Решение по дело №1594/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1480
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20227040701594
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1480                                           13.12.2022г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         VІІ-ми състав

На двадесет и девети ноември                 две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1594 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано по жалба на „Данита Трейд“ЕООД, ЕИК-***********, със седалище и адрес управление гр.Бургас, ул.Дебелт №68, ет.2, ап.5, представлявано от управителя Християн Танев Танев, чрез адвокат Б.К. ***, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-142-0059831/31.08.2022г. на началник-отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – ресторант „Бистро Джоли Роджър“, находящ се в гр.Бургас, Морска гара, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, като иска нейната отмяна. Намира, че в частта за продължителността на ПАМ, заповедта е немотивирана, несъответстваща с целта на закона и принципа за съразмерност. Заявява, че неиздаването на фискален бон за съответната продажба е основание за налагане на мярката, но не е достатъчно да обоснове нейния срок. Твърди, че при проверката не била установена касова разлика, което да наложи извод, че дружеството е извършило и други неотчетени продажби, а това прави неверен извода на органа за създадена от него организация на работа, водеща до укриване на приходи. Пред съда дружеството-жалбоподател не изпраща представител. Чрез пълномощника адвокат Б.К. представя писмено становище в което поддържа жалбата си и пледира за отмяна на оспорената заповед.

Ответната страна – началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната преписка за издаване на оспорената заповед. Чрез редовно упълномощения юрисконсулт Д.И.-К. пред съда, оспорва жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 23.08.2022г., в 18:27 часа и 25.08.2022г. в 12.30 часа, в обект – ресторант „Бистро Джоли Роджър“, находящ се в гр.Бургас, Морска гара, стопанисван от дружеството-жалбоподател. За извършената проверка и направените констатации бил съставени протокол № 0059829/23.08.2022г. и протокол № 0059831/25.08.2022г.  В тях е отразено, че за извършена продажба в обекта на 06.08.2022г. в 22.22 часа, на стойност 31,00 лева, за която била издадена бележка № 0556 от ПОС устройство рег.№ Р5814595 на същата стойност, не била издадена фискална касова бележка от монтираните и работещи в заведението две фискални устройства, нито ръчна касова бележка от кочан. В хода на проверката били отпечатани и 2 бр. контролни ленти на електронен носител (КЛЕН) от двете фискални устройства, от които също е установено, че тази продажба не е била отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Протоколите са съставени в присъствието и подписани от управителя на обекта – Динко Марков.

За констатираното неиздаване на фискален бон на 06.08.2022г. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F673267 от 25.08.2022г., а за установено друго нарушение – положителна разлика в касовата наличност в размер на 2,45 лева на 23.08.2022г., бил издаден АУАН № F673534 от 29.08.2022г.

Въз основа на констатациите в протоколите, след съставянето на актовете, административният орган – ответник в настоящото производство, издал заповед № ФК-142-0059831/31.08.2022г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Данита Трейд“ЕООД търговски обект – ресторант „Бистро Джоли Роджър“, находящ се в гр.Бургас, Морска гара и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, предвид твърдяно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, с което бил изпълнен състава на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Освен на неиздаването на касов бон, органът изложил като мотиви относно продължителността на срока наличието на две фискални устройства в обекта със средно дневни обороти 1110,81 лева и 2700,56 лева, декларираните финансови резултати от дейността на дружеството – данъчна печалба за 2021г. – 107`779,97 лева; за 2020г. – 42`529,50 лева и за 2019г. – 2816,57 лева. Направен е извод, че създадената организация на работа в обекта, позволява част от оборота да не се отчита през фискалното устройство, което води но невъзможност за проследяване на реализираните обороти. Според органа това обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

По делото наред с констативните протоколи за проверката, са представени списък на работещите в обекта лица – общо 11 души, работният график на същите, касов бон за извършената органите контролна покупка на 23.08.2022г. и бележка от ПОС устройството за разплащането по нея, описи на паричните средства в касата, дневни отчети и КЛЕН на фискалните устройства, разпечатка от ПОС устройството. Приложени са справки за дневните обороти на обекта по фискалните устройства, съкратени отчети на фискалната им памет, справка за счетоводните резултати на дружеството за последните пет години, както и АУАН. Всички те подкрепят безпротиворечиво установените при проверката факти.

Представено е и писмено обяснение на управителя на заведението Д. М., който е посочил, че на 06.08.2022г. действително в обекта е била направена продажба на стойност 31,00 лева, включваща бира на стойност 8,00 лева, пържени картофи на стойност 6 лева, пилешки филенца на стойност 13 лева и кока кола на стойност 4 лева.

Заповед № ФК-142-0059831/31.08.2022г. връчена на дружеството на 02.09.2022г., а жалбата против нея е подадена до съда на 09.09.2022г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед № ФК-142-0059831/31.08.2022г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л.109) на изпълнителния директор на НАП, началниците на отдели „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, са оправомощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС, поради което заповедта е издадена от компетентен орган.

Тя е в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на фискален бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да издаде такъв. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с неиздаването на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от данъчно облагане.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта работещ в него служител, от името на търговеца, е бездействал правнорелевантно, като не е издал касов бон за извършеното плащане на стойност 31,00 лева през ПОС устройството. Този факт се установява от изготвените протоколи за проверката, писменото обяснение на управителя на заведението Д. М. и не се оспорва от жалбоподателя.

При това положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената заповед № ФК-142-0059831/31.08.2022г.   е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката протокол за нея, а от друга е изложил нарочни мотиви за определената продължителност на срока на ПАМ.

Неиздаването на фискален бон, съчетано с установеното наличие на високи обороти и въпреки това декларирани различни финансови резултати през трите години, правилно е оценено от административния орган като индиция за отклонение от задължението за регистриране на търговските продажби чрез фискалното устройство в обекта. Посочено е също, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен с извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване и преодоляване на незаконосъобразните практики в обекта. Целта на наложената мярка е промяна в начина на извършване на дейността в обекта, а целените резултати – правилно отчитане на оборотите от продажби и недопускане на вреда за фиска. Поради това не може да бъде прието възражението на жалбоподателя за несъразмерност и несъответствие с целта на закона на срока на мярката.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – цитираната норма на чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът установи пълно съответствие помежду им.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно такова правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

По отношение заявеното от жалбоподателя, че при проверката не е била установена касова разлика, съдът държи да отбележи, че такава разлика между парите в брой в касата на обекта и тези маркирани през фискалните устройства в случая не може да има. Касае се за плащане през ПОС устройство, т.е. картово плащане при което пари в касата не постъпват, за да има касова разлика. Освен това на датата на която е установено неиздаването на фискален бон – 06.08.2022г., не е била извършвана проверка на касовата наличност. Такава е била извършена на 23.08.2022г. и при нея е установена положителна разлика в размер на 2,45 лева.

Що се касае до срока на наложената ПАМ, в разпоредбата на  чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е установил такъв срок за налагането на мярката – без минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, определен от него. Съдът вече констатира, че органът е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, изложени по-горе, които могат да бъдат кредитирани с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в търговския обект на констатирания нерегистриран оборот с неиздаване на касов бон, със затварянето на обекта за четиринадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно. Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което поради липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълк.д.№ 5/2009г. на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на Националната агенция за приходите съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Предвид гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Данита Трейд“ЕООД, ЕИК-**********, със седалище и адрес управление гр.Бургас, ул.Дебелт №68, ет.2, ап.5, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-142-0059831/31.08.2022г. на началник-отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Данита Трейд“ЕООД, ЕИК-*********, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                      СЪДИЯ: