Р Е Ш Е Н И Е
№ 1741 /10.11.2021 година,
град Бургас,
Административен съд – Бургас,
в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 2141/2021
година.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Р.С.
с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адвокат З. ***, против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 21 – 0769 - 001418/12.08.2021
година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД – Б. на МВР.
С оспорената заповед на
жалбоподателя е наложена мярка „изземване на свидетелство за управление на
моторно превозно средство“ (СУМПС) поради отнемане на всички контроли точки и
неизпълнение на задължението по чл. 157 ал. 4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразен административен акт.
Жалбоподателят заявява, че наказателните
постановления (НП), цитирани в заповедта, никога не са му връчвани и затова не
са влезли в сила, както и че липсва НП, в което да е посочено, че на С. не са
му останали контролни точки, за да възникне за него задължение да върне
издаденото СУМПС. Поддържа, че налагането на ПАМ има смисъл само ако издаденото
СУМПС е валидно към началото на действие на мярката, а в конкретния случай към
12.08.2021 година срокът на СУМПС е изтекъл и това обстоятелство я обезсмисля. Изтъква,
че през 2016 година му е било преиздадено СУМПС, от което прави извод, че към
този момент е имал поне една контролна точка, т.е. тезата на ответника, че е
изгубил всичките си контролни точки в по – ранен момент е лишена от основание. Заявява,
че от момента на издаване на последното НП са изминали повече от десет години и
затова е изтекла абсолютната давност за налагане на ПАМ. Сочи, че в заповедта
за ПАМ не са описани фактическите и правни основания за издаването ѝ,
което съществено нарушава правото му на защита. Твърди, че с предварителното
изпълнение на заповедта е нарушен чл. 60 ал. 1 т. 4 от АПК, а той е поставен в
невъзможност да работи, тъй като трудовата му функция е свързана с управление
на автомобил и така е поставен в невъзможност да изхранва семейството си.
Иска отмяната на
административния акт и присъждане на разноски.
В съдебно заседание,
процесуалният представител на
жалбоподателя, поддържа жалбата.
Ответникът представя
административната преписка. В придружителното писмо отправя искане за
отхвърляне на жалбата.
След като се запозна
доказателствата по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.
Със обжалваната ЗПАМ на полицейски
инспектор в сектор „ПП” при ОД – Б. на МВР е разпоредено, на основание чл. 171
т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя да бъде иззето СУМПС.
В мотивите на заповедта е
посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП,
както следва: НП № 125/01.06.2006 година на РУ – Приморско при ОД – Б. на МВР,
влязло в сила на 21.07.2006 година, с което му се отнемат 9 (девет) контролни
точки; НП № 1856/27.10.2006 година на Трето РУ – Б. на МВР, влязло в сила на 16.11.2006
година, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки; НП № 1650/28.02.2007
година на сектор „Пътна полиция“ към ОД – Б. на МВР, влязло в сила на 26.04.2007
година, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки и НП № 4543/03.05.2007
година на сектор „Пътна полиция“ към ОД – Б. на МВР, влязло в сила на 15.06.2007
година, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки. Посочено е и че С. не
е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.
Към издадената заповед са
приложени НП, цитирани в нея и е представена справка – извлечение от АИС на МВР за жалбоподателя, в която са
отразени издадените НП, наложените санкции и отнетите контролни точки на Я..
Всички НП са подписани от жалбоподателя, а в тях е отбелязана датата, на която
са влезли в сила поради изтичане на възможността за тяхното обжалване (лист 20
- 27).
За удостоверяване на
компетентността на органа – издател на заповедта в преписката е представена
заповед № 251з – 209/18.01.2017 година на директора на ОД – Б. на МВР (лист 28).
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 168 ал. 1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 171 т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки – изземване на свидетелството за управление
на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.
От приложената заповед №
251з – 209/2017 година на директора на ОД – Б. на МВР, в качеството му на
ръководител на службите за контрол по ЗДвП, се установява, че издателят на ЗПАМ
е надлежно оправомощен да налага мярката, предмет на настоящото производство.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59
ал. 2 от АПК.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за липсата на фактически и правни основания за
издаване на обжалваната заповед. Като фактически основания е посочено, че на
водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила четири НП (изчерпателно
посочени), с което е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР. Като правно
основание е посочена разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП.
Оспореният административен
акт е материално незаконосъобразен.
Съгласно чл. 171 т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки - изземване на свидетелството за управление
на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.
Нормата на чл. 157 ал. 4
от ЗДвП предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в
съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Видно от приложените по
делото НП и справка, С. първоначално е придобил правоспособност на 07.09.1998
година. На основание чл. 2 ал. 2 от по – късно приетата Наредба № І-139 от
16.09.2002 година за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които
се отнемат – Наредбата (действала през целия период, в който на жалбоподателя
са били налагани санкции с процесните НП), първоначалният максимален размер на
контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за движение
по пътищата от водачите на МПС със стаж до две години е бил 27 (двадесет и
седем) точки, като след изменението от 2003 година размерът на контролните
точки за всички водачи е определен на 39 (тридесет и девет).
В процеса по отнемане на
контролни точки на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, е действала само
цитираната Наредба, чл. 4 от която императивно предвижда, че контролни точки се
отнемат само въз основа на влезли в сила наказателни постановления.
С оглед на горното и на
основание чл. 170 ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.
В настоящия случай,
ответникът твърди, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила НП, въз
основа на които на същия са отнети всички контролни точки. Ответникът е
представил всички НП, въз основа на които на водача са отнети контролните
точки, а именно:
- НП № 125/01.06.2006
година на РУ – Приморско при ОД – Б. на МВР, влязло в сила на 21.07.2006
година, с което му се отнемат 9 (девет) контролни точки;
- НП № 1856/27.10.2006
година на Трето РУ – Б. на МВР, влязло в сила на 16.11.2006 година, с което му
се отнемат 10 (десет) контролни точки;
- НП № 1650/28.02.2007
година на сектор „Пътна полиция“ към ОД – Б. на МВР, влязло в сила на
26.04.2007 година, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки и
- НП № 4543/03.05.2007
година на сектор „Пътна полиция“ към ОД – Б. на МВР, влязло в сила на
15.06.2007 година, с което му се отнемат 10 (десет) контролни точки.
По така представените НП
се установява, че в периода 21.07.2006 – 15.06.2007 година на С. са били отнети
точно 39 (тридесет и девет) контролни точки и той е останал без контролни
точки.
Отделно от това, обаче,
ответникът е представил и заверена справка - картон за водача.
От т. 13 на стр. 1 в
справката се установява, че след
датата на влизане в сила (21.07.2006 година) на първото от четирите НП,
цитирани в заповедта, с което на жалбоподателя са отнети 9 (девет) контролни
точки, на 13.10.2006 година на С.С. са възстановени всички контролни точки –
общо 39 (тридесет и девет) точки. Как и при какви обстоятелства – в справката
не е отбелязано (лист 25).
Така преди датата на влизане в сила на първото от останалите три НП (16.11.2006 година), цитирани в заповедта (с
всяко от които на С. са отнемани по 10 контролни точки), водачът е разполагал с
общо 39 точки, а не с 30 – както е пресметнал ответника. В периода 13.10.2006 - 15.06.2007 година (т. е. от
възстановяването на точките до последната дата на влизане в сила на последното
НП) – по справка – на С. са му били отнети общо 36 контролни точки:
- по НП № 1856/27.10.2006 година - 10 (десет)
контролни точки;
- по пропуснатото в
заповедта НП № 8/2007 година на РУ – Нова Загора на МВР – 6 (шест) контролни
точки;
- по НП № 1650/28.02.2007
година - 10 (десет) контролни точки и
- по НП № 4543/03.05.2007
година - 10 (десет) контролни точки.
Следва да се посочи, че
наказателното постановление, в частта, в която се удостоверява връчването на
адресата и датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ,
който материализира изявление на държавен орган в това му качество. Приложените
по делото наказателни постановления са надлежно връчени и подписани лично от
жалбоподателя и при положение, че представляват официални свидетелстващи
документи и не са оспорени по съответния ред, се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила за установените с тях факти. Такъв официален
документ, обаче, е и справката – картон на водача, в която са отразени
наложените му наказания и действията по отнемане на контролни точки, а тя
опровергава твърдението на ответника, че към 15.06.2007 година С. е загубил всички
контролни точки по Наредбата. От наличните по делото влезли в сила НП и от приложената
справка се установява, че към тази дата на жалбоподателя са останали общо 3
(три) контролни точки. При това положение, следва да се приеме, че към
15.06.2007 година С. не е загубил правоспособността си да управлява МПС, защото
не са му били отнети пълния брой от 39 контролни точки и за него не възникнало задължение
по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството за управление на МПС.
Видно от приложената справка
– карта, правоспособността на С. не е била изгубена и на 29.07.2016 година
законосъобразно му е било издадено ново СУМПС № *********.
По горните съображения
съдът приема, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП не
е изпълнен, тъй като по делото не се установи водачът да е изгубил всичките си
контролни точки по силата на наказателните постановления, въз основа на които те
са отнемани, както и че не се установи С. да не е изпълнил задължението си по
чл. 157 ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството си за управление на МПС.
Затова заповедта следва да
се отмени.
Изходът от оспорването
обуславя основателност на своевременно направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. По делото са
представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 (десет)
лева, както и доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400 (четиристотин) лева (лист 8 и 33). Така общият размер на претендираните
разноски от жалбоподателя възлиза на 410 (четиристотин и десет) лева. Искането
следва да бъде уважено, предвид липсата на прекомерност в размера на
договореното и заплатено възнаграждение. ОД – Б. на МВР (юридическото лице,
разпределител на бюджетни средства, в чиято структура е органът - ответник)
следва да заплати на жалбоподателя сумата от 410 (четиристотин и десет) лева –
разноски по делото.
По изложените съображения,
на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21 – 0769 - 001418/12.08.2021
година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД – Б. на МВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция –
Бургас на Министерство на вътрешните работи да заплати на С.Р.С. с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 410 (четиристотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: