№ /15.12.2021 год., гр. Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХХVІ с-в, в
публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Наталия Зирковска, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2322 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.146 и сл. от АПК вр.чл.59 ал.13 от ЗЗО и чл.154 ал.3 от НРД от
23.12.2019г за денталните дейности между НЗОК и БЗС за 2020г -2022г и е
образувано по жалба от „Дентален център I“
– Варна ЕООД – Варна, представлявано от управителя д-р С.Д. чрез пълномощника й
адв.Р.Н. ***, против Заповед №РД-11-484/01.10.2020г на директора на РЗОК –
Варна, с която на осн.чл.59 ал.11 т.1 от ЗЗО вр.чл.70 и чл.154 ал.1 от НРД от
23.12.2019г за ДД на дружеството е наложена санкция „прекратяване на договор“ –
частично, по пакет „Специализирана хирургична извънболнична дентална помощ“ по
отношение на д-р С.Л.К.. Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, немотивирана и
незаконосъобразна като противоречаща на материалния закон. Твърди се, че в
случая не е налице нито една от хипотезите на чл.59 т.11 от ЗЗО, тъй като още в
самия протокол от проверката е отразено, че вписаните в него като извършени
специализирани медицински дейности съответстват на отчетените в РЗОК, а
амбулаторният лист съдържа подпис и печат на д-р К. като лекар по дентална
медицина, отчел дейността. Сочи се, че макар формално отразени в протокола,
възраженията на управителя на дружеството и на самата д-р К. изобщо не са
разгледани по същество, поради което не е отчетено, че дейността е извършена на
нормативно основание в хипотезата на чл.15 ал.2 от НРД и се касае за реално и
коректно извършена дейност на реално лекуван пациент. Цитираната от
административния орган разпоредба на чл.128 от НРД се твърди за неприложима,
доколкото с отчетите не са предоставени неверни данни. В този смисъл не е
съобразено и решението на арбитражната комисия по чл.75 от ЗЗО, обективирано в
протокол от 02.09.2020г, с което двама от представителите на БЗС приемат извършената
дейност за законосъобразна. Не на последно място се изтъква липсата на мотиви
защо административният орган е избрал по-тежката от двете предвидени с чл.59
т.11 от ЗЗО санкции – прекратяване на договора вместо налагане на финансова
санкция, в какъвто смисъл е и чл.154 ал.1 от НРД. Въз основа на изложеното се
претендира отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. В съдебно
заседание по същество адв.Н. поддържа изцяло така предявената жалба, претендира
за уважаването й и за присъждане на разноски.
Ответният
директор на РЗОК – Варна чрез процесуалния си представител началник отдел „ПНО“
Й.Й. оспорва жалбата като неоснователна. Позовава се на събраните в
производството доказателства и сочи, че констатациите в оспорената заповед са
изцяло доказани, и конкретно – че дружеството е отчело дейност, извършена от
д-р С.К., каквато тя не е извършвала – дейността е извършена от д-р Ф. П., и то
при неспазване на условията по чл.15 ал.2 и ал.3 от НРД за ДД, а Арбитражната
комисия е потвърдила констатациите на контрольорите, и директорът на РЗОК е
издал оспорената заповед в условията на обвързана компетентност. Претендира
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните в производството доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Съгл.Договор
№030789/05.02.2020г между НЗОК – София и „Дентален център I – Варна“ ЕООД, представлявано от управителя д-р С.Д., изпълнителят
се задължава да оказва специализирана извънболнична дентална помощ (СИДП) на
здравноосигурени лица (ЗОЛ), а възложителят се задължава да закупува и заплаща
специализираните дентални дейности, описани в чл.2 на Договора, в т.ч.
екстракция на дълбоко фрактуриран зъб, вкл. анестезия на ЗОЛ над 18 години
съгл.чл.2 т.2.2 б.“в“. Договорът е сключен за срока на действие на НРД за ДД за
2020г-2022г и е в сила до приемането на нов, и е в сила то 01.01.2020г съгл.§2
от неговите ДР. Приложение №1 – неразделна част от Договора, съдържа трите
имена на лекарите по дентална медицина, оказващи извънболнична дентална помощ.
Първа сред тях е д-р С.Л.К. със специалност Орална хирургия, с пакет „чл.73
Специализирана хирургична извънболнична дентална помощ“, „чл.75 Специализирана
извънболнична дентална помощ под обща анестезия за ЗОР до 18-годишна възраст с
психични заболявания“. Д-р Ф. Анселмо П. работи на постоянен трудов договор с
„Дентален център I – Варна“ ЕООД, но не притежава хирургична
специалност.
Настоящото
производство е образувано по повод жалба вх.№94-00-7492/22.06.2020г от св.Р.Х.С.
до директора на РЗОК, в която е изложено, че на 18.06.2020г въз основа на
направление, издадено от личния й стоматолог, пациентката е посетила „Дентален
център I – Варна“ ЕООД (на IV етаж на Стоматологията в гр.Варна),
където д-р П. й е извадил зъб, и за услугата тя е заплатила 23.80лв, с молба за
проверка дали правомерно е заплатила тази сума. По този повод със Заповед № РД
11-484/17.07.2020г директорът на РЗОК е наредил извършването на самостоятелна
извънпланова проверка на дружеството от екип в състав В.Б.и Л.Н.– контрольори
при РЗОК, със срок до 15.08.2020г. Констатациите от проверката са обективирани
в Протокол № РД-11-484/13.08.2020г, в който контрольорите са посочили, че на
името на св.Р.Х.С. е отчетен АЛ №000415 за м.юни 2020г от д-р С.К., изпълнител
по пакет „Специализирана хирургична извънболнична дентална помощ“ в структурата
на „Дентален център I – Варна“ ЕООД, с отчетени
специализирани дентални дейности: Специализиран обстоен преглед с код 102;
Екстракция на дълбоко фрактуриран или дълбоко разрушен зъб, вкл. анестезия с
код 510 на 37-ми зъб; Инцизия в съединителнотъканни ложи, вкл. анестезия с код
520, извършени на 18.06.2020г. На представените с жалбата документи за
заплащане от ЗОЛ Р.С., издадени от „Дентален център I
– Варна“ ЕООД (фактура и касов бон, приложени по преписката, за стоматолог,
извършил дейността, е вписан д-р Ф. П., а в лечебното заведение се съхранява АЛ
№415/18.06.2020г, издаден от д-р С.К., съдържащ нейните подпис и личен печат
като лекар по дентална медицина, извършил същата дейност. В хода на проверката
е констатирано, че вписаните в АЛ като извършени специализирани дентални
дейности, съответстват на отчетените в РЗОК – Варна; както и че д-р П. не е
включен като изпълнител в Приложение №1 към Договор №030789/05.02.2020г,
съдържащо имената на лекарите по дентална медицина, оказващи специализирана
извънболнична дентална помощ, а е включен като изпълнител на първична дентална
помощ. В Протокола са цитирани постъпилите писмо от 21.-07.2020г от
управителката д-р С.Д. и становище от д-р С.К., според което поради голямата й
натовареност и на осн.чл.15 ал.2 от НРД за ДД за 2020г-2022г е поискала
съдействие от д-р Ф. П. (с когото
работят заедно в лечебното заведение)
за поемане на големия поток от
пациенти, и го е помолила да извърши екстракция на зъб на св.Р.С.; тъй като
пациентката била изпратена от личния си стоматолог при тях с направление,
дейността била отразена в отчета на д-р С.К.. Въз основа на доказателствата от
проверката, изложеното в жалбата и становището на д-р К. контрольорите приели,
че на 18.06.2020г изпълнителят на специализирана дентална помощ „Дентален център I
– Варна“ ЕООД е отчело дейност на д-р С.К. – изпълнител по пакет
„Специализирана хирургична извънболнична дентална помощ“, която не е извършена
от нея, за което следва да се приложат разпоредбите на чл.59 ал.11 т.1 от ЗЗО
вр.чл.70 от НРД за ДД за 20202г – 2022г. За установената като получена без
основание сума в размер на 54.82лв. от лечебното заведение контрольорите
съставили и Протокол №РД-11-484/2/13.08.2020г, връчен на управителката на
дружеството чрез пълномощник.
С докладна записка вх.№РД-11-484/3/14.08.2020г
контрольорът В.Б.сезирала директора на РЗОК за налагане на санкция на лечебното
заведение за установеното нарушение по чл.59 ал.11 т.1 от ЗЗ вр.чл.154 от НРД
за ДД за 2020г – 2022г (отчитане на
дейност, която не е извършена), а иемнно –
прекратяване на договор – частично, пакет „Специализирана хирургична
извънболнична дентална помощ“ по отношение на д-р С.К.. С писмено становище
вх.№РД-11-484/4/25.08.2020г представляващата дружеството д-р С.Д. възразила
срещу Протокол №РД-11-484/1/13.08.2020г с аргументи, идентични с изложените в
жалбата пред съда, а именно – липсват предпоставките на чл.59 ал.11 т.1 от ЗЗО,
понеже в случая е налице реално и коректно извършена дентална дейност на реално
лекуван пациент, която е съответно отчетена в РЗОК и е подлежала на заплащане,
при това извършена на законоустановено основание – чл.15 ал.2 от НРД от лекар без
придобита специалност в присъствието и под контрола на лекар по дентална
медицина с придобита специалност, работещ по договор с НЗОК в същото лечебно
заведение, който носи отговорност. Посочено е също, че още през 2018г
дружеството е поискало от РЗОК сключването на анекс към договора им за
включване на д-р Ф. П. като извършващ дейности по орална хирургия под
ръководството и контрола на д-р С.К., но не са получили такова (л.22-24 по делото). С писмо
изх.№11-00-68/31.08.2020г на осн.чл.162 ал.1 и а.2 от НРД за ДД за 2020г –
2022г това възражение е изпратено от директора на РЗОК – Варна на Арбитражната
комисия по чл.75 от ЗЗО. С решението си по Протокол №2 от 02.09.2020г
Арбитражната комисия е потвърдила констатациите по Протокола от 13.08.2020г с
4:2 гласа, приемайки възражението за неоснователно. С позоваване на данните в протокола,
жалбата, становището на д-р К. и проведената анкета със ЗОЛ – св.Р.С. е прието,
че „Дентален център I – Варна“ ЕООД е отчел дейност на
д-р С.К. – изпълнител по пакет „Специализирана хирургична извънболнична
дентална помощ“, която не е извършена от нея. Посочено е, че Р.С. е
свидетелствала, че й е бил изваден зъб от д-р П. без да са й извършвани други
хирургични манипулации, което мотивира извод, че отчетената инцизия не е извършена
на пациентката, а присъствието на самата д-р К. по време на манипулацията не е
било потвърдено от последната. В протокола са отразени и гласовете против на
представителите на РК на БЗС д-р Ч. и д-р Д., според които с оглед промените в
правилата за добра медицинска практика и чл.15 ал.2 от НРД за ДД за 2020г
-2022г извършената дейност е законосъобразна.
С
оспорената понастоящем Заповед №РД-11-484/5/01.10.2020г директорът на РЗОК –
Варна е възприел изцяло фактическите констатации на контрольорите, изложени в
Протокола от 13.08.2020г, на събраните в хода на административното производство
писмени доказателства, и на решението на Арбитражната комисия по чл.75 от ЗЗО,
и е приел, че на 18.06.2020г „Дентален център I
– Варна“ ЕООД е отчело дейност на д-р С.К. – изпълнител на специализирана
хирургична извънболнична дентална помощ, която не е извършена от нея. Цитирал е
и чл.59 ал.11 т.1 от ЗЗО вр.чл.70 и чл.154 ал.1 от НРД за ДД за 2020г – 2022г
за налагане на санкция „прекратяване на договора“ при отчитане на дейност,
която не е извършена – частично по отношение на лекаря по дентална медицина,
който не е извършил тази дейност. На това основание административният орган е
прекратил частично – по пакет „Специализирана хирургична извънболнична дентална
помощ“ по отношение на д-р С.К., ИД №030789/05.02.2020г във връзка с ИД
№030789/09.05.2018г на лечебното заведение.
