№ 142
гр. София, 10.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601450 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1 във вр. глава 21 от НПК.
С определение по протокол № 4355 от 18.11.2022 г. на СГС-НО, 19 състав, постановено по
НОХД № 2821/2021 г. по описа на същия съд, по отношение на К. И. К. с ЕГН ********** е
постановено следното:
-на основание чл.25, вр. чл. 23 от НК му е определено общо най-тежко наказание в размер
на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода измежду наказанията, наложени му по нохд №
2057/21 г. по описа на СРС; нохд № 251/21 г. по описа на PC-СВОГЕ и по нохд № 2821/21 г.
по описа на СГС, НО, 19 състав.
-на основание чл.24 от НК така наложеното му най-тежко наказание от две години лишаване
от свобода е увеличено с ТРИ МЕСЕЦА.
-на основание чл. 57, ал.1 т.2 , б. Б“ от ЗИНСЗ му е определен първоначален СТРОГ
РЕЖИМ за изтърпяване на наказанието от 2 години и 3 месеца лишаване от свобода.
- е приспаднато изцяло времето, през което е бил задържан по ЗМВР; е изтърпявал мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА; и е изтърпявал наказания ЛОС по посочените
три дела.
- на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати сторени разноски по разглеждането
на НОХД № 2821/21 г. в досъдебната му фаза в размер на 530.00 лева за служебен
защитник.
Срещу така постановеното по отношение на К. И. К. определение в частта му, в която на
основание чл.24 от НК наложеното му най-тежко наказание от две години лишаване от
свобода е увеличено с ТРИ МЕСЕЦА, е постъпила въззивна жалба от адвокат И. Ц.,
1
защитник на К. И. К., с оплаквания, че е неправилно, неоснователно и незаконосъобразно
поради противоречието му с материалния закон и с искане да бъде отменено в тази му част.
Твърди се в жалбата, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като градският съд е постановил определението в обжалваната му част, без да
коментира представените по делото многобройни писмени доказателства във връзка със
преценката за увеличаване на наказанието с до 1/2.
Изтъква се, че с определението не е направен задълбочен, обоснован и справедлив анализ на
доказателствата по делото. Сочи се, че в мотивите към обжалваната част от определението
СГС правилно приема, че вредите от престъпленията са напълно възстановени; и че всички
наказателни производства, които участват в групирането, са приключили със споразумение,
а именно - по НОХД № 2057/22, по НОХД № 251/21 и по НОХД № 2821/21г., като в
последното К. К. се явява в ролята на помагач, което може да се оцени като не с такава
висока степен на обществена опасност спрямо тази на извършителя.
Прави се оплакване, че СГС не е коментирал обстоятелствата, че наказанието по НОХД №
2057/22 е в предвидените от НК предели, а именно 2 години, без същото да бъде намалено
поради сключилото се споразумение и признанието от К. К..
Подалият жалбата защитник счита, че следва да се обърне внимание на обстоятелствата, че
по НОХД № 2821/21г. К. К. не само е помагач (роля на помагач, може да се оцени като не с
такава висока степен на обществена опасност спрямо тази на извършителя), но и че за
противозаконното отнемане на банковите карти К. К. вече е изтърпял наказание лишаване
от свобода. Счита също, че следва да се обърне внимание и на факта, че в последната си
дума К. К. искрено съжалява и неговите мисли са свързани само с работата и създаване на
семейство, а не с извършване на нови престъпления.
В жалбата се изразява и становище, че първоинстанционният съд не е следвало да увеличава
наказанието на К. К., тъй като налагането на по-високо наказание от това по сключените
споразумения би изградило в неговия мироглед несправедливост спрямо него, а ефектът от
завишаването не би постигнал желания резултат - на поправяне и превъзпитание, а
напротив - у него би останало чувство на несправедливост, защото се завишава наказанието,
въпреки, че той е възстановил вредите от престъпленията, разкайва се за извършеното,
сключил е споразумения по всички дела, работи в затвора ежедневно, получил е награди и е
прочел 28 книги откакто е лишен от свобода за две години.
По така изложените съображения в жалбата се отправя искане до въззивния съд за отмяна на
атакуваното определение в частта, с която на основание чл. 24 от НК е увеличено
наложеното на К. И. К. най-тежко наказание от две години лишаване от свобода с ТРИ
МЕСЕЦА.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения К. И. К. -
адвокат И. Ц. - поддържа изцяло изложените в жалбата съображения. Изтъква
обстоятелството, че всички кумулирани наказания са наложени на осъдения със
споразумения, но че съгласно чл. 381, ал. 8 НПК ако един обвиняем е извършил няколко
2
отделни престъпления, които са приключили със споразумения, се прилага само чл. 23 НК,
като законодателят е изключил приложението на чл. 24 НК. В тази връзка се акцентира и на
практиката на ВКС, обективирана в решение № 56 от 05.02.2009 г., в което, според
защитника, ВКС е постановил, че не е задължително прилагането на чл. 24 НК и че съдът
решава дали ще го приложи, ако намери основания за това.
Защитникът излага и доводи, че към момента осъденият се е поправил. Твърди, че той е
сключил споразумение, като се е съгласил на едно наказание и увеличаването му би било
несправедливо. Сочи също, че осъденият винаги е бил редовен в процеса, винаги се е явявал,
а в момента упражнява труд в затвора. С оглед на това защитникът счита, че увеличеното му
наказание с три месеца няма да изиграе роля за поправянето и превъзпитанието му. Моли да
не бъде прилаган чл. 24 НК и да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт в тази му
част - относно прилагането на чл. 24 НК.
В лична защита осъденият К. К. заявява, че иска да бъде отменено определението, с което
СГС е приложил разпоредбата на чл. 24 НК и е увеличил наказанието му с три месеца.
Изтъква, че има семейство и приятелка; че вече доста време е в затвора, където работи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на САП изразява
становище, че СГС правилно е увеличил наказанието с три месеца, аргументирайки се
подробно, а именно: че се касае за няколко престъпления, насочени срещу правото на
собственост, паричната система и дейността на държавните органи, като отделно от това е
отчел, че посочената престъпна деятелност е осъществена, след като вече К. е бил осъждан
за престъпления от същия вид и е изтърпял наказание „лишаване от свобода“. Съобразно
така изложеното участващият прокурор намира жалбата за неоснователна и моли да бъде
потвърдено определението на СГС като правилно и законосъобразно.
В последната си дума пред въззивния съд осъденият моли да бъде отменено
завишението на наказанието му с три месеца.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди
становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното
определение, намери следното:
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка относно осъжданията на К. И.
К. първостепенният съд законосъобразно е приел, че деянията, предмет на НОХД №
2057/2021 г. по описа на СРС, на НОХД № 251/2021 г. по описа на РС-Своге и на НОХД №
2821/2021 г. по описа на СГС, са извършени при условията на реална съвкупност, а именно -
преди да е била налице влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което правилен и
законосъобразен е изводът, че наложените по тези дела наказания подлежат на групиране
при условията на чл. 25 във вр. чл. 23 НК.
При това положение и с оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира, че
извършените от осъдения К. в реална съвкупност престъпления по така цитираната група
дела /НОХД № 2057/2021 г. на СРС, НОХД № 251/2021 г. на РС-Своге и НОХД №
2821/2021 г. на СГС/ правилно и законосъобразно са били групирани от първостепенния съд,
3
при което е постигнато най-благоприятното за осъдения съчетание, като му е било
определено най-тежкото измежду наложените му наказания по тези осъждания, а именно – 2
/две/ години лишаване от свобода.
Тъй като с извършеното от първостепенния съд групиране е постигнато най-благоприятното
за осъдения положение, САС приема за правилно и законосъобразно решението на СГС да
бъде приложен именно така посоченият и възприет вариант на групиране. Освен това следва
да се отбележи, че относно самия начин на извършване на групирането страните по делото
не спорят. Единствено от страна на осъдения и на неговата защита се оспорва приложението
на разпоредбата на чл. 24 от НК по отношение на извършеното групиране и определеното
общо наказание по цитираната по-горе група - относно определеното общо най-тежко
наказание в размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода" по НОХД № 2057/2021 г. на
СРС, НОХД № 251/2021 г. на РС-Своге и НОХД № 2821/2021 г. на СГС.
Въззивната инстанция споделя и решаващия извод на първостепенния съд, че в конкретния
случай е налице основание за приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК и за
увеличаване на определеното общо най-тежко наказание на К. И. К. по така извършеното
групиране. В случая приложението на чл. 24 от НК е обусловено от характера и интензитета
на цялостната /предмет на това групиране/ престъпна дейност на осъдения К., която е
разнородна /същият е извършил умишлени престъпления, имащи за обект различни
обществени отношения/, извършена е в един сравнително кратък период от време и сочи на
проявена от негова страна завидна престъпна упоритост; от завишената обществена
опасност на включените в съвкупността деяния; от високата лична обществена опасност на
осъдения /предвид многобройните му осъждания/, от подбудите му за извършване на
престъпленията /демонстративното незачитане на установения правов ред в държавата и
желанието му за материално облагодетелстване по незаконен начин/, както и от това, че се
касае все за престъпления, извършени при форма на вината пряк умисъл. Предвид
гореизложеното апелативният съд приема, че за да бъдат постигнати в пълна и в достатъчна
степен целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече, за да се осигури необходимото
поправително и възпиращо въздействие спрямо осъдения, се налага определеното му при
извършеното групиране общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години да бъде
увеличено, така, както е приел и градският съд. Преценката на въззивния съд е, че в случая
най-тежкото наложено на осъдения наказание по обсъжданото групиране /2 години
лишаване от свобода/ не би било достатъчно за постигане целите на закона и в частност на
наказанието, поради което се явява наложително и оправдано по отношение на осъдения да
бъде приложен института на чл. 24 от НК, и то в определения от първостепенния съд
минимален срок от 3 месеца. В тази насока градският съд адекватно е преценил
обстоятелствата, че са били възстановени вредите от извършените от К. престъпления, както
и че престъпната му дейност, предмет на последното осъждане по НОХД № 2821/21 г. по
описа на СГС, е във формата на помагачество и като такава се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност. Основавайки се на тези обстоятелства, първостепенният съд правилно
не е определил увеличението в по-дълъг срок, респективно в максимално допустимия срок.
4
Но същевременно въззивният съд счита, че в случая не се касае за такава ниска степен на
обществена опасност на извършените деяния, която, сама по себе си, да обезсмисля
необходимостта /откъм постигане целите на наказанието/ от увеличаване на наказанието по
реда на чл. 24 от НК.
При увеличаването на наказанието на осъдения К. по реда на чл. 24 от НК
първоинстанционият съд е спазил и всички материалноправни изисквания и предпоставки за
това, а именно – увеличението не надминава с ½ определеното общо наказание;
увеличението не надминава сбора на наказанията, определени за отделните престъпления;
увеличението не надминава и максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
При постановяването на атакуваното определение СГС правилно е определил
първоначалния режим на изтърпяване на определеното общо наказание.
Правилно е и решението на СГС да бъде приспаднато времето, през което лицето е търпяло
наказание лишаване от свобода по посочените присъди, както и времето, през което
осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и времето на фактическо му
задържане по делата, предмет на групирането.
Предвид изложеното по-горе неоснователни се явяват оплакванията на защитника във
въззивната жалба, че СГС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК досежно
групираните наказания.
В частност напълно неоснователно се явява оплакването на защитата за неправилно
приложение на чл. 24 от НК, обосновано с аргументите, че в случая всички кумулирани
наказания са наложени на осъдения със споразумения, но че съгласно чл. 381, ал. 8 НПК ако
един обвиняем е извършил няколко отделни престъпления, които са приключили със
споразумения, се прилага само чл. 23 НК, като законодателят е изключил приложението на
чл. 24 НК. В действителност в цитираната разпоредба на чл. 381 ал.8 от НПК е предвидено,
че когато престъпната дейност е осъществена в идеална или реална съвкупност със
споразумението се прилага само чл. 23 от НК. Но доколкото тази разпоредба касае
единствено изготвянето на споразумението /предвид систематичното й място в
процесуалния закон/, се налага извод, че това ограничение е приложимо само при решаване
на делото със споразумение по реда на глава 29 от НПК, но не и в производството по реда
на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК за определяне на общо наказание на основание чл. 25 от НК,
каквото е настоящото.
Напълно ирелевантно е оплакването, че след като осъденият К. К. е сключил споразумение,
като се е съгласил да му бъде наложено определено наказание, то увеличаването на това
наказание би било несправедливо. Във връзка с това оплакване следва да се подчертае, че в
случая увеличението на наказанието не е извършено в самото производство по глава 29 от
НПК – при изготвянето на споразумението за решаване на делото, за да се изтъква, че
осъденият се е съгласил да му бъде наложено дадено наказание и че същото не може да бъде
увеличавано. В настоящия казус увеличаването на наказанието е извършено в производство
по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК при определяне на общо наказание на основание чл. 25 от НК,
5
като в регламентацията на това производство не съществува ограничение за прилагането на
чл. 24 от НК, каквото изрично е предвидено при изготвянето на споразумение по реда на
глава 29 от НПК.
При осъществената служебна проверка на атакуваното определение въззивният съд не
намери основания за отмяната му или за изменението му, поради което и съобразно
изложените по-горе аргументи приема, че същото следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
По тези съображения и на основание чл. 306 ал.3 във вр. с чл.338 от НПК Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение по протокол № 4355 от 18.11.2022 г. на СГС-НО, 19 състав,
постановено по НОХД № 2821/2021 г. по описа на същия съд, с което:
- на основание чл.25, вр. чл. 23 от НК на К. И. К. с ЕГН ********** е определено общо най-
тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода измежду наказанията,
наложени му по нохд № 2057/21 г. по описа на СРС; нохд № 251/21 г. по описа на PC-
СВОГЕ и по нохд № 2821/21 г. по описа на СГС, НО, 19 състав;
- на основание чл.24 от НК така наложеното му най-тежко наказание от две години
лишаване от свобода е увеличено с ТРИ МЕСЕЦА.
-на основание чл. 57, ал.1 т.2 , б. Б“ от ЗИНСЗ е определен първоначален СТРОГ РЕЖИМ за
изтърпяване на наказанието от 2 години и 3 месеца лишаване от свобода.
- е приспаднато изцяло времето, през което е бил задържан по ЗМВР; е изтърпявал мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА; и е изтърпявал наказания ЛОС по посочените
три дела.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6