Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
гр.
София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в
открито заседание, проведено на двадесет и шести април две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ
Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.
съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Ю. Асенова разгледа
докладваното от мл. съдия Теодора Иванова въззивно гражданско дело № 3554 по
описа на съда за 2021 година.
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по исковете Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез юрк. К.К., срещу решение № 20022127 от 25.01.2021 г. по гр.д. № 71799/2019 г. на СРС, ГО, 74 състав, с което дирекцията е осъдена да заплати на И.М.Х., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, сумата 1523 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. – 01.12.2019 г., ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. до окончателното й плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 202,45 лв., обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за периода от падежа на всяко отделно вземане до 09.12.2019 г.
С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в нарушение с материалния закон – твърди се, че в случая при отчитането и заплащането на нощния труд намират приложение разпоредбите на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 ЗМВР, а не тези на чл. 140 КТ и чл. 9, ал. 1, 2, 3 НСОРЗ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страната.
С отговора на въззивната жалба, подаден от ищеца И.М.Х., чрез адв. Ю.Б., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предмет на делото са предявени от И.М.Х. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР искове с правни основания чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР – за присъждане на сумата 1523 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. – 01.12.2019 г., и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сумата 202,45 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за периода от падежа на всяко отделно вземане до 09.12.2019 г..
Страните не спорят, а и от справка № 764р-1056/31.01.2020 г., издадена от СДПБЗН към ГД ПБЗН – МВР, се установява, че ищецът И.М.Х. е държавен служител в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР (ГД ПБЗН – МВР), по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като в периода 01.10.2016 г. – 03.12.2018 г. е заемал длъжността „Водач на специализиран автомобил I степен и пожарникар“ в ПБЗН – Неделино към РСПБЗН – Златоград, а след 03.12.2018 г. заема длъжността „Старши пожарникар“ в 06 РСПБЗН към СДПБЗН към ГД ПБЗН – МВР.
Не се спори, че в периода 01.10.2016 г. – 01.12.2019 г. служителят е полагал труд на 24 часови смени, от които 8 часа– през нощта (между 22.00 ч. и 06.00 ч.) От представената по делото справка № 561700-50/29.01.2020 г., издадена от СДПБЗН към ГД ПБЗН – МВР, и от заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че положеният нощен труд е в размер на 1600 часа и същият е заплатен от ответника.
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на чл. 140 КТ и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Отговор на въпроса е даден с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г., ОСГК на ВКС. Прието е, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, тъй като съгласно императивната норма на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време е 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част (от 22.00 часа до 06.00 часа). Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по – голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, но установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР произтича от основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разяснено е също, че разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед, като липсата в издадените наредби на предвидено правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, се обяснява с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, а да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. Посочено е, че при разработването и приемането на ЗМВР законодателят е отчел спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др. Разяснено е и, че даденото разрешение съответства на правото на ЕС, тъй като различието в отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители на МВР, и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение, е основано на обективен и разумен критерий, т.е. свързано е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел (т. 2 от Решение на СЕС по дело С-262/20). Законодателят е съобразил, че характерът на работата на повечето от държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е такъв, при който по презумпция се налага полагане на труд и през нощта, поради което е уредил компенсация чрез другите привилегии, а не с допълнително възнаграждение (сходно на това, предвидено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ).
Предвид изложеното, чл. 140 КТ и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ в случая не намират приложение и положеният през процесния период от въззиваемия нощен труд не следва да се преобразува в дневен. Както бе посочено по-горе, положеният в процесния период от И.М.Х. 1600 часа нощен труд му е изплатен при спазване разпоредбите на ЗМВР. Ето защо главният иск по чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР се явява неоснователен и следна да бъде отхвърлен.
Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което последният също подлежи на отхвърляне.
Поради несъвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции, а именно сумата 55,46 лв. – държавна такса за въззивната жалба.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 20022127 от 25.01.2021 г.
по гр.д. № 71799/2019 г. на СРС, ГО, 74 състав, включително в частта за
разноските, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.Х. срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179,
ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, сумата 1523 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 г. – 01.12.2019
г., ведно със законната лихва от 10.12.2019 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното й плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
202,45 лв. обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за периода от
падежа на всяко отделно вземане до 09.12.2019 г.
ОСЪЖДА И.М.Х., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – МВР, ЕИК ********, сумата 55,46 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.