Разпитана
в хода на съдебното дирене, пациентката, по чиято жалба е възложена проверката
на „Дентален център I – Варна“ ЕООД – св.Р.С. посочи, че
при посещението си в лечебното заведение е била въведена в един кабинет, в
който са присъствали д-р Ф. П. и още една жена, възприета от нея най-вероятно
като медицинска сестра, помогнала му с упойката. Единственият присъстващ в
кабинета лекар е бил д-р П., който е извадил счупения й зъб; друг лекар, който
да е влизал или излизал от кабинета, който да я е преглеждал или с когото
докторът да се е консултирал, не е имало.
Според
еднозначните изявления на представляващите дружеството-жалбоподател и
административния орган в откритото съдебно заседание на 19.01.2021г д-р С.К. е
починала в средата на м.декември 2020г.
Горната
фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за
установена въз основа на релевантните писмени доказателства по
административната преписка, тези, приобщени в хода на съдебното дирене, и
показанията на св.Р.С., които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
по отношение на подлежащите на доказвани факти, и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При
така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
тя е и основателна.
На
първо място оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см.чл.59
ал.11 вр.ал.1 от ЗЗО – директорът на РЗОК – Варна, в предписаната от закона
писмена форма и съдържа минимално изискуемите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК,
вкл. фактическите и правни основания за издаването й. Същевременно в конкретния
случай липсват и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
производството по издаване на оспорения ИАА, напротив – от приложените по
административната преписка писмени доказателства се установява спазването на
процедурата по извършване на проверката по чл.72 ал.6 от ЗЗО, срокът за
извършването й по ал.8 на същия текст, от компетентни длъжностни лица по ал.3,
определени със заповед на компетентния орган по ал.2 на текста. Спазено е
изискването за представяне на писмено становище на експерта, извършващ
проверката, ведно с протокола по чл.74 ал.2 от ЗЗО за констатациите от нея с
предложение за налагане на санкция. В хода на проверката е предоставена
възможност за реализиране правата на дружеството-жалбоподател чрез изискване на
писмени становища, връчване на протокола от проверката съобразно предвиждането
на чл.74 от Закона, препращане на жалбата до Арбитражната комисия по чл.75 от ЗЗО, след което ИАА е издаден в условията на обвързана компетентност по
см.чл.76 ал.1 от ЗЗО. Предвид изложеното съдът преценява като неоснователни
всички възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
оспорената заповед за налагане на санкция.
Спорът
между страните е правен и е концентриран по въпроса за правилното приложение на
материалния закон при издаване на тази заповед, а именно – осъществени ли са в
конкретния случай предпоставките на чл.59 ал.11 т.1 б.“а“ от ЗЗО за частично
прекратяване на Договора от 04.02.2020г между тях. Цитираният текст предвижда, че директорът на
РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага
финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност,
която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска
дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на
чл.72 ал. 2, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет
- частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е
извършил тази дейност.
Настоящият
съдебен състав споделя възраженията на дружеството-жалбоподател, че в случая не
е осъществен установения от законодателя фактически състав на нарушението. От
категоричните и безпротиворечиви доказателства по делото се установява, че в
случая със св.Р.С. не е отчетена неизвършена дентална дейност – напротив, от
изложеното в жалбата, от нейните показания и от медицинската документация се
установява, че на ЗОЛ е изваден зъб, и че тази дейност е отчетена и заплатена
от РЗОК. Самите контрольори са посочили изрично на л.2, абз.2 от Протокол
№РД-11-484/1/13.08.2020г, че „Вписаните в
АЛ извършени, специализирани, дентални дейности съответстват на отчетените в
РЗОК – Варна“. Идентична констатация
се съдържа и в Протокол №РД-11-484/2/13.08.2020г за неоснователно получени
суми. Фактически в нито един момент и с нито един документ проверяващият и
административният орган не са установили и не са твърдяли отчитане на
неизвършена дентална дейност, заплатена от НЗОК – констатациите им са само,
че дейността не е извършена от посочения в отчета д-р К. със специалност орална
хирургия, а от друг лекар – д-р П., който не притежава такава специалност и не
фигурира в Договора от 05.02.2020г като изпълнител по този пакет. Безспорно
това заместване е допуснато в нарушение на уредената с чл.15 от Договора от
05.02.2020г възможност за заместване на отсъстващ лекар, а сред доказателствата
по делото липсват такива, подкрепящи тезата, че д-р П. е бил ръководен и
наблюдаван лично от д-р К. при извършване на специализираната хирургична
дейност, напротив – показанията на пациента-свидетел Р.С. ги опровергават
категорично. Извършването на такава дейност от лекар без специалност, невключен
в списъка на изпълнителите по този пакет към договора с НЗОК безспорно
представлява нарушение, но е и такова по чл.59 ал.11 т.1 б.“а“ от ЗЗО, както
незаконосъобразно е приел административния орган. Текстът е ясен и не се нуждае
от граматическо тълкуване – законодателят изрично е визирал случаи, в които е
отчетена изобщо неизвършена дентална дейност, понеже именно те имат за резултат
неоснователно намаляване на бюджета на НЗОК. Възприетото от директора на РЗОК –
Варна разширително тълкуване на тази изрична правна норма е недопустимо и е
довело до неправилно приложение на материалния закон.
За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че според решението на арбитражната
комисия в случая съществуват данни за отчетена, но неизвършена инцизия на
пациентката от д-р П., но тя не е констатирана с Протокола от проверката, не е
коментирана изобщо от административния орган и не е възприета от него като
основание за наложената санкция. От друга страна в случая липсват данни и
твърдения и за извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма
съответни медицински индикации, установено по реда на чл.72 ал. 2 от ЗЗО,
поради което тази възможност не следва да бъде коментирана и от съда. При тези
констатации настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице
избраното от административния орган материалноправно основание за частично
прекратяване на Договора от 05.02.2020г на „Дентален център I – Варна“ ЕООД по отношение на д-р С.К..
В
случая са налице още две основания за незаконосъобразност на оспорената
заповед. Първото от тях е липсата на мотиви защо административният орган е
избрал да приложи по-тежката от двете алтернативно предвидени с чл.59 ал.11 т.1
б.“а“ от ЗЗО санкции – частично прекратяване на договора вместо налагане на
финансова санкция. В обратния случай – при прилагане на финансова санкция, този
пропуск не би резултирал в съществено процесуално нарушение, но в този случай
той лишава съда от обективната възможност да извърши проверка за
законосъобразност на мотивите на решаващия орган за налагане на по-тежката
измежду двете алтернативни санкции, а това квалифицира оспорената заповед като
немотивирана. Не на последно място – с оспорената заповед Договорът от
05.02.2020г на дружеството-жалбоподател е прекратен частично и интуито персона
по отношение на д-р С.К.. С нейната смърт през м.декември 2020г е отпаднал и
предмета на издадения ИАА, който не може да породи изпълнително действие.
При
горните констатации съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна
поради неправилно приложение на материалния закон, което квалифицира жалбата
против нея като основателна и налага уважаването й чрез отмяна на заповедта.
При
този изход на делото претенцията на жалбоподателите за присъждане на разноски е
основателна и следва да бъде уважена в доказания по делото размер от 50лв. ДТ,
а претенцията на ответната администрация за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна.
Така
мотивиран и на осн.чл.172 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №РД-11-484/01.10.2020г на директора на РЗОК – Варна,
с която на осн.чл.59 ал.11 т.1 от ЗЗО вр.чл.70 и чл.154 ал.1 от НРД от
23.12.2019г за ДД на „Дентален център I“ – Варна
ЕООД – Варна, е наложена санкция „прекратяване на ИД №030789/05.02.2020г“ –
частично, по пакет „Специализирана хирургична извънболнична дентална помощ“ по
отношение на д-р С.Л.К..
ОСЪЖДА РЗОК – Варна да заплати на „Дентален център I“ – Варна ЕООД – Варна, сторените в производството разноски
в размер на 50 (петдесет)
лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: