ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 75
гр. гр. София , 26.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Венелин Б. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600214 по описа за 2021 година
Образувано е производство по частна жалба на П.Б. срещу Разпореждане
№676/07.05.2021г. на XIV СНС, с което е върната подадена, чрез СНС жалба, подадена от
негово име от адв.Л. срещу Определение на същия състав, от 04.09.2020г., с което е дадено
съдебно разрешение за принудителното извършване на действия по криминалистическа
полицейска регистрация – дактилоскопиране и фотографиране и изземване на образци за
ДНК профил, по реда на чл.68 ал.5 изр.2 вр. ал.3 т. 2 и т.3 от ЗМВР, при условията на отказ
от лицето, чиято регистрация се иска.
С жалбата се иска съдът да отмени Разпореждането за връщане на жалбата и да се
произнесе по направените в нея възражения, срещу атакуваното Определение на СНС от
09.04.2020г. което да бъде отменено.
С жалбата срещу Разпореждане №676/07.05.2021г. се твърди, че Определението на
СНС от 04.09.2020г. за даване на разрешение за принудителна криминалистическа
регистрация, не е влязло в законна сила, поради обстоятелството, че не било връчено лично
на жалбоподателя П.Б.. Жалбоподателя счита, че като обвиняем по висящо досъдебно
производство представлява самостоятелна страна, която следва да бъде уведомена,
независимо от уведомяването на адв. Л., като негов защитник и доколкото това не е
извършено, то правото му на жалба срещу Определението на СНС от 04.09.2020г. не било
преклудирано, поради изтекъл срок за обжалване.
Въззивният състав след като се запозна с първоинстанционното Разпореждане
№676/07.05.2021г. за връщане на депозираната жалба и материалите по делото, счита
следното:
Жалбата е допустима, доколкото е подадена от лице с правен интерес и е насочена
срещу съдебен акт, преграждащ правото му на жалба по см. на чл.6 ал.1 ЕКЗПЧ, срещу
действията на орган на държавно управление, с които се засяга правото на личен живот по
смисъла на чл.8, §1 от ЕКЗПЧ, но разгледана по същество същата е неоснователна.
С Определение от 04.09.2020г. на СНС е дадено съдебно разрешение за
принудителното извършване на действия по криминалистическа полицейска регистрация –
1
дактилоскопиране и фотографиране и изземване на образци за ДНК профил, по реда на
чл.68 ал.5 изр.2 вр. ал.3 т. 2 и т.3 от ЗМВР, при условията на отказ от жалбоподателя Б.,
чиято криминалистическа регистрация се иска. Изпълнението на действията на служителите
на МВР, са действия на орган на държавно управление, чието естество е уредено в чл.2 на
ЗМВР, именно: защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението. Съдебния контрол върху техните действия,
включително разрешението за извършването им по чл.68 ал.5 изр.2 ЗМВР, не отнасят
възникналите правоотношенията по правилата на НПК, където страните са изрично
посочени в чл.253 НПК
Въззивният състав, намира че настоящото производство е с административен
характер, доколкото произтича от нормата на чл.68 от ЗМВР и доколкото в този закон са
уредени принципите, функциите, дейностите, управлението, устройството на
Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него, а
извършването на регистрацията е уредено с Наредбата за реда за извършване и снемане на
полицейска регистрация.
Изискването към качеството на лицето (обвиняем за извършено умишлено
престъпление от общ характер по водено досъдебно производство), спрямо което
служителите са длъжни да осъществят действия за неговата криминалистическа
регистрация, представлява изискване на закона и формално условие, което ангажира
правомощията на органите на полицията по реда на чл.68 ал.1 ЗМВР за извършване на
действия по криминалистическа регистрация. Качеството му на обвиняем е единствено
правопораждащ юридически факт и условие предвидено в закона, от което възникват и
задълженията на полицейските органи по чл.68 ал.1 ЗМВР. Извършването на действия за
криминалистическа регистрация, нямат нищо общо с провеждането на наказателния процес,
където обвиняемия е самостоятелна страна, т.е. доводите на жалбоподателя, че качеството
му на обвиняем го определяло като самостоятелна страна в това административно по своя
характер производство са неоснователни.
В този смисъл, настоящия състав приема, че в случая са валидни общите правила за
процесуално представителство, упражнявани в условията на административното
производство, където процесуалния му представител, в случая адв.Л., няма самостоятелни
качества на страна в този процес. Страна в административния процес може да бъде
съответния административен орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито
права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт
или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения (чл.15 ал.1
АПК). Въззивния жалбоподател П.Б., не оспорва процесуалното представителство на адв.Л.,
но твърди, че случайно разбрал (неясно кога) за атакуваното Определение в СДВР, като от
въззивната жалба ясно личи, че приема извършените от адв.Л., всички правни и фактически
действия като негов процесуален представител.
В този смисъл, подадената жалба на 27.04.2021г., от П.Б., чрез адв. Л., срещу
Определение от 04.09.2020г. е жалба на П.Б., чието правен интерес е засегнат, която е
депозирана (вкл. подписана) чрез неговия процесуален представител, но с просрочие повече
от 6 месеца от получаването, отново с молба от процесуалния му представител – адв.Л., с
посочен адрес на адреса на кантората на адвокатско дружество „ДАС“, - на 14.10.2020г.
(л.16 от НЧД 2372/2021г. на СНС). Налице е и молба от адв.Л. от 26.04.2021г. за получаване
Определението на съда в електронен вид на адрес l............................com.
В този смисъл атакуваното Определение от 04.09.2020г. е влязло в законна сила и не
подлежи на обжалване. Посоченото правилно е констатирано от първостепеният съд, който
е постановил законосъобразен съдебен акт, поради което частната жалба на П.С. депозирана
пред АСНС, следва да бъде оставена без уважение.
2
Водим от горното IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №676 на IV- ти състав на СНС от от 07.05.2021г.
като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3