Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….09.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Генжова в.гр.дело № 16252 по описа за 2019 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №37426/12.02.2019г.,
постановено по гр.д. №17928/2018г. по описа на СРС, 48 състав, е осъдена С.О.да
заплати на З.Й.Ц. на основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД следните суми:
сумата от 418,39 лева, ведно със законната лихва от 10.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди (разходи за лечение и транспорт); сумата от 340,50 лева, ведно със
законната лихва от 06.06.2018г. до изплащане на вземането, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди (разходи за продължаващо след
предявяване на иска лечение); сумата от 374,89 лева, ведно със законната лихва
от 09.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди (разликата между полученото по реда
на държавното обществено осигуряване обезщетение за периода на временна
неработоспособност от 25.12.2017г. до 09.03.2018г. и нетния трудов доход), в
резултат на получено травматично увреждане на 25.12.2017г. при нападение от
безстопанствено куче на бул. „Андрей Ляпчев“ в района на №261Е в гр. София,
настъпило в резултат на противоправно бездействие на служител на ответника,
като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от общо 1263,40 лева за
претърпени имуществени вреди. С решението е осъдена С.О.да заплати на З.Й.Ц. на
основание чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 7000 лева, ведно със законната
лихва от 26.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на получено
травматично увреждане на 25.12.2017г. при нападение от безстопанствено куче на
бул. „Андрей Ляпчев“ в района на №261Е в гр. София, настъпило в резултат на
противоправно бездействие на служител на ответника, като искът е отхвърлен до
пълния предявен размер от 14 000 лева. Осъдена е С.О.да заплати на З.Й.Ц.
на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 1232,90 лева.
Постъпила е въззивна жалба от
ответника в производството С.О.срещу решението в частта, с която предявените
искове са уважени. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно
и необосновано, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и на
съществени процесуални правила. Въззивникът счита, че неправилно и
необосновано, в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел,
че обстоятелството, че безстопанствени кучета са проявили непредизвикана
агресия и са наранили човек, само по себе си означава, че Общината, чрез своите
органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Поддържа,
че са предприети множество действия по овладяване на популацията на
безстопанствени кучета, които не са били взети предвид от съда. Излага
съображения, че самото съществуване на безстопанствени кучета не е
противоправно и допускането му не означава неизпълнение на законови задължения,
тъй като в ЗЗЖ е предвидено, че след обезпаразитяването им безстопанствените
кучета се връщат на местата, от които са взети. Твърди, че е налице изпълнение
от страна на С.О.на вменените със ЗЗЖ и ЗВМД мерки и задължения, като поддържа,
че дали са постигнати целите и задачите на същите е въпрос, който е ирелевантен
за спора. Излага съображения за неправилност на решението, с което е прието, че
вредите са били причинени от нападение от безстопанствено куче, както и, че е
доказан механизмът на инцидента. Поддържа, че липсват категорични и ясни
доказателства, от които да се направи извод, че инцидентът е причинен от улично
куче. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и
да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се и направените във въззивното производство
разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез пълномощника адв. Д..
Въззиваемата
страна З.Й.Ц., чрез пълномощника адв. М.Й., е депозирала писмен отговор по реда
и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, с който жалбата се оспорва изцяло. Излага
съображения, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и
справедливо, и моли същото да бъде потвърдено. В съдебно заседание пълномощникът
на въззиваемата страна адв. Й. поддържа подадения отговор.
Съдът, като
обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Пред Софийски районен съд са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена
работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него.
Когато се твърди, че вредите са причинени от
бездействие, за да е то противоправно, на претендирания делинквент следва да е
предписано нормативно задължение за действие. В случая задължението на кмета на общината пряко произтича от
разпоредбите на гл. V от Закона за защита на
животните - „Безстопанствени животни”. Според
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, безстопанствените животни се настаняват
от органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и 4 в приюти, регистрирани по чл.
137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като за дейността на
тези приюти по силата на чл. 41, ал. 3 от закона отговаря кметът на общината.
Според разпоредбата на чл. 47, ал. 3 кучетата, за които не се явят лица, които
желаят да ги отглеждат като компаньони, се маркират и се настаняват във
временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по
местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините,
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Следователно, в случаите,
когато се касае за безстопанствени кучета, задължението за осъществяване на
надзора и грижите за тях е на съответната община, като това задължение съществува
не само в случаите, когато безстопанствените кучета са настанени в приют, но и
в случаите, когато след предприемане на действията по чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ са
върнати на местата, от които са взети. Единственият случай, в който общината
може да се освободи от тази отговорност е, когато са налице организации за
защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване
изискванията на чл. 49 и 50, за което няма данни по делото. Освен това,
общината е задължена съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ да предприема
действия и с оглед предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора
или животни. От посочената нормативна уредба се налага изводът, че на общината
са възложени със закон задължения за осъществяване на надзор и полагане на
грижи за безстопанствените кучета, както и за предприемане на мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на същите.
В заключение, щом законът определя изискуемия резултат, който общината
следва да постигне и ако същият не е постигнат чрез създадената от нея
организация, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на
вреди, тя носи отговорност.
Въз основа на събраните по делото гласни
доказателства, които се подкрепят и от приетите като доказателства по делото
медицински документи и от кредитираното заключение на съдебно-медицинската
експертиза, в които е отразено, че причинените на ищцата телесни увреждания
имат травматичен характер (ухапване от куче), съдът приема, че по делото е
доказано, че на 25.12.2017г. е настъпил описаният в исковата молба инцидент,
при който ищцата е била ухапана от безстопанствено куче, намиращо се на
улицата. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че не е установено
по делото, че кучето е безстопанствено, както и, че не е установен механизма на
инцидента. От показанията на св. Росица Димитрова, очевидец на инцидента, се
установяват обстоятелствата, при които същият е възникнал, както и, че кучето
не е имало маркировка или каишка, като липсват доказателства същото да е било
придружавано от стопанин.
Във въззивната жалба липсват оплаквания относно
останалите елементи от фактическия състав на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД,
установени от първоинстанционния съд, поради което същите не са предмет на
въззивната проверка.
Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с
която са уважени предявените искове. В отхвърлителната част решението не е
обжалвано, поради което същото е влязло в сила.
При този изход на спора разноски за
настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата
страна, която е представила списък по чл.80 от ГПК с приложен договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че същата е заплатила на пълномощника си
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Възражението на въззивника за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение
съдът намира за неоснователно, тъй като същото не
надвишава минималния размер, установен в Наредба №1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените мотиви, Софийски градски
съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№37426/12.02.2019г., постановено по гр.д. №17928/2018г. по описа на СРС, 48
състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.О.да
заплати на З.Й.Ц. разноски за въззивното производство в размер на 600 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.