Присъда по дело №3434/2018 на Софийски градски съд

 

 

МОТИВИ по ВНЧХД № 3434/18 год. по описа на СГС,НО,12 въззивен състав

С присъда от 22.02.2018 год. по НЧХД № 7197/16 год. на СРС,НК,1 състав, подс.Я.Д. В. е призната за виновна в това,че на 09.09.2012 год. ,в гр.София,противозаконно присвоила чужди движими вещи-лаптоп,марка „Acer” на стойност 454.30 лв.,пералня,марка „Бош” на стойност 76 лв.,спалня с матрак на стойност 220 лв. и абсорбатор „Фабер” на стойност 44.50 лв.,чиято обща стойност е в размер на 794л80 лв.,които вещи подсъдимата владеела-били в домът й,където живеели в общо домакинство с М.М.,като след покана отказала да ги върне,поради което и на основание чл.206,ал.1 във вр. с чл.54 от НК е осъдена на една година лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложено за срок от четири години на основание чл.66,ал.1 от НК.

На основание чл.304 от НПК подс.В. е оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение за това стойността на вещите-лаптопа да е на стойност повече от 454.30 лв.,пералнята да е на стойност повече от 76 лв.,спалнята да е на стойност повече от 220 лв. и абсорбатора да е на стойност повече от 44.50 лв.,както и за това общата стойност на присвоените вещи да е сума в размер на повече от 794.80 лв.

Подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител разноските по делото в размер на 512 лв.,както и ДТ за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв.

Присъдата е подписана с особено мнение на председателя на състава.

В срока за обжалване е постъпила жалба от защитникът на подсъдимата,с която изразява недоволството си от постановената присъда с доводи,че е незаконосъобразна и прави искане за отмЯ.та й и оправдаването й.

В допълнително писмено изложение  се излага,че в първоинстанционното производство не е установено по несъмнен и категоричен начин чия собственост са вещите-предмет на престъплението.В тази насока защитникът приема за установено,че страните са живели в общо домакинство до края на август 2012 год.,когато решили да се разделят.На 09.09.2012 год. тъжителят отишъл да си вземе опакованата от няколко седмици покъщнина с намерение да я натовари на автомобил и да я пренесе в новото си жилище.Счита за безспорно,че при съвместния им живот  двамата са имали свои лични вещи в жилището,както и общи такива,закупени и използвани и от двамата.Приема,че необосновано мнозинството от съдебния състав е кредитирал необоснованите твърдения на тъжителя,тъй като с процесните вещи няма никакви категорични и безспорни доказателства относно правото на собственост върху тях и кой е титулярът им.В тази насока излага,че представените по делото документи не установяват техния собственик /напр.гаранционна карта за пералнята/ ,тъй като не сочат закупилото ги лице.Не е установена и пряка връзка между представения договор за кредит и изплащането на цената на някоя от вещите,нещо повече,единствения източник на данни е разпита на св.М.,от показанията на който се опровергават твърденията на тъжителя.Видно от неговите показания лаптопа е бил подарен на подсъдимата от частния тъжител далеч преди 09.09.2012 год.,а за пералнята същия свидетел е заявил,че той лично предварително я е разкачил от водопровода и електричеството,което действие показва готовността на подсъдимата да върне тази вещ тогава.Акцентира и върху заявеното от него,че е възприел караница между страните,породена от парични спорове между тях и е изразил категоричност,че тъжителя е отказал да си прибере тази вещ,като я е оставил на подсъдимата като компенсация за стари дългове.Вследствие на това поддържа,че по своята правна същност е сключена устна спогодба,предмет на която е прехвърляне на правото на собственост  върху процесната пералня от тъжителя на подсъдимата,което е останало неосъзнато от съдебния състав.Позовава се отново на показанията на този свидетел,който не си е спомнил за претенции за други вещи.

Относно твърденията на страните счита,че се касае за спор за собственост върху процесните вещи и за да е налице съставомерен резултат по смисъла на чл.206,ал.1 от НК тъжителят е следвало да установи по безспорен начин правото си на собственост върху тях,каквото доказване не е проведено,а самият факт за възникнал спор за собственост вече изключва възможността за осъществяване на деянието по чл.206,ал.1 от НК.

Счита,че в мотивите на мнозинството няма годни юридически аргументи относно основанието им за възникналото право на собственост на тъжителя,като са изтъкнати абсурдни такива,че при съжителството между двамата не е възникнала СИО и че подарък,чиято стойност е повече от 100 лв.,се доказва документирано.В този смисъл поддържа,че в разрез с принципите на българския наказателен процес ,е обърната тежестта на доказване,като мнозинството е приело,че подсъдимата нито устно,нито документално е доказала собственост върху инкриминираните вещи и практически върху нея е паднала процесуалната тегоба да установява факти и обстоятелства,които да опровергаят обвинението.Цитира и съдебна практика в този аспект.

От друга страна защитникът намира,че мнозинството от състава е допуснало и съществено нарушение на процесуалните правила,като не са взети предвид показанията на св.М. или същите са тенденциозно възприети и въз основа на това са направени едностранчиви изводи.Не е обсъдено заявеното от него,че сам частния тъжител се е похвалил,че е подарил лаптопа на подсъдимата,нито дума за това,че сам е разкачил пералнята ,но тогава М. отказал да я вземе и че въобще,към момента на прибиране на багажа,изобщо не е станало въпрос за спалнята и абсорбатора.

Счита,че подсъдимата е владяла лаптопа и пералнята като свои,което изключва противоправния характер на деянието и спорът върху тях следва да се реши по друг законоустановен начин,а не от наказателния съд с обвинение за обсебване.

В заключение изцяло споделя изводите на председателя на състава и моли присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде оправдана.

Срещу така подадената жалба е постъпило възражение от частния тъжител,с което излага,че присъдата е правна и основателна,но по отношение на наложеното наказание моли същото да бъде заменено с глоба от човешка гледна точка.Излага възраженията си против особеното мнение на председателя на съдебния състав и твърди,че багажът му е стоял в жилището поради факта,че подсъдимата се е криела и винаги е било заключено,а лаптоп не е подарявал,като е бил първия в живота му и  бил закупен на изплащане.Поддържа,че е искал спорните вещи,но тя е отказвала и се е криела.Отрича при изнасяне на багажа му е да е имало спор за лаптопа и пералнята и същата не е претендирала,че са нейни.Отрича също така твърдението й,че й е подарил лаптопа,тъй като при подарък над 100 лв. задължително се вписва надарител и надарен.За малко да се стигне до насилие от негова страна,но размислил,тъй като тя му казала,че ще се разберат по телефона кога да си вземе вещите.Не споделя приетите от председателя на състава факти,като излага,че ако подсъдимата е имала претенции е следвало да заведе дело.Цитира част от мотивите ,изложени в особеното мнение,че В. е отказала да върне лаптопа и пералнята,тъй като първия е считала за свой,а по отношение на пералнята е приела,че има задължение към нея ,които мотиви подкрепят неговата версия.

 В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и допълнението към нея.

Повереникът на частния тъжител моли същата да бъде оставена без уважение,тъй като присъдата е правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена.

Частният тъжител изразява благодарността си към българското правосъдие.

В последната си дума подсъдимата заявява,че не е виновна.

За да постанови атакувания съдебен акт съдебния състав е приел за установена следната фактическа обстановка:

Страните живеели в общо домакинство в жилището на подсъдимата.В един момент решили да се разделят,като частния тъжител следвало да си изнесе багажа.Той опаковал своя багаж,но оставил същия дълго време да стои в жилището на подсъдимата.В един момент,през 2012 год.,М. отишъл с камионче да си прибере вещите от жилището на подсъдимата,които били опаковани,като там присъствал и св.М.М..Той помогнал на тъжителя да си натовари опакованите вещи.Тогава М. поискал от подсъдимата В. да му върне лаптопа и пералнята,но тя отказала,като му заявила,че лаптопа е неин,защото той й го е подарил,като първоначално отказала да му върне е пералнята,като му заявила,че той й е откраднал златни накити и не й е върнал пари,които тя му е дала.В един момент В. се съгласила да даде на тъжителя пералнята и св.М. започнал да я разкачва от водопроводната мрежа.Тогава обаче частния тъжител заявил,че се отказва от пералнята,като я оставя като компенсация за финансовите претенции на подсъдимата към него.В нито един момент в този ден частния тъжител не  предявил претенции за връщане на абсорбатор и спалня с матрак.Впоследствие пералнята и лаптопа останали в дома на подсъдимата.

От заключението на съдебно-оценителна експертиза е установена стойността на инкриминираните вещи към деня на деянието.

Мнозинството от съдебния състав е приело така описаната фактическа обстановка със забележка,че същата не е изяснена в цялост,двамата са имали съжителство на семейни начала за период от четири години,през който В. не е доказала по неоспорим начин,че инкриминираните вещи не са обсебени от нея,а са налице само устните й твърдения,че тя е влагала свои средства в общото им домакинство,без да е доказала тези си твърдения документално,докато М. е приложил документация,от която се вижда,че през периода на съвместното им съжителство е изтеглил кредит за покупка за инкриминираните вещи,както и гаранционна карта за закупените пералня и лаптоп.

Съдебните заседатели са изложили по отношение на лаптопа,за който подсъдимата е твърдяла,че й е подарен,че подарък,чиято стойност е по-висока от 100 лв.,се доказва документирано и в реалния живот трябва да се прави разлика между предоставени вещи за ползване  и дарение.Продължили са,че макар в този случай,тъй като все пак се касае за престъпление,което поради своята малозначителност не е общественоопасно,линията на доказване на вина или оневиняване е много тънка и няма процес,който на кантар да съпостави вина и невинност,като винаги има доза субективизъм,които предвид изложените факти по делото или липсата на неоспорими такива,наклоняват везните в едната или другата посока на присъдата.

Посочили са,че в случая липсва СИО от ГПК.И двамата са във фактическо съжителство на семейни начала между мъж и жена под един покрив,но това не се приравнява на брак по смисъла на СК,въпреки че те са имали възможност да договорират отношенията си предварително в писмена форма,както ГПК е предвидил.

На последно място заседателите са изложили,че всичко,което твърдят двете страни е в сферата на трудно доказуеми и не могат да се кредитират като абсолютно изяснени факти и изразяват съгласие,че този спор трябва да се реши в частта на ГПК,но считат,че в името на закона и морала е налице престъпление по чл.206,ал.1 от НК.

По доказателствата са приели,че делото не е изяснено до край от фактическа страна,тъй като липсва справката от тел.112,за която пострадалата страна е настоявала да се изиска,липсвали са и свидетелски показания,които да бъдат кредитирани от съда относно пострадалия М..Посочили са,че от показанията на разпитания свидетел е установено,че действително е възникнал конфликт във взаимоотношенията между страните,които са се влошили,поради което частния тъжител е бил изгонен от дома на подсъдимата по джапанки и лични документи.Свидетелят му е помогнал да преспива в дома му,като впоследствие му е уредил частна квартира,помогнал му е да пренесе част от багажа си поради невъзможност целия багаж да бъде пренесен наведнъж.Но изтъкват,че свидетелят не е потвърдил,че Я.В.е поискала да задържи инкриминираните вещи, а е потвърдил,че М. многократно е търсел подсъдимата впоследствие,а тя се е укривала и не го е допуснала,за да си ги вземе,като в тези лични вещи са били дрехите и личните документи на пострадалия,поради което той не е могъл да се яви на интервю за работа.Считат,че от морална гледна точка не би трябвало да се задържат вещи,дори те да са ти подаръци ,от лице,което по някакви причини ти е станало противно и не желаеш никакъв контакт с него,тъй като това е житейски неоправдан факт,освен ако имаш порочното намерение да своиш.Затова мнозинството е приело ,че има умисъл в действията на подсъдимата,осъществили състава на чл.206,ал.1 от НК,като е присвоила инкриминираните вещи на обща стойност 794.80 лв.,които владеела-били в дома й,където живеели в общо домакинство с М.,като след покана отказала да ги върне.

Приели са,че деянието е извършено при пряк умисъл и с присвоително намерение,още повече,че подсъдимата не е доказала собственост върху инкриминираните вещи.

Считат,че са присъдили справедливо наказание,като са отчели чистото й съдебно минало като счекчаващо отговорността обстоятелство,а като отегчаващи такива прекия умисъл за извършване на престъплението,както и това,че не са му дадени вещите и тъжителят не могъл да се яви на работа,че е бил изгонен посред нощ.

Доказателственият анализ на застаналия на особено мнение председател на съдебния състав включва обясненията на подсъдимата,показанията на св.М.,съдебно-оценителната експертиза и писмените доказателства по делото.

Така от показанията на св.М. и от обясненията на подсъдимата съдът е приел за установено,че последната и частния тъжител са живели в общо домакинство и че в момента,когато последният е отишъл да си прибира багажа от дома на В.,между двамата е възникнал спор за лаптопа и пералнята,като всяка от страните е претендирала за собствеността върху тях.Изхождайки от това и от липсата на други доказателства в тази насока председателят на състава е формирал извод,че е без значение чия собственост са тези вещи,като е достатъчно да е налице спор в тази насока,за да се изключи съставомерността на инкриминираното деяние и в този смисъл обстоятелството,че подсъдимата не разполага с документи за собственост на спорните вещи не сочи,че тя е извършила престъплението и противозаконно ги е присвоила.Посочил е,че нейните обясненията са редовно доказателствено средство е не могат предварително да бъдат приемани за недостоверни,само защото липсват доказателства в нейна подкрепа,напротив,обясненията на подсъдимото лице,когато са логични,вътрешно непротиворечиви и неопровергани от други доказателствени източници,както е в конкретния случай,следва да се приемат за достоверни и да се кредитират от съда,което неправилно не е било възприето от мнозинството от съдебния състав,още повече,че нейните обяснения са намерили подкрепа в показанията на св.М..

На следващо място е изтъкнал,че твърденията в тъжбата не са доказателство,а самите те подлежат на доказване и въз основа на тях не могат да се правят фактически изводи.Посочил е и че не са доказателства по смисъла на закона и материалите ,приложени в л.26-37 от делото,една част от които са прокурорски постановления,а други представляват обясненията на подсъдимата,М. и М.,събрани в хода на предварителната проверка от органите на досъдебното производство по подадения от М. сигнал и нямат процесуална стойност по настоящото дело.

На последно място е отразил,че в нито един доказателствен източник не се съдържат данни частният тъжител да е искал от подсъдимата спалня с матрак и абсорбатор,поради което и счита,че осъждането и за тези вещи е неправилно.

От правна страна е изложил съображения,че деянието е несъставомерно както от обективна,така и от субективна страна,тъй като между страните е възникнал спор за собственост за лаптопа и пералнята, по отношение на абсорбатора и спалнята с матрак подсъдимата е дала обяснения,че те са купувани с нейни пари и са нейна собственост,а и данни,че тези вещи са били искани от тъжителя при изнасянето му,в кориците на делото не са събрани.

На плоскостта,че за да е налице обсебване е необходимо деецът  противозаконно да присвои чужда движима вещ,било като се разпореди с нея като със своя,било като противозаконно откаже да я върне,председателят на състава е изтъкнал,че по отношение на абсорбатора и спалнята с матрак не са събрани каквито и да е доказателства,че те са искани от тъжителя,поради което и въобще не може да се поставя въпроса за отказ от връщането им,а камо ли противозаконен,а що се отнася до лаптопа и пералнята,за тях е установено,че действително М. си ги е искал,но подсъдимата е отказала да ги върне,защото е считала лаптопа за свой,а пералнята е задържала,защото е считала,че подсъдимия има задължения към нея,т.е. между страните е възникнал спор по повод на тези вещи,което е достатъчно основание за изключване на противоправния характер на задържането им.Отразил е в тази насока,че ако се приеме обратното означава да се криминализира целия граждански оборот и всеки спор за вещи да има наказателно-правно измерение,резултатът от който подход би бил твърде опасен за правосъдието,защото води до недопустимо използване на наказателния процес като средство за решаване на спорове с граждански характер,каквото изявление е налично в пренията на частния тъжител.

Извън горното председателят на състава е изтъкнал,че е неправилно в хода на настоящото производство да се изследва чия собственост са инкриминираните вещи,тъй като това не е работа на наказателния съд,още повече,че дори да се установи кой е действителния собственик на вещите,това не може да окаже влияние за крайни изход на делото,тъй като за отпадане на наказателната отговорност на дееца е достатъчно да е налице правен спор за вещите,какъвто е установен и който спор следва да бъде разрешен по реда на Закона за собствеността,едва след което да се разсъждава на плоскостта на осъществен състав за обсебване.

На следващо място е посочил,че приложеният по делото договор за заем не може да се свърже с процесния лаптоп,но дори и да се приеме,че този заем е бил взет за закупуването на лаптопа,то от обясненията на подсъдимата е видно,че тази вещ й е била подарена от тъжителя,поради което това писмено доказателство не опровергава твърденията й.Отбелязал е и че гаранционната карта в никакъв случай не може да служи като титул за собственост,тъй като тя е само едно задължение на продавача да покрие дефектите на вещта,без да се интересува чия е тази вещ и кой е нейния владелец.Поради това и счита за неправилно извеждането на аргументи за собствеността от тези два доказателствени източника.

Посочил е,че горните съображения са били обсъждани многократно в практиката на ВКС и поради липсата на доказателства за противозаконно разпореждане с инкриминираните вещи е приел,че обвинението не е било доказано в съответствие с изискванията на чл.303 от НПК,поради което и подсъдимата е следвало да бъде оправдана.

 

Въззивният съд счита изводите на мнозинството от съдебния състав за осъществен състав на престъпление по чл.206,ал.1 от НК от страна на подсъдимата за неправилни и незаконосъобразни и съображенията за това следните:

По силата на чл.206,ал.1 от НК се наказва този,който противозаконно присвои чужда движима вещ,която владее или пази.

Нормата защитава обществените отношения,гарантиращи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи.От обективна страна предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ или когато част от вещта принадлежи на дееца-арг. от ал.2.Изпълнителното деяние  може да се извърши с акт както на юридическо разпореждане /сделка/,така и с фактическо разпореждане /ползва я като своя/,а също и с отказа да бъде върната,т.е. деецът деецът надхвърля правомощията,с които разполага,разпорежда се в свой или чужд интерес.

Обсебването е резултатно престъпление.Довършено е с лишаването на собственика от възможността да упражнява нормално и безпрепятствено правото си на собственост и с облагодетелстването на дееца,което е следствие от акта на разпореждане.

Субект на престъплението може да бъде само лице,което упражнява фактическа власт  върху вещта на валидно правно основание.

Характерно от субективна страна е,че формата на вината е пряк умисъл,като интелектуалния момент включва съзнанието на дееца,че вещта е чужда и той  владее или пази на правно основание и че с акта на разпореждане ще излезе извън обхвата на правомощията си.Деецът предвижда общественоопасните последици от деянието си,а именно: лишаването на собственика от възможността нормално да упражнява правото на собственост.Волевият момент включва именно желанието на дееца за преминаване на вещта в негова или чужда полза и възпрепятстване на възможността на собственика да се разпорежда с вещта си.

Съдът намери за необходимо да изтъкне горното с оглед преценката му на плоскостта на твърденията на частния тъжител,обясненията на подсъдимата и наличната доказателствена маса.

Частният тъжител твърди,че след раздялата им подсъдимата е отказала да му върне лаптоп на стойност 726 лв.,пералня на стойност 380 лв.,спалня с матрак на стойност 440 лв. и абсорбатор на стойност 89 лв. или всички вещи на обща стойност 1635 лв.,които са били негови.В подкрепа на твърденията си е представил договор за кредит от 12.06.2011 год. за сумата от 649 лв.и гаранционна карта за пералнята от 25.09.2008 год.Твърди,че когато е изнасял багажа си от общото им жилище,което се е случило на 09.09.2012 год.,е поискал гореописаните вещи,но подсъдимата е отказала с мотив,че лаптопа й го е подарил и затова няма да му го върне.Подкрепил е твърденията си с постановления на СРП.От последните се установява,че е отказано образуването на досъдебно производство по подадения от М. сигнал срещу подсъдимата за извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК поради това,че същото е от частен характер и се възбужда по тъжба на пострадалия.

В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд подсъдимата е дала обяснения,според които тъжителя многократно й е крал пари и също така му е давала пари на заем.Сочи,че е имало златен пръстен в кутийка,който той й подарил и след това й откраднал.Твърди за оказан й физически и психически тормоз от страна на тъжителя,за който е потърсила квалифицирана помощ,като след раздялата им заявява,че той си е взел всички вещи,за които претендира и които са били опаковани.По отношение на лаптопа поддържа,че той й е бил подарен и е останал при нея,а абсорбатора и спалнята са ги купували заедно,като тя ги е плащала,а той само й е помагал да ги пренесат.Останала с впечатление и че пералнята й е подарена,но въпреки това св.М. я разкачил от ВиК системата,за да си я вземе,но той отказал,като си изнесъл само кашоните.Твърди и че за тези вещи тъжителят е завел гражданско дело,което е загубил.

От показанията на св.М. е видно,че когато ЧТ е отишъл да си вземе опакованите вещи,между него и подсъдимата е възникнал спор за лаптоп,който тя е отказала да му даде с твърдения,че й го е подарил,като по отношение на последния си спомня,че самия тъжител лично му е казвал,че е подарил лаптопа на братовчедка му /отнесено към подсъдимата по делото/.По отношение на пералнята си спомня,че подсъдимата се е съгласила да му върне пералнята и самият той я разкачил от водопровода и електричеството,но тогава М. отказал да я вземе и я оставил като компенсация за претенциите й.Не си спомня за искания за други вещи,като е категоричен че спорът е бил концентриран върху пералнята и лаптопа,за които тъжителят е имал претенции,а подсъдимата си е искала парите и златото.

Горното дава основание на състава на съда да направи извод за доказателствен дефицит в обвинителната теза на частния тъжител,тъй като твърденията му,изложени в тъжбата,се явяват неподкрепени от доказателства.Анализът на заявеното от единствения свидетел по делото налага извода,че между страните съществува спор за собственост досежно инкриминирания лаптоп,който спор е извън приложното поле на състава на престъплението по чл.206,ал.1 от НК и това е така,защото предмет на това престъпление може да бъде само чужда движима вещ,а в случая липсват доказателства тази вещ да е била чужда за подсъдимата,респ. собственост на тъжителя.В тази насока, на твърденията на тъжителя успешно се противопоставят обясненията на подсъдимата,според които тази вещ й е била подарена от тъжителя,които обяснения кореспондират с показанията на св.М..Тук е необходимо да се изтъкне,че обясненията на подсъдимата в този случай имат характера на доказателствено средство,което е годна доказателствена основа за формиране на фактически изводи,тъй като заявеното от нея не само не е опровергано от други доказателствени източници,но и се подкрепя от показанията на посочения по-горе свидетел,а що се касае до представения договор за кредит съдът приема,че поради липсата на доказателства,които да го свързват с покупката на тази вещ,то същият не е в състояние да обслужи тезата на частния тъжител.Представената от тъжителя гаранционна карта също не е от естество да обслужи тезата му,тъй като същата не представлява титул за собственост,а създава задължения за продавача да отстрани евентуално възникналите дефекти на вещта.

Що се касае до пералнята,също от показанията на св.М. се установи,че частния тъжител е отказал да си я вземе,като я е оставил на подсъдимата за компенсация на претенциите й за отнети златни бижута,а по отношение на спалнята и абсорбатора,в кориците на делото не съществува нито един доказателствен източник,който да съдържа сведения за собствеността върху тях, за претенциите на тъжителя и  за отказ на подсъдимата да ги върне.

Макар деянието да е изцяло несъставомерно от обективна страна по изложените по-горе съображения,по отношение на инкриминирания лаптоп следва да се изтъкне,че то е несъставомерно и от субективна такава,тъй като в съзнанието на подсъдимата са били формирани представи,че той е нейна собственост,получен като подарък от тъжителя,от които е породено и желанието й да го задържи,т.е. не са налице елементите на прекия умисъл.

С оглед на горното въззивният съд счете,че деянието,за което подсъдимата е предадена на съд от частния тъжител,е несъставомерно от обективна и субективна страна,поради което отмени присъдата и оправда подс. В. по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК.

В тежест на частния тъжител се възложиха направените от подсъдимата разноски по делото в размер на 1050 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.