ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19.05.2020г. гр. БУРГАС
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На деветнадесети май две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Секретар Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Бушандрова
наказателно частно дело № 1523 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 243, ал. 4 от НПК.
Постъпила е жалба от адв. Синигерова,
БАК, пълномощник на П С.Ж - майка и законен представител на децата си -А С. Ж и
Б С против постановление на Районна прокуратура гр. Бургас от 06,04.2020 г, с
което е прекратено досъдебно производство № 431 ЗМ 271/19 г. по описа на 01 РУП
ОДМВР Бургас, образувано за това, че като е осъден с Решение № 15/07.01.2015 г.
по гр.д. № 4590/2014 г. по описа на PC - гр. Бургас, да издържа свои
низходящи, а именно синовете си - А С Ж и Б С Ж, с месечна издръжка, чрез
тяхната майка и законен представител П С Ж, С В Ж, съзнателно не изпълнил това
свое задължение, в размер на повече от две месечни вноски, платими в гр. Бургас
- престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
В жалбата се изразява недоволство от постановлението за прекратяване на
досъдебното производство и се моли за неговата отмяна. Излагат се доводи, че е
налице неправилна преценка на доказателствата по делото. Жалбоподателят моли
настоящата съдебна инстанция да отмени постановлението и да върне делото на
прокурора.
Съдът, след като се запозна с всички материали
приложени по досъдебно производство № 431 ЗМ 271/19 г. по описа на 01 РУП ОДМВР
Бургас и обсъди доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предпоставките за допустимостта на
жалбата срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство се съдържат в разпоредбата на чл. 243, ал. 4
от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство имат единствено и само обвиняемият, неговият
защитник, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. В
конкретния случай, жалбата е подадена от пълномощник на майката и законен
представител на пострадалите лица и макар, че към момента на подаване на
жалбата пострадалото лице А Ж е бил непълнолетен, т.е. имал е право да действа
лично и молбата да изхожда от него, със съгласието на законния си представител
и майка - ПЖ, съдът приема, че жалбата е допустима и е подадена от лице,
включено в кръга от лица, изрично посочени и изброени в чл. 243, ал.4 от НПК.
Втората предпоставка, за да бъде жалбата допустима е,
че тя трябва да бъде подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл. 243, ал.
4 от НПК, жалбата срещу постановлението на РП, трябва да бъде подадена в 7
-дневен срок от съобщаването и. По своята същност, този срок е преклузивен и неспазването му преклудира
възможността, изброените лица в цитираната разпоредба, да обжалват постановения
акт. Подаването на жалбата извън законоустановения
срок, води до недопустимост на същата.
В конкретния случай съдът констатира, че по делото е
приложена разписка, видно от която постановлението на БРП е връчено на 15.04.
2020г. на П Ж, а жалбата е входирана в БРС на
24.04.20Юг, изпратена по пощата, с дата на пощенското клеймо 22.04.2020г,
поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения
7 -дневен срок, поради което същата се явява допустима.
Предвид горното, съдът намира, че са налице
предпоставките за допустимост на жалбата, посочени в чл. 243, ал.4 от НПК, а
именно: същата да е подадена от лице, което е в кръга на изрично изброените в цитираната
разпоредба като имащи право на жалба; да е подадена в законоустановения
7 - дневен срок от съобщаването, поради което същата се явява допустима.
По съществото на жалбата: Съдът, след като се запозна с доводите в
жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства,
намира същата за неоснователна, поради следните съображения:
Св. С В Ж и П С Ж сключили граждански брак на
30.07.1994 г. От брака си имали три деца - С С Ж
-роден през 1994 г., А С Ж -роден през 2005 г. и Б С Ж - роден през 2007 г.
С Решение № 15 от 07.01.2015 г. по гражданско дело №
4590/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, влязло в сила на 17.01.2015
г., Съдът прекратил техния брак и утвърдил постигнато между страните
споразумение, съгласно което св. Ж следвало да заплаща издръжка за двете си
деца - А Ж и Б Ж, чрез тяхната майка и законен представител - св. П Ж, в размер
на 500 лева месечно за всяко от децата, платими на посочена от св. Ж. банкова
сметка, ***-то число на съответния месец. Във връзка с изпълнение на решението,
PC гр. Бургас издал изпълнителен лист № 845 в полза на
св. Ж, като било образувано изпълнително дело.
С постановление на Районна
прокуратура - гр. Бургас, НП по досъдебно производство № 506/2016 г. по описа
на Първо РУМВР било прекратено с приложение спрямо св. С Ж на разпоредбата на
чл. 183, ал. 3 НК, тъй като последният, след като бил привлечен в качеството на
обвиняем, заплатил дължимите от него вноски, за периода м. януари - м. август
2016г.
С Присъда № 178 от 12.10.2017
г. по НОХД № 4128 от 2017 г. по описа на Районен съд - Бургас, изменена с
Решение № 60 от 30.05.2018 г. по ВНОХД 157/2018 г. по описа на Окръжен съд -
Бургас, С В Ж бил признат за виновен за това, че в периода от 01.10.2016 г. до
10.04.2017 г., след като бил осъден с Решение № 15/07.01.2015 г. по гр.д. №
4590/2014 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на 17.01.2015 г., да
издържа свои низходящи, а именно синовете си -А С Ж и Б С Ж, с месечна издръжка
чрез тяхната майка и законен представител П С Ж, съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на 7 месечни вноски, всяка в размер на 500 лева, общо
в размер на 3500 лева -престъпление по чл. 183, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му било наложено административно наказание „глоба".
Решението на Окръжен съд - Бургас, влязло в сила на 30.05.2018г.
След горепосочения период, за който св. С Ж бил
признат за виновен, същият е извършил следните плащания за издръжка: на
28.04.2017 г. - 2000 а лева, през месец май 2017 г. - 1500 лева, през месец юни
2017 г. - 1000 лева, през месец август 2017 г. - 1500 лева, през месец
септември 2017 г. - 500 лева, през месец октомври 2017 г. - 3500 лева, през
месец ноември 2017 г. - 1000 лева, през месец януари 2018 г. -2000 лева, през
месец март 2018 г. - 1000 лева.
С Определение № 3133/25.04.2018 г. по гражданско дело
№ 62/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, влязло в сила на 04.05.2018
г., Съдът одобрил постигната между страните спогодба за изменение на размера на
дължимата издръжка, съгласно която, св. С Ж следвало да заплаща на малолетните
си деца А Ж и Б Ж, чрез тяхната майка и законен представител - св. П Ж, месечна
издръжка, в размер на 350 лева за всяко дете, считано от 01.03.2018 г.
В хода на разследването по делото били приобщени
вносни бележки за заплатени от св. С Ж вноски за издръжка на двете му деца.
Били изискани извлечения от банковата сметка на св. П Ж в „Райфайзен
банк" АД, в която св. С Ж извършвал преводите на
дължимите от него вноски за издръжка. По делото била назначена и извършена
съдебно - икономическа експертиза, от заключението на която става ясно, че св.
С Ж е заплатил всички дължими от него вноски за издръжка на двете си деца,
считано от влизане в сила на Определение № 3133/25.04.2018 г. по гражданско
дело № 62/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас- 04.05.2018 г. до месец
юни 2019 г. Св. С Ж е заплатил следните вноски за издръжка за 2018 г.: на
29.05.2018 г. - сумата от 700 лева, на
07.08.2018 г. - сумата от 700лв, като в приложената вносна бележка е посочено,
че погасява дължимата вноска за месец декември 2018 г. През 2019г., св. С Ж е
заплатил следните вноски за издръжка: на 11.01.2019 г. е превел по банковата
сметка на св. Ж парична сума в размер на 2600 лева, като във вносната бележка е
посочил, че погасява месечната издръжка за двете деца за месец април
/частично/, за месец юни, юли и септември 2018 г., на
08.02.2018 г. е превел сумата от 700 лева,
като е посочил, че това е издръжка за месец януари 2019 г., на 01.03.2019г. е
превел сумата от 700 лева, като е посочил, че погасява дължимата издръжка за
месец февруари 2019 г., на 12.04.2019 г. е заплатил парична сума в размер на
700 лева, като е посочил, че погасява вноската за издръжка за месец март, на
23.05.2019 г. е превел по сметката на св. Ж парична сума в размер на 700 лева, оД Посочил, че погасява вноската за издръжка за месец април
2019 г., на 14.06.2019 г. ин01 на св. Ж парична сума в размер на 700 лева, като
посочил, че погасява сумата за издръжка за месец май 2019 г. и на 11.07.2019 г.
превел по сметката на св. Ж парична сума в размер на 700 лева, като посочил, че
погасява дължимата издръжка за месец юни 2019 г. Видно от представена от св Ж вносна бележка от 30.04.2018 г., същият е превел по
сметката на св. Ж сумата от 200 лева, като във вносната бележка е посочено, че
с тази сума погасява частично задължението си за издръжка за месец април 2018
г.
С атакуваното постановление на БРП от 06.04.2020г.,
наблюдаващият прокурор приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и
обективно. Приел е, че е налице неплащане в срок на вноските за издръжка за м.
април 2018г, юни 2018г. и юли 2018г, като за м. април 2018г, сумата е частично
изплатена на 30.04.2018 г. и св. Ж е заплатил два пъти дължимата от него
издръжка за 2018г, което прокурорът е приел за смекчаващо обстоятелство.
Правилно е пояснил, че за периода от януари 2016 г. до август 2016 г. е налице
постановление за прекратяване на наказателното производство поради изплащане на
всички дължими вноски за издръжка в указания период, а за дължимите вноски от
01.10.2016 г. до 10.04.2017 г. е налице влязло в сила Решение на ОС - гр.
Бургас, с което спрямо С Ж е бил приложен чл. 78а от НК, поради което
горепосочените периоди не са предмет на доказване в настоящото производство,
тъй като по отношение на тях въпросът за наказателната отговорност на св. Ж е
решен.
Настоящият състав, след като
се запозна с материалите по делото, споделя доводите на прокурора.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и
сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на
постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното
производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК, съдът проверява
дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи
служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази
проверка се включва преценката, дали разследването на досъдебната фаза е
проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване
на обективната истина.
Преценката на прокурора, анализирайки събраните по ДП
доказателства, вкл. свидетелски показания и съдебно - икономическата експертиза
е, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9 НК, тъй като има забавяне на
издръжката с един месец, забавената сума е изплатена и вноската за м. септември
е платена два пъти, от което следва, че забавянето има инцидентен характер и не
е засегнат живота от здравословно, битово и образователно естество на А Ж и Б
Ж.
Настоящата съдебна инстанция,
след като се запозна с материалите по делото, споделя изводите на прокурора,
тъй като счита, че на досъдебно производство са били положени всички усилия за
разкриването на обективната истина.
За осъществяването на състава на чл. 183, алЛ
от НК е достатъчно да е налице бездействие от страна на св. Ж в качеството му
на задължено за издръжка лице в период от време, касаещ
две или повече дължими месечни вноски, по отношение на ненавършило пълнолетие
дете/деца, с което трайно се засягат обществените отношения по охрана на
семейството, защото с това се уврежда нормалното физическо, душевно и морално
отглеждане и развитие на детето/децата. В настоящия случай обаче, осъщественото
от подсъдимият деяние, дори и да се приеме, че формално разкрива обективните и
субективни признаци на предвиденото в закона престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, не е престъпно по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. Това е така, защото при него
е налице такава малозначителност, че неговата
обществена опасност е явно незначителна. Поначало, за да бъде признато едно
лице за виновно, респективно, за да съставлява едно деяние престъпление, не е
достатъчно то само формално да осъществява субективните и обективни признаци на
съответния състав. Необходимо е деянието да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява сериозно обществените
отношения, които са предмет на наказателно правна защита. Така и разпоредбата
на чл. 9, ал.2 от НК предвижда, че деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление не е престъпно в две
хипотези: когато поради своята малозначителност
изобщо не е общественоопасно или пък когато неговата
обществена опасност е явно незначителна. В настоящия случай е налице именно
втората хипотеза - на незначителност, поради което липсва обществена опасност
от деянието, осъществено от подсъдимият. За да бъде определено като престъпно
едно конкретното поведение, то следва да покаже типичната за този тип прояви
степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването на
санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено
приемливи. В случая, при своята преценка на явната незначителност на деянието и
оттам, че не е общественоопасно, съдът отчете всички
обстоятелства, свързани с конкретното поведение на подсъдимия, а именно:
забавянето на издръжката с един месец и последвалото и изплащане, както и
обстоятелството, че вноската за м. септември е платена два пъти;
обстоятелството, че вноските по дължимата издръжка за предходните периоди са
погасени изцяло и т.н., от което следва, че забавянето има инцидентен характер,
както и обстоятелството, че обществените отношения, предмет на наказателно
правна защита, са били накърнени в изключително незначителна степен. В този
смисъл е и постоянната съдебна практика: решение № 237 от 4.V.1971 г. по н. д. № 192/71 г., I н. о. на ВС; решение № 870/17.10.2005г. на
ВКС, по н. д. № 242/2005г., II н. о.
Гореизложените обективни предпоставки обуславят наличието на
незначителност на въпросното деяние и затова същото не е и престъпно по смисъла
на чл. 9, ал.2 от НК. Предвид на всички гореизложени обстоятелства, сочещи на
явна незначителност на обществената опасност на деянието и на дееца, Съдът
прие, че в настоящия казус са налице всички законови предпоставки за
приложението на чл. 9, ал.2 от НК.
В резултат на гореизложеното, настоящият състав счита, че прокурорът
правилно е преценил, че производството по делото следва да бъде прекратено.
Ограничавайки се в границите на съдебния контрол върху
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство,
относно обосноваността и законосъобразността, изхождайки от събраните по делото
доказателства, съдът намира постановлението за прекратяване за обосновано и
законосъобразно и като такова счита, че следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 5 от НПК, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна
прокуратура гр. Бургас от 06.04.2020 г, с което е прекратено досъдебно
производство № 431 ЗМ 271/19 г. по описа на 01 РУП ОДМВР Бургас, образувано за
това, че като е осъден с Решение № 15/07.01.2015 г. по гр.д. № 4590/2014 г. по
описа на PC - гр. Бургас, да издържа свои
низходящи, а именно синовете си -А С Ж и Б С Ж, с месечна издръжка, чрез
тяхната майка и законен представител П С Ж, С В Ж, съзнателно не изпълнил това
свое задължение, в размер на повече от две месечни вноски, платими в гр. Бургас
- престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК..
Определението подлежи на
обжалване и протестиране пред Бургаски окръжен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на ощетеното лице, на посочените
в делото адреси.
