Р Е
Ш Е Н
И Е № 174
гр.Кюстендил, 27.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на седми юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при секретаря Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 224 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
А.Я.С. ***
оспорва Заповед № 20-1139-000095 от 09.05.2020г., издадена от началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, с която на осн. чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП му е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца. Релевирани са възражения за липса на мотиви, нарушения на процесуалните
правила и несъответствие с материалния
закон като отменителни основания по
чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Сочи се, че органът не е обосновал срока на
наложената ПАМ; че е допуснал противоречие между фактическото и правно
основание, а по същество – че не е предоставил автомобила да се управлява от неправоспособен
водач. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът
- началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, не изразява
становище по жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената
заповед № 20-1139-000095 от 09.05.2020г.
на началника на сектор ПП при ОДМВР – Кюстендил, на жалбоподателя
А.Я.С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Мярката е приложена чрез изземване на един
брой регистрационни табели КН ****В и на свидетелство
за регистрация на МПС № *********.
Заповедта е мотивирана с изложение на
следните обстоятелства: на 09.05.2020г., около 18,50ч в с. Пиперков чифлик , по път II-62, км. 2+350 в посока с. Багренци,
мотоциклет „Кинги КМ 125Т 10А“ с рег. № КН ****В - собственост на А.Я.С., е
управляван от непълнолетния А.А.С. – негов син, който не притежава свидетелство за управление
на МПС.
Оспореният административен акт е
издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт № АА106645/09.05.2020г.
за установяване на административно
нарушение, респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, които са
възпроизведени в заповедта.
Издадената заповед е връчена на адресата на 12.05.2020г., а жалбата е подадена на 22.05.2020г.
Към административната преписка е приложена
заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, за
установяване на материалната компетентност на издателя на оспорения акт. Видно от съдържанието на същата, директорът на ОД на МВР – Кюстендил е оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началника на сектор „Пътна полиция“, да
издават заповеди за прилагане на ПАМ , сред които и
ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Административният орган е приложил цитираният в заповедта АУАН № АА106645/09.05.2020г., съставен срещу А.Я.С.,
за това, че на 09.05.2020г., около 18,50ч. в с. Пиперков чифлик, е предоставил
за управление собственото си МПС – мотоциклет с рег. № КН****В, на
непълнолетния си син А.А.С., който е неправоспособен водач. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.102, ал.1,т.1 от ЗДвП, с която разпоредба е
въведена забрана за собственик на МПС да го предоставя на лице, което не е правоспособен водач.
В съдебното производство са представени, като част от
административната преписка, писмени обяснения от А.Я.С. и от А.А.С., в които се
съдържат данни за това, че собственикът е предоставил мотоциклета на
непълнолетния си син, който не притежава
свидетелство за управление на ППС, но само за управление по зелените площи около дома им, но водачът без знанието
и съгласието на баща си е излязъл с ППС на пътя за обществено ползване.
Преценката на събраните доказателствени
средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и
интереси се засягат пряко от оспорения
административен акт. Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл.150 и
чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед, проверена
съобразно критериите по чл.146 от АПК, е
валиден
административен акт, издаден при спазване на установената форма и на
административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на специалния
закон.
По отношение на компетентността на органа
следва да се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил, видно от заповед № 277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил. Страните не спорят по компетентността.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и са спазени
изискванията за чл. 59, ал.2
от АПК. Доводите на оспорващия в обратен
смисъл са неоснователни. От формална страна,
в същата се съдържа изложение на фактическите
и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално
компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален
административен акт на осн. чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като е посочил конкретната фактическа обстановка и е формулирал фактическото основание, прието като материалноправна предпоставка за налагане
на принудителната административна мярка. Ясно е описано нарушението на правилата за движение по
пътищата по чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е възпроизведено съдържанието на
АУАН, който е съставен в хода на образувано административнонаказателно
производство. Относимо към установените
факти е правното основание за издаване
на заповедта. Доколкото срокът на наложената ПАМ е минималният, предвиден от
законодателя, то съдът счита, че мотиви за определянето му не са необходими.
Оспорената заповед е и материалноправно
законосъобразна. Осъществен е
фактическият състав за прилагане на принудителната административна
мярка, визиран в разпоредбата на чл.171, т.2а , б. „а“ от ЗДвП. Съобразно
предвижданията на правната норма в относимата ѝ част - предложение последно във
връзка с предложение първо, прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство се налага на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, без да е правоспособен водач. При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка спрямо собственика на МПС, е управление на собственото му МПС от лице,
което не притежава свидетелство за управление. Релевантното за спора фактическо
обстоятелство е доказано по безспорен начин от събраните доказателствени средства и не е спорно по
делото. Изводите са за доказаност на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за прилагане на принудителната
административна мярка. Издадената
заповед съответства на материалния закон
и доводите в жалбата за наличие
на отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК са неоснователни.
Поддържаната от оспорващия защитна теза за това, че не е предоставил собственото си МПС да се
управлява от неправоспособен водач, съдът счита за неоснователна. Същата се опровергава от събраните по делото
доказателства, вкл. от обясненията на жалбоподателя и неправоспособния водач в административното производството, които
съдът изцяло кредитира и в съдебното производство съгласно правилото на чл.
171, ал.1 от АПК. Останалите възражения в жалбата са относими към оспорването
на издаденото НП, което не е предмет на спора по делото.
Срокът на прекратената регистрация на МПС е в
рамките на законовия минимум по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно 6 месеца.
Следват изводи за законосъобразност на издадената
заповед и за неоснователност на оспорването, което подлежи на отхвърляне.
Водим от
горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Я.С. ***, срещу Заповед № 20-1139-000095 от 09.05.2020г.,
издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: