|
Със Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. № 1870/16.12.2009г., се иска, да бъде осъден длъжника Румен Рашев Каралийски, ЕГН7706106127, от гр. Златоград, ул. Христо Смирненски № 19, да заплати на заявителя Костадин Атанасов Георгиев, ЕГН **********, от гр. Смолян, бул. България 57, вх. А, ет. 1 сумата 1150.00 лв. – дължима сума, съгласно Запис на заповед от 29.08.2009г. Със същата Заповед е поискано, лихвата да се начислява от 20% без протест.
Съдът намира, че в частта относно искането за присъждане на договорената лихва за периода от падежа – 29.08.2009г. до завеждане на Заявлението в съда – 16.12.2009г., е неоснователно.
Съгласно чл. 535, т.2 ТЗ, Запис на заповед съдържа безусловно обещание, да се плати определена сума пари, в противен случай не може да има действие на менителничен ефект. Това означава, да е посочена парична сума, т.е. колко и какви пари издателят се задължава да плати. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/28.12.2005г. по т.д. 1/2004г. ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното, съдът на осн. чл. 418, ал.4, вр. с чл. 413, ал.2 ГПК
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ без уважение Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. № 1870/16.12.2009г., в частта за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист срещу Румен Рашков Каралийски, за парично вземане, представляващо договорена лихва 20% върху сумата 1 150.00 лв. за периода от 29.08.2009г. до 16.12.2009г., като неоснователно.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от Заявителя с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я: