№ 49
гр. Свиленград , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100253 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците ЕК. ИВ. К., М. Д. СТР. и ИВ. АНГ. СП. твърдят, че с ответника М. АНГ. СП.,
както и с неучастващите в спора лица В.И. С. и Ц.А. С., са съсобственици на недвижим
имот, представляващ УПИ VIII-293 в кв.17 по действащия план на гр. Любимец, одобрен
със Заповед №254/04.08.1992г., целия с площ от 604 кв.м., ведно с всички подобрения и
приращения в имота, с административен адрес: гр. Любимец, ул. „И. Вазов“ № 33, при
граници: улица, УПИ IX-291, УПИ X-292, УПИ XI-294 и УПИ VII-300. Твърдят, че са
придобили имота въз основа на наследяване от И. Д. С., починал на 10.01.1982г., при
следните квоти от съсобствеността: 1/3 ид.част – за ЕК. ИВ. К., 1/3 ид.част – за М. Д. СТР.,
1/12 ид.част – за ИВ. АНГ. СП., 1/12 ид.част – за М. АНГ. СП., 1/12 ид.част – за В.И. С. и
1/12 ид.част – за Ц.А. С.. След смъртта на общия наследодател и на съпругата му М.И. С.,
починала на 08.11.1991г., наследниците заедно ползвали имота и всеки от тях плащал
съответна част от дължимите за него данъци. През 2013 година ищецът ИВ. АНГ. СП.
почистил и извозил земна маса от имота, за което платил сума от 600 лв. Ищците случайно
разбрали, че ответникът се е снабдила с констативен нотариален акт, с който била призната
за собственик на целия имот, въз основа на давностно владение – НА № 155, т. II, нот.дело
№ 268/2020г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК. Според ищците, ответникът не е
придобила собствеността върху имота поради придобивна давност, поради което оспорват
констативния нотариален акт и искат от съда да го отмени, на основание чл.537, ал.2 от
ГПК.
Предвид изложеното, от съда се иска да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са съсобственици на гореописания имот, както следва: 1/3 ид.част –
за ЕК. ИВ. К., 1/3 ид.част – за М. Д. СТР., 1/12 ид.част – за ИВ. АНГ. СП., както и да отмени
НА № 155, т. II, нот.дело № 268/2020г. по описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, с който
ответникът М. АНГ. СП. е призната за собственик на имота. Претендират разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът М. АНГ. СП. представя отговор, с който
оспорва предявените искове, като неоснователни. Отнетникът не спори, че процесният имот
1
е бил собствен на И. Д. С., починал на 10.01.1982г., и съпругата му М.И. С., починала на
08.11.1991г., които са наследодатели на страните. Твърди, че след смъртта им и до 2008г.
никой от наследниците не е ползвал имота. В края на 2008г. ответникът започнала да се
грижи за имота, непрекъснато и без противопоставянето на останалите сънаследници, които
се дезинтересирали от него. Ответникът премахнала старата къща в имота през 2013г., след
което го заградила с ограда и поставила в него селскостопанска техника. Така продължила
да владее имота и до настоящия момент, като на 10.07.2020г. се снабдила с констативен
нотариален акт за собственост - НА № 155, т. II, нот.дело № 268/2020г. по описа на нотариус
с рег. № 420 по РНК.
Предвид горното, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове и да й
присъди направените разноски по делото.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното :
Безспорно е, а и видно от представеното удостоверение за наследници, ищците ЕК.
ИВ. К., М. Д. СТР., ИВ. АНГ. СП. и ответника М. АНГ. СП., както и неучастващите в
производството лица В.И. С. и Ц.А. С., са наследници по закон на И. Д. С., починал на
10.01.1982г., и на неговата съпруга М.И. С., починала на 08.11.1991г. Ищецът ЕК. ИВ. К. е
дъщеря на общите наследодатели, ищецът М. Д. СТР. – тяхна внучка, единствен законен
наследник на дъщеря им Е.И.И. /поч. на 01.08.2003г./, а ищецът ИВ. АНГ. СП. и ответника
М. АНГ. СП. – също техни внуци, наследяващи сина им (баща си) Ангел И.ов С. /поч. на
05.02.1992г./. Наследствените квоти на страните са, както следва: 1/3 – за ЕК. ИВ. К., 1/3 – за
М. Д. СТР., 1/12 – за ИВ. АНГ. СП., 1/12 – за М. АНГ. СП., 1/12 – за В.И. С. и 1/12 – за Ц.А.
С..
Не се спори, а и от събраните гласни доказателства се установява, че процесния имот
е бил в наследството на общите наследодатели И. и Мария С.и. Безспорно е , а и според
свидетелските показания, след смъртта на последната /08.11.1991г./ никой от наследниците
не е останал да живее в имота, а съществуващата в него къща е започнала да се руши.
По делото са представени и приети като писмени доказателства приходни квитанции,
видно от които за годините от 2013-та до 2019-та вкл. всеки от наследниците е заплащал
припадащата му се част от данък недв. имоти и такса битови отпадъци за имота в гр.
Любимец, ул. „И. Вазов“ № 33.
Видно от представената фактура № 1/ 26.02.2013г., за същия имот е била
предоставена услуга: „почистване и извозване на земна маса на ул. „И. Вазов“ № 33“, на
стойност 600 лв. Фактурата е издадена от изпълнителя А.И.Х на получателя ИВ. АНГ. СП. –
ищец по делото.
От показанията на свидетелите Т.К.К. и А.Я.А., ангажирани от ищците, се
установява, че процесният имот е бил собствен на бабата и дядото на св.К. (син на ищеца
Е.К.), а след смъртта им – на техните деца Ангел, Екатерина и Елена. Никой от
наследниците не останал да живее в имота и през 2013-та година те получили писмо от
Кмета на Община Любимец, с указание да премахнат съществуващата в него сграда, тъй
като е опасна, поради това че се руши. Затова, през 2013-та година къщата била премахната,
след като наследниците са разбрали помежду си, така че И. (ищецът И.С.) да организира
премахването. Тъй като по това време И. бил в чужбина, той поръчал на своя приятел – св.
А. „да намери човек, който да събори къщата и да изчисти мястото“. Св. А. намерил човек –
Дончо, който с багер съборил къщата и извозил земната маса. За тази услуга свидетелят
платил 600 лв. на Дончо, а последният му издал фактура. След като И. се завърнал от
чужбина, дал на св. А. платените 600 лв. Според свидетелите, преди събарянето на къщата и
след смъртта на наследодателите на страните, в нея са живяла наематели. След събарянето
й, вече незастроеният имот бил ползван от ответника М.С., която през 2018-та година
2
поставила в същия селскостопанска техника. В същата година тя „проявила интерес“ да
придобие дяловете от имота на останалите наследници, но те не се съгласили това да стане
безвъзмездно – според св.К.. Последният заявява, че през м.юни 2020-та година ответникът
М.С. и съпругът й отново поискали от майка му - ищеца Е.К., да им прехвърли
безвъзмездно собствения си дял от имота, но тя не се съгласила. Св.К. посочва още, че
всички сънаследници са плащали дължимите за имота данъци през годините, с изключение
на 2018-та, когато „след като брат й (ищецът И.С.) заградил имота, тя (отв. М.С.) сложила
селскостопанска техника там.“. Тогава отв. С. платила данъка на всички, като един вид наем,
че ползва имота. Наследниците се съгласили с това, за да не буренясва имота, а
впоследствие щяли да решат какво да правят с него. С изненада обаче разбрали, кагато през
м.февруари 2021г. отишли да плащат данъка в Общината, че имотът вече не е техен, а на
отв. С.. Така цитираните свидетелски показания съдът кредитира с доверие, тъй като са
последователни, непосредствени, непротиворечиви и допълващи се с писмените
доказателства.
От страна на ответника също са ангажирани свидетели – М.Г.Б. и И. Б.К., съседи на
процесния имот. Свидетелят Б. посочва, че други хора, освен Мария (ответника), не е
виждал в имота, нито брат й, нито други роднини. От нея бил чувал, че „нейните близки
нямат претенции за имота“. Св. Б. предполагал, че Мария е съборила старата къща и е
изчистила имота, тъй като тя му казала, че е викнала тези хора, като свидетелят поименно
посочва Дончо, а и при събарянето тя била там. Затова и предполагал, че Мария е платила за
събарянето. Св. Камбуров също посочва, че Мария и съпругът й Петър са присъствали на
събарянето на старата къща, затова счита, че „сигурно те са наели човекът, който събаряше
къщата“. Сега имотът бил загладен с ограда и само Мария и съпругът й идвали в него,
според свидетеля. Така цитираните свидетели имат непосредствени впечатления единствено
за факта, че никой от наследниците, освен отв. С. не е посещавал имота. Останалото, казано
от тях, е възпроизвеждане на чуто от отв. С. и е на плод на предположения на самите
свидетели.
Видно от представения Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение № 155, том ІІ, дело № 268/2020г. по описа на нотариус с
рег. № 420 по РНК, на 10.07.2020г. ответникът М. АНГ. СП. е призната за собственик по
давностно владение на целия процесен имот.
При така установените обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с установителни искове за собственост, с който ищците търсят
защита на правото си на собственост с твърдение, че са съсобственици на процесния имот,
на основание наследствено правоприемство, при съответни квоти от правото на собственост,
съразмерни на наследствените им квоти. От своя страна, ответникът претендира да е
собственик на целия имот на основание добросъвество давностно владение, вследствие на
което се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост от 10.07.2020г.
При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са
собственици, било по наследствено правоприемство или с нотариални актове - констативни
или такива за правна сделка, всяка една от тях следва да докаже своето право по общото
правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест. В посочения
смисъл е ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС. Затова, всяка от страните следва да установи
претендираното си право на собственост на наведеното основание.
От събраните гласни доказателства се установява, че процесният имот е бил
наследствен за страните. Спорен по делото е въпросът дали ответникът С. е придобила
собствеността върху идеалните части на останалите сънаследници от имота, въз основа на
изтекла в нейна полза придобивна давност, продължила повече от 10 години, за да се
легитимира като собственик на целия имот към датата 10.07.2020г., когато се е снабдила с
констативен нотариален акт за собственост.
3
Наведеното от ответника придобивно основание - давностно владение е оригинерно
такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в
определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя - чл.68, ал.1 от ЗС. При
спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да
се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога.
Не се установи по делото, че ответникът е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот повече от десет години преди 10.07.2010г., доколкото от гласните
доказателства не могат да се извлекат конкретни фактически действия, сочещи държане в
този период (обработване на земята, ограждане и единствено притежание на ключ от имота
и др.). Свидетелите сочат, че едва през 2018г. отв. С. фактически е заела имота, поставяйки
в същия селскостопанска техника и това е станало със съгласието на сънаследниците - „за да
не буренясва имота“. Преди това, през 2013г. друг от сънаследниците е организирал и
заплатил разчистването на имота. Т.е., само поради това не се установява десетгодишно
непрекъснато владение, което да е основание, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, за придобиване на
правото на собственост по давност (в случая безспорно по отношение на отв. С. е
приложима общата 10-годишна давност по чл.79, ал.2 от ЗС, тъй като владението й не е
добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС).
Дори обаче да беше установен фактът на самостоятелно ползването на имота за
период по-дълъг от 10 години от страна на съсобственика М.С., това не е достатъчно, за да
се приеме, че ползвателят осъществява владение върху целия имот, тъй като същият има
качеството „сънаследник“.
В конкретния случай, тъй като съсобствеността произтича от наследяване, в
отношенията между съсобствениците не може да се приложи на общо основание
презумпцията на чл.69 от ЗС, съгласно която владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго. Когато основанието, от което произтича съсобствеността е
наследяване, за да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на
давностния срок да стане негов собственик, сънаследникът следва да отблъсне
владението на останалите сънаследници. Тоест, следва да е довел до знанието на
съсобствениците си своето намерение да свои имота и да ги уведоми, че отказва да ги
допусне до този имот. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, които са задължителни за
съдилищата, на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ. В съдебната практика безпротиворечиво е
прието, че отблъсването на владението трябва да стане с конкретни действия по
отричане правата на останалите наследници, чрез ясно манифестиране на намерение за
владеене на целия имот само за себе си. В конкретния случай, такива действия не се доказа
да са извършени от страна на ответника. Напротив, косвени доказателства в подкрепа на
противното са приходните квитанции, удостоверяващи, че сънаследниците са плащали
данък за имота години наред преди 2020г. В същото време, свидетелят К. изрично посочва,
че на два пъти (през 2018-та и 2020-та година) ответникът М.С. е молила майка му – ищеца
Е.К. и ищеца М.С., да й прехвърлят собствените си ид.част иот имота, но те не се съгласили.
С оглед изложеното, съдът намира, че констатациите на нотариуса за
принадлежността на право на собственост, обективирани в оспорения констативен
нотариален акт, с който се признава правото на собственост върху процесния имот в полза
на ответника, са неверни. Тези констатации не обвързват съда, съгласно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение по тълк. дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС. В случаят,
оспорващите ищци категорично обориха констатациите на нотариуса като доказаха, че
признатото владението не е продължило повече от десет години, а и в периода след 2010 г.
то е било прекъсвано и обезпокоявано от страна на ищците чрез противопоставянето им на
своенето на имота от страна на ответника. При така направения извод, следва да се отмени,
на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативния нотариален акт, с който ответникът С. е
призната за собственик на процесния имот за частта над 1/12 ид.част, съответна на
4
действителните й собственически права.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се
присъдят направените по делото разноски, които се установиха в размер на 473 лв.,
включващи 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение, 50 лв. – държавна такса, 17 лв. –
такса преписи и съдебно удостоверение и 6 лв. – такса банкови преводи.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. АНГ. СП. с ЕГН: **********,
че ЕК. ИВ. К. с ЕГН: **********, притежава правото на собственост върху 1/3 ид. част, М.
Д. СТР. с ЕГН: ********** притежава правото на собственост върху 1/3 ид. част, и ИВ.
АНГ. СП. с ЕГН: ********** притежава правото на собственост върху 1/12 ид. част от
недвижим имот, недвижим имот, представляващ УПИ VIII-293 в кв.17 по действащия план
на гр. Любимец, одобрен със Заповед №254/04.08.1992г., целия с площ от 604 кв.м., ведно с
всички подобрения и приращения в имота, с административен адрес: гр. Любимец, ул. „И.
Вазов“ № 33, при граници: улица, УПИ IX-291, УПИ X-292, УПИ XI-294 и УПИ VII-300.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № 155, т. II, нот.дело № 268/ 2020г. по
описа на нотариус с рег. № 420 по РНК, вписан в Служва по вписванията – гр.Свиленград
под дв.вх.рег. № 1939, вх.рег. № 1943/10.07.2020г., акт № 178, том 7, дело № 719/2020г., в
частта му над 1/12 идеална част от правото на собственост върху описания в акта имот.
ОСЪЖДА М. АНГ. СП. с ЕГН: **********, да заплати на ЕК. ИВ. К. с ЕГН:
**********, М. Д. СТР. с ЕГН: ********** и ИВ. АНГ. СП. с ЕГН: ********** сумата
473,00 лв. – разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
5