Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 23.02.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно
дело № 553 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 73, ал. 4 от Закона за управление
на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ), вр. с
чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Община Бяла срещу Решение №
РД-02-14-1097/14.11.2022 г. на Заместник-министъра на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството и ръководител на НО (националния
орган) на програма "ИНТЕРРЕГ V-A"
Румъния България 2014-2020. С решението на община Бяла е определена финансова
корекция в общ размер на 10% от стойността на допустимите разходи
(174 046,23 лв. с ДДС) по договор № Д-288/15.11.2018 г. с "Проджект
Партнерс" ЕООД на стойност 148 000 лева без ДДС.
Според жалбоподателя, оспореният административен акт е
незаконосъобразен поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие
с материалноправните разпоредби и целта на закона. В жалбата се посочва по
същество, че не е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2
от ЗОП при определяне на критериите за подбор на участниците и по-конкретно
относно образователно-квалификационната степен на изискуемите ключови експерти
„Координатор“, „Строителен инженер“ и „Юрист“, като изводите на НО в обратната
посока са неправилни. Излагат се подробни и мотивирани доводи в подкрепа на
изявеното становище за липсата на описаното в решението за наложена финансова
корекция нарушение.
Иска се от Административния съд да отмени решението на
ръководителя на НО като незаконосъобразно. Претендират се направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Ръководителят на НО на Програма
"ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България
2014-2020", чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Нели Иванова,
в депозиран по делото писмен отговор по жалбата, счита същата за неоснователна,
като излага подробни и мотивирани доводи за законосъобразност на
административния акт. Заявена е и претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на евентуално
претендирано от жалбоподателя адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, въз основа на събраните
доказателства, съдът приема за безспорно установено по делото следното:
Община Бяла е бенефициер по сключен административен
договор с МРРБ за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за
трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ
V-А Румъния – България 2014-2020 г. с № РД-02-29-376 от 12.10.2018 г. (л. 31 и
сл. от адм. преписка). Договорът касае предоставяне от НО на община Бяла на
безвъзмездно финансиране по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния България 2014-2020,
по проектно предложение, озаглавено "Improve nodes Giurgiu – Byala for
better connectivity with TEN-T infrastructure". Общият размер на бюджета
по проекта е 7 974 947, 04 евро, като размерът на безвъзмездната финансова
помощ от ЕФРР е 85%, 13% е размерът на националното съфинансиране, 2% –
собствен принос на бенефициера. Общият размер на бюджета на партньора Община
Бяла е 2 741 207, 48 евро, от които 2 ЗЗ0 026, 35 евро от ЕФРР, 356 329, 57
евро – национално финансиране и 54 851, 56 евро – собствен принос.
Въз основа на този договор, община Бяла с Решение №
12-00-94/25.05.2018 г. (л. 60-62 от преписката) е стартирала открита процедура
за възлагане на обществена поръчка на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП). Предметът на поръчката е "Предоставяне на
консултантски услуги по управление на проект "B-TEN – Improve nodes
Giurgiu – Byala for better connectivity with TEN-T infrastructure, финансиран
чрез програма "ИНТЕРРЕГ V-А Румъния –
България".
За участие в процедурата били подадени четири оферти, от
които до оценка и класиране били допуснати само две. На първо място била
класирана офертата на „Проджект Партнерс“ ЕООД, с което Община Бяла сключила
договор № Д-288/15.11.2018 г.
Проведената процедура била обект на проверка от експерт
на ответния административен орган, за спазване на правилата на ЗОП при
възлагане на поръчката и сключване на договора за изпълнението й, като за
резултатите от проверката била съставена докладна записка (без данни за № и
дата) от гл. експерт Д.А.от отдел „Законодателство и нередности“ в Дирекция
„УТС“ на МРРБ относно съмнение за нередност по процесния проект (л. 29-30 от
преписката). В изготвено във връзка с тази докладна записка уведомление за
съмнение за нередност/измама изх. № 99-00-3-151/07.10.2022 г. (л. 21-27 от адм.
преписка) са отразени констатациите на проверяващия, според който в случая възложителят
е поставил ограничителни изисквания по отношение на критериите за подбор за
следните експерти: „Ключов експерт „Координатор“ ; „Ключов експерт „Строителен
инженер“ и „Ключов експерт „Юрист“ за които е изискано да притежават минимална
образователна степен „магистър“ или еквивалент. Както проверяващият, така и НО приели,
че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП,
което нарушение по отношение на ключовите експерти „Координатор“ и „Строителен
инженер“ попада в категория т. 11, б. „б“ съгласно Приложение № 1 към чл. 2,
ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове (за краткост по-долу
наричана само Наредба за посочване на нередности), а по отношение на ключовия
експерт „Юрист“ – попада в обхвата на т. 10 според проверяващия – само т. 10, а
според НО – т. 10, б. „б“) от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на
нередности. От фактическа страна е посочено, че утвърждавайки критериите за
подбор възложителят е определил, всеки участник следва да разполага с:
- Ключов експерт „Координатор“ - Висше образование с
образователно-квалификационна степен „магистър“ и/или еквивалент в
професионално направление „Икономика“ и/или „Администрация и управление“, и/или
„политически науки“ , и/или „Право“, и/или „Архитектура , строителство и
геодезия“ или еквивалент съгласно Класификатора на областите на висше
образование и професионалните направления, утвърден с Постановление № 125 на
Министерския съвет от 24.06.2002 г. за утвърждаване класификатор на областите
на висше образование и професионални направления или еквивалентна; Да притежава
минимум 5 години опит по специалността; Да е участвал като ръководител или
координатор на екип/проект в управлението и/или изпълнението на най-малко 1
проект, независимо от източника на финансиране.
- Ключов експерт „Строителен инженер” - Висше образование
с минимална образователна степен „магистър" или еквивалент, в
професионално направление от област „Строително инженерство", специалност
“Пътно строителство” или еквивалент, съгласно Класификатора на областите на
висше образование и професионалните направления, утвърден с Постановление № 125
на Министерския съвет от 24.06.2002 г. за утвърждаване класификатор на областите
на висше образование и професионални направления или еквивалентна; Да притежава
минимум 5 години опит по специалността; Да притежава опит в управлението и/или
изпълнението на най-малко 1 проект, независимо от източника на финансиране.
- Ключов експерт „Юрист” - Висше образование с минимална
образователна степен „магистър" или еквивалент, в професионално
направление от област „Право" или еквивалент, съгласно Класификатора на
областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с
Постановление № 125 на Министерския съвет от 24.06.2002 г. за утвърждаване
класификатор на областите на висше образование и професионални направления или
еквивалентна; Да притежава минимум 2 години опит по специалността; Да притежава
опит в управлението и/или изпълнението на най-малко 1 проект, независимо от
източника на финансиране.
За ключовите експерти „Координатор“ и „Строителен
инженер“ е прието, че тези професии не попадат в кръга на регулираните професии
в Република България и за тях липсва ограничение те да бъдат изпълнявани и от
лица с ОКС „бакалавър“. Според ответника е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 от
ЗОП, респективно нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1
от Наредбата за посочване на нередности. В конкретната хипотеза, предметът на
обществената поръчка не сочел на необходимост от някакви специални знания,
умения или квалификации, които единствено ОКС „магистър“ предоставя. ОТ
по-съществено значение би бил притежавания от експертите опит, а не
образователна степен. Това ограничително условия имало разубеждаващ ефект по
отношение на потенциалните участници в процедурата за възлагане на обществената
поръчка, като по този начин рефлектира върху конкурентния подбор.
По отношение на ключовия експерт „Юрист“ е прието, че
макар за тази професия да е налице нормативна регулация за Република България,
а именно, че тази специалност може да бъде придобита единствено чрез ОКС
„магистър“, то в международен план такова нормативно ограничение не е налице и
възложителят е бил длъжен да съобрази това като допусне до участие и участници,
които предложат за тази позиция лице, притежаващо висше образование с придобита
ОКС „бакалавър“. Преценено е, че и в този случай е налице нарушение на чл. 2,
ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП, което обаче представлява нередност по т. 10, б.
„б“ от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности.
Община Бяла подала възражение (л. 17-20 от преписката), с
което оспорва констатациите на експерта като излага подробни доводи в подкрепа
на виждането си, че не е налице ограничително условие, досежно процесните
ключови експерти.
Приемайки възраженията на Община Бяла за неоснователни,
ръководителят на НО на Програма "ИНТЕРРЕГ
V-A Румъния България 2014-2020 издал оспореното пред настоящата инстанция
Решение № РД-02-14-1097/14.11.2022 г. Решението е съобщено незабавно на
жалбоподателя чрез регистрирането му по електронен път в деловодната система на
общината (л. 15 от преписката). Жалбата срещу решението е изпратена до МРРБ
чрез лицензиран пощенски оператор (от документа на л. 12 от делото не може да
се установи датата на изпращане) и е входирана в деловодството на ответника с
вх. № 99-00-3-151(2)/25.11.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от
лице – адресат на административен акт, за който изрично е предвидена възможност
за провеждане на съдебен контрол, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Решението, издадено на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
е постановено от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно Меморандума за
изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за
сътрудничество "Интеррег V-А Румъния –
България" (Меморандума), управляващ орган е Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, съответно негов ръководител е министърът на
регионалното развитие и благоустройството. В конкретния случай е налице редовно
делегиране на правомощието да налага финансова корекция от министъра на РРБ на заместник-министъра
на МРРБ със заповед № РД-02-14-789/17.08.2022 г. (л. 1-2 от преписката). По
компетентността на органа, издател на административния акт, няма и спор.
Решението е издадено в задължителната по закон писмена
форма – чл. 59, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. От формална страна
актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК. Като фактическо основание за издаване на акта е посочен сигнал
за нередност. Община Бяла е била уведомена за констатираната нередност. С
решението си, НО на Програма "Интеррег
V-А Румъния – България" реално приключва сигнала за нередност, с
определяне на финансова корекция на общината.
Законодателят е регламентирал специални правила за процедурата
по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73,
ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция
ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на
бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две
седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. В чл.
73, ал. 3 ЗУСЕФСУ е предвидено, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен
срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се
обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него
възражения. В настоящия случай не се спори, че изискването на чл. 73, ал. 2 от
ЗУСЕФСУ е спазено. Представени са възражения от страна на жалбоподателя, във
връзка основателността на регистрирания при НО сигнал. Решението е издадено в
срока по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ – един месец от получаване възражението.
В подадената от Община Бяла жалба е наведено възражение
за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
но липсват изложени фактически доводи, подкрепящи това възражение. По същество
възраженията на жалбоподателя касаят изцяло материалната законосъобразност на
оспореното решение. Съдът и след извършена служебна проверка на оспорения
административен акт не установи в хода на административното производство да са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Материалната законосъобразност на акта за определяне и
налагане на финансова корекция се свързва с проверка налице ли е соченото от
органа основание за налагането й, правилно ли е определен размера при прилагане
на пропорционалния метод, и налице ли са пречки за настъпване на разпоредените
последици.
Дефиницията за нередност е дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско
дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за
регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския
фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на
Съвета, според която това е всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза. Безспорно община Бяла е икономически
оператор, който може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2,
т. 36 от Регламент 1303/2013 г. В този смисъл първият елемент от фактическия
състав на "нередността" е налице.
Спорът по делото е: налице ли са вторият, а от там и
третият елемент на определението, за да се приеме, че определената финансова
корекция е законосъобразна.
Вторият елемент е действие или бездействие, което води до
нарушението на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано
с неговото прилагане. В тежест на административният орган е да докаже, че има
нарушения на правото на ЕС или националното законодателство, извършени от
жалбоподателя по проведената процедура за възлагане на обществена поръчка.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
финансовата подкрепа със средствата на ЕФСУ може да бъде отменена само на някое
от лимитативно посочените правни основания, като в случая се твърди това по т.
9, посочена и като правно основание за издаване на оспореното решение. Органът
е приел, че е допуснато нарушение на ЗОП, изразяващо се утвърждаване от възложителя
на незаконосъобразна методика за оценка. Наличието на нарушение на националното
законодателство само по себе си не е достатъчно, за да обоснове определянето на
финансова корекция. Необходимо е това нарушение да е определено като нередност
в Наредбата за посочване на нередности и за него да е определен размер на
корекцията. В тази връзка УО следва да квалифицира установеното нарушение като
нередност. В случая ответникът е квалифицирал нарушението, свързано с
изискванията към ключовите експерти „Координатор“ и „Строителен инженер“, като
нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за
посочване на нередности, а нарушението, свързано с изискванията за ключов
експерт „Юрист“ – като нередност по т. 10, б. „б“ от същото приложение на
Наредбата за посочване на нередности. Приложил е размерът на финансовата
корекция визиран в т. 10, б. „б“, който е по-високият от двата размера.
В оспореното Решение № РД-02-14-1097/14.11.2022 г.,
Ръководителят на Националния орган на програмата е приел, че е допуснато
нарушение от страна на възложителя по чл. 2, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2
от ЗОП (Раздел ІІ, т. 2 от решението) в две хипотези, едната от които, както
вече се посочи, е квалифицирана като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение №
1 към Наредбата за посочване на нередности, а във втората хипотеза
административният орган е приложил т. 10, б. „б“ от Приложение № 1 към
Наредбата за посочване на нередности.
Административният орган е извършил анализ на заложените
от възложителя изисквания към изискуемия от участниците персонал за изпълнение
на поръчката. Извел е извод, че изискването за ОКС „магистър“ за ключовите
експерти „Координатор“, „Строителен инженер“ и „Юрист“ е ограничително, тъй
като не е обосновано от предмета и сложността на поръчката. Този извод се
споделя от настоящия съд само по отношение на ключовите експерти „Координатор“
и „Строителен инженер“, но не и относно ключовия експерт „Юрист“.
По отношение изискванията, свързани с
образователно-квалификационната степен (ОКС) на ключовите експерти „Координатор“
и „Строителен инженер“ от екипа на участниците, съдът счита, че същите са
неправомерно завишени, спрямо естеството и сложността на заложените дейности в
поръчката.
За да се прецени законосъобразността на поставеното
изискване за ОКС е необходимо да се анализират задълженията, които жалбоподателят
е възложил на тези експерти и същите да се съпоставят с професионалната
компетентност, която ОКС "магистър", съответно "бакалавър",
предоставя, като се оцени тяхната пропорционалност спрямо предмета на
поръчката. Видно от документацията за участие в откритата процедура задълженията
на визираните ключови експерти касаят организацията на изпълнението на проекта,
т.е. управлението на проекта. Правилни са доводите на ръководителя на НО, че от
една страна, на нормативно равнище липсват минимални изисквания спрямо двете
длъжности, засегнати от въведеното от възложителя условие, и по-конкретно
такива по отношение на минималната ОКС на придобитото висше образование. Тъй
като процесните длъжности не попадат в обхвата на регулираните професии в
Република България, те могат да бъдат заети и от лица с ОКС
"бакалавър".
От друга страна обаче, съобразно т. 58 от решение на Съда
от 31 март 2022 година по дело № С-195/21, чл. 58, параграфи 1 и 4 от Директива
2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на
процедурата за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като
критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на
икономическите оператори изисквания, които са по-стриктни от минималните,
поставени в националната правна уредба, стига такива изисквания да са
необходими, за да се гарантира, че кандидатът има технически и професионални
способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на
поръчката и да са пропорционални. В случая такъв анализ е извършен: Предметът
на процесната обществена поръчка в конкретната хипотеза не сочи на необходимост
от някакви специални знания, умения или квалификации, които единствено
образователно-квалификационната степен "магистър" предоставя. Следва
също така да се посочи, че за бенефициера от значение е не толкова
образователно-квалификационната степен, тъй като тя – сама по себе си, не му
дава исканата увереност за придобити знания и квалификации, колкото опита,
който съответния експерт притежава в областта на управление на проекти. Настоящия
съд приема за необосновано възражението на жалбоподателя, че със заложеното
изискване за еквивалентна ОКС се преодолява сочения порок. Формалното залагане
на еквивалент не разширява кръга на потенциалните кандидати.
В случая релевантно е изискването на чл. 59, ал. 2 ЗОП,
съгласно което възложителят може да поставя само критерии за подбор, които са
допустими, необходими, относими и пропорционални на предмета на поръчката. Дори
и изискването за ОКС "магистър" да е допустимо, то не е
пропорционално на предмета на поръчката. Търсенето на качествено изпълнение не
може да оправдае провеждане на обществената поръчка в нарушение на чл. 2, ал. 2,
вр. чл. 59, ал. 2 ЗОП в частта за пропорционалността на изискването съобразно
предмета на поръчката. В настоящия случай поставените условия са безспорно
ограничителни предвид разубеждаващото им въздействие и възпрепятстване от
участие на тези потенциални кандидати, които въпреки че разполагат с
квалифицирани съобразно нормативните изисквания лица за трите функции, не
изпълняват поставените от възложителя изисквания.
Посочените нарушения правилно са квалифицирани като
нередност по т. 11, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности.
Не така стои въпросът обаче с изискването за ОКС
„магистър“ по специалността „Право“ за ключовия експерт „Юрист“. Както сам
административният орган сочи, националната уредба предвижда, че висше
образование по специалността „Право“ в Република България се придобива
единствено чрез образователно-квалификационна степен „магистър“. Националният
орган е приел, че доколкото липсва такова условие по отношение на лицата,
придобили висше образование по тази специалност в чужбина, то изискването за
ОКС „магистър“ по специалност „Право“ за ключовия експерт „Юрист“ е
ограничително спрямо тези лица. Този извод на ответния административен орган не
може да бъде споделен, тъй като не съответства на приложимата нормативна
регламентация по този въпрос.
Както съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за единните
държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността
„Право“ и професионална квалификация „юрист“ (обн., ДВ, бр. 55 от 15.07.2022
г.), така и съгласно чл. 1, ал. 3 от отменената Наредба за единните държавни
изисквания за придобиване на висше образование по специалността
"Право" и професионална квалификация "юрист" (обн., ДВ, бр.
31 от 12.04.1996 г.; отм., бр. 55 от 15.07.2022 г.) висше образование по
специалността "Право", придобито в чуждестранно висше училище, се
признава в Република България, ако отговаря на утвърдените от Министерския
съвет държавни изисквания по чл. 9, ал. 3,
т. 9 от Закона за висшето образование (ЗВО). От своя страна чл. 9, ал. 3, т. 9
от ЗВО предоставя на Министерски съвет правомощието да утвърждава
държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища
висше образование с професионална квалификация и за признаване на придобита в
чужбина степен, съответстваща на образователната и научна степен
"доктор". На това основание е приета Наредба за държавните изисквания
за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в
чуждестранни висши училища (обн., ДВ, бр. 69 от 22.08.2000 г., изм. и доп., бр.
25 от 3.04.2009 г., изм., бр. 79 от 6.10.2009 г., изм. и доп., бр. 59 от 31.07.2010
г., бр. 102 от 22.12.2011 г., изм., бр. 62 от 12.07.2013 г., в сила от
3.07.2013 г., изм. и доп., бр. 76 от 30.09.2016 г., изм., бр. 86 от 27.10.2017
г., изм. и доп., бр. 28 от 5.04.2019 г.).
Съгласно чл. 11, ал. 1 от тази наредба (в редакцията на
нормата, действала, към момента на провеждане на процесната обществена поръчка)
признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се
извършва чрез оценяване съответствието на данните от представените документи с
държавните изисквания за придобиване на висше образование в Република България.
При признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища,
се отчитат следните показатели: 1. начин на приемане на студентите; 2. продължителност на обучението; 3.
общ хорариум на изучаваните учебни дисциплини и/или придобити кредити; 4.
съотношение на учебните дисциплини и на техните хорариуми, които осигуряват
фундаменталната, специалната и специализиращата подготовка; 5. съотношение на
учебните дисциплини и на техните хорариуми, които осигуряват теоретичната и
практическата подготовка; 6. резултатите от обучението като съвкупност от
придобитите знания, умения и компетентности през периода на обучение; 7. начин
на дипломиране (чл. 11, ал. 2). При положение, че съгласно българските държавни
изисквания за придобиване на специалност „Право“ и професионална квалификация
„юрист“ се изисква завършена ОКС „магистър“ със съответната продължителност на
обучението, то не би могло придобито в чужбина висше образование по тази специалност,
но с ОКС „бакалавър“ да бъде признато по реда на Наредбата за държавните
изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на
обучение в чуждестранни висши училища, тай като не би отговаряло на държавните
изисквания за тази специалност и професионална квалификация по българското
законодателство. В тази връзка неоснователно НО извежда извод, че „никъде в
цитираните в актове обаче няма заложено изискване, че е необходимо, за да бъде
признато висше образование по специалността „Право“, чуждестранните лица да
притежават ОКС „магистър““. Точно обратното, именно Наредбата за държавните
изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на
обучение в чуждестранни висши училища поставя изискване за съответствие на
придобитото в чужбина висше образование, включително от съответната
образователно-квалификационна степен, да съответства на държавните изисквания
за придобиване на висше образование по съответната специалност в България.
В този смисъл поставеното от жалбоподателя като
възложител изискване з ОКС „магистър“ към ключовия експерт „Юрист“ не се явява
ограничително, както твърди НО, а напълно съответства с приложимите нормативни
разпоредби.
Отделно от това съдът намира за нужно да отбележи, че
нито в цитирания в решението сигнал за нередност (стр. 3 от решението), нито в
частта от решението, съдържаща становището на НО, досежно това нарушение (стр.
14-16 от решението), не е направен извод, коя е нарушената според органа правна
норма и защо, както това е направено по отношение на другите двама ключови
експерти. Едва в Раздел ІІ, т. 2 от решението (стр. 17 от него) като данни за
нарушена национална разпоредба, за „ограничителни изисквания по отношение на
Ключов експерт „Юрист““ са посочени разпоредбите на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 2 от ЗОП. Липсват обаче мотиви на органа в какво точно се изразява
посоченото нарушение. Както вече се посочи, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗОП
възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само
критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на
възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са
съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато
обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от
обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и
сложността на съответната позиция. Изискването участниците да разполагат с
персонал с определена професионална компетентност, включително образователно-квалификационна
степен, е критерий за подбор, допустим съгласно чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП. В
решението не се сочат мотиви, че необходимостта от ключов експерт „Юрист“ с ОКС
„магистър“ не е съобразено с предмета, стойността, обема и сложността на
поръчката. Изводите на ответника са за наличие на нередност по т. 10, б., „б“
от Приложение № 1 към Наредбата за посочване на нередности, но без да се
обосновава нарушение на европейското или на националното законодателство в
областта на обществените поръчки. Според НО се касае за ограничаване
възможността чуждестранни участници да подават оферти в резултата на
необосновани изисквания по национален признак, а именно, че висше образование
по специалността „Право“ в Република България се придобива единствено чрез образователно-квалификационна
степен „магистър“, т.е. налице е критерий за подбор, който е дискриминационен
на база необосновани национални изисквания. Както вече се посочи обаче,
поставеното от възложителя изискване в конкретния случай не се явява
необосновано.
В обобщение на изложеното до тук съдът намира, че в
настоящия случай не е налице соченото по т. 2 от решението нарушение, което
обаче е било определящо за размера на наложена на жалбоподателя финансова
корекция, тъй като за това нарушение е определен по-висок процентен показател
на корекцията.
Изложеното до тук сочи, че безспорно е налице нарушение
на националното право, досежно изискването за ОКС „магистър“ към ключовите
експерти „Координатор“ и „Строителен инженер“ и това нарушение правилно е
квалифицирано като нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към Наредбата
за посочване на нередности, за която нередност се следва определяне на
финансова корекция с процентен показател 5%. С оглед на това оспорваното
решение следва да бъде отменено за финансовата корекция над 5%. В диспозитива
на решението е записано, че определеният процент (в случая 10%) е от стойността
на допустимите разходи по договор № Д-288/15.11.2018 г., което формално
противоречи на изискването финансови корекции да се налагат единствено върху
средствата от ЕФСУ, вкл. национално финансиране, но не и върху средствата от собствен
принос на бенефициера. От посочената сума обаче (174 046,23 лв. с ДДС) и
от мотивите на решението (стр. 21 от него) е видно, че НО е съобразил това
изискване, макар да не го е отразил изрично в диспозитива на решението си, като
е определил основата, върху която се налага финансовата корекция правилно.
При този изход на спора по въпроса за разноските, съдът
съобрази следното. От страна на жалбоподателя е претендирано присъждане на
разноски, като съобразно данните по делото, жалбоподателят е заплатил
единствено държавна такса в размер на 1 392,37 лв., не е бил представляван
в хода на съдебното производство от свой процесуален представител. От ответника
е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като по делото е
изготвен писмен отговор на жалбата от пълномощник на ответника – ст.
юрисконсулт. Съдът, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, определя дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Съобразно отменената, респективно отхвърлената част от
жалбата, и по прихващане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сумата от 646,19 лв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Община Бяла Решение № РД-02-14-1097/14.11.2022
г. на Ръководителя на Национален орган по Програма за трансгранично
сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 и Заместник-министър на Министерство
на регионалното развитие и благоустройство, в частта, с която е определена финансова корекция за горницата над 5%
до 10% от стойността на допустимите разходи (174 046,23 лв. с ДДС) по
договор № Д-288/15.11.2018 г. с „Проджект Партнерс“ ЕООД на стойност
148 000 лв. без ДДС.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалбата на Община Бяла против Решение № РД-02-14-1097/14.11.2022 г. на
Ръководителя на Национален орган по Програма за трансгранично сътрудничество
ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 и Заместник-министър на Министерство на
регионалното развитие и благоустройство в останалата му част.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройство
да заплати на Община Бяла, обл. Русе, с адрес гр. Бяла, пл. "Екзарх Йсиф І"
№ 1, сумата 646,19 лева (шестстотин четиридесет и шест лева и деветнадесет
стотинки) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия: