РЕШЕНИЕ№
3572
гр. Пловдив, 27.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14402 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
против М.Г.С. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване
на паричните претизания, за които е издадена Заповед
№ 870/25.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 40/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, а именно: сумата от 367, 35
лева – главница по договор за паричен заем № 260073/18.07.2016 г., сключен
между ответната страна и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; сумата от 28, 53 лв. - договорна
лихва за периода от 27.07.2016 г.до 25.01.2017 г. и сумата от 225, 15 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.01.2018 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответницата договор за паричен заем, по силата на който на
ответницата била предоставена сумата от 500 лева, платима на 27 седмични вноски, ведно с дължимата договорна лихва, която била в
размер на общо 28, 53 лева. Посочва, че със сключването на договора страните се
съгласили, че ще се рефинансира текущия заем на ответника по договор за паричен
заем № 2553990, като направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като договорът имал силата на разписка, а с извършеното
прихващане задължението на заемателя се погасявало
изцяло. Съгласно клаузите на договора, ответницата се задължила в 3-дневен срок
от подписване на договора за заем да предостави на кредитора обезпечение на
задълженията му по договора, а именно две физически лица - поръчители или
банкова гаранция в предвидения в договора срок. Поради неизпълнение на
задължението на ответницата, съгласно уговореното от страните, е начислена
неустойка за неизпълнение в размер 225, 15 лева. Дължало се и обезщетение за
забава. Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа на последната
погасителна вноска – 25.01.2017 г. Били
извършени плащания в размер на общо 299, 58 лева, с които били погасени част от
задълженията до претендираните размери. С Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г.
задълженията са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове със
законните последици.
Ответната страна - М.Г.С., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба, чрез назначения й от съда особен представител – адв.
С.Л.. В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че ищецът, в качеството си на цесионер,
не е легитимиран да предяви иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото длъжникът не
бил надлежно уведомен за извършената цесия. Счита, че пълномощното, приложено
към исковата молба, с което се упълномощава ищецът да уведоми длъжника за
цесията, било формулирано общо без конкретизация на вземанията, каквото било и
представеното рамково споразумение. Намира, че приложеното към исковата молба
уведомление за цесията, не би могло да бъде връчено на особения представител,
доколкото същият осъществява единствено процесуално представителство, но не
може да получава изявления от материалноправно
естество. Прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка. Твърди,
че не били спазени стандартите относно изискването за липса на неравноправни
клаузи в потребителските договори. Позовава се на практика на съда на ЕС. Сочи,
че не е представен погасителен план като неразделна част от договора, поради което били нарушени клаузите на чл. 11 ЗПК. С
оглед така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238,
ал. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ищеца.
С разпоредбата на чл.
238, ал. 2 ГПК е предвидено, че ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Следователно, за да е налице хипотезата на тази процесуална
норма, следва кумулативно да се установят следните предпоставки: ищецът да не
се е явил в първото съдебно заседание, за което е бил редовно призован; да не е
взел становище по отговора на исковата молба; да не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие и ответникът да е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. С разпоредбата на чл. 239 ГПК е установено, че за
постановяване на неприсъствено решение следва на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно неоснователен с оглед на
направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В случая ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД не е взел становище по отговора на
исковата молба, подаден от назначения от съда особен представител на ответника,
както и по изготвения с Определение № 5611 от 21.05.2019 г. проект на доклад по
делото.
Ищецът е бил редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, проведено на 26.06.2019 г., но
не е изпратил процесуален представител, който да осъществи процесуална защита и
съдействие в публичното съдебно заседание. В следващото съдебно заседание, в
което съдът е дал ход на устните състезания и е обявил делото за решаване,
ищецът също не се е представлявал. Ищецът не е депозирал молба за разглеждане
на делото в негово отсъствие в проведените за разглеждането му открити съдебни
заседания. Същевременно е бил предупреден за възможността по отношение на него
да бъде постановено неприсъствено решение, с призовката за първото по делото
съдебно заседание, в която са обективирани указания в
този смисъл.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 2 ГПК.
Налице е и следващата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно да се установява, че исковата претенция е вероятно неоснователна. Това е
така, доколкото с определението за насрочване на делото ищецът е бил задължен
по искане на ответника и на основание чл. 183 ГПК да представи в оригинал,
приложените в заверен препис към исковата молба писмени документи – на л. 7 до л.
17, както следва – договора за паричен заем, предложението за сключване на
договор, рамковия договор за прехвърляне на парични задължения и пълномощното
за уведомяване на длъжниците. Ищецът е получил препис
от определението на 30.05.2019 г., но не е изпълнил указанията на съда, въпреки
дадената му възможност за това повторна възможност и в първото по делото
съдебно заседание, проведено на 26.06.2019 г. Поради това и на основание чл.
183, предл. посл. ГПК съдът
с определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.09.2019 г., е
изключил от доказателствата по делото приложените в препис писмени документи.
По тази причина и последните не следва да бъдат взети предвид при постановяване
на решението. Съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в
производството по делото, или в производство за обезпечаване на доказателства,
а единственото изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК при оттегляне
на иска. Доказването е процес по установяване на истината относно фактите,
релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. На
изключен съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от
документ съдът не може да основе решението си, ако документът не бъде приобщен
към доказателствата по дело по съответния процесуален ред, с определение по чл.
157 ГПК в хода на съдебното производство. Установяването на спорните
обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона
доказателствени средства, а доказателствата се приобщават към дело по установен
с императивни процесуални норми ред.
В случая именно изключените от доказателствата по делото документи са
относими към основателността на предявените установителни искове, доколкото от
последните би се установило, че ищецът е кредитор на длъжника по силата на
договор за цесия, сключен с цедента – заемодател по
договора за заем, от който произтича прехвърленото вземане. Съдът е
възпрепятстван да установи и наличието на действително вземане, породено на
основание договор за заем, по силата на който ответникът е поел задължение да
върне предоставеният му за временно възмездно ползване финансов ресурс,
доколкото доказателствата за това също са изключени от доказателствата по
делото.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като
в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото такива в
производството не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, против М.Г.С., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване на паричните претизания, за които е издадена Заповед № 870/25.01.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, а именно: сумата от 367, 35
лева – главница по договор за паричен заем № 260073/18.07.2016 г., сключен
между ответната страна и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД с Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД; сумата от 28, 53 лв. - договорна
лихва за периода от 27.07.2016 г.до 25.01.2017 г. и сумата от 225, 15 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.01.2018 г., до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК