Р Е
Ш Е Н
И Е №78
гр.Кюстендил, 12.04.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в открито заседание на двадесет
и пети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при участието на секретаря: Росица Стоицова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№515/2017г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивни жалби на „Агро МГ 1“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с.Яхиново,
общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул.„***“ №***, едната от които – с вх.№ 9510/24.07.2017г. –
подадена от пълномощника на същото дружество адв.Н.Б. ***, а втората – с вх.№
9746/31.07.2017г. - подадена от управителя на дружеството Георги Милушев.
Въззивните жалби са насочени срещу решение №351 от 13.07.2017г., постановено от
Районен съд (РС) – Дупница по гр.д.№1541/2014г. по описа на същия съд.
С
обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил, като неоснователен, предявен от
„Агро МГ 1“ ЕООД срещу В.Д.К., с адрес ***, иск с правно основание чл.108 от
Закона за собствеността (ЗС) за ревандикация на сграда, с идентификационен №1,
представляваща навес, ремонтна работилница, находяща се в с.Червен брег и
построена в поземлен имот с идентификационен № *** по КК на с.Червен брег, при съседи на имота: ПИ с
№№318, 12, 347, както и е отхвърлил, като неоснователен, предявения от същото
дружество срещу ответника В.Д.К. иск за заплащане на обезщетение за
неправомерно ползване на сградата в размер на 9 657.20 лева. С обжалваното
решение съдът е осъдил „Агро МГ 1“ ЕООД да заплати на В.Д.К. сумата от 500.00
лева, представляваща сторени деловодни разноски.
Решението се
обжалва изцяло, с оплаквания, че същото е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Претендира се отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който
исковете да бъдат уважени, а евентуално, ако съдът намери решението за
недопустимо се търси неговото обезсилване и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Във
въззивната жалба с вх.№9510/24.07.2017г. по описа на ДРС се излагат съображения
за неправилност на изводите на ДРС, като се изтъква, че договорът за наем,
който ответникът е противопоставял на ищцовото дружество е бил сключен с ППЗК
„Съгласие 2“ с.Червен брег на 01.03.2013г. със срок – до промяна на собствеността,
което е станало именно със сключването на договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт с №47, том II, дело №188/22.05.2013г., на който ищецът е основавал
своето право на собственост. От тези съждения се извежда заключение, че след покупко-продажбата
на имота, основанието на ответника да го владее е отпаднало. Като неоснователни
са квалифицирани възраженията на ответната страна за нищожност на сделката, от
която ищецът черпи своите права, а съдебните спорове, които се е установило, че
се водят между членовете на кооперацията са окачествени като ирелевантни за
делото. Във въззивната жалба се прави оплакване, че РС-Дупница не е анализирал
представените от страните доказателства, а взел предвид единствено нотариален
акт, по силата на който през 2014г. ищцовото дружество е продало сградата, без
да съобрази, че както тази продажба, така и договорът за наем, сключен с
кооперацията, са ирелевантни за спорното право. Изтъква се, че от значимите за
делото доказателства се е установило, че след 22.05.2013г. ответникът владее
сградата на отпаднало основание, исковата молба е била вписана в СВ и
независимо от настъпилите промени в собствеността в хода на производството,
делото следва да приключи между първоначалните страни.
Във
въззивната жалба с вх.№9746/31.07.2017г., освен оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт се твърди и
частична недопустимост, досежно частта, в която съдът се е произнесъл по иска
за присъждане на обезщетение в размер на 9 657.20 лева, с доводи, че тази
претенция не е била включена в доклада на съда, изготвен по реда на чл.146 от ГПК. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Твърди се и
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ДРС не бил обсъдил в съвкупност
събрания по делото доказателствен материал и не е могъл да установи фактите,
които са от съществено значение за решаване на спора, нарушавайки основния
принцип в гражданския процес за установяване на истината. Поддържа се, че съдът
не е изложил мотиви защо възприема едни доказателства, а други не; не е включил
в доклада си претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имота; не
е обявил проекта си за доклад за окончателен. Счита се, че като се е произнесъл
по иск, който не е включен в доклада и не е бил приет за разглеждане, ДРС е
постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване. Наред с посоченото
се изтъква, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано,
тъй като в същото се съдържат изводи, които не корелират със събраните по
делото доказателства. Като се сочат твърденията, на които дружеството е
основало своите претенции и доказателствата, които е представило в тяхна
подкрепа, се прави извод, че ищецът е доказал поддържаното от негова страна
право на собственост върху спорния имот, а възражението на ответника за
нищожност на придобивното основание е окачествено като недоказано, като са
развити съображения в тази посока. Твърди се във въззивната жалба още, че по
делото са приложени два договора за наем на имота, сключени между ответника и
ППЗК „Съгласие 2“, като в единия кооперацията е била представлявана от
представител на ликвидационната комисия, а в другия – от ликвидатор. Според
първия посочен договор – от 01.03.2013г., срокът на действието му е до промяна
на собствеността на сградата, а според втория посочен – от 01.02.2013г., срокът
не е изрично упоменат, но е посочено, че имотът се предоставя за ползване на
01.02.2013г., като с анекс от 13.11.2015г. е уговорен краен срок на този
договор – до 13.11.2016г., и се обръща внимание, че тези два договора са
единствените документи, на които ответникът е основал правото си за ползване на
имота. В жалбата се релевират доводи, че ищецът е доказал, че е собственик на
спорния имот, като се акцентира върху застъпеното в практиката разбиране, че
сделка, при която прехвърлителят не е титуляр на вещното право няма
прехвърлителен ефект, но същата е действителна, още повече, че в производството
не се е възразявало, че ППЗК „Съгласие 2“ не е била собственик на продадения на
дружеството имот, като ответникът е оспорвал само легитимацията на
представляващите я лица по време на прехвърлянето на правата. В тази връзка се
изтъква, че решението по търг.д.№18/2013г. по описа на КОС, влязло в сила на
30.10.2015г., на което се е позовал
ответникът и, според което са били признати за несъществуващи вписани в
регистъра обстоятелства, по никакъв начин не рефлектира върху прехвърлителната
сделка, с която кооперацията се е разпоредила със собствеността си към
22.05.2013г., доколкото решението за заличаване на несъществуващо обстоятелство
имало действие занапред, но не и обратно такова, съгласно ТР №1 от 06.12.2002г.
по тълк.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че към момента на сключване на
договора кооперацията се е разпоредила със собственост, която притежава и се е
представлявала от лица, легитимни да я представляват, като такива, вписани в АВ
– председателя на ликвидационния съвет и неговите членове. Неправилно, според
жалбоподателя, ДРС се е позовал в мотивите си на извършеното прехвърляне на
правото на собственост в хода на процеса от ищеца на трето лице, тъй като
според чл.226 от ГПК, в такъв случай делото продължава своя ход между
първоначалните страни. За категорично установено по делото, в това число и от
разпита на свидетелите, е посочено обстоятелството, че ответникът ползва
сградата и то без да има основание за това.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК ответникът В.К., чрез пълномощника си адв.А.П., е подал
отговор, в който е оспорил въззивната жалба и е направил искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, обосновано,
постановено при пълнота на доказателствата и съобразено с материалния и с
процесуалния закон. Според въззиваемия, ДРС правилно е приел, че ищецът не е
доказал да е собственик на имота, предмет на иска за ревандикация, като по
делото са били представени три нотариални акта, с предмет същия имот, според
които собственици на същия са: 1. ППЗК „Съгласие 2“ – в ликвидация от 2003г.;
2. „Агро МГ“ ООД от 22.05.2013г. и 3. Й.и М. Ч. от 14.12.2014г. Изтъква се, че
ищецът не е собственик на имота, както и, че правото му на собственост е
предмет на съдебен спор по гр.д.№615/2015г. по описа на КОС, а цитираните във
въззивните жалби тълкувателни решения се окачествяват като неотносими към
делото. Не се оспорва, че К. ползва процесния имот и се твърди, че заплаща наем
за него на ликвидатора на кооперацията, която, според него е легитимният
собственик, в размер на 100 лева месечно, което се сочи, че е близо до размера
на наема, определен от вещо лице по делото – по 108 лева на месец. Претенция за
заплащане на по 1 000 лева месечно се окачествява, като неоснователна и се
счита, че правилно е била отхвърлена от ДРС.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивните жалби, изходящи от една и съща страна, са допустими, доколкото
изхождат от страна в първоинстанционното производство, подадени са в срок и са
насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният
състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /във
въззивното производство нови доказателства не са събирани/, на доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Дупница е
бил сезиран с предявени от „Агро МГ 1“ ООД-гр.Дупница против В.Д.К. *** обективно кумулативно
съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на К., че дружеството е собственик на
недвижим имот- сграда с идентификатор ***, по КККР,
одобрени със заповед №300-5-55/30.07.2004г. на изп.д. на АГКК, находяща се в
с.Червен брег, общ.Дупница, обл.Кюстендил, разположена в поземлен имот (ПИ) с
идентификатор ***, със застроена площ от 517 кв.м.,
брой етажи – един, с предназначение – селскостопанска сграда, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, при съседи на ПИ: имот с
идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** и 2/ иск с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплаща на ищеца сума в размер на 1 000 лева
месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за
периода от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2014г., до
окончателното предаване на владението на имота.
Ищцовото
дружество е твърдяло в исковата молба, че е собственик на имота по силата на
правна сделка – покупко-продажба, сключена във формата на нотариален акт №47,
том II, дело №188/2013г. по описа на нотариус
с рег.№527 по Регистъра на НК, с район на действие РС-Дупница, по силата на
която е закупило сградата от продавача - Кооперация „Производствено –
потребителна земеделска кооперация – Съгласие-2“ – в ликвидация
(„ППЗК-Съгласие-2“), със седалище и адрес на управление в с.Червен брег,
общ.Дупница. Дружеството е посочило, че сградата представлява „навес – ремонтна
работилница“, съставляваща масивна постройка и масивна сграда – „ГСМ“, която
ответникът владее без да има правно основание за това, при все, че на
25.07.2014г. му е била връчена и нотариална покана да го опразни.
В подадения
отговор на исковата молба ответникът В.К. е изразил становище за
неоснователност на предявените искове, като е направил възражение, че
договорът, от който дружеството твърди да черпи права, е нищожен, тъй като
„Агро МГ 1“ ЕООД го е закупило от лица, които не са били легитимни да
представляват кооперацията и да се разпореждат с нейното имущество. В подкрепа
на това свое възражение, ответникът е посочил, че с решение по
търг.д.№18/2013г. по описа на КОС е било признато за установено по предявен на
основание чл.29 от ЗТР иск от П. А.Б., че вписаните в Агенцията по вписванията,
Търговски регистър, по партидата на ППЗК „Съгласие 2“-в ликвидация под
№20130214134148 на АВ, обстоятелства, а
именно: вписването като ликвидатори на лицата К.В. К., В.М. Б. и М.Х. С.
са несъществуващи обстоятелства и е постановил да се извърши служебно
заличаване на вписаните несъществуващи обстоятелства.
В първото по
делото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, е конкретизирал, че
ответникът е бил наемател на имота по силата на договор за наем от
01.02.2013г., който не е бил вписан. Съдът е изготвил доклад в съдебното
заседание, касаещ само иска по чл.108 от ЗС.
В хода на
производството, чрез събраните доказателствени средства, са установени следните
обстоятелства:
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот с №47, том II, дело №188/2013г. по описа на нотариус с рег.№527 по
Регистъра на НК, с район на действие РС-Дупница, Кооперация „Производствено –
потребителна земеделска кооперация – Съгласие-2“ – в ликвидация, със седалище и
адрес на управление в с.Червен брег, общ.Дупница, представлявана от М.Х. С.
с ЕГН ********** – председател и член на
Ликвидационната комисия и членовете – К. В. К., с ЕГН ********** и В.М.Б., с
ЕГН ********** е продала на „Агро МГ 1“ ООД, представлявано от управителите М.
А. и Г. М., собствени на кооперацията недвижими имоти, сред които и сграда с
идентификатор 80491.103.13.1, по КККР, одобрени със заповед
№300-5-55/30.07.2004г. на изп.д. на АГКК, находяща се в с.Червен брег,
общ.Дупница, обл.Кюстендил, разположена в поземлен имот с идентификатор 80491.103.13, със застроена
площ от 517 кв.м., брой етажи – един, с предназначение – селскостопанска
сграда, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, при съседи
на ПИ: имот с идентификатор 80491.0.318, имот с идентификатор 80491.103.12 и
имот с идентификатор 80491.501.347, представляваща „навес – ремонтна
работилница“, масивна постройка и масивна сграда „ГСМ“. Относно правото на
собственост върху този имот Кооперацията се е легитимирала с нотариален акт за
собственост върху недвижим имот с №96, том II, дело №270/2003г. по описа на нотариус с рег.№397 по
регистъра на НК, с район на действие – РС-Дупница, с който ППЗК „Съгласие 2“ е
призната за собственик въз основа на договор за покупко-продажба, при условията
на ЗСПЗЗ върху сграда – „навес-ремонтна работилница“, представляваща масивна
постройка и масивна сграда „“ГСМ , с обща застроена площ от 565 кв.м.,
разположени в прилежащ терен, представляващ съгласно парцеларния план на
стопанския двор на с.Червен брег, парцел XIII, с обща застроена и незастроена площ от 2 488
кв.м. Посоченият нотариален акт е бил приет като доказателство по делото и е
приложен на л.114 от същото.
От
представен в първото по делото съдебно заседание договор за наем от
01.03.2013г. се установява, че на посочената дата между ППЗК „Съгласие 2“-в
ликвидация, от една страна като наемодател, представлявана от М.Симеонов, и В.К.,
от друга, като наемател, е сключен въпросния договор с предмет – отдаване под
наем за временно възмездно ползване на „навес-ремонтна работилница“, находящ се
в с.Червен брег, срещу месечен наем в размер на 250.00 лева и срок на договора
– до промяна на собствеността на сградата.
На
25.07.2014г., видно от приложена към исковата молба, нотариална покана, на В.К.
е била връчена изпратена от „Агро МГ 1“ ООД покана да освободи, считано от
01.08.2014г. гореописания имот, собственост на дружеството.
Не е спорно
между страните, че сградата, предмет на иска за ревандикация, се намира във
владение на К..
Не е спорно
между страните, а и се установява от приетите от районния съд документи, че
след подаване на исковата молба, с нотариален акт за прехвърляне на недвижими
имоти срещу частично погасяване на паричен дълг с №53, том III, дело №319/2014г. по описа на нотариус с рег.№518 по
Регистъра на НК, с район на действие РС-Дупница, на датата 12.12.2014г. „Агро
МГ 1“ ООД е прехвърлило правото на собственост при равни права на лицата Й. Ч.
и М.Ч. върху множество недвижими имоти, сред които и процесната сграда.
От справка в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се
установява, че считано от 02.02.2015г. правноорганизационната форма на
дружеството – ищец е променена от ООД в ЕООД.
С влязло в
сила на 30.10.2015г. решение по търг.д.№18/2013г. по описа на ОС-Кюстендил, е
било признато за установено по предявен на основание чл.29 от ЗТР иск от П.А. Б.,
ЕГН **********,***, против ППЗК „Съгласие 2” - в ликвидация, с.Червен брег,
общ.Дупница, с ЕИК *********, че вписаните в Агенцията по вписванията,
Търговски регистър, по партидата на ответната кооперация под №20130214134148 на
АВ, обстоятелства, а именно: вписването
като ликвидатори на К.В. К., ЕГН **********, В. М.Б. ЕГН ********** и М.Х. С. ЕГН **********, са несъществуващи
обстоятелства. Постановено е заличаването им, което е извършено на 13.11.2015г.
Вписването на лицата К. В. К., В. М.Б. и
М. Х. С. като ликвидатори на кооперацията, както се установява от самото
съдебно решение, но и от справката в ТРРЮЛНЦ, е било извършено на 14.02.2013г.
По делото са представени от ответника документи, от които се установява, че по
подаден сигнал от П. Б.срещу тримата заличени ликвидатори, е била образувана
прокурорска преписка пред Районна прокуратура-Дупница, която в последствие е
била изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура-Кюстендил.
РС-Дупница е
назначил съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице да отговори на
въпроса: какъв е размерът на месечния наем на сградата, предмет на иска,
считано от 17.09.2014г. Прието е заключение с вх.№14332/07.12.2016г. на в.л.Р.
Х., в което е аргументиран извод, че месечният наем на процесната сграда,
считано от 17.09.2014г. би бил в размер на 152.86 лева. Към заключението вещото
лице е представило в съдебно заседание и договор за наем от дата 01.02.2013г.,
сключен между Кооперация „ППЗК Съгласие 2“ – в ликвидация, представлявана от
ликвидатор П. Б., от една страна, и В.Д.К., от друга, според който договор
кооперацията е предоставила на К. за временно и възмездно ползване недвижим
имот – ремонтна работилница, сграда „ГСМ“, с площ от 565 кв.м., находяща се в
с.Червен брег, срещу заплащане на месечен наем в размер на 100.00 лева и срок
на договора до 15.11.2013г., с възможност за автоматично продължаване за още
една година, при продължило ползване на имота от страна на наемателя със
знанието и без противопоставянето на наемодателя. Вещото лице е приложило към
заключението и анекс от 13.11.2015г. към същия договор, с който страните са се
съгласили срокът му на действие да бъде продължен до 13.11.2016г., при същата
наемна цена.
При тези
данни, касаещи спорните взаимоотношения между страните, РС-Дупница е постановил
обжалваното съдебно решение, в което по иска по чл.108 от ЗС е приел, че ищецът
не е доказал осъществяването на предпоставките за уважаването му, тъй като от
доказателствата по делото било видно, че през 2014г. дружеството е продало
сградата, а от договора за наем на л.42 (от 01.03.2013г.) се установявало, че
ответникът е наемател на предишен собственик и ползва сградата, за което
заплаща наем по 100.00 лева, като „кооперацията е водила дела за установяване
на легитимно представителство“. Районният съд е посочил още, че е неоснователен
и искът за плащане на наем в полза на ищеца, в общ размер на 9 657 лева.
При посочените правни доводи, с решението на съда двете искови претенции са
отхвърлени, втората – за сума в размер на 9 657.20 лева.
Преценявайки установените по делото факти,
настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно, допустимо е в
частта по иска по чл.108 от ЗС, но е недопустимо, в частта по иска за
присъждане на обезщетение за неправомерно ползване на имота.
Посочената
констатация се основава на разбирането, че в тази част ДРС се е произнесъл по
непредявен иск. Исковата претенция е имала за предмет искане за осъждане на К.
да заплати на дружеството обезщетение за лишаване от ползване на собствения му
имот за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.09.2014г.
до окончателното предаване на владението в размер от по 1000.00 лева на месец.
Съдът е отхвърлил иск за сума в размер на 9 657.20 лева и не е посочил за
какъв период от време се отнася същата. От приложеното към исковата молба
удостоверение за данъчна оценка се установява, че към датата на подаването й,
посочената в решението на съда сума представлява именно данъчната оценка на
спорния имот, но такава претенция ищцовото дружество не е заявявало. В този
смисъл, следва да се приеме, че районният съд е разгледал и се е произнесъл по
иск, който въобще не е бил предявен от ищеца.
Като
недопустимо, в тази част решението на ДРС следва да се обезсили и върне за ново
разглеждане от друг състав на съда. Не се споделя оплакването в жалбата за
недопустимост на решението в тази му част, поради факта, че съдът не е
докладвал иска за присъждане на обезщетение – налице е непълнота на доклада, но
това процесуално нарушение няма приписваната му от жалбоподателя правна
стойност.
2. Относно правилността на
решението:
В
допустимата му част, решението РС-Дупница е неправилно и като такова подлежи на
отмяна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. За да бъде уважена исковата претенция, намираща своето
правно основание в посочената норма, следва да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) ищецът да е собственик на процесния имот;
2) ответникът да владее имота и 3) владението върху имота да е лишено от правно
основание.
В конкретния случай, безспорно между страните е било
наличието на втората от така описаните предпоставки – ответникът К. сам е
твърдял, че се намира във владение на имота по силата на договор за наем,
сключен с ППЗК „Съгласие 2“-с.Червен брег.
Акцентите на повдигнатия спор са свързани с осъществяването
на другите две предпоставки, а именно – е ли ищецът собственик на процесната
сграда и К. има ли правно основание да я ползва.
В обжалваното решение РС-Дупница не е дал ясни
отговори на тези два въпроса и решението му в този смисъл, както правилно се
твърди от жалбоподателя – е необосновано. Не може да се установи дали съдът е
приел, че с договора от 22.05.2013г. ищцовото дружество е придобило правото на
собственост. Не е ясно каква оценка съдът е дал на извършеното в хода на
производството по делото прехвърляне на спорното право. Липсва отговор на
въпроса за правното значение на договора за наем, сключен между ответника и
кооперацията.
С оглед оплакванията в жалбата, въззивният съд следва
да извърши преценка на събраните по делото доказателства и съобразно същите -
да съобрази правилността на крайния извод на районния съд.
Настоящият състав приема, че от данните по делото
следва обратен на направения от първостепенния съд извод, а именно – за
основателност на ревандикационната претенция. Решението на ДРС, в частта по
иска по чл.108 от ЗС, е неправилно.
Ищцовото дружество е твърдяло, че е собственик на
недвижимия имот по силата на правна сделка – покупко-продажба, с която Кооперация „Производствено – потребителна земеделска
кооперация – ***“ – в ликвидация, представлявана от
М. Х. С. – председател и член на Ликвидационната комисия и членовете – К. В. К.
и В. М.Б. му е продала сградата с идентификатор 80491.103.13.1.
Не е спорно
по делото, а и се установява от приложения на л.114 от гр.д.№ 1541/2014г. по
описа на ДРС нотариален акт, че кооперацията-прехвърлител е била собственик на
процесната сграда.
Договорът
между кооперацията и дружеството е бил сключен в изискуемата се форма за
действителност – нотариален акт. Вещно-транслативният ефект на договора е
настъпил в правната сфера на купувача.
Ответникът
твърди нищожност на сделката поради обстоятелството, че с влязло в сила съдебно
решение по търг.д.№18/2013г. по описа на КОС е било признато за установено, че
вписаните в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, по партидата на ППЗК
„***“ под №20130214134148 на АВ, обстоятелства, а именно: вписването като
ликвидатори на К. В.К., ЕГН **********, В. М. Б. ЕГН ********** и М.Х.С. ЕГН **********,
са несъществуващи обстоятелства и е постановено заличаването им.
Констатира
се, че трите лица са били вписани в ТР като ликвидатори на
кооперацията-прехвърлител на 14.02.2013г. Решението, с което е установено, че
това вписване касае несъществуващи обстоятелства, е влязло в сила на
30.10.2015г. Оттук следва изводът, че доводът на ответника К. за наличие на
порок на сключения на 22.05.2013г. договор за покупко-продажба е неоснователен,
тъй като към датата на сделката по
партидата на кооперацията в ТР при Агенция по вписванията лицата К.В. К., В. М.
Б. и М. Х. С. са били вписани като ликвидатори на кооперацията. Същите,
съгласно чл.43 ал.1 от Закона за кооперациите, са били нейни надлежни
представители и според чл.10 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, ищцовото дружество, като
купувач, се явява трето добросъвестно лице, което може да се позове на
вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. Последващото
решение по иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, с което е обявено несъществуването на
вписаното обстоятелство, има действие занапред - от заличаването. След като към
датата на прехвърлителната сделка К., Б. и С.са били вписани като ликвидатори
(членове на ликвидационната комисия), то несъществуването на това обстоятелство
не може да се противопостави на „Агро МГ 1“ ООД (сега ЕООД), което е трето
добросъвестно лице, с оглед оповестителното действие на вписването, съобразно
чл.10 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Така, в Тълкувателно
решение №1 от 06.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№1/2002г., ОСГК, е прието, че недопустимостта
на вписването, както и заличаването на вписано обстоятелство, има действие
занапред. Същевременно - вписаното несъществуващо
обстоятелство има действие по отношение на третите добросъвестни лица от
вписването до заличаването му.
Предвид
посоченото, не може да се приеме, че договора, от който ищецът твърди да черпи
права, е нищожен. Същият е породил целените правни последици и „Агро МГ 1“ ООД
(сега ЕООД) е станало собственик на сградата.
Трябва да се
даде отговор и на възраженията на ответника за извършено в хода на съдебното
производство прехвърляне на спорното право на трети за спора лица – Й.и М..Ч..
В хипотезата
на прехвърляне на спорното право по време на висящия процес ищецът, който го е
прехвърлил, не загубва качеството си на главна страна в процеса, но тъй като
вече не е носител на претендираното материално право и не е страна по
материалното правоотношение, неговото процесуално качество не произтича от материалноправна
обусловеност, а от изрично призната от процесуалния закон възможност да
продължи процеса като защитава едно чуждо за него право. Посоченото произтича
от новелата на чл.226 ал.1 от ГПК. В подобна хипотеза ищецът изпълнява ролята
на процесуален субституент на приобретателя. В конкретния случай не е
осъществена никоя от хипотезите на чл.226 ал.2 от ГПК – встъпване, привличане
на приобретателя или заместване на прехвърлителя, при което делото продължава
своя ход между първоначалните страни, но съгласно чл.226 ал.3 от ГПК,
постановеното решение ще разпростре своята сила /сила на присъдено нещо и
изпълнителна сила/ и спрямо приобретателите.
Следователно,
прехвърлянето на спорното право в процеса не е обстоятелство, което би довело
до друг изход на спора, не е факт, който следва да се съобразява по реда на
чл.235 ал.3 от ГПК, защото влязлото в сила решение ще бъде задължително и за
частните правоприемници на ищеца, придобили права след предявяване на иска.
Може да се допълни, че първоначалният ищец разполага с правото да осъществява
всички процесуални действия във висящия исков процес, включително да се снабди
и с изпълнителен лист, с оглед осъществяване на ефекта на решението, като в
последния случай правата на приобретателите ще могат да бъдат реализирани в
изпълнителния процес, съгласно чл.429 ал.1 от ГПК.
Изложеното
очертава извода, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на
процесния имот, ползван от ответника.
На обсъждане
подлежи възражението на последния, че ползва имота на облигационно основание –
сключен с ППЗК „Съгласие 2“ договор за наем, по който заплаща месечна наемна
цена в размер на 100.00 лева.
Както се
посочи по-горе в настоящото решение, в първото съдебно заседание по делото пред
районния съд е бил приет като доказателство препис от договор за наем от
01.03.2013г., с който кооперацията е отдала под наем на К. процесната сграда,
срещу заплащането на сумата от 250.00 лева месечно, със срок на договора – до
промяна на собствеността на сградата. По отношение на този договор между
страните не е имало спор. Ответникът не е възразил и на твърдението на ищеца,
че договорът за наем не е бил вписан. Оттук следва изводът, че доколкото на
22.05.2013г. кооперацията е прехвърлила собствеността върху имота на ищцовото
дружество, то – настъпило е прекратителното основание на наемния договор и К. е
следвало да преустанови ползването, тъй като за него е отпаднало основанието за
това.
Само за
пълнота на изложението, съдът ще разгледа правното значение на още някои
хипотетични възможности. Дори да се приеме, че наемният договор не се е
прекратил с изтичането на срока, доколкото същият не е бил вписан, той не е бил
задължителен за приобретателя на имота и последният не е имал задължението да
встъпи в договорното правоотношение и да го изпълнява (чл.237 ал.1 от ЗЗД). На
следващо място – дори да се приеме, че договорът за наем е обвързал „Агро МГ 1“
ООД, то това би било или за срок до една година от продажбата – т.е. до
22.05.2014г., с изтичането на който се е прекратил (в хипотезата на чл.237 ал.2
изр.1 от ЗЗД), или до отправянето на едномесечно предизвестие от приобретателя
до наемателя (в хипотезата на чл.237 ал.2 изр.2 от ЗЗД). При конкретиката на
делото – най – късно с изтичането на 1 месец от връчването на нотариалната
покана, която несъмнено кани наемателя да напусне имота, т.е. на 25.08.2014г.,
е отпаднало всякакво облигационно основание, на което К. би могъл към датата на
подаване на исковата молба и след това да продължи да ползва недвижимия имот,
при наличие на правно основание за това.
Що се отнася
до другия наличен по делото договор за наем – от 01.02.2013г., следва да се
отбележи, че този документ не е бил представен от никоя от страните за
установяване на твърдени от нея факти, а е съставлявал приложение към
заключение на вещо лице, което при това е имало за задача да отговори на въпрос
за размера на справедливата пазарна наемна цена на сградата, поради което,
според съда не следва да се обсъжда, като само може да се посочи, че изложеното
по-горе в пълна степен би важало и по отношение на този договор.
Налага се правният извод, че ответникът К.
владее собствения на дружеството недвижим имот без да има основание за това,
поради което искът следва да се уважи. Като е достигнал до обратен извод, ДРС е
постановил неправилен съдебен акт. Решението в тази му част следва да бъде
отменено.
3. Относно разноските:
Решението на
РС-Дупница следва да се отмени и в частта за разноските, тъй като с оглед
изхода от въззивното обжалване, ищецът не дължи на ответника разноски в
присъдения размер от 500.00 лева.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, К. ще следва да бъде осъден да заплати на дружеството
разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 336.29 лева, в
това число: 386.29 лева за държавна такса, 30.00 лева за заплатени държавни такси
за частни жалби, 120.00 лева за вещо лице и 800.00 лева – адвокатско
възнаграждение, което в пълния заплатен размер и видно от договора за правна
защита и съдействие касае именно и само иска по чл.108 от ЗС.
Пред
въззивната инстанция жалбоподателят е направил следните разноски: 800.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Д.от АД „Д. и Д.“ за изготвяне на
въззивна жалба и процесуално представителство по делото; 193.20 лева – за
заплатена държавна такса; 200.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение на
адв.Б. за процесуално представителство пред КОС. Според чл.78 ал.1 от ГПК, на
спечелилата делото страна се следва заплащане на разноските за възнаграждение
на един адвокат, поради което въззиваемия К. ще следва да бъде осъден да
заплати на дружеството сумата от 993.20 лева.
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
О Б Е З С И Л В А решение №351 от 13.07.2017г., постановено от Районен
съд – Дупница по гр.д.№1541/2014г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявен от
„Агро МГ 1“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в с.Яхиново, общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул.„*** №***, срещу В.Д.К., с адрес *** иск за
заплащане на обезщетение в размер на 9 657.20 лева за неправомерно
ползване на сграда, с идентификационен №1, представляваща навес, ремонтна
работилница, находяща се в с.Червен брег и построена в поземлен имот с
идентификационен №*** по КК на с.Червен брег, общ.Дупница
и В Р Ъ Щ А делото в тази част на
Районен съд-Дупница за произнасяне по предявения иск от друг състав на
съда.
О Т М Е Н Я решение №351 от 13.07.2017г., постановено от Районен
съд – Дупница по гр.д.№1541/2014г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявен от
„Агро МГ 1“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в с.Яхиново, общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул.„***“ №*** срещу В.Д.К., с адрес *** иск с
правно основание чл.108 от Закона за собствеността за ревандикация на сграда, с
идентификационен № ***, представляваща навес, ремонтна
работилница, находяща се в с.Червен брег и построена в поземлен имот с
идентификационен № *** по КК на с.Червен брег, при съседи
на имота: ПИ с №№318, 12, 347, както и , В
ЧАСТТА, в която „Агро МГ 1“ ЕООД е осъдено да заплати В.Д.К. сумата от 500.00
лева, представляваща сторени деловодни разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Агро МГ 1“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в с.Яхиново, общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул.***“ №*** , и В.Д.К., с адрес ***, че „Агро
МГ 1“ ЕООД е собственик по силата на правна сделка – покупко-продажба, сключена
във формата на нотариален акт №47, том II, дело №188/2013г. по описа на нотариус с рег.№527 по
Регистъра на НК, с район на действие РС-Дупница на сграда с идентификатор ***, по КККР, одобрени със заповед
№300-5-55/30.07.2004г. на изп.д. на АГКК, находяща се в с.Червен брег,
общ.Дупница, обл.Кюстендил, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 517 кв.м., брой етажи – един,
с предназначение – селскостопанска сграда, стар идентификатор – няма, номер по
предходен план – няма, при съседи на ПИ: имот с идентификатор *** имот с идентификатор ***и имот с идентификатор ***, и О С Ъ Ж Д А
В.Д.К., с посочени по-горе адрес и ЕГН, да отстъпи на „Агро МГ 1“ ЕООД, с
посочени по-горе данни, собствеността
върху описания имот и предаде владението върху същия.
О С Ъ Ж Д А В.Д.К., с адрес *** да заплати на „Агро МГ 1“ ЕООД, с
ЕИК **** със седалище и адрес на управление
в с.Яхиново, общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул.„***“ №**** сумата от 1 336.29 лева (хиляда триста тридесет и шест лева и двадесет и
девет стотинки), представляваща сторени разноски в производството пред
РС-Дупница, както и сумата от 993.20
лева (деветстотин деветдесет и три лева и двадесет стотинки) – разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от
деня на получаване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.