РЕШЕНИЕ
№ 1241
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. П. Л. Административно наказателно дело
№ 20221110213967 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. Ч. срещу наказателно постановление № 660402-
0322797/05.09.2022г., издадено от зам.директор на ТД на НАП – София-град, с което
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 37, ал. 2 от ДОПК.
В жалбата са изложени аргументи за неправилност и неаргументираност
на наказателното постановление. Твърди се, че с мотивите му се прикрива извършено
нарушение от актосъставителката, тъй като тя не е извършила задълженията си да
провери фактическа проверка за наличие на условията за задължителна регистрация по
ЗДДС и да посети кантората му и сама да събере нужните документи. Според
жалбоподателят административнонаказателната отговорност е следвало да бъде
ангажирана не в качеството му на ФЛ, а по неговия Булстат. Иска се отмяната на НП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично и заедно с адв. Теифонова, която пледира за отмяна на НП.
Жалбоподателят посочва, че сроковете по в административното производство са
инструктивни, а не преклузивни и с постановения отказ не е имал възможност да
представи документи след 7 дневния срок. Иска се отмяна на НП и присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Й., която
пледира за потвърждаване на НП. Иска се присъждането на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
платено от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
На 22.06.2022г. жалбоподателят А. Ч. подал п електронен път заявление за
регистрация по ЗДДС на електронния арес на НАП София град.
При проверка на редовността и приложените документи на заявлението св. П. В.
констатирала, че към заявлението няма приложена справка за облагаемия оборот за 12
последователни месеца преди текущия. На същата дата – 22.06.2022г. св. В. изпратила
ИПДПОЗЛ с изх.номер 2200-2816259-1 на електронната поща на задълженото лице
a.chernogorski@gmail.com, с което изискала предоставянето на справка за облагаемия
оборот за 12 последователни месеца преди текущия. Доколкото не последвали
действия от задълженото лице, то на 28.06.2022г. ИПДПОЗЛ било връчено по реда на
чл. 30, ал. 6 от ДОПК.
На 05.07.2022г. бил изпратен напомнителен мейл на мейла на жалбоподателя Ч.
за предоставянето на допълнителни документи, изискани с ИПДПОЗЛ.
До датата на изтичане срока на проверката 06.07.2022г., а именно 7 дни след
28.06.2022г., датата на връчването на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, не
били представени никакви доказателства от задълженото лице.
Св. В. приела, че с непредставяне на исканата информация, поискана по реда на
ДОПК, задълженото лице не е оказало съдействие на органа по приходите при
изпълнение на правомощията му и е възпрепятствало извършването на проверката за
което на 22.07.2022г. съставила АУАН за установеното нарушение, което
квалифицирала по чл. 37, ал.2 от ДОПК.
Въз основа на този АУАН било издадено атакуваното понастоящем наказателно
постановление.
Наказателното постановление е връчено на 13.10.2022г. на жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства – писмените
доказателства – заповеди за компетентност, протокол за извършена проверка, АУАН,
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля В..
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което
съдът го кредитира изцяло, като не намира за необходимо да обсъжда доказателствата
и доказателствените средства поотделно.
2
При тези факти от правна страна се налага извод за неоснователност на жалбата.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалния закон, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да са
поради това основания за отмяна на наказателното постановление.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление, са съставени от компетентни органи в рамките на
техните правомощия, което се установява от приложените по делото доказателства за
компетентност.
В АУАН и в НП констатираното от данъчните органи нарушение от страна на
жалбоподателя е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква
съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени
във фактическото описание, като са посочени и законовата разпоредба, която визира
процесното задължение, както и тази, която предвижда налагането на санкция за
неизпълнението му.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ДОПК определя, че лицето е длъжно да
представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и
други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи
всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. Безспорно
в случая това не е било направено от жалбоподателя в предоставения му от АНО и
затова е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Съдът не споделя доводи на жалбоподателя, че с мотивите на НП се прикрива
извършено нарушение от актосъставителката, тъй като тя не е извършила
задълженията си да извърши фактическа проверка за наличие на условията за
задължителна регистрация по ЗДДС и да посети кантората му и сама да събере
нужните документи. Св. В. е изпълнила задълженията си по чл. 3 и чл. 5 от ДОПК след
получаване на заявлението от Ч. за регистрация по ЗДДС, като е констатирала
съгласно нейните задължения, че към заявлението не е приложена справка за
облагаемия оборот за 12 последователни месеца преди текущия и е упражнила правото
си да изиска от жалбоподателя по електронен път, по какъвто е било подадено и
заявлението и който имейл е бил посочен за връзка със задълженото лице, за да изиска
тази справка, което е станало на 22.06.2022г., като на 30.06.2022г. ИПДПОЗЛ било
връчено по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК. В изпълнение на своите задължения на
05.07.2022г. св. В. изпратила и напомнителен имейл на имейла на жалбоподателя за
предоставянето на справката, като 06.07.2022г. бил последния ден на проверката. От
действията на св. В. може да се направи извод, че е упражнила своевременно и
правилно задълженията си.
3
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на ФЛ
А. Ч. и в тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че е следвало да бъде ангажирана отговорността му не в качеството му на ФЛ, а по
неговия Булстат.
Нарушението безспорно е било извършено от А. Ч..
За неизпълнението на задължението по чл. 37, ал. 2 от ДОПК се
предвижда глоба в размер от 250лв. до 500лв. Административното наказание
е наложено в размер, превишаващ минималния. Действително в случая се
касае за първо нарушение на жалбоподателя и следва да бъде тълкувано като
едно инцидентно нарушение. Ето защо съдът намира, че подходящ в случая
се явява минималния размер на глобата в размер на 250лв., без обаче да бъде
омаловажена обществената опасност на нарушението.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28
ЗАНН, доколкото са въведени и доводи в тази насока. Деянието по никакъв
начин не се отличава от други нарушения от този вид с по-ниска степен на
обществена опасност и за извършването му законодателят е предвидил
определена санкция, отразяваща именно степента на обществената му
опасност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза
на НАП София град следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя А. С. Ч. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 660402-0322797/05.09.2022г., издадено
от зам.директор на ТД на НАП – София-град, с което на А. С. Ч. е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 37, ал. 2 от ДОПК.
ОСЪЖДА А. С. Ч. да заплати на НАП – София-град юрисконсултско
4
възнаграждение в размер на 120 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че
решението с мотивите е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6