. 216, ал. 1 от НК, а
такова по ал.6 на същия текст, което се преследва по тъжба на пострадал. В този
случай е следвало да бъде задвижена съвсем различна процесуална процедура от
тази по чл. 243 от НПК.
До
колко правните изводи в тази част на постановлението са правилни подлежат на
проверка по реда на чл. 244, ал. 3 от НПК.
Не
би следвало да има спор, че в настоящият казус сме изправени пред неправилно
приложена разпоредба на процесуалния закон, което се явява съществено нарушение
на процесуалните правила, водещо до съществено нарушение на процесуалните права
на обвиняемия и пострадалия. Това нарушение би могло да бъде отстранено само и
единствено в хода на досъдебното производство при спазване на правила по чл. 24
и чл. 25 от НПК, като прокурорът следва да съобрази разпоредбата на чл. 50 и
чл. 25, ал.1,т.6 от НПК и след изтичане на законоустановените срокове да
предприеме действие по прекратяване на наказателното производство, ако са налице
предпоставки за това.
С
законодателните изменения в НПК, съгл. ЗИДНПК, ДВ бр. 63/2017 г., бр.
44/2018г.; бр. 7 от 2019г. се регламентират какви са правомощията на прокурора
когато установи, че престъплението, за което е било образувано и водено
досъдебно производство, се преследва по тъжба на пострадалия.
Съгласно
чл. 50 от НПК в тези случаи, прокурорът не прекратява наказателното
производство, а е натоварен със задължението да уведоми пострадалия за правото
му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК. Това право
пострадалият, съгласно чл. 81, ал. 3 от НПК може да осъществи в едномесечен
срок от деня, в който е получил съобщение за прекратяване на досъдебното
производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
При систематично тълкуване на двете норми, с цел изясняване на техния обхват,
действително съдържание и взаимовръзка, следва да се направи извод, че преди да
изпрати уведомление на пострадалия за правото му да инициира производство пред
съда с частна тъжба, прокурорът следва да изрази становище по съдбата на
воденото ДП, което следва да направи в изрично постановление по реда на чл. 199
от НПК, предвид разпоредбите на чл. 244 от НПК.
Предвид
горното изводите на ТРС, че прокуратурата законосъобразно е прекратила
наказателното производство, позовавайки се на коректното правното основание на
чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК са в абсолютен разрез с процесуалните норми.
Пред
подобна хипотеза сме изправени и досежно наличие или не на престъпление по
транспорта.
Видно
, досъдебното производство е било образувано през август 2014 г. До момента са последвали четири постановления
за прекратяване на наказателното производство, които са били отменяни от СОС,
ведно с определенията на ТРС, с които са били потвърждавани. Въззивната
инстанция е давала много и еднопосочни указания, които да бъдат изпълнени, но с
настойчива упоритост разследване в тази насока не е проведено, освен да бъде
назначена СЦЕ.
Възприетата
от държавното обвинение и възпроизведена в определението на първоинстанционния
съд фактическа обстановка, релевантна към предмета на доказване по делото, няма
да бъде описвана за ПЕТИ път.
От
изложението в прокурорския акт, не става ясна точната позиция на наблюдаващия
делото прокурор досежно наличие или не на престъпление по транспорта ,
извършено от страна на св. Расим.
На
стр. 3, абзац 2, се твърди , че е налице проявена непредпазливост както от
водача на ТПС, така и от М. Расим, но този правен извод за субективна страна е
свързан само и единствено по отношение на налично престъпление по чл. 216, ал.
1 от НК. Веднага след това се прави изложение на европейски правни норми, които
препятстват развитието на наказателно преследване за престъпление по
транспорта, по отношение на св. Расим, тъй като към момента има вече приключило
административно-наказателно производство за нарушение на чл. 5 , ал.1,т.2 от ЗДвП.
До
колко и дали този свидетел е извършил такова престъпление липсват правни
доводи, които да бъдат положени на въззивен контрол, а такъв не е правен и от
ТРС. С клиширан израз, граничещ с липса на анализ на доказателствата - „…от
друга страна считам, че същия не е извършил предвид събраните доказателства“,
видно се има предвид деятелност по чл. 341, б.“а“във вр. с чл. 340, ал.1 от НК.
Анализиране на събраните доказателства по отношение на значимите факти от
обективна и субективна страна за това престъпление не е правен.
От
друга страна изтъкването на съображения за наличие на ne bis in idem,
все пак говори за съмнение относно налична престъпна дейност от страна на св.
Расим.
Вместо
да изпълни всички указания, дадени назад в годините, за да изгради правен извод
по наличните доказателства, прокурорът е
прибягнал към незаконосъобразна процедура по прекратяване на наказателното
производство, вместо такава по чл. 244 във вр. с чл.25, ал.1, т.5 от НПК, която
би могла и да бъде последвана от прекратяване на наказателно производство, но
по реда и във вр. с чл. 24, ал.4 от НПК.
Отделен е въпроса за отговорността, която би
могла да се възведе и по отношение на
водача на МПС – Тодоров, но тя следва да се разгледа в светлината е ли е налице
престъпна деятелност от св. М. Р.
С
оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
определение е незаконосъобразно, предвид потвърждаване на незаконосъобразен
прокурорски акт, поради което и на осн. чл. 243, ал. 8 от НПК, Силистренски
Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 271 от 06.06.2019г. постановено
по ЧНД № 356/2018г. на Тутракански районен съд, ведно с Постановление за
прекратяване на наказателното производство по ДП №№ 198/2014 г по описа на РУ
на МВР гр. Тутракан, изцяло.
Връща делото на
РП Тутракан за законосъобразно прилагане на процесуалния закон.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.