МОТИВИ ПО НОХД № 16/ 2015 г. по описа на РСЧ.
Обвинението е против подсъдимият И.М.М. – ** г., роден на *** ***, обл.
С.З., пл. С. № **, вх. **, ет. **, ап. **. Български гражданин. Със завършено основно образование.
Ученик. Не е женен. Неосъждан. ЕГН ********** по чл. 194 ал. 1 във вр. с
чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК за ВИНОВЕН в това, че
на 15. 04. 2014 г. от обект “ Баластиерна “ / пресевна за добив на инертни материали – пясък и чакъл /,
намираща се на северния бряг на река М., в землището на с. З. л., общ. Ч., обл. С.З., е отнел чужда движима вещ – задна решетка на
радиатор на фадрома “ Ханомак
“ на стойност 84 лв. от владението на Т.И.П. – управител и МОЛ при фирма “ Л.–
н. “ ЕООД гр. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои,
като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият се признава за
виновен по предявеното му обвинение. Относно наказанието взема становище лично
и чрез процесуалния си представител и моли съда да му наложи наказание, под
минималния размер, при условията на чл.58а, ал.4 от НК във вр.
с. чл.55, ал.1 от НК.
Производството
се разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4
от НПК.
Представителят
на обвинителната власт поддържа предявеното на подсъдимия обвинение и моли съда
да му наложи наказание лишаване от свобода при приложението на чл.58а, ал.1 от НК при отчитане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, което
следва да бъде намалено с 1/ 3. Предлага да бъде приложена разпоредбата на
чл.66,ал.1 от НК и така определеното на подсъдимия наказание да бъде отложено
от изпълнение.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК и чл. 372,
ал. 4 от НПК доказателства събрани в хода на досъдебното
и съдебното производство:
характеристична справка, обяснения на подсъдимия, Декларация за СМПИС,
Протокол за очна ставка, свидетелски показания, справка за съдимост, извлечение
от ТР, СОЕ, Справка за съдимост с рег. № 97/ 20. 02.
2015 г. издадена от РС Ч. и от направените самопризнания на подсъдимия, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.М.М.
***.
През деня на 14.
04. 2014г. подсъдимия И.М.М. се разхождал по северния бряг на р. М., в
землището на с. З. л., обл. С.З.. Преминавайки покрай
обект „Баластиерна” (пресевна
за добив на инертни материали – пясък и чакъл), стопанисвана от „Л.-н.” ЕООД
гр. П. с МОЛ свидетеля Т.И.П. – управител на дружеството, подсъдимият забелязал
спряна там фадрома марка „Ханомак”.
Възползвайки се от обстоятелството, че охранителя на
обекта не бил в близост, подсъдимият решил да открадне някой метален предмет,
който впоследствие да предаде като скрап. М. свалил с
ръце задната решетка на радиатора на фадромата и го
отнесъл недалеч от обекта, като го скрил в храстите. Същият възнамерявал през
някой от следващите дни да се върне на мястото с автомобил и да извози
открадната вещ.
На 15. 04. 2014г.
подсъдимия М. разказал на свидетеля П.В.П., че е намерил изхвърлена метална
решетка, която скрил в храсти, за да не я намери някой друг, като го помолил да
го откара с автомобила си до мястото. Свидетелят П., който не предполагал, че
подсъдимия е откраднал решетката се съгласил. Двамата отишли до мястото с лекия
автомобил на П.. М. натоварил решетката на автомобила, след което се върнали в
града. От дома си М. натоварил и други метални предмети, след което откарал
всички вещи до пункт за изкупуване на скрап, намиращ
се в индустриалната зона на гр. Ч.. Там подсъдимият предал вещите, в това число
и открадната решетка на радиатор на свидетеля Т.И.И. - закупчик в пункта. На
свидетеля И., подсъдимият казал, че всички предадени вещи са от дома му и са
негови. След като получил от И. съответната парична сума, М. заплатил на П. за
осъществения превоз.
След като установил за
извършената от обекта кражба, свидетеля Т.И.П. сигнализирал в РУП Ч..
В резултат на
извършените от органите на РУП Ч. оперативно-издирвателни
мероприятия подсъдимия М. и свидетеля П.В.П. били установени като извършители
на деянието.
С Постановление от
09. 12. 2014г. РП Ч. е прекратила частично производството в частта му, касаеща
повдигнатото на П. обвинение за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 предл. 1 и т. 5 във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК поради
недоказаност на обвинението.
Видно от
заключението на назначената в хода на разследването съдебно - оценителна
експертиза стойността на отнетата от подсъдимия М. вещ възлиза на 84 лева.
По така описания начин от
обективна и субективна страна, подсъдимият М. е осъществил престъпния състав на
чл. 194 ал. 1 от НК.
Предвид обстоятелството, че същия
е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, същото следва да се
квалифицира като престъпление по чл. 194 ал. 1 във връзка с чл. 63 ал. 1 т. 3
от НК, по който текст съдът го призна за виновен.
Предвид лошите характеристични
данни по разбиране на настоящият състав, не се касае до маловажен случай по см.
на чл.194,ал.3 от НК, въпреки ниската стойност на предмета на престъплението.
Макар и неосъждан същият представлява личност със
завишена степен на обществена опасност.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При определяне
вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност
и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия
принцип на наказателно-правната ни система в специалния текст на 194, ал.1 от
НК се предвижда наказание лишаване от свобода в размер до 8 години.Съгласно
нормата на чл.63, ал.1, т.3 от НК наказанието, извършено от непълнолетен, се
заменя с наказание лишаване от свобода до 3 години. Долната граница на
наказанието съгласно чл. 39, ал. 1 от НК е три месеца.
При
индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението,
степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид, самокритичността на дееца към извършеното
престъпно деяние, чистото му съдебно минало, ниския размер на отнетото
имущество, тежкото му материално- битово положение, а като отегчаващи лошите му
характеристични данни.
Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК и
чл.58а,ал.4 от НК във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „ б „ хип.
2, предложение 1 от НК, а именно, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание се окаже несъразмерно тежко, поради което му наложи наказание „ пробация „ ,
както следва: 1. 8 / осем / месеца задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност на полаганите подписи 2 / два / пъти седмично пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
– чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК и 2. 8 / осем / месеца задължителни периодични срещи
с пробационен служител – чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК.
Предвид гореизложеното
и на основание чл.189,ал. 3 от НПК съдът счита,че следва да възложи направените
по делото разноски върху подсъдимия.
Съдът счита, че така
определеното и наложено на подсъдимия наказание ще постигне целите на
наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата
на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за
извършване на престъпното деяние се коренят в стремежа на подсъдимият да се
облагодетелствува по лек и престъпен начин, в явното незачитане на моралните и
правни норми на обществото.
Предвид
гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:. . . . . . . . . . . . . . . . . .