Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
Днес, 06.04.2021 г., Николай Николов, съдия-докладчик
при Софийски градски съд, Наказателно отделение, 15-ти състав, като се запознах
с материалите по н.ч.д. № 1039/ 2021 г. по описа на Софийски градски съд и
извърших проверката по чл. 248, ал. 2 от НПК намирам, че са налице предпоставките на чл.44 ал.1 от НПК
за повдигане спор за определяне на подсъдност по н.ч.д.№ 1039/ 2021 г. по описа
на СГС, НО, 15 състав.
Настоящето дело е образувано, след като със
разпореждане от 10.03.2021 г. състав на Окръжен съд -Варна е прекратил
производството по н.ч.д №255/2021г. по описа на същия съд и е изпратил делото
на СГС, като е приел, че на осн. чл. 39, ал. 1 от НПК последният е компетентен.
Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелен извода на Окръжен съд Варна, че са налице основанията на чл. 39, ал.
1 от НПК.
Видно от молбата на С.Ж.Б., депозирана от адв. Х.
до Окръжен съд –Варна, се иска групиране
на наказанието наложено на Б. с РЕШЕНИЕ от 28.02.2017г. на Окръжен
съд Люблин, постановено по дело със
сигнатура ІVК248/16, изменено с присъда от 28.09.2017г. на Апелативен съд в
Люблин, Р. Полша, влязло в сила на 28.09.2017г., изпълнението на което е прието
от СГС в производство чл.453 и сл. от НПК и наказание, наложено на Б. по друго
дело, водено срещу него в Р. Полша, което не е прието за изпълнение от
български съд.
Съгласно чл. 3, § 1 на Рамковото решение 2008/675/ПВР
предишната присъда, постановено от съд на друга държава - членка, трябва да се
вземе предвид, както се вземат предвид предишните национални присъди и да й се
признаят последиците, съответни на тези по националните присъди. Това рамково решение е транспонирано
от българската държава в чл. 8, ал. 2 от НК.
В решение
от 21.09.2017 г. по дело № С-171/16 г. на Съда на ЕС (СЕС) е
посочено, че в производство като главното, което е идентично
на настоящото (за групиране на наказания по чл. 25, вр. чл. 23 от НК),
е приложимо Рамково решение 2008/675/ПВР, което има за предмет да се определи за изтърпяване
едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието,
наложено на дадено лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна
присъда, постановена от съд на друга държава - членка срещу същото лице за
различни деяния. На следващо място СЕС е отбелязал, че е недопустимо вземането
предвид на предишната присъда на чуждата държава - членка да бъде обусловено от
предварително провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда,
каквато е процедурата, предвидена в чл. 463 и сл. от НПК (признаване и
изпълнение на присъда на чуждестранен съд). Същите тези положения са приложими и за процедурата по чл. 453 и сл. от НПК - и без да е била проведена такава пред национален
съд, въпросът за това дали са налице предпоставките на чл. 25 НК за групиране на
наказанието, наложено от полски съд, с наказание, наложено по присъда от български
съд, следва да бъде обсъден, когато е поставен за разглеждане в новообразувано
производство пред българския съд.
Следователно, не определението на СГС по н.ч.д. № 2770/19 г. поражда компетентността на българския съд да
съобрази последиците на присъдата на полския съд в
новообразуваното производство за групиране на наказанията, а разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК. Освен това въпросът за подсъдността следва да бъде
решен еднакво за всички случаи, в които следва да се съобразят последиците на
присъда на съд на държава - членка на ЕС, независимо дали е имало процедура по чл. 463 и сл. НПК, по чл. 453 и сл. НПК или изобщо не е била провеждана
такава процедура пред български съд. В противен случай би се достигнало до
положението Софийският градски съд, който ex lege има специална компетентност да разглежда всички искания за
трансфер на осъдени лица независимо от престъпленията, които са предмет на осъжданията в чуждата държава, да провежда и
производствата по групиране на всички наказания,
наложени по присъди на съдилища на държави-членки на ЕС.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай подсъдността се определя по правилата на чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК и това е съдът по местоживеене на лицето, тъй като то е
български гражданин. Този съд, видно от справка НБД Население, е
Окръжен съд – Варна /в
този смисъл е Определение № 91 от 16.09.2020 г. по ч. н. д.
№ 529/2020 г., н. к., ІІ Н. О. на ВКС/.
Така мотивиран и на
основание чл. 44, ал.1 от НПК
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по н.ч.д.№ 1039/
2021 г. по описа на СГС, НО, 15 състав. ПОВДИГА
СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Окръжен съд Варна
и Софийски градски съд, кой от двата съда е компетентен да разгледа и реши като
първа инстанция н.ч.д.№ 1039/ 2021 г. по описа на СГС, НО, 15 състав.
Делото да се изпрати по компетентност на ВКС.
Разпореждане е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Съдия-докладчик :