Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 405 09.12.2020г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо
гражданско отделение
Девети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар: Ани Цветанова
като разгледа
докладваното от съдията Костова
т.д. № 226 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Юробанк България“ АД /като правоприемник на „Алфа Банка“
АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните
директори Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова, чрез адв. Виктор Андреев
Виденов, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 84, ет.
4, против В.А.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, представляван в производството от адв. Галина Найденова, АК-Бургас,
със съдебен адрес: гр. Бурга, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318 и против
Р.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на
ответниците съществуването на следните изискуеми вземания, произтичащи от
Договор за банков кредит № 92-51/19.07.2007 г. и сключени към него Анекс №1 от
28.09.2009 г., Анекс №2 от 01.10.2010 г. и Анекс № 3 от 29.05.2015 г., както
следва: 88 079,48 евро - главница за периода от 29.02.2016 г. до 21.08.2018 г.;
14 441,12 евро - договорна лихва за периода от 29.02.2016 г. до 21.08.2018 г.;
2 429,49 евро - мораторна лихва/неустойка за забава за периода от 29.02.2016 г.
до 21.08.2018 г.; 52,16 евро - такси за периода от 28.05.2016 г. до 21.08.2018
г.; 261,81 евро - застраховки за периода от 16.11.2016 г. до 21.08.2018 г.;
796,81 лв. - разноски за подновяване на ипотека и връчване на покани за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се и присъждане на
съдебно-деловодните разноски, направени в заповедното производство в размер на
4 133,51 лв. - държавна такса и 4 316,11 лв. - адвокатско възнаграждение, както
и разноските в настоящото производство.
Преписи от исковата молба заедно с приложенията
са изпратени на ответниците, като им е указано да подадат писмен отговор в двуседмичен
срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и
неупражняването на права. Видно от книжата по делото съобщенията с
придружаващите ги книжата са връчени на ответниците, като в срок е постъпил
отговор от ответника В.Д.. Допълнителна искова молба не е постъпила.
При проверка на допустимостта на предявения
иск, съдът констатира , че искът,
предмет на настоящото дело, е подсъден на съдилищата, като е налице правен
интерес от предявяването му пред съда, тъй като се твърди, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че ищецът първоначално е предприел
действия по започване на принудително изпълнение за събиране на изискуемите си
вземания при облекчените условия на заповедно производство, в хода на което
обаче вследствие своевременно депозирани възражения от ответниците е
установено, че е налице спор относно съществуването им. За да запази породените
последици в заповедното производство-изпълнителна сила, ищецът своевременно е
предявил настоящия установителен иск, съобразно изискванията на чл.422 от ГПК.
Исковата молба е предявена съобразно правилата
за родова и местна подсъдност. Исковата молба е подадена от активно
легитимирано лице, което твърди, че е кредитор, предприел действия за
принудително събиране на изискуемите си вземания по облекчения ред на
заповедното производство, в което обаче длъжниците му са подали своевременно
възражения. Исковете са насочени срещу длъжниците по заповедното производство,
за които се твърди, че нарушават материални субективни права на ищеца, като
неоснователно отказват изпълнение, оспорвайки съществуването на вземанията,
предмет на заповедно производство.
Ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че е
правоприемник на „Алфа Банка“ АД по силата на договор за прехвърляне на
търговско предприятие, вписан в Търговския регистър на 09.03.2016 г. Твърди се
още, че „Алфа Банка“ АД сключила с ответника В.А.Д. договор за кредит №
92-51/19.07.2007 г. с разрешен размер от 109 0000 евро със срок за погасяване
20 години. С Анекс № 1 от 28.09.2009 г., Анекс № 2 от 01.10.2010г. и Анекс № 3
от 29.05.2015г. страните предоговорили условията по кредита, като били въведени
три периода на облекчено погасяване, ответницата Р.Н.И. се задължила като
поръчител по договора и била променена крайната дата на погасяване на кредита
на 29.05.2031 г.
Посочва се, че кредитополучателят преустановил
плащанията по кредита на 29.02.2016г. и от тази дата изпаднал в забава, като за
периода от 29.02.2016г до 29.06.2018г. били просрочени двадесет и девет
погасителни вноски. На основание чл. 30, ал. 2, т. 2 вр.чл. 30, ал. 1, т. 1 от
договора за кредит банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от
29.06.2018 г. Банката уведомила длъжниците за обявената предсрочна изискуемост
с покана за изпълнение, връчена от ЧСИ Трифон Димитров, но задълженията не били
платени.
В резултат на това Банката подала заявление по
чл. 417, ал. 2 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 6151/2018 г. по описа на
РС – гр. Бургас. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжниците възразили срещу
издадената заповед, поради което за ищеца се породил правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ответникът В.А.Д.с отговора на исковата молба
оспорва иска като частично неоснователен. На първо място признава, че
действително сключил договор за ипотечен кредит № 92-51/19.07.2007 г., по
силата на който е усвоил посочената в договора заемна сума. Посочва, че в чл.
14 от договора е договорен лихвен процент за първата година от 3,90% годишно, а
за остатъка от срока на договора е уговорен лихвен процент на база дванадесетмесечния
ЮРИБОР плюс надбавка от 2,5% годишно, като в случай на договорен гратисен
период, се прилага лихвеният процент съгласно така посочената лихвена схема.
Посочва се, че съгласно чл.16, т.1 от договора конкретният размер на
погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване е следвало да се
определят в погасителен план, неразделна част от договора, изготвен и
предоставен от банката на кредотополучателя. Погасителният план е следвало да
бъде актуализиран в началото на всяка година, както и в рамките на годината при
наличие на резки изменения в приложимите лихвени проценти.
Ответникът твърди, че такъв погасителен план не
му е представян, а липсва и по делото. Посочва още, че съгласно чл. 23.2 от
договора кредитополучателят бил задължен предварително да даде своето съгласие
с измененията в лихвените проценти, които едностранно да бъдат отразени от
банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменението
в плана.
Прави възражение за нищожност на тази клауза от
договора на основание чл. 146 вр.чл. 143, т.12 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправна.
Посочва, че банката изначално сама се е
овластила едностранно да променя лихвения процент без да предоставя погасителен
план. Така ответникът в нито един момент не е знаел размера на дължимата
вноска. Тази нищожна клауза довела до подписване на анекс № 2 от 01.10.2010 г.,
с който размерът на лихвата е едностранно изменен на 5% за първите две години от подписването
му, а за оставащия период на кредита – в размер на тримесечен Юрибор плюс
надбавка в размер на 7,50%, като стойността му е следвало да се актуализирала
на същото число на всеки трети месец, считано от датата на която изтича
двугодишния период с фиксираната лихва, съгласно публикуваната от Ройтерс
стойност на Юрибор към съответната дата.
Прави възражение за нищожност на по-горе
посоченото основание и на клаузата на чл.2.1 от Анекс № 2/01.10.2010 г.
Посочва, че надбавката от 7,50% над тримесечния Юрибор е значително завишена
спрямо първоначално уговорената надбавка от 2,5%, като ответникът не е имал
право да се откаже от договора. Твърди, че клаузата не е била индивидуално
уговорена, тъй като текстът на същата е бил изготвен предварително и
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
Прави възражение за нищожност на Анекс №3 към
договора, тъй като в него липсват съществени елементи на договора като: дата на
договора; дата, на влизане в сила; размер на просрочената главница и
наказателна лихва, за която страните са изразили съгласие да бъде
капитализирана към главницата; срок за погасяване на дължимите към банката
суми; срок на гратисния период; краен срок за погасяване на кредита; падеж на
погасителните вноски. Погасителен план към този анекс също не е бил предоставен
на кредитополучателя.
Прави възражение за нищожност и на клаузата на
чл.8.1. от Анекс №3, с който се урежда поръчителството на третото лице, в която
връзка излага подробни съображения.
Счита, че отношенията с банката по повод на
отпуснатия му ипотечен кредит се уреждат изцяло от първоначално подписания
между страните договор за ипотечен кредит №91-51/ 2007 г., поради което и не е
налице неизпълнение.
Допълнителна искова молба не е постъпила.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват
процесуални пречки за разглеждането на спора, намира, че предявените искове са
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка
на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове е с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД
от от „Юробанк България“ АД /като правоприемник на „Алфа Банка“ АД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Димитър
Шумаров и Петя Николова Димитрова, чрез адв. Виктор Андреев Виденов, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 84, ет. 4, против В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван в производството от адв. Галина Найденова, АК-Бургас, със съдебен
адрес: гр. Бурга, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318 и против Р.Н.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответниците
съществуването на следните изискуеми вземания, произтичащи от Договор за банков
кредит № 92-51/19.07.2007 г. и сключени към него Анекс №1 от 28.09.2009 г.,
Анекс №2 от 01.10.2010 г. и Анекс № 3 от 29.05.2015 г., както следва: 88 079,48
евро - главница за периода от 29.02.2016 г. до 21.08.2018 г.; 14 441,12 евро -
договорна лихва за периода от 29.02.2016 г. до 21.08.2018 г.; 2 429,49 евро -
мораторна лихва/неустойка за забава за периода от 29.02.2016 г. до 21.08.2018
г.; 52,16 евро - такси за периода от 28.05.2016 г. до 21.08.2018 г.; 261,81
евро - застраховки за периода от 16.11.2016 г. до 21.08.2018 г.; 796,81 лв. -
разноски за подновяване на ипотека и връчване на покани за изпълнение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 23.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се и присъждане на
съдебно-деловодните разноски, направени в заповедното производство в размер на
4 133,51 лв. - държавна такса и 4 316,11 лв. - адвокатско възнаграждение, както
и разноските в настоящото производство.
Не се спори, а от приложеното ч.гр.д.№6151/2018
год. по описа на Районен съд – Бургас се установява, че за процесните вземания
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, че такава е издадена в полза на ищеца срещу ответниците и за процесните суми. Не се спори, че след
постъпили възражения от всеки от ответниците в настоящото производството е
указано на ищеца да предяви иск по чл. 422 от ГПК.
Не се спори между страните, че ищецът „Юробанк
България“ АД твърди, че е правоприемник на „Алфа Банка“ АД по силата на договор
за прехвърляне на търговско предприятие, вписан в Търговския регистър на
09.03.2016 г. Не се спори, че между „Алфа Банка“ АД и ответника В.А.Д. е
сключен договор за кредит № 92-51/19.07.2007 г. / Договора/ с разрешен размер
от 109 0000 евро със срок за погасяване 20 години. Не се спори, че кредитът е
отпуснат частично за рефинансиране на два съществуващи ипотечни кредита и за
основен ремонт на имот, както и че е усвоен изцяло.
От текста на Договора се установява, че
издължаването на кредита е следвало да се извърши за срок от 20 години,
включително едногодишен гратисен период, през който кредитополучателят заплаща
само дължимата лихва. Съгласно чл.13 от Договора, погасява на 228 анюитетни
месечни вноски, включващи главница и лихва, първата от които се изплаща месец
след първото усвояване, респективно след изтичане на гратисния период. Уговорен
е следния лихвен процент на възнаградителна лихва – за първата година – 3,90%
годишно, а за останалия период на срока – дванадесетмесечен ЮРИБОР плюс
надбавка в размер на 2,5% годишно. Страните са се съгласили, че конкретният
размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване са определени
в погасителен план, изготвен и предоставен от банката на кредитополучателя и
представляващ неразделна част от договора. Погасителният план към Договора не е
представен по делото, въпреки изричните указания на съда, както и не са
представени доказателства такъв да е връчен на ответника по делото към датата
на сключване на Договора. При прилагане на уговорените от страните по Договора
параметри , такъв план е изготвен за целите на делото от вещото лице по
назначената основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно чл.16.2. от Договора Банката има право
да изменя погасителния план, по собствена преценка, както в началото на всяка
календарна година , така и допълнително “ако са налице резки изменения в
приложимите лихвени проценти“, за което кредитополучателят дава предварително
съгласие при подписване на Договора. Банката също се задължава да предоставя на
кредитополучателя актуализиран погасителен план – всяка календарна година. Не
се представени доказателства за предоставянето на погасителен план по Договора,
първоначален или актуализиран, преди подписване на анексите.
На 28.09.2009 год. е подписан Анекс №1, с който
е уговорено, че срокът за погасяване на дължимите по Договора 105 600,85
евра се удължава да 28.12.2028 год. , който срок включва шестмесечен гратисен
период, през който се заплащат само лихвите. От текста на Анекс №1 не може да
се установи по какъв начин е получена сумата от 105600,85 евра , каква част от
нея е неиздължена главница , лихва, разноски и / или други. От заключението на
в.л. Вълчева се установява, че сумата включва неплатена главница и
капитализирани неплатени лихви. Не е ясно от текста на анекса, дали и каква
част от дължимите лихви и разноски са капитализирани, нито е приложен
погасителен план, като такъв не е и описан в самия анекс като приложение.
Уговорена е неустойка за забава в размер на вече договорената с Договора ,
увеличена с 10%.
На 01.10.2010 год. е подписан Анекс №2, с който
е уговорено, че срокът за погасяване на дължимите по Договора 103974,46 евра се
удължава да 01.10.2040 год. , който срок включва шестмесечен гратисен период,
през който се заплащат само лихвите. От текста на Анекс №2 не може да се
установи по какъв начин е получена сумата от 103974,46 евра, каква част от нея
е неиздължена главница , лихва, разноски и/или други. Не е ясно от текста на
анекса, дали и каква част от дължимите лихви и разноски са капитализирани, нито
е приложен погасителен план, като такъв не е и описан в самия анекс като
приложение. В т.2.1. се променя начина на формиране на дължимата договорна
лихва, като се уговаря същата да е в размер на фиксиран лихвен процент от 5% за
първите две години, след подписване на анекса , след което се дължи по лихвен
процент формиран от тримесечен ЮРИБОР плюс надбавка от 7,5%. Отново е предоговорена
неустойката за забава, като тя е договорения с анекса размер на договорната
лихва плюс надбавка от 10%.
Представен е и Анекс №3, който въпреки, че е
подписан от страните по делото е без дата на сключване, поради което не може да
се определи за кой период се отнася.
Погасителният план е следвало да бъде
актуализиран в началото на всяка година, както и в рамките на годината при
наличие на резки изменения в приложимите лихвени проценти.
Съдът констатира, че ищецът не е представил по
делото погасителния план към Договора, нито актуализираните ежегодно или ad hoc погасителни планове, нито такива към Анекс № 1 и Анекс №3.
В приложеното към делото ч. гр. д. № 6151/2018 год. по описа на РС Бургас, т.е.
в заповедното производство е представен
погасителен план „за оставащите вноски“, който план видно от началната си дата
е вероятно такъв към Анекс №1, но това не е изрично вписано в текста на
погасителния план, нито има доказателства този план да е връчван на
ответниците. В същото производство е представен и погасителен план, който
вероятно се отнася за Анекс №2, с оглед на посочените лихвен процент плюс
надбавка и начална дата.
С оглед на гореизложеното съдът приема за
недоказано твърдението на ищеца , че на ответниците е бил предоставен погасителен
план при първоначалното сключване на договора за кредит.
От представените от ответника доказателства и
направените доказателствени искания за представяне на доказателства по висящи
изпълнителни дела с взискател ищцовата банка и длъжник – ответниците по делото,
с предмет удовлетворяване на процесните вземания на банката , се установява, че
в производството по принудително изпълнение, към датата на изготвяне на
допълнителното заключение на в.л.В. и включително след подаване на заявлението
в заповедното производство, са събрани и разпределени на ищцовата банка и са
постъпили в банката за погасяване на задълженията по Договора общо 93261,33
евра
За установяване на горните обстоятелства по
делото са приобщени множество писмени доказателства - процесният договор и
споразумения към него, погасителни планове, справки и извлечения, допуснати са
основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си вещото лице е изчислило
размера на неизплатените задължения за главница, лихви и такси, към датата на
предявяване на иска и към датата на допълнителното заключение / прието в
последно съдебно заседание , когато е даден ход по същество /. Вещото лице е
посочило размера на капитализираните просрочени месечни вноски за главница,
лихва и такси и е изчислило размера на
неизплатените задължения съгласно първоначалния погасителен план.
Следва да бъдат обсъдена основателността на
изложените в становището на ответника аргументи, че текстове на чл.16, ал.1 и чл.23, ал.2 от договора за кредит и
чл.2.1. от Анекс № 2, чл.8, ал.1 от Анекс № 3. са нищожни на основание чл. 143
вр. чл. 146 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО, и като неиндивидуално договорени следва
да се третират като нищожни. За наличие на неравноправни клаузи в
договора съдът следва да следи не само по направено възражение от страните, но
и служебно.
На първо място с оглед обстоятелството, че
кредитополучателят е сключил договор в качеството си на физическо лице за
финансиране на придобиване и ремонт на
жилище, несъмнено води до извода, че същият има качеството на потребител. Без
съмнение банката в случая действа в качеството си на търговец, които
осъществява основната си търговска дейност.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, между които- т.9 налагане на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, т.10- при предвидена възможност за
търговеца да променя едностранно условията по договора, въз основа на
непредвидено в него основание, т.11- при възможност на търговеца да променя
едностранно характеристиките на стоката или услугата и т.12- при предвиждане
цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при
предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с тази,
уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145 ал.1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор с потребител се преценява като се вземат предвид видът на
стоката или услугата и всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг
договор, от който той зависи.
Съгласно решение № 295 от 22.02.2019 г. по т.
д. № 3539/2015 г. на ВКС, „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи
от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144 ал.3 ЗЗП.” В тази връзка съдът се е позовал на дело
С-119/17 на СЕС, дело С-186/16 и дело C-26/13 на СЕС, като даденото в
посочените решения тълкуване на Директива 93/13 е задължително за националните
юрисдикции на държавите- членки на Европейския съюз.
Съгласно чл. 23.2 от договора
кредитополучателят е задължен предварително да даде своето съгласие с
измененията в лихвените проценти, които едностранно да бъдат отразени от
банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменението
в плана.
По този начин банката изначално е поставила
потребителя в позиция да търпи
едностранно извършени от банката промени на лихвения процент без да предоставя
погасителен план, нито да може да предвиди съответните промени, защото не са
описани по ясен и достъпен за потребителя начин критериите, по които банката
извършва преценка дали и кога да извърши подобна промяна. Така ответникът в
нито един момент не е знаел размера на дължимата вноска по Договора. Следователно дори да е била известна датата,
на която е падежирала месечната вноска, ответникът е бил поставен в
неизвестност за дължимия размер, поради което се е стигало до частични плащания
по месечните вноски.
В горепосочените текстове, както и в
аналогичните текстове в сключените анекси към договора, категорично липсва
яснота относно начина на формиране на базовия лихвен процент в частта на
надбавката към ЮРИБОР, включително кога се прилага 12- месечен и кога 3-месечен
ЮРИБОР, нито са описани условията, които биха довели до промяна в тарифата за
лихвите, като не е налице каквато и да е препратка към правила или методология
за тяхното определяне. От друга страна в договора не е посочено, че изменението
на елементите на лихвения процент зависи от фактори, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги, нито се изброяват условията и
предпоставките, които биха довели до промяна на този процент. За сметка на това е записано, че
същият не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, както и че в случай на такава настъпила корекция,
въведена на практика едностранно от кредитната институция, размерът на
погасителните вноски се променя автоматично, за което следва да се счита, че
кредитополучателят е дал своето неотменимо и безусловно съгласие. От прочита на
тези клаузи следователно не става ясно как банката променя размера на лихвата по кредита и най-накрая
размера на месечната вноска, дължима от ответниците. Дали за това са въведени
обективни критерии или би се случило в резултат на субективното желание на
кредитора, липсват договорки в процесния договор. Съдът счита, че процесните
клаузи не са индивидуално уговорени и изводът за това се следва от прочита и
тълкуването на същите, доколкото в тях, както вече се посочи липсва въведен
алгоритъм, начин на определяне или изчисление на лихвения процент, респективно
избора на вида ЮРИБОР и изчисляването на надбавката. Тези текстове са част от
съдържанието на договора, така както е изготвено от банката и предложено на
потребителя и по отношение именно на тях ответникът не е имал каквато и да е
възможност да търси предоговаряне. Непосочването на конкретни условия в
договора, предвиждащи правото на банката едностранно да промени лихвата прави
невъзможно извършване на проверка включително дали такава промяна се дължи на
обективни причини. Клаузите на чл.16.2 и чл.23.1 от договора по мнение на
настоящия състав са неравноправни и следва да се считат за нищожни, тъй като са
изготвени предварително от банката и ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Тези текстове не са индивидуално уговорени между
страните, а същевременно ищецът си е запазил правото да променя едностранно условията
на договора, на непосочени в същия основания. Касае се за уговорки сключени във
вреда на потребителя, тъй като дават неконтролируеми права на другата страна,
не отговарят на изискванията на добросъвестността, а банката не е положила
грижата на добрия съконрахент при сключване на договора в резултат, на което се
е стигнало до неравновесие на правата на двете страни, даваща изключителни
възможности на кредитната институция безконтролно да променя съдържанието на
договорните отношения. Тежестта за доказване, че отделна клауза е индивидуално
уговорена е върху банката, която не е ангажирала достатъчно убедителни
доказателства за осъществяването на този, благоприятен за нея факт.
Твърдението, че сключването на договора и предоговарянето на условията по кредита,
се е случило в резултат на поведението на ответника, няма как да опровергае
направения по-горе извод. Касае се за бланкетно попълнени молби и искания на
формуляри, предоставени от кредитната институция, от съдържанието на които
категорично не може да се изведе извод за добра информираност и знание на
длъжника за подробностите, начина и реда за определяне на лихвата.
Тези нищожни клаузи са довели до подписване на
анекси №1, № 2 и 3, с който размерът на
лихвата е едностранно изменен на 5% за
първите две години от подписването му, а за оставащия период на кредита – в
размер на тримесечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 7,50%, като стойността му
е следвало да се актуализирала на същото число на всеки трети месец, считано от
датата на която изтича двугодишния период с фиксираната лихва, съгласно
публикуваната от Ройтерс стойност на ЮРИБОР към съответната дата.
Основателно е направеното възражение за нищожност на по-горе посоченото
основание и на клаузата на чл.2.1 от Анекс № 2/01.10.2010 г. Надбавката от
7,50% над тримесечния ЮРИБОР е значително завишена спрямо първоначално
уговорената надбавка от 2,5%, като ответникът не е имал право да се откаже от
договора, нито е можел да предвиди направеното изменение. Клаузата не е била
индивидуално уговорена, тъй като текстът на същата е бил изготвен предварително
и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
По отношение на Анекс №3 към договора, съдът
констатира, че липсват съществени елементи на договора като: дата на договора;
дата, на влизане в сила; размер на просрочената главница и наказателна лихва,
за която страните са изразили съгласие да бъде капитализирана към главницата;
срок за погасяване на дължимите към банката суми; срок на гратисния период;
краен срок за погасяване на кредита; падеж на погасителните вноски.
Направената констатация за нищожност на горните
клаузи в настоящия казус не води до извод за нищожност на целия договор, тъй
като няма пречка същият да бъде приложен и изпълнен и без тях. Самата
първоначално уговорена лихва следва да остане действаща между страните,
доколкото уговорката към момента на сключване на договора не противоречи на
разпоредбите на ЗЗП. По отношение на размера на вноските , съдът приема , че
същите са определяеми , поради което е допуснал задача към съдебно-счетоводната
експертиза да изготви по уговорените в договора критерии погасителен план и да
съобрази същия при отговор на задачата каква част от дължимите суми – за
главница , лихви и разноски са погасени с плащане или чрез принудително изпълнение,
за да се изчисли размера на задължението на ответниците.
При обсъждане и коментар на анексите към
договора трябва да се установи дали вземанията на кредитора по тях се основават
на приложението на нищожните уговорки от договора за кредит. Съгласно разпоредбата
на чл.366 ЗЗД сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори и
страните да са се спогодили относно неговата нищожност /в този смисъл решение №
146 от 1.11.2017 г. по т.д. № 2615/2016 г. на ВКС/. В конкретния казус и при
действието на договора, съдържащ посочените вече неравноправни клаузи страните
са се спогодили /в допълнителните споразумения/ относно дължимата главница в
резултат на нейното капитализиране и дължимите помежду им лихви, като тези
клаузи, дори да се счете, че са индивидуално уговорени, несъмнено произтичат и
са свързани с приетите за неравноправни такива, част от първоначалния договор,
даващи възможност на банката да определя и променя едностранно размера на
лихвата. Доколкото клаузите на тези споразумения следват в голямата си част от
приложението на неравноправните клаузи на договора за кредит, то същите трябва
да се считат за нищожни. Определянето на размера на задължението едностранно от
търговеца чрез прилагане на неравноправна клауза от първоначалния договор и сключването
на спогодба, при която взаимните отстъпки са определени от така формирания
размер на дълга безспорно представлява спогодба върху непозволен договор по
смисъла на чл.366 ЗЗД, независимо, че основният договор не е обявен за нищожен
в неговата цялост.
Със сключването на процесните споразумения се е
целяло задължението, формирано по неравноправните клаузи, да се приеме от
ответника и да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на
задълженията, включително този на дължимата лихва е определян на база на
нищожни договорни клаузи, независимо от приемането му от кредитополучателите,
то споразумението представлява спогодба по непозволен договор, която както вече
се изтъкна е нищожна. Нищожността на посочените допълнителни споразумения,
произтича от нарушаването на забраната на чл.10 ал.3 33Д. В решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г.
на ВКС е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 33Д. Нищожността на споразуменията има за
последица прилагане в отношенията между страните на първоначалния договор,
който може да се изпълнява без неравноправните му клаузи, включително относно
размера на възнаградителната лихва и падежите на отделните погасителни вноски.
По отношение на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането на банката по договора за кредит, съдът намира за
установено следното: Страните не спорят, а от приложените таблици за
изчисляване на задълженията на ответниците по заплащане на месечни вноски за
главница и лихва и погасяване на същите, направени от вещото лице и приложени
към заключението се установява, че кредитът е изпаднал в трайно просрочие от
началото на 2016 г. В договора страните са предоставили на кредитора да направи
волеизявление за предсрочна изискуемост на заема, в случай на забава, от което
право кредиторът се е възползвал. Уведомяването на кредитополучателя е
направено под формата на покана за изпълнение, връчена от лично на всеки от
ответниците от ЧСИ Трифон Димитров. С решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по
т. д. № 193/2018 г., I т. о., ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В същото се посочва и,
че последователно в практиката на ВКС с решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. №
2072/2015 г. на ВКС, I т. о. и решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016
г. на ВКС, II г. о. и др. се застъпва становище, че ако не е уговорено друго,
банката може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на
длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието
от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство. Предвид горното съдът приема, че
уведомлението, с което банката уведомява кредитополучателя за обявената
предсрочна изискуемост, е редовно връчено, тъй като в договора не е уговорено
друго. Предвидените в чл. 30 методи за връчване съдът намира за посочени във
връзка с предвидената там фикция за получаване.
При тези данни съдът намира, че размерът на
задължението на ответника следва да бъде изчислен при съобразяване единствено и
само клаузите на първоначалния договор, съгласно които кредитът се погасява на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Анализът на всички, събрани по
делото писмени доказателства и обсъждането на информацията, съдържаща се в
представените основно и допълнително заключения на вещото лице, при
съобразяване на изложените по-горе доводи позволява на настоящия състав да
възприеме позиция, че размерът на задължението на ответниците за неиздължена
главница, съгласно заключението на вещото лице на л.186 от делото, възлиза на
37933,02 евра, от които 24761,36 евра – главница, 13069,40 евра – законна лихва
и 102,26 евра – разноски. Този резултат е получен от вещото лице при отчитане
на извършените погасявания след подаване на заявлението, преди и след подаване
на исковата молба до датата на последната съдебно заседание, чрез принудително
изпълнение. При изчисленията са съобразени и счетоводните записвания по
партидата на задължението по договора за кредит , извършени от счетоводството
на ищцовата банка.
С
исковата молба ищецът претендира главница в размер на 88079,48 евра за периода от 29.02.2016 -21.08.2018 год. ,
16.870,61 евра – договорни лихви и мораторни лихви/неустойки за забава за същия
период, 52,16 евра – дължими такси по договора, 261,81 евра – дължими застраховки
по договор, 796,81 лв. разноски по подновяване на ипотеката и законна лихва от
датата на подаване на молба за изпълнение – 23.08.2018 год. и съдебни разноски
– направени в заповедното производство
в размер на 4 133,51 лв. - държавна такса и 4 316,11 лв. - адвокатско
възнаграждение, както и разноските в настоящото производство – държавна
такса в размер на 4133,51лв., адв.
Възнаграждение в размер на 6777,07лв., депозит за особ предст. – 2278 лв. и
депозит за експертиза – 200лв..
С аргументи изложени по-горе, съдът ще приеме
за установено наличието на вземане в общ размер от 37933,02 евра, от които
24761,36 евра – главница, 13069,40 евра – законна лихва и 102,26 евра –
разноски по договора за кредит.
По отношение на разноските : Видно от
допълнителното заключение на в.л. В./ л.183-184/ след датата на подаване на
заявлението – 21.08.2018 год. са начислени разноски в размер на 20553,47 лв. ,
от които съдебни разноски – направени в
заповедното производство в размер на 4 133,51 лв. - държавна такса и 4 316,11
лв. - адвокатско възнаграждение, 4133,51 лв. държавна такса в настоящото
производство, 2278 лв. – депозит за особен представител, от който не е
изплатено и няма да бъде изплатено възнаграждение, с оглед отмяната на
определението на съда и своевременното упълномощаване на процесуален
представител на ответниците, поради което депозита може да бъде освободен по
молба на ищеца, 200 лв. – депозит за експертиза. Следователно от установения от
вещото лице размер на дължимите разноски 6611,51 лв. частично представляват
такива извършени в настоящото
производство и подлежащ на връщане депозит от настоящото производство.
По отношение на разноските в заповедното
производство , съдът като съобрази, че към датата на заявлението сумата на
дължимото по договора за кредит е 107615,73 евра, т.е. по-висока от тази , за
която е подадено заявлението, съдът намира, че направените разноски в
заповедното производство следва да бъдат присъдени изцяло.
Предвид обстоятелството, че с подадените
възражения /л.59 и 61 от приложеното ч.гр.д. № 6151/2018 год. на РС Бургас/
ответниците са оспорили изцяло претенцията, съдът намира, че същите са станали
причина за предявяване на исковете в пълен размер и следва да понесат в пълен
размер направените от ищеца разноски, независимо от частичното отхвърляне на
исковете, но в размер не по-висок от установения от вещото лице размер на
непогасените задължения за разноски , а именно 6611,51 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира иска
за частично доказан и основателен в посочените размери.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван в производството от адв. Галина Найденова, АК-Бургас, със съдебен
адрес: гр. Бурга, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318 и против Р.Н.И., ЕГН
**********, с адрес: ***; че същите дължат на „Юробанк България“ АД
/като правоприемник на „Алфа Банка“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Николова
Димитрова, чрез адв. . Виктор Андреев Виденов, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 84, ет. 4 сумата от 37933,02 евра, от които 24761,36 евра – главница по договор за
ипотечен кредит № 92-51/2007 от 19.07.2007 год., 13069,40 евра – законна лихва
за периода от 21.08.2018 год. до 20.10.2020 год. и 102,26 евра – разноски по
договора за ипотечен кредит, ведно със законната лихва от 21.10.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението по главниците, както и разноски в
заповедното производство в размер заповедното производство в размер на 4 133,51
лв. - държавна такса и 4 316,11 лв. - адвокатско възнаграждение, за които суми в процедурата по заповедно производство
по чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№6151/2018г. по описа на БРС е издадена заповед за
плащане от БРС, като отхвръля
претенциите над този размер като неоснователни, поради погасяването им след
датата на подаването на заявлението в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.А.Д., ЕГН **********, с адрес:
***, представляван в производството от адв. Галина Найденова, АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр. Бурга, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318 и против
Р.Н.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „Юробанк България“ АД /като
правоприемник на „Алфа Банка“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Николова
Димитрова, чрез адв. Виктор Андреев Виденов, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ № 84, ет. 4
разноски в заповедното производство и по настоящото дело в общ размер на
6611,51 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването
му пред Апелативен съд Бургас.
СЪДИЯ: