Р Е Ш Е Н И Е
№ 1873
гр. Пловдив, 18.10. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Х състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от
съдия Ангелов адм. дело № 663 по
описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Л. А. Л., ЕГН **********, в лично качество и в
качеството на ЕТ „Веспан – Л. Л.“, със седалище и адрес: гр. П., ул. ***, обжалва
Ревизионен акт (РА) № Р-16001615005306-091-001/18.12.2015 г., в потвърдената с
Решение № 97/23.02.2016 г. на директора на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (Д ”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно
управление (ЦУ) на НАП, част, с която на лицето допълнително е установен данък
върху добавената стойност в размер на 9 541.31 лв. и лихви 4 192.38
лв.
Претендира се отмяна на акта, като се сочи, че
неправилно е прието в РА, че дейността, свързана със събиране на диворастящи
гъби и продажбата им на фирми-изкупвачи,
попада в независимата икономическа дейност по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС,
като извършена именно от ЕТ, а доходите от това подлежат на облагане. На второ
място се твърди, че обложените с ДДС доставки по бране и предаване на
диворастящи гъби, не са извършени в тези обеми само от жалбоподателя. На трето
място се твърди, че доходите от брането и продажбата на диворастящи гъби не би
следвало да подлежат на облагане с ДДС само на основание, че лицето е
регистрирано и като ЕТ.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. А., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.
Ответникът- директор на дирекция “ОДОП“, гр. Пловдив,
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва
жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли по доводи, подробно изложени
в решението на директора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес,
след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по
административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се
явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Началото на ревизията е сложено със заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615005306-020-001/09.07.2015 г., издадена
от Й. Т. М. - началник сектор „Ревизии“,
дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив, която обхваща установяване на
задължения за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2009 г. –
31.12.2014 г.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г.; годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г.; данък върху
добавената стойност за периода 01.12.2009 г. – 31.12.2014 г.; здравно осигуряване
– за самоосигуряващи се за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г. и универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2014 г.,
като е определен срок за приключването й до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 29.07.2015 г.
В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001615005306-092-001/12.11.2015 г. В
срока по чл.117 ал.5 от ДОПК срещу така изготвения РД е подадено възражение вх.
№ 70-00-12780/15.12.2015 г. Впоследствие, на основание чл.119 ал.3 т.1 от ДОПК
е издаден и оспореният РА № Р-16001615005306-091-001/18.12.2015 г.
Резултатът е обжалван от лицето, като с
Решение № 97 от 23.02.2016 г.,
директорът на дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА в частта
за констатациите и допълнително установените задължения по ЗДДС за периодите
2010 г., 2011, 2012 и 2013 г. в размер на 9 541.31 лв. и лихви
4 192.38, а в останалата част е отменил РА и е върнал преписката за нова
ревизия.
Всички цитирани актове са издадени от надлежно
упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед №
РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив с Приложение № 1
и Приложение № 2 към тях.
Ревизията по ЗДДС обхваща периоди от
01.12.2009 г. до 31.12.2014 г. През ревизираните периоди Л. А. Л. с ЕТ „Веспан – Л. Л.“, ЕИК *** е
извършвал стопанска дейност – търговия на дребно с тютюневи изделия, спиртни
напитки и пакетирани хранителни изделия в обект – павилион за закуски, находящ
се в гр. П., ул. ***. Регистрация по ЗДДС е извършена на 25.01.1999 г.
С цел изясняване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане на ЗЛ, при ревизията са извършени
процесуални действия, описани в констативната част на изготвения РД, неразделна
част от РА, по смисъла на чл.120 ал.2 от ДОПК.
С Протокол № 0863468/26.10.2015 г. към
ревизионното производство са присъединени събрани доказателства във връзка с
извършена ПУФО за периоди 2009 – 2013 г. на РЛ, приключила с Протокол №
П-16001615027851-073-001/24.06.2015 г.
Констатирано е, че за ревизираните
периоди Л. А. Л. е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, с които по Приложение № 2 е
декларирал облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ „Веспан – Л. Л.“ и по
Приложение № 3 – доходи от друга стопанска дейност: събиране на диворастящи
гъби.
От органите по приходите е
констатирано, че Л. Л. е извършвал дейност, свързана със събиране на
диворастящи гъби в района на с.Върховръх и продажбата им на фирми-изкупвачи “Ф.
Б.“ ООД и “А. ТР“ ЕООД. Тъй като тези сделки не са извършвани еднократно, а за
ревизираните периоди са извършени поредица от продажби на диворастящи гъби с цел
реализиране на приходи/доходи, органите по приходите са приели, че ЗЛ е
извършвало дейност, която има характер на независима икономическа дейност по
смисъла на чл.3 ал.2 от ЗДДС.
Анализирайки събраните при ревизията
документи и доказателства – стокови разписки, служебни бележки,
покупно-изплащателни сметки, РКО и сметки за изплатени суми на Л. Л. от “Ф. Б.“
ООД и “А. ТР“ ЕООД, във връзка с изкупени количества диворастящи гъби през
ревизираните периоди, органите по приходите са установили, че регистрираното
лице е извършвало облагаеми доставки на стоки – продажба на диворастящи гъби,
приходите от които са описани по периоди и стойности в изготвена таблица на
стр. 3-4 от РА, като същите не са намерили отражение в счетоводството на ЗЛ. С
оглед на така установеното, органът по приходите е приел, че
приходите/доходите, получени от Л. Л. от продажбата на диворастящи гъби следва
да участват при формиране на основата за облагане с ДДС за съответните данъчни
периоди.
За данъчни периоди м.01., м.04., м.06.,
м.07., м.08., м.10. и м.11.2010 г.; м.07., м.10. и м.11.2011 г.; м.04., м.05.,
м.06., м.09. и м.10.2012 г.; м.09.2013 г. ревизиращите органи са приложили
разпоредбата на чл.86 ал.2 от ЗДДС, като са установили, че лицето дължи ДДС в
общ размер на 9 541.31 лв. за извършените от него облагаеми доставки –
продажба на диворастящи гъби на цитираните по-горе две дружества, като е
приложена и нормата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, като данъкът е приет за включен в
крайната цена.
За закъснението при внасяне на данъка е
определена лихва в размер на 4 192.38 лв., на основание чл.175 от ДОПК и
чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.
За да потвърди РА в тази му част
решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е изложил
теоретични и законови обосновки относно независимата икономическа дейност и
връзката й със събирането на диворастящи гъби.
В съдебно заседание на 30.09.2016 г. е
изслушана и приета без възражения съдебно-графическа експертиза, която
установява, че една голяма част от стоковите разписки и покупно-изплащателни
сметки не са подписани от Л. Л.. Всяка една стокова разписка и
покупно-изплащателна сметка са подробно посочени в СГЕ, със съответния извод.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
На първо място, всички заповеди са издадени от
надлежно упълномощени въз основа на заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. и съответните
приложения към нея на директора на ТД Пловдив на НАП длъжностни лица и в
рамките на предвидените по ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и
събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по
реда и способите на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.3 ДОПК.
Изложеното налага извод, че в хода на ревизията не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на
това основание.
Между впрочем, не са и направени възражения в тази
насока от жалбоподателя.
На второ място, необходимо е да се
разгледа въпросът за правната уредба по ЗДДС и характеристика на независимата икономическа
дейност, упражнявана от физически лица
Съгласно
чл.3 ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Ал.2 от цитирания член на закона определя като независима икономическа дейност
дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в
областта на минното дело и селското стопанство, както и всяка дейност,
осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него. Изречение второ на същата разпоредба разширява кръга на
независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност “е и
всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение”.
В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието “дейност, извършвана редовно или по
занятие”. “Редовно или по занятие”
предполага, че лицето има намерение да
превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно,
ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени
дейности в свой частен интерес. Системността
може да се проявява, както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така
и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите, при което,
дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС, е
правно ирелевантно. Съгласно чл.3
ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност,
като с оглед на закона са без значение
целите и резултатите от нея.
Несъмнено,
търговските сделки попадат в обхвата на независимата икономическа дейност. В
Търговския закон се въвеждат алтернативно два критерия, за да се определи една
сделка като търговска – обективен и субективен. Обективният критерий изхожда от
вида на сделките, изрично обявени от закона за търговски – чл.286 ал.2, във връзка
с чл.1 ал.1 от ТЗ. Субективният критерий определя сделката като търговска, с
оглед обстоятелството дали същата е извършена от търговец в това му качество.
Изрично като дейност, която не
представлява независима икономическа дейност, в чл.3, ал.3 от ЗДДС е посочена
дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по
правоотношение, приравнено на трудово, както и уредената в закон дейност на
физическите лица, които не са еднолични търговци, по управление и контрол на
юридически лица.
Видно от посочените законови
текстове, в обхвата на данъчно задължените лица по ЗДДС попадат физическите
лица, в случаите, при които извършваната от тях дейност отговаря на критериите
за независима икономическа дейност по ал.2 на чл.3 от ЗДДС и не е в
изключенията на ал.3 на същата разпоредба.
Нормата на чл.3 ал.3 от ЗДДС
кореспондира с тази на чл.4 ал.4 от Шеста Директива, понастоящем чл.10 от
Директива 2006/112/ЕО. Съгласно разпоредбата, условието в чл.9, пар. 1 (от
Директива 2006/112/ЕО), че икономическата дейност се извършва “независимо”,
изключва наетите и други лица от обхвата на ДДС, дотолкова, доколкото те са
обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически
връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с
условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.
На трето място, необходимо
е да се направи още едно уточнение относно документиране и данъчни аспекти при изкупуване
на диворастящи гъби от физически лица. (Разяснение № 96-00-325/21.07.2011 г.
относно документиране, данъчни и осигурителни аспекти при изкупуване на
диворастящи гъби от ФЛ).
В този смисъл следва да се обсъдят
следните въпроси:
1. Как следва да се документира
изкупуването на гъбите в двата случая - от лицата, с които са сключени
граждански договори и от другите берачи? Как следва да се документира всяко
предаване на гъби от физическите лица? Възможно ли е ежедневните доставки от
физически лица да се оформят със стокови разписки и впоследствие с обобщаващ
доставките за месеца документ? Признава ли се стоковата разписка за
разходооправдателен документ?
2. Как се третира доходът, получен от
продажба на диворастящи гъби от физическите лица, с които няма сключени
граждански договори и какви са данъчните и осигурителните задължения към тях?
Подлежат ли на осигуряване и трябва ли да удържате данък от дохода? Необходимо
ли е да им се издават служебни бележки и има ли други задължения в тези случаи?
По отношение на дейността събиране на
диворастящи гъби:
Дейността на физическите лица, които
събират диворастящи гъби с цел реализиране на доходи от тях, е стопанска
дейност по смисъла на горепосочените разпоредби. На основание чл.29 ал.1 т.2,
буква "а" от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на
физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се
определя, като придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността,
включително от събиране на диворастящи гъби.
По отношение на документирането и
данъчните задължения:
Съгласно чл.10 ал.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) счетоводен разход се признава за
данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ
по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската
операция.
Независимо от обстоятелството, че
фирмата изкупува гъби от физически лица, които не са предприятия по смисъла на
ЗСч, при осъществяване на стопанска операция, по която същите са изпълнител,
няма пречка да се издава първичен документ в изпълнение на един от основните принципи
на ЗСч, а именно принципът за документалната обоснованост, прогласен в чл.4
ал.3 от същия закон.
Законодателят не поставя изискване за
наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска
операция, при която изпълнител е физическо лице, което не е регистрирано по
Търговския закон. Той може да се нарича „протокол“, „разписка“, „сметка“ и др.
подобни. За да е налице документална обоснованост на стопанската операция, на
основание чл.7 ал.1 от ЗСч, първичният счетоводен документ, адресиран до други
предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само
арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за
идентификация по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя
и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на
стопанската операция;
Съгласно изискванията на чл.9, ал.2 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) данъчно задължени
лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално
устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска
дейност, съдържащ реквизитите по чл.7 ал.1 от ЗСч. На основание чл.4 т.8 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите, тези
лица са освободени от задължението да регистрират и отчитат извършените
продажби, чрез издаване на касова бележка от фискално устройство.
Разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗДДФЛ
посочва, че в случаите, когато се придобиват доходи от стопанска дейност и
платецът на дохода издава "Сметка за изплатени суми", физическото
лице не е задължено да издава документ по смисъла на ЗСч.
Съгласно чл.43 ал.1 от ЗДДФЛ, лице,
придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансово данък върху
разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е
задължено да прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между
облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на
дължимия данък се определя, като разликата, определена по горепосочения начин,
се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Когато платец на дохода от стопанска
дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се
определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43,
ал. 4 ЗДДФЛ).
На основание чл.43 ал.5 от ЗДДФЛ, ал.4
не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по
смисъла на Кодекса за социалното осигуряване и декларира това обстоятелство с
писмена декларация пред платеца на дохода.
Съгласно чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ платецът
на доходи по чл.29 издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на
чл.43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя
на лицето, придобило дохода. Служебните бележки, издадени от платеца на дохода
се прилагат към годишната данъчна декларация предвид изискванията на чл.50 ал.4
от ЗДДФЛ.
Документът, обобщаващ няколко доставки
и удостоверяващ извършеното плащане, е „сметката за изплатени суми“, за която има
задължени за изготвяне на основание чл.45 ал.4 от Закона за данъците върху
доходите на физически лица. Възможно е ежедневните доставки на гъби и билки да се
документират с двустранни протоколи (стокови разписки, подписани между фирмата,
която ги изкупува и физическите лица, които ги предават), а при изплащане на
сумите по тях да се изготвя цитираната „сметка за изплатени суми“ по образец.
Предвид изложеното, необходимо е също
така да се отбележи, че с по-голямата част от физическите лица, от които се изкупуват
диворастящи гъби имат сключени граждански договори. В тези случаи дейността им
се третира като дейност по извънтрудови правоотношения (съгласно §1 т.30 от ДР
на ЗДДФЛ).
Дейността по събиране и предаване на
диворастящи гъби е дейност, която физическите лица могат да упражняват по
занятие (съгласно §1 т.28 от ДР на ЗДДФЛ) или като лица, упражняващи свободна
професия (по смисъла на §1 т.29 от ДР на ЗДДФЛ). В тези случаи лицата следва да
са вписани в Агенцията по вписванията и да имат ЕИК (Булстат).
Следователно, когато се изплащат суми на
физически лица, от които се изкупуват диворастящи гъби и, с които има сключени
граждански договори, издава се образец на „Сметки за изплатени суми“ и „Служебни
бележки“, като в тези случаи физическите лица могат да не изготвят документ по
чл.9 ал.2 от ЗДДФЛ. В тези случай извършеният разход се документира със
сключените договори с лицата, документа при предаване на гъбите и сметката за
изплатени суми.
Когато се изкупуват диворастящи гъби от
физическите лица, които са самоосигуряващи се лица по реда на Кодекса за
социално осигуряване и са декларирали това обстоятелство пред изкупвача с
писмена декларация, не е налице задължение за изготвяне „Сметка за изплатени
суми“. В тези случаи задължително следва да е налична декларация от лицето и
документ, съдържащ реквизитите на чл.7 ал.1 от ЗСч., като документирането на
посочения доход следва да се извърши от самоосигуряващото се лице, получател на
дохода.
В случаи, в които в пункта за
изкупуване на гъби се явяват физически лица - берачи на гъби, с които няма
сключени граждански договори и които не са самоосигуряващи се лица, следва да се
изготвя документ, подписан от двете страни и съдържащ реквизитите по чл.7 ал.1
от ЗСч и сметка за изплатени суми и служебна бележка за дохода и удържания
данък върху него.
Предвид гореизложеното, единствено
когато се изплаща доход за изкупени диворастящи гъби от физически лица, които
са самоосигуряващи се, няма задължение да се издават образци на документи „Сметка
за изплатени суми“ и „Служебна бележка“.
В заключение следва да се отбележи, че
независимо от качеството на физическите лица, на които се изплаща
възнаграждение при изкупуване на диворастящи гъби, за дружеството възниква
задължение за включване на тези суми в изготвяната справка по образец за
изплатени доходи на физическите лица за данъчната година на основание чл.73
ал.1 от ЗДДФЛ. Справката се предоставя в срок до 30 април на следващата година
на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) по място
на регистрация на платеца на дохода. Когато предприятията са изплатили през
данъчната година доходи на повече от 10 физически лица, справката се представя
само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със заповед на
Изпълнителния директор на НАП.
На следващо място, по определение на закона - чл.56 ТЗ,
едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията му по реда на ТЗ е
необходима с оглед участието му като страна по търговски правоотношения, с
произтичащите от това права и задължения, но тя няма за правна последица
възникването на нов правен субект, каквото е разбирането на жалбоподателя. В
този смисъл е част втора, глава осма от ТЗ, озаглавена „Търговец–физическо
лице”, а при приложението на тази правна уредба никога не е имало колебание и в
съдебната практика, която приема, че едноличните търговци не са юридически
лица, тъй като с регистрацията им по Търговския закон не се внася промяна в
правосубектността на физическите лица, а само се разширява правосубектността им
от гледна точка на търговските правоотношения. Или едноличният търговец е
носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения. С едно и
също имущество той отговаря по задълженията, придобити в резултат от
упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения,
в които влиза в частния си живот.
Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата, по следните
аргументи:
Няма
спор, че ФЛ Л. Л. и ЕТ „Веспан – Л. Л.“ представляват един и същи правен субект
и се явяват данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС.
1.
Няма
спор, че ЕТ „Веспан – Л. Л.“ има и ЕИК.
2.
Няма
спор, че ЕТ „Веспан – Л. Л.“ е регистриран по
ЗДДС.
3.
Няма
спор, че при събирането на диворастящи гъби се касае за
независима
икономическа дейност.
4.
Няма
спор, че Л. е декларирал по Приложение № 3от ГДД
по
чл.50 от ЗДДФЛ, че е придобивал доходи от друга стопанска дейност – събиране на
диворастящи гъби.
5.
Няма
спор, че двете дружества-изкупвачи на диворастящите гъби
са
издали надлежните документи, посочени по-горе по отношение на физически лица и
ЕТ, берачи на гъби.
6.
Л. Л. е оспорил единствено служебните бележки
за
м.05.2014
г., което обстоятелство обаче, не е предмет на настоящото обжалване.
Или иначе казано, съдът намира за
безспорно установено, че Л. Л. е осъществявал независима икономическа дейност –
събиране на диворастящи гъби, от която е получавал доходи регулярно, декларирал
е същите в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, поради което и е правилен и законосъобразен
изводът на органите на приходната администрация, че тези приходи/доходи следва
да участват при формиране на основата за облагане с ДДС за съответните данъчни
периоди.
Л. оспорва констатацията, че не е
събирал сам гъбите, а са участвали и други лица, което обстоятелство се
потвърждава, както от извършената СГЕ, при която, каза се по-горе, по-голяма
част от покупно-изплащателните разписки не са подписани от него, а в някои
изобщо липсва подпис, така и от искането на процесуалния му представител, от
което впоследствие се е отказал, да бъдат доведени в съдебно заседание двама
души свидетели, които да установят именно това обстоятелство. Вероятно, това
действително е така, но един съдебен акт, по никакъв начин не може да се
основава на предположения, а в случая отговорността е изцяло на Л., който не е
оформил по надлежния ред отношенията си с тези други лица-берачи. Или иначе
казано, налице са облагаеми доставки.
Освен изложеното по-горе, необходимо е
да се отбележи още следното: - съгласно чл.12 ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка
е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, когато
е извършена от данъчно задължено лице по с.з. и е с място на изпълнение на
територията на страната.
В този смисъл, извършваната от Л. А. Л.
с ЕТ „Веспан – Л. Л.“ дейност – събиране и предаване на диворастящи гъби,
представлява облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, поради което, съдът намира констатациите
на данъчната администрация за допълнително начислен ДДС за периоди 2010 г.,
2011 г., 2012 г. и 2013 г. за правилни и законосъобразни, поради което и
правилно на основание чл.86 ал.2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на
9 541.31 лв.
Това е така, тъй като според чл.86 ал.2,
данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е
издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ
или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът
е станал изискуем.
Правилно органите по приходите са
приели, че ДДС е включен в крайната цена, тъй като според чл.67 ал.2 от с.з., когато
при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. По този въпрос също
не е формиран спор.
Предвид изложеното по-горе, съдът
намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА,
като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.
При този изход на делото и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се
следват за ответника и същите се констатираха в размер на 942.01 (деветстотин
четиридесет и един и 0.01) лв., определени по реда на Наредбата №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. А. Л., ЕГН **********, в лично
качество и в качеството на ЕТ „Веспан – Л. Л.“, със седалище и адрес: гр. П.,
ул. ***, обжалва Ревизионен акт (РА) № Р-16001615005306-091-001/18.12.2015 г.,
в потвърдената с Решение № 97/23.02.2016 г. на директора на дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ (Д ”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно
управление (ЦУ) на НАП, част, с която на лицето допълнително е установен данък
върху добавената стойност в размер на 9 541.31 лв. и лихви 4 192.38
лв.
ОСЪЖДА Л. А. Л., с ЕГН **********, в лично качество и в качеството на ЕТ „Веспан –
Л. Л.“, със седалище и адрес: гр. П., ул. ***, да заплати на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от
942.01 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд – София в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: