№ 820
гр. Шумен, 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Н. Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Н. Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500460 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 121 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. В..., представлявано заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет А.А.К., Х.П.Х. и Р.Г.Л., чрез ю.к. Б. Н.а срещу Определение от
23.08.2022 г. по гр.д. № 994/2022 г. по описа на ШРС, с което съдът е оставил без уважение
направеното с отговора на исковата молба възражение за неподсъдност на делото на Районен съд-
Шумен, на основание чл. 118, ал.2 във връзка с чл. 113 и чл. 119, ал. 3 от ГПК.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение, като се иска отмяната му. Считат, че постановеното определение е
незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят посочва, че нормата на чл. 113 ГПК е процесуална, като процесуалните норми не
могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като определят процедирането на съда при
установени конкретни условия. Според тях използваният в чл.113 ГПК термин „потребител”
следва да бъде разглеждан в тесен смисъл - приложим към искове за установяване на права или за
преустановяване на нарушение на права по Закона за зашита на потребителите. Обстоятелството,
че в материапноправен закон една от страните в облигационното правоотношение е дефинирана
като „потребител” не означава, че съдебните спорове, възникнали във връзка с това
правоотношение са под режима на чл.113 ГПК. Молят да да се постанови вместо това е друго
определение, с което да се изпрати делото за разглеждане на компетентния Районен съд -
гр.Варна.
От ответната страна по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в
който се оспорва жалбата като недопустима, неясна и неоснователна, а съдебният акт за допустим,
правилен и законосъобразен. Излагат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК в
редакцията й след изменението с ДВ бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018 г. исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а
при липса на настоящ адрес - по постоянния. С извършените промени в процесуалните норми
отпада специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и подсъдността по чл.113 ГПК
става абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която
съдът следи служебно до определен краен срок - приключване на първото съдебно заседание по
делото. Счита, че ищецът Н. Ф. има качеството на физическо лице „потребител“ по смисъла на ЗЕ
и по предявения иск на потребител е налице специалната задължителна местна подсъдност по
1
реда на чл. 113 ГПК, която дерогира общата такава. Моли частната жалба да бъде оставена без
разглеждане, а алтернативно – в случай че е допустима, да бъде оставена без уважение.
Претендират се и разноски за въззивното производство по приложен договор за правна помощ и
съдействие и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Шуменският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и
становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 20223630100994/2022 година по описа на ШРС е образувано по
искова молба от Н. Й. Ф. с ЕГН ********** с адрес с. И. Б..., чрез адв. Д. Н. от САК срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В.....
С исковата молба се иска осъждането на ответника да заплати сума в размер на 1279 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорно
задължение за доставка на електрическа енергия, изразяващи се в направени разходи за ремонт на
електроуреди, изброени в обстоятелствена част на молбата и закупуването на нови, ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и съдебни разноски. В законоустановения едномесечен срок от
получаването на преписа на исковата молба и приложенията към нея, ответникът е подал писмен
отговор. Заедно с отговора пред съда е депозирано и възражение за местна неподсъдност на спора
на основание чл.105 и чл.108, ал.1 от ГПК. С него се моли изпращането на делото в РС – Варна,
тъй като седалището и адреса на управление на ответника е в гр.Варна и това е компетентния да
разгледа делото съд.
Шуменският районен съд е оставил без уважение възражението за местна неподсъдност на
производството като неоснователно. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 113 от ГПК.
Заключава, че доколкото в писмения отговор не се оспорва наличието на облигационно отношение
между страните, регулирано от Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи, то ищцата има качеството на „потребител“. Това прави
предявения иск подсъден на настоящия съд, тъй като приложима в настоящия казус е разпоредбата
на чл.113 от ГПК, предвиждаща специална подсъдност на исковете на потребители. Съгласно тази
разпоредба, след измененията със ЗИДГПК (обн. ДВ, бр.65, в сила от 07.08.2018г.), компетентен
да разгледа спора е съда, в чийто район е настоящия адрес на потребителя, а именно Районен съд –
Шумен.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г./,
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се
разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.
Спорът по делото се свежда до въпроса притежава или не ищецът качеството потребител по
смисъла на чл. 113 ГПК и съответно може ли да се ползва от местната подсъдност по чл. 113
ГПК. Отговорът на този въпрос е положителен. Съгласно легалната дефиниция на законодателят
на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от ДРЗЗП, е всяко физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Това следва и от самата редакция и
тълкуване на нормата на чл. 113 ГПК, която посочва, че исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
2
настоящ адрес – по постоянния, т. е. нормата борави с понятията "постоянен" и "настоящ адрес", а
те се свързват само с физически лица. Освен това добавянето на изречение второ /ДВ, бр. 100/2019
г./ към разпоредбата на чл. 113 ГПК /образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на
общия исков процес/ логически очевидно се отнася само за потребители физически лица /косвен
показател е и за правилността на горния извод/. Съгласно приложимата съдебна практика,
законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и
срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е.
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК, в редакцията след изменението с ДВ, бр.
100/2019 г., чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район
се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като
образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Приложното
поле на посочената разпоредба е обсъдено в мотивите към Тълкувателно решение № 3/2019 от
23.02.2022 г. по тълкувателно дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. В посочения тълкувателен акт е
разяснено, че преценката дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП или въз
основа на легални определения на същото понятие в други приложими по съответния правен спор
закони – например дадените в § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и други, като характеристиките на
понятието "потребител" се свеждат до това, че като страна по договор с търговец потребителят е
винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален
интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с даденото в чл. 2, б. "б" от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителски договори,
според което потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
В случая, ищецът е физическо лице, което предявява исковата претенция като обезщетение
за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение за доставка на
електрическа енергия и има качеството "потребител“. Безспорно ищецът, като ползвател на
електроразпределителната мрежа на ответника за снабдяването му с енергия, има качеството
"потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, но той е "потребител" и
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като ищецът е физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. Видно от твърденията по делото ищецът не е търговец, който да е потребител на
електроенергия за осъществяване на търговска дейност, поради което за съда съществува
задължение да следи служебно за местната подсъдност. Ищецът има качеството "потребител на
енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, но е и потребител по смисъла на § 13, т. 1
ЗЗП, поради което се ползва от специалната закрила, предоставена на потребителите с
процесуалната разпоредба на чл. 113 ГПК.
При наличие на основания за прилагане на специалната подсъдност, каквато е тази по чл.
113 ГПК, се дерогира общата норма на чл. 105 ГПК. Правото на избор на местна подсъдност по
чл. 113 от ГПК ищецът е упражнил с предявяването на иска пред Районен съд град Шумен, в
чийто район се намира неговия постоянен адрес, като в резултат на този избор е дерогирана
общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК, според която спорът би бил местно подсъден
на Районен съд гр. Варна.
Предвид горното така постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди.
По искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за въззивното
производство, съдът счита, че такива не му се дължат. Съставите на ВКС считат, че с
постановяване на определението във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва в
съответната инстанция по начин изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата
3
на чл. 81 от ГПК не намира приложение когато съответното производство не приключва с акт,
след който спора продължава да бъде висящ. В правомощие на съда, който има задължението да се
произнесе по иска, е да разпредели отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, съобразно изхода му
за всяка една от страните. С определението по чл.121 ГПК не се приключва разглеждането на
делото по начин, изключващ последващата му висящност. Поради което, искането на ответника по
частната жалба Н. Й. Ф., действаща чрез адв. Д. Н. от САК за присъждане на разноски в
настоящето производство е неоснователно, с оглед изложеното в мотивите към настоящото
определение за неприложимост на разпоредбата на чл. 81 ГПК към определението по чл. 121 ГПК.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1876 от 23.08.2022 г. по гр.д. № 994/2022 г. по описа на
ШРС, с което съдът е оставил без уважение направеното възражение на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с ЕИК .... за неподсъдност на делото на Районен съд-
Шумен.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника по частната жалба - Н. Й. Ф., действаща чрез
адв. Д. Н. от САК за присъждане на разноски в настоящото производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Шумен за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
На основание чл. 274, ал.4 ГПК Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4