№ 120
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000433 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260042/12.02.2021 г. по т.д. № 145/2019 г. на
ОС-С.З. в частта му, с която е осъдено „З.О.-З.“-гр.С. да заплати на ИВ. Т. Ж.
сумата над 80 000 лв. до 150 000 лв., частичен иск от 220 000 лв., за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния син Т.С.Д., в
резултат на настъпило ПТП на 02.06.2018 г., ведно със законна лихва от
24.07.2018 г. – датата, на която е уведомен З.О.-З.” АД за настъпилото ПТП
до окончателното плащане, както и в частта му за разноските, с която
дружеството е осъдено да заплати на адв. П.К. от САК адвокатско възнаграждение
за осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 4 977 лв., съразмерно с уважената част
от иска, а също да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
сумата 6 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 525 лв. за възнаграждение на вещо лице,
платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Жалбоподателят З."О.-З."“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено
като неправилно в обжалваната негова част по съображения, изложени в
жалбата от 22.03.2021 г., като бъде отхвърлен предявеният срещу
1
дружеството иск и за размера над 80 000 лв. до 150 000 лв. на присъденото
обезщетение. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва
исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на доказателства
в производството пред въззивната инстанция. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответницата по жалбата ИВ. Т. Ж. моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 9.06.2021 г. Като
ищца в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
20.05.2019 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника З."О.-
З."“АД-гр.С. да й заплати сумата 200 000 лв., частично от 220 000 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта на нейния син
Т.С.Д., настъпила на 4.07.2018 г. вследствие на ПТП на 2.06.2018 г. по вина на
водача Д.Р.Р. при управлението от него на лек автомобил марка „Н.К.“, рег.
№ **********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира от
ищцата като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко
от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата
9.06.2018 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства в
производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство - адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 2.06.2018 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Н.К.“, управляван от Д.Р.Р., и на лек автомобил
„Ф.С.“, управляван от Т.С.Д., при което е пострадал и впоследствие на
4.07.2018 г. е починал водачът на втория автомобил Т.Д., син на ищцата. Не
се спори понастоящем между страните, че виновен за това ПТП водач е Д.Р.,
2
който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
непредпазливост смъртта на сина на ищцата. Не се спори между страните, че
за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Безспорно е, че от ищцата е отправено до ответното
застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, представено
в копие с исковата молба, получено при дружеството на 26.07.2018 г.
Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба не е било
изплатено на ищцата от застрахователя обезщетение за причинените й
неимуществени вреди. Твърдението на ищцата е, че в резултат на
настъпилото по вида на водача Р. ПТП е починал нейният син Т.Д. и тя е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Ищцата твърди, че синът й е бил на 44 години, здрав и работоспособен,
помагал е във всичко на семейството, между двамата е съществувала силна
обич, уважение, взаимна подкрепа. Твърди, че не може да приеме и да
преодолее случилото се и мъката й е огромна, изчезнал е смисълът на живота
й, загубата на сина й преобръща живота й и загубата му не може да бъде
компенсирана. Претендира се за присъждане на обезщетение в размер на 200
00 лв. (след заявеното с молбата от 24.09.2020 г. увеличение на размера на
иска, допуснато с определение на окръжния съд в съдебното заседание на
25.09.2020 г.), частично от дължим според ищцата пълен размер 220 000 лв.,
ведно със законната лихва от 9.06.2018 г.
С отговора на исковата молба от 11.07.2019 г. ответното
застрахователно дружество оспорва иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по основание и размер. Оспорва изключителната вина
на застрахования водач Р. за причиняване на вредоносния резултат. Оспорва
механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата молба. Заявява, че в
исковата молба не са посочени конкретни данни за настъпилото ПТП, като
например в кой от процесните автомобили се е возил починалият, на кое
място е седял, има ли данни Д. да е бил с правилно поставен предпазен колан,
и подробния механизъм на осъществяването му, а в същото време не са
налице обстоятелства по смисъла на чл. 300 от ГПК, които да водят до изводи
в тази посока. Твърди, че в случая вина за получените увреждания има и
починалият и че налице съпричиняване на вредоносния резултат от Д., за
3
което по-късно ще ангажира доказателства. Твърди, че починалият се е возил
без правилно поставен предпазен колан в нарушение на правилата на ЗДвП,
при което тялото му свободно се е движило из купето на процесното МПС,
удряло се е в твърди повърхности, вследствие на което Д. получава травми,
несъвместими с живота. Заявява, че приносът на починалия е основание за
намаляване или отхвърляне изцяло на иска за присъждане на обезщетение на
основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Заявява, че в случая починалият е създал реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил
необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което е
довело до посочените в исковата молба увреждания. Възразява, че искът с
оглед предявения размер е неоснователен, необоснован и неподкрепен с
доказателства, като е прекомерно завишен по размер. Счита размера на иска
за прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му
по смисъла на ЗДвП задължения. Твърди, че на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД
размерът на обезщетението следва да бъде намален или изцяло отхвърлен
съобразно приноса на починалия. Оспорва и иска за присъждане на лихва с
оглед оспорването основателността на иска за присъждане на обезщетение, а
също и относно посочения от ищцата начален момент.
С допълнителната искова молба от 21.08.2019 г. ищцата оспорва всички
възражения на ответника. Заявява, че неоснователно ответникът оспорва
механизма и вината на водача за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че
по случая във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП №
***/2.06.2018 г. по описа на РУ-Л., пр.пр. № ****/2018 г. на РП-Л., а съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до
доказване на противното. Заявява, че механизмът не е част от фактическия
състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в
настоящото производство, но независимо от това, видно от приложените по
делото писмени доказателства, както и от обстоятелствената част на исковата
молба, е достатъчно ясно посочен механизмът на ПТП. Посочва, че по делото
е представила протокол за ПТП. Оспорва възражението на ответника, че
пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, като неоснователно,
недоказано. Заявява, че видно от представените писмени доказателства няма
4
данни, от които да се направи извод, че пострадалият е извършил нарушения,
които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат, като е известно от практиката, че и при поставен
предпазен колан в резултат на действие на инерционните сили при удар
пострадалите получават наранявания именно в областта на главата и
крайниците от удари във вътрешната част на автомобилното купе. Оспорва и
възражението, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е в завишен размер. Оспорва като неоснователно и
възражението на ответника относно иска за присъждане на лихва.
С подадения на 23.10.2019 г. отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа своите твърдения, възражения и оспорвания, заявени с
отговора на исковата молба. Счита твърдението на ищцата за
неоснователност на оспорения механизъм и вината на водача за неправилно,
тъй като досъдебното производство е образувано, но не е приключило, а
произнасянето по това производство е от съществено значение за изясняване
именно на механизма на процесното събитие и вината на водача, както и за
изясняване на въпроса дали е налице съпричиняване от страна на починалия.
Поддържа наведеното възражение за съпричиняване във висока степен, за
което са направени доказателствени искания и са ангажирани доказателства,
като намира, че липсата на правилно поставен обезопасителен колан ще бъде
доказана в производството по спора. Твърди, че до произнасяне по
досъдебното производство не следва да се приема твърдението за вината на
водача на застрахования от дружеството автомобил. Заявява, че предвид
неизяснения механизъм не е възможно установяването на фактическата
обстановка и обстоятелството за съпричиняване на вредоносния резултат,
заради което е направено и искане за спиране на производството по делото.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че искът за
присъждане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди е
доказан по основание. Относно размера на обезщетението съдът преценява,
че с оглед изключително близките отношения между ищцата и сина й и
обстоятелството, че загубата е внезапна и преждевременна и е довела до
изключително силен срив в психиката и физическото здраве на ищцата, той
следва да бъде определен на 150 000 лв. Съдът посочва, че от страна на
ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
5
Д., като са изложени твърдения, че той е бил без предпазен колан и е
управлявал автомобила с превишена скорост. Относно възражението за
управление без използването на предпазен колан съдът приема, че то е
недоказано, тъй като ответното дружество не е установило Д. да е нарушил
разпоредбите на ЗДвП, като е бил без поставен предпазен колан. Съдът се
позовава на заключението на СМЕ, съгласно което по делото има данни, че
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, не е освидетелстван от
съдебен лекар непосредствено след ПТП, като в условията на незадействана
въздушна възглавница при конкретната величина и посока на инерционните
сили, действали върху тялото на пострадалия, и констатираните деформации
на купето на автомобила травматичните увреждания биха могли да се получат
и при поставен предпазен колан. Относно възражението за превишена
скорост съдът приема въз основа на заключението на вещо лице, че скоростта
на движение на управлявания от Д. Лек автомобил към момента на удара е
около 108 км/ч, а непосредствено преди настъпването на ПТП около 119 км/ч
при разрешена скорост за движение 90 км/ч, но водачът не е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП както при
така изчислената скорост на движение, така и при движение със скорост 90
км/ч или дори със скорост 50 км/ч, като към момента на удара автомобилът се
е намирал в най-дясната част от неговата лента за движение и с десни колела
върху банкета, поради което изводът на съда е, че превишаването на
скоростта от водача Д. не е от значение за механизма на настъпването на ПТП
и затова възражението е неоснователно. Съдът присъжда и законната лихва
върху сумата на обезщетението, като приема че тя се дължи от датата, на
която ищцата е уведомила застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие - 24.07.2018 г.
С въззивната жалба дружеството-жалбоподател твърди, че решението е
неправилно в обжалваната негова част за присъждането на обезщетение за
размера над 80 000 лв. до 150 000 лв., защото погрешно е прието, че не е
налице принос на пострадалия за настъпването на процесното събитие и на
вредоносния резултат и защото присъденото обезщетение е в неоснователно и
необосновано завишен размер. Счита, че тъй като Д. е шофирал със скорост
от 119 км/ч при ограничение от 90 км/ч, той с поведението си излага както
себе си, така и останалите участници на риск, защото според СЗО
6
превишаването на допустимата скорост увеличава с 3% за всеки километър
над допустимата скорост вероятността от настъпване на ПТП и с 5%
вероятността това ПТП да е с фатален изход за участниците, в който контекст
е и приетото заключение на САТЕ – че при всяко положение по-ниската
скорост води до по-малки по интензитет и тежест увреждания. Посочва, че
вещото лице заявява, че и с по-ниска скорост ПТП би настъпило, но счита, че
безспорно при по-ниска скорост самите увреждания биха били по-слаби, а
съобразно механизма на настъпването на уврежданията интензитетът им би
могъл да е такъв, че да не се стигне до смърт. Затова намира, че превишената
скорост при всяко положение води до съпричиняване на вредоносния
резултат. Твърди и че погрешно окръжният съд е приел, че починалият е
шофирал с правилно поставен колан. Счита, че от данните по делото не е
доказано да са налице характерните следи и наранявания по тялото на Д.,
които да свидетелстват за употребата на предпазен колан. Счита, че именно
употребата на предпазния колан е в причинно-следствена връзка със
задействането на еърбега на процесното МПС. Поддържа, че стига да не е
била налице неизправност на автомобила, управляван от починалия, при
наличието на правилно поставен предпазен колан и настъпването на сблъсък
въздушната възглавница е следвало да се задейства и значително да намали
получените от починалия травми, а нараняванията на Д. са именно в областта
на главата, като е налице отбелязване на волана върху лицевата част на
водача. Счита, че функцията на предпазния колан е именно да задържи
тялото на място и това ограничение би задържало Д. и като резултат не би
настъпил удар между тялото на водача и волана. Относно размера на
обезщетението посочва, че е безспорно, че ищцата е търпяла силна
емоционална болка от смъртта на сина й, но тя не е успяла да докаже, че
търпи вреди, които да кореспондират на претендираното обезщетение.
Твърди, че окръжният съд не е обвързал присъденото обезщетение с
икономическото състояние на страната към момента на настъпването на
процесното събитие и с размера на минималната работна заплата. Счита, че
следва да се отчете обстоятелството, че ищцата има още един син, с чието
семейство в продължение на години живее в гр.К., което е от важно значение
за понасяне и превъзмогване на болката от загубата на починалия, докато
починалият е живял в гр.Г. и от време на време се е виждал с майка си.
Твърди, че справедливият размер на обезщетението, който би отговарял на
7
реалните болки и страдания на пострадалата, както и на приноса на
починалия водач за настъпването на вредоносния резултат, следва да бъде до
сумата 80 000 лв.
С отговора на въззивната жалба ответницата по нея твърди, че не е
налице принос на починалия, като възраженията на ответника за
съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан и движение с
превишена скорост са недоказани. Възразява, че ответникът не е направил
своевременно възражение, че пострадалият се е движил с превишена скорост,
което обстоятелство да е довело до съпричиняване на вредоносния резултат.
Твърди, че възражението е направено в последното открито съдебно
заседание, преди даване ход на устните състезания и след събирането на
всички допуснати доказателства, поради което е несвоевременно заявено и не
следва да се взима предвид. Счита, че документите от наказателното дело са
били известни, налични и разполагаеми за ответника и за същите
процесуални представители още по време на размяна на книжата и преди
постановяване на определението на съда от 20.05.2020 г., с което е
разпределена доказателствената тежест, поради което ответникът е имал
възможност да заяви възражението си за съпричиняване своевременно, но не
го е сторил. Счита, че окръжният съд е разгледал в решението си така
уточненото възражение за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия, което е недопустимо. Заявява, че в случая ответникът не е
направил възражение, че скоростта, с която се е движил починалият, е във
връзка с настъпване на ПТП, още по-малко че при по-ниска скорост
уврежданията на починалия биха били по-леки. Освен това твърди и че
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия е недоказано, тъй като ответникът не е доказал пострадалият да е
извършил нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка и са
довели до настъпване на вредоносния резултат. Заявява, че по делото не е
доказано по безспорен и категоричен начин, че при по-ниска скорост самите
увреждания на пострадалия биха били по-слаби, както и че съобразно
механизма на настъпването на уврежданията интензитетът им би могъл да е
такъв, че да не се стигне до смърт, а е безспорно установено, че и при
движение с разрешена скорост пострадалият не е имал възможност да
предотврати ПТП и удар би настъпил, тъй като другият лек автомобил се е
8
движил в неговата лента. Заявява, че въведеното от ответника възражение за
принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат поради
пътуване без поставен предпазен колан не е доказано в хода на
производството. Твърди, че са неоснователни оплакванията на ответника
срещу уважения размер на претенцията за неимуществени вреди на ищцата за
горницата над 80 000 лв., като не се сочи нито един относим критерий, въз
основа на който присъденото обезщетение да бъде намалено. Посочва, че към
датата на процесното ПТП установеният лимит е 10 000 000 лв. Заявява, че
болката на майката от загубата на сина й не може да бъде компенсирана с
нищо. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че ищцата има още един син,
което обстоятелство да следва да се отчита. Заявява, че съгласно събраните
гласни доказателства и заключението на СПЕ връзката между ищцата и
загиналия й син е била изключително силна, като неговата загуба е причинила
дълбока и непреодолима мъка на ищцата, нанесла е психична травма,
последствията от която ще останат до живот. Счита, че съдът е обсъдил
всички критерии по прилагане на чл. 52 от ЗЗД, което е довело до определяне
на справедлив размер на присъденото обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380. Понастоящем между страните е безспорно, че
ответното застрахователно дружество дължи да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата като майка на починалия вследствие на
настъпилото на 2.06.2018 г. неин син Т.Д.. С оглед посоченото в жалбата
дружеството-жалбоподател оспорва размера на присъденото обезщетение,
като счита че то следва да бъде намалено от 150 000 лв. на 80 000 лв. съгласно
чл. 52 от ЗЗД поради нарушаване на изискването да бъде определено по
справедливост и съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД поради наличие на
съпричиняване от страна на починалия водач.
С ППВС № 4/25.05.1961 г. изрично е посочено, че обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
увредения вследствие на увреждането. Видно от показанията на свидетелката
В.Б.И., разпитана по искане на ищцата в съдебното заседание на окръжния
9
съд на 29.07.2020 г., тя познава ищцата от 30 години и са големи приятелки,
след катастрофата синът на И. бил един месец в кома в болницата в Л.,
майката ходела и се надявала да оживее и тя да отиде да се грижи за него в Г.,
но той починал, отношенията между двамата били много добри, той идвал от
Г. с жена си и детето, ищцата ходела да ги вижда, помагала им според
възможностите си, ищцата има двама сина, след развода си тя дошла да живее
в К. с малкия си син, а големият син Т. останал да гледа дядо си в Г., който му
приписал къща, често идвал в К., отношенията им били много добри, след
смъртта на Т. ищцата просто се предала, казвала, че не й се живее, пие
лекарства за успокоение, животът й се обърнал, загубила дете на 44 години,
разболяла се, тръгнала по лекари, пие лекарства по два пъти на ден, за да
може да спи, постоянно плачела, не се е успокоила, отразило й се психически,
а преди била жизнена и усмихната. Видно от показанията на свидетеля Д.А.Н.
разпитан също по искане на ищцата в съдебното заседание на окръжния съд
на 29.07.2020 г., той е кум на починалия Т., познава ищцата, майката и сина
били близки, често се виждали, той ходел в К. при нея, тя ходела доста често
в Г. при него, Т. бил много добър човек, работел като автомонтьор със
собствен автосервиз, майката го посещавала в болницата, свидетелят я е
виждал там поне три-четири пъти, била много зле, постоянно плачела, била
разстроена, не била на себе си, взима успокоителни лекарства, само при
заговаряне тя се разплаква, не се е успокоила с времето, при разговор започва
да плаче, защото си спомня за сина си, променила се като човек, преди била
весела и разговорлива, сега е постоянно тъжна, замислена, плаче, не може да
прежали сина си, свидетелят познава майката поне от 25 години, след
катастрофата я е виждал когато има помен на гробищата. Видно от
заключението на съдебно-психологичната експертиза от 18.09.2020 г.,
изготвена от вещото лице А.М., приета в съдебното заседание на окръжния
съд на 25.09.2020 г., ищцата има трайно нанесени морални и психични вреди
поради загубата на сина си, с оглед нанесената травма и възрастта на ищцата
тя трудно ще преодолее преживяното и факта на липсата на детето си, тази
липса е наложила приемане на медикаменти за компенсиране и притъпяване
на болката и психо-емоционалното състояние, което е трайно увредено.
Видно от същото заключение, първоначалният стрес от ПТП не е довел
веднага до сриване на психиката, оформя се окончателно месец след това,
когато настъпва смъртта на сина й, присъства апатия, унилост и липса на
10
стимули за по-нататъшен социален живот, изоставяне на лични ангажименти,
видени до момента на загубата, изолация и минимизиране на социалните
контакти и неспособност за поддържане на дори приятелски отношения,
изпитва затруднения в комуникацията с околните поради мислите и тегобата
по сина си, това говори за трудно и в това число невъзможно преодоляване на
загубата, за всяка майка, която има такава емоционална връзка в голям
период от време и удоволствието да вижда приживе детето си е голям стрес за
психиката и нанася трайни поражения, трудно ще се приеме факта, че никога
няма да се върне това, което е било, остава отпечатък за цял живот. Видно от
същото заключение, при ищцата спомените подсилват ефекта, заобикаля се
със снимки, носи черни дрехи, наблюдават се унилост, леко паднали рамене
напред, леко лицево свличане, подпухналост, бавно и лениво ходене, които
факти говорят за страдание, продължаващо дълго време и психична болка,
изразена с външни физически прояви, може да се включи и безсъние,
плачливост, които са постоянни, връзката е била много силна и подкрепата,
която е получавала от сина си, подсилва ефекта от загубата, преживяното и
мъката на ищцата са много силни, тя не си прави планове за утрешния ден,
няма стимули, няма движеща сила, която да я подтиква да продължи
нормален социален живот, мисълта за загубата я преследва постоянно,
липсват непринуденост и разговори за позитивни и зареждащи човека теми
или действия, опитите, които ищцата прави, да преодолее смъртта на сина си
чрез различни дейности, не дават достатъчен резултат, обръща внимание на
внука си като заместител на детето. Видно от същото заключение,
последствията от загубата на сина й са необратими и безвъзвратни за нея и
психичните поражения ще си останат трайни като спомен и емоционално
вътрешно изживяване, болката й е неудържима, връзката е била силна,
изпитва трудности да контролира емоциите си дори само като спомене името
на сина си, за нанесената психична травма няма компенсаторен механизъм,
остава трайна. Установено е следователно както от свидетелските показания,
така и от заключението на СПЕ, че ищцата е търпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди – сина болка и продължаващо страдание от смъртта на
сина си. Починалият син на ищцата към момента на смъртта е на 44 години, с
добро семейно и професионално положение, ищцата е била на 68 години,
смъртта му е настъпила вследствие на внезапен инцидент на 2.06.2018 г. и
обстоятелствата са били особено мъчителни, тъй като той е бил в кома в
11
болница с тежки увреждания за около месец преди смъртта си на 4.07.2018 г.,
той се е грижил за майка си и я е подкрепял, двамата са поддържали връзка
постоянно и са се виждали, независимо от живеенето си в различни населени
места (Г. и К.), тя губи занапред тази връзка и подкрепа. Видно от
заключението на СПЕ, майката продължава да изпитва силно страдание,
нанесена й е трайна психическа травма, която е с необратими последствия.
Обстоятелството, че ищцата има още един син, който също живее в гр. К.,
само по себе си не е основание да си приеме, че в случая то е от важно
значение за понасяне и превъзмогване на болката от загубата на починалия
син на ищцата, както заявява жалбоподателят във въззивната жалба, а в
случая конкретно с оглед заключението на СПЕ е установено, че ищцата не е
понесла и не е превъзмогнала своята болка от смъртта на по-големия свой
син. Общественото разбиране за справедливост изисква толкова тежко и
продължително страдание да бъде обезщетено надлежно, с определяне на
обезщетението в значим размер. Взимайки предвид характера на деянието
(нарушение на правилата за движение, при което е причинен удар по вина на
водача на другото МПС, в автомобила, чийто водач е бил синът на ищцата, и
вследствие на това настъпване на тежки увреди и на смъртта му), степента на
увреждането (причинени силни душевни болка и страдание, които ищцата не
може да надмогне), последиците от деянието (разрушаване на семейната
връзка на ищцата със сина й и загуба на подкрепа), следва да се приеме, че е
справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за ищцата в размер
на 150 000 лв., която сума е съобразена и със социално-икономическата
обстановка към 4.07.2018 г., когато минималната работна заплата в страната е
била 510 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е в размер на 10 000 000 лв.
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Неоснователно е
следователно оплакването на застрахователното дружество-жалбоподател, че
така определеният от окръжния съд размер в нарушение на нормата на чл. 52
от ЗЗД не е справедлив, а е завишен.
От страна на застрахователното дружество като ответник в
производството пред окръжния съд е заявено с отговора на исковата молба
възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от починалия водач – сина
12
на ищцата за настъпването на вредите, поради което обезщетението следва да
се намали, защото той е пътувал без правилно поставен обезопасителен колан.
Видно от заключението на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза от 3.11.2020 г., изготвена от вещите лица инж.
И.И. и д-р Т. Т., приета в съдебното заседание на окръжния съд на 11.11.2020
г., Д. към момента на ПТП е бил водач на лекия автомобил „Ф.С.“, скоростта
на движение на лекия автомобил „Н.“, чийто водач е застрахован при
ответното по спора дружество, към момента на удара и преди настъпването
на ПТП е около 94 км/ч, а скоростта на лекия автомобил „Ф.“, чийто водач е
починалият Д., към момента на удара е около 108 км/ч, а непосредствено
преди настъпване на ПТП около 119 км/ч, при постъпването на Д. в
болницата след ПТП на 2.06.2018 г. са описани следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана на главата в ляво слепоочие с размери 5-
6 см., изтичане на кръв и мозъчна течност от дясното ухо, изпичане на кръв от
устната кухина, открито счупване на лявото бедро, рана на лявата
предмишница с размери 6-7 см., рана на дясното коляно, а при КТ (скенер) и
последващите оперативни интервенции са установени допълнително
следните травматични увреждания: счупване на черепа в дясно на
слепоочната кост, теменна кост и черепната основа, с тежка контузия на
главния и малкия мозък, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, кръвна
колекция под твърдата мозъчна обвивка в дясната слепоочнобазална област,
счупване на VI, VII и VIII леви ребра и VII дясно ребро, контузия на белите
дробове, набиране на кръв в лявата плеврална кухина, разкъсване на черния
дроб и слезката, намиране на кръв в коремната кухина, кръвна колекция в
задкоремничното пространство. Видно от същото заключение, по делото има
данни, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, няма описани
специфични увреждания по кожата от предпазен колан, но следва да се има
предвид, че пострадалият не е освидетелстван от съдебен лекар
непосредствено след ПТП, в условията на незадействана въздушна
възглавница при конкретната величина и посока на инерционните сили,
действали върху тялото на пострадалия и констатираните деформации на
купето на автомобила, травматичните увреждания биха могли да се получат и
при поставен предпазен колан. С оглед на заключението следва да се приеме,
на първо място, че експертите не посочват починалият водач Д. да не е бил с
правилно поставен обезопасителен колан в момента на ПТП, като е видно, че
13
те са описали и отчели вида на получените от него наранявания. На второ
място, експертите изрично отчитат във връзка с липсата на описани
специфични увреждания по кожата от предпазен колан обстоятелството, че
пострадалият не е освидетелстван от съдебен лекар непосредствено след
ПТП, а описаните в случая травматични увреждания са с оглед провеждането
на лечението на Д. в болницата след ПТП, поради което неоснователно
жалбоподателят счита, че от данните по делото не е доказано да са налице
характерните следи и наранявания по тялото на Д., които да свидетелстват за
употребата на предпазен колан. На трето място, експертите отчитат
незадействането на въздушна възглавница, но не правят връзка между това
обстоятелство и неупотреба на предпазен колан, поради което е голословен,
основан на предположение, доводът на жалбоподателя, че стига да не е била
налице неизправност на автомобила, който е управлявал починалият, при
наличието на правилно поставен предпазен колан и настъпването на сблъсък
въздушната възглавница на автомобила е следвало да се задейства и
значително да намали получените от починалия травми. На четвърто място,
видът на нараняванията е отчетен и преценен от вещите лица, но не им е дал
основание да заключат, че тези наранявания сочат на липса на поставен
предпазен колан. При тези обстоятелства оплакванията на жалбоподателя във
връзка с неправилно приемане от окръжния съд починалият водач да не е бил
с поставен колан и така да е съпричинил вредоносния резултат, не са
подкрепени от доказателствата по делото при доказателствена тежест на
ответника да установи съответното обстоятелство, поради което те са
неоснователни. Следва още да се посочи, че вещите лица категорично
установяват, че в условията на незадействана въздушна възглавница при
конкретна величина и посока на инерционните сили, действали върху тялото
на пострадалия, и констатираните деформации на купето на автомобила,
травматичните увреждания биха могли да се получат и при поставен
предпазен колан, с оглед на който извод следва да се приеме, че при
конкретните обстоятелства не би могло да се приеме за установено, че и с
евентуално непоставяне на предпазен колан от починалия водач той би
допринесъл за настъпването на вредите. Установява се следователно, че
неоснователно жалбоподателят твърди наличие на съпричиняващо поведение
на починалия водач, с което чрез непоставяне правилно на колан да е
допринесъл за настъпването на вредите, респективно, да е налице с оглед на
14
такова поведение основание за намаляване на размера на дължимото на
ищцата обезщетение съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД.
С обжалваното решение окръжният съд е разгледал и е приел за
неоснователно и възражение на ответното застрахователно дружество за
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на процесното
събитие и на вредоносния резултат, тъй като той е карал с несъобразена
скорост и над ограничението на скоростта, установено за него.
Жалбоподателят твърди в жалбата, че неоснователност на това възражение е
неправилно приета от съда. Ответницата по жалбата твърди с отговора, че
това възражение не е заявено своевременно и затова не подлежи на
разглеждане като недопустимо. В случая, видно от протокола от последното
открито съдебно заседание по делото на 11.11.2020 г., в което не е участвал
представител на ищцата, действително непосредствено преди приключването
на съдебното дирене и даването ход на устните състезания от пълномощника
на ответното дружество е заявено, че прави възражение, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия за това, че е карал с несъобразена
скорост и над ограничението, установено за същия, с оглед констатираното в
експертното заключение, прието в съдебното заседание. Несъмнено е, че
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и
този принос следва да е конкретно посочен – да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, - съответно,
обстоятелствата, които навежда ответника и на които основава възражението
си по чл. 51,ал.2 от ЗЗД също трябва да са конкретни. Несъмнено е и че с
изтичането на срока за отговор се преклудира възможността на ответника да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му факти
към този момент, съгласно чл. 133 във вр. с чл. 131,ал.2,т.5 от ГПК,
съответно, чл. 370 във вр. с чл. 367,ал.2,т.5 от ГПК. Надлежно възражение за
съпричиняване по чл. 51,ал.2 от ЗЗД в първоинстанционното производство
обаче може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на
исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147,т.1 от ГПК по отношение
на обстоятелствата, на които се основава възражението, тъй като след като
възражението за принос на пострадалия по чл. 51,ал.2 от ЗЗД може да се
15
основава само на конкретни факти, страната не може да го направи преди да е
могла да узнае за тях (в тази насока – решение № 98/29.06.2016 г. на ВКС по
т.д. № 1499/2015 г., I ТО, ТК). Следва затова сега да се прецени дали
възражението за съпричиняване от страна на починалия водач поради факта,
че той се е движил с превишена скорост, е заявено от ответника своевременно
в производството пред окръжния съд с оглед на момента, в който той е могъл
да узнае този факт.
В случая в отговора на исковата молба от 11.07.2019 г. ответникът
първо заявява, че оспорва механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата
молба, защото не са представени конкретни данни за настъпилото ПТП и
подробния механизъм на осъществяването му, като не са налице
обстоятелства по смисъла на чл. 300 от ГПК, които да водят до изводи в тази
посока. Заявява и че поддържа, че в случая вина за получените увреждания
има и починалият, като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от Т.Д., за което по-късно ще ангажира доказателства. На следващо
място в същия отговор ответното застрахователно дружество е заявило
възражение за съпричиняване от страна на починалия водач, син на ищцата,
конкретно защото той е бил без правилно поставен предпазен колан в
нарушение на правилата на ЗДвП. С отговора е заявено искане за събиране на
гласни доказателства чрез разпит на водача Д.Р. с цел изясняване на
обстоятелствата относно процесното събитие (оставено без уважение от съда
с определение от 20.05.2020 г., с което е изготвен проект за доклад и съдът се
произнася по заявените от страните доказателствени искания). Видно от
исковата молба, подадена на 20.05.2019 г., в нея е изрично посочено, че
относно настъпилото на 2.06.2018 г. ПТП е било образувано на 2.06.2018 г.
досъдебно производство, което към момента не е било приключило, като в
исковата молба относно механизма на ПТП е посочено само, че лек
автомобил, управляван от Д.Р., не успява да спре и удря движещия се пред
него лек автомобил, управляван от Д.Г., в задната лява част, след което
навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно движения се
лек автомобил, управляван от Т.Д., при което ПТП има пострадали лица, едно
от които е Т.Д.. Към исковата молба е представен в копие констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, който не съдържа описание на
механизма на ПТП. При тези обстоятелства основателно ответникът посочва
16
с отговора на исковата молба, че с нея е ограничено правото му на защита,
тъй като не са представени конкретни данни за настъпилото ПТП и
подробния механизъм на осъществяването му. Видно е следователно, че при
наличните по делото данни ответникът с отговора на исковата молба не е
могъл да формулира конкретно защитно възражение за съпричиняване
съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД, включително и относно управление от водача Д.
на лекия автомобил без поставен предпазен колан, каквото твърдение все пак
е заявено. С допълнителната искова молба от 21.08.2019 г. от страна на
ищцата е заявено, че механизмът на ПТП не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане и не подлежи на доказване в настоящото
производство, както и че в исковата молба е достатъчно ясно посочен
механизма на ПТП, като други факти и обстоятелства в тази връзка не са
посочени. С нея са представени протокол за оглед на местопроизшествието от
2.06.2018 г., фотоалбум и СМЕ от 4.07.2018 г., изготвени по ДП, които обаче,
видно от тяхното съдържание при прочит, не съдържат данни за механизма на
ПТП, което е логично с оглед на целите, за които са били изготвени. С
отговора на допълнителната искова молба от 23.10.2019 г. ответното
дружество поддържа, че произнасянето по ДП е от съществено значение за
изясняване на механизма на процесното събитие и вината на водача, както и
за изясняване на въпроса дали е налице съпричиняване от страна на
починалия, като предвид неизяснения механизъм не е възможно
установяването на фактическата обстановка и обстоятелството за
съпричиняване на вредоносния резултат, заради което е направено с отговора
на исковата молба и искането за спиране на производството по делото
(оставено без уважение от окръжния съд с определението от 20.05.2020 г.). С
определение от 6.11.2019 г. окръжният съд е изискал справка за движението
на досъдебното производство от РП-Л. и от РУ на МВР-Л., като от РУ на
МВР-Л. с писмо, получено в съда на 21.11.2019 г. (лист 55 от досието на
делото на ОС), е отговорено, че ДП е приключило и с присъда по НОХД №
70/2019 г. на ОС-Л. Д.Р. е признат за виновен, която присъда е потвърдена от
АС-В.Т. и от ВКС и е влязла в сила на 15.10.2019 г. С определението от
20.05.2020 г. окръжният съд е разпоредил и е изискано от ОС-Л. посоченото
НОХД за прилагане, но с писмо, получено на 1.06.2020 г., е отговорено, че
делото не може да бъде предоставено, защото вече е приложено към т.д. №
128/2019 г. на ОС-Л., по което има постановено решение и тече срок за
17
обжалване. В първото по делото открито съдебно заседание на 24.06.2020 г. от
страна на ищцата е представен официален препис от решението на ВКС от
15.10.2019 г., а от страна на ответника е заявено искане за назначаване на
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, която да
установи причините за настъпване на катастрофата, респективно, механизма
на настъпване на ПТП, на което от страна на ищцата е възразено, че съгласно
чл. 107 от КЗ дружеството има права и е могло да се снабди с документи от
наказателното производство, което не е сторено и това бездействие е причина
за ненаправени искания, съответно, искането е преклудирано, защото е
известен фактът, че има влязла в сила присъда и всички доказателствени
искания ответникът е следвало да изчерпи с отговора на исковата молба. От
страна на ответника е заявено, че съгласно чл. 143,ал.2 от ГПК той има право
да посочи нови доказателства, които не е могъл да представи с отговора на
исковата молба, с оглед на представените от ищеца доказателства, върху
които е изграден отговора, а в това съдебно заседание е станало ясно за
влязлата в сила присъда, което е предпоставка за допускане на исканата
комплексна експертиза, защото с представяне на ДП и присъдата вещите лица
ще имат възможност да изготвят експертизата, докато към момента
документите по делото са недостатъчни за изготвяне на експертиза, като е
поискано да се даде възможност на ответника да посочи конкретните въпроси
в срок с писмена молба, каквато възможност е дадена на ответника от съда.
Видно е следователно от протокола от същото съдебно заседание, че съгласно
чл. 145,ал.2 от ГПК съдът е предприел действия за уточняване на заявеното от
ответника възражение за съпричиняване, като с определението, постановено в
същото съдебно заседание, окръжният съд изисква преписи от съдебните
актове на трите съдебни инстанции, постановени по НОХД № 70/2019 г. на
ОС-Л., както и заверена преписка по ДП № ***/2018 г. на РУ МВР-Л. и дава
възможност на ответника да посочи въпроси, които иска да постави към
вещите лица от поисканата да бъда назначена КСМСАЕ. С молба от 2.07.2020
г. ответникът посочва 11 въпроса към вещите лица от поисканата КСМАТЕ,
като въпроси 4 и 5 касаят установяване на скоростта на движение на
автомобила с водач Т.Д. и какво е ограничението на скоростта в мястото на
инцидента, а въпрос 7 е дали водачът Д. е имал възможност да предотврати
инцидента. С писмо, получено на 9.07.2020 г., от ОС-Л. са изпратени
съдебните актове по НОХД № 70/2019 г. на ОС-Л., постановени от окръжния
18
съд (присъда без мотивите), от апелативния съд и от ВКС, като не е изпратена
заверена преписка по досъдебното производство. С молба от 21.07.2020 г. от
страна на ищцата се поддържа становището, че искането на ответника за
назначаването на експертизата е преклудирано, като се взима и становище
относно евентуалното поставяне на въпроси при допускане на експертизата.
Във второто съдебно заседание по делото, проведено на 29.07.2020 г., от
ответника е заявено искане за издаване на съдебно удостоверение, чрез което
да се снабди с материалите по досъдебното производство, приложено към
НОХД, както и е заявено, че ищецът е представил и до момента оскъдни
доказателства и ответникът не може да формулира защита, като въпросите
към исканата експертиза са за уточняване на механизма на ПТП, а от страна
на ищцата е заявено, че делото, по което е приложено наказателното дело, е
срещу същия застраховател и те са страна по всички материали. С
определение в същото съдебно заседание окръжният съд приема, че искането
за назначаването на експертизата не е преклудирано и е основателно, то е
направено след доклада по делото, както и че следва да се даде възможност на
ответника чрез съдебно удостоверение да се снабди и да представи всички
приложени към ДП доказателства, относими към разглеждания спор, което
ДП е приложено по НОХД, като назначава поисканата от ответника
комплексна експертиза. В същото съдебно заседание от страна на ответника е
заявено, че възражението за съпричиняване е за това, че пострадалият не е
спазвал правилата за движение по пътищата, като ще уточни тези възражения
след снабдяване с всички документи по делото, а от страна на ищцата е
заявено, че във второто заседание по търговски спор, след двойна размяна на
книжа, не може да се прави такова възражение за съпричиняване и че са
страна по другото дело и имат всички доказателства, след което от страна на
ответника е посочено, че поради трайната практика на ВКС възраженията
може да се правят до даване ход на устните състезания. На 31.07.2020 г. е
издадено на ответника съдебно удостоверение за снабдяване с препис от
НОХД № 70/2019 г. на ОС-Л.. С молба от 24.09.2020 г. от страна на ищцата е
поискано заличаване на комплексната експертиза и се твърди, че гр.д. №
128/2019 г. на ОС-Л., по което е приложено НОХД № 70/2019 г. на ОС-Л., се
води срещу същия ответник от съпругата и детето на загиналия и от
постановеното решение е видно, че представителството на ответника се
извършва от същите адвокати и присъдата е влязла в сила преди почти една
19
година, поради което документите от наказателното дело са били известни,
налични и разполагаеми за ответника по делото и за същите процесуални
представители още по време на размяната на книжата и преди
постановяването на определението от 20.05.2020 г., с което е разпределена
доказателствената тежест. С молбата още е посочено, че на ответника е
издадено съдебно удостоверение, но той, респективно същите процесуални
представители, нямат нужда от такова, за да се снабдят с материалите от
дело, по което са, съответно, страна и процесуални представители, както и е
заявено, че съгласно разпоредбата на чл. 107 от КЗ има задължение за
прокурора да издаде исканите документи от ДП. С молбата е представено
обезличено относно личните данни копие от решение от 4.03.2020 г. по т.д. №
128/2019 г. на ОС-Л., с подчертан текст от съдържанието на документа, че
ответникът „О.-З.“АД взема участие в производството по делото чрез
процесуалните представители по пълномощие адв.И. и адв.Т. (по делото на
ОС-С.З. ответното застрахователно дружество е представлявано от адвокати
Т. и И.). В третото открито съдебно заседание на окръжния съд на 25.09.2020
г. ответникът не представя документите, за които на 31.07.2020 г. му е
издадено съдебното удостоверение, като иска да му се даде възможност да
представи документите и да бъде изготвена експертизата, защото времето за
снабдяване с доказателства от наказателното производство не било
достатъчно, тъй като делото е изпратено на АС-В. Т.. Съдът констатира, че
удостоверението е получено от пълномощника на ответника адвокат Т. на
16.09.2020 г., но дава последна възможност на ответника да се снабди и да
представи в посочен срок до 9.10.2020 г. документите, относими и
необходими според него за изготвяне на поисканата от него комплексна
експертиза. С молба от 1.10.2020 г. ответникът представя заверен препис от
НОХД № 70/2019 г., сред които документи са обвинителен акт от 6.02.2019 г.
(в който е посочен механизма на настъпване на ПТП, както и е посочена
скоростта на трите, участващи в ПТП, автомобила, която за лекия автомобил
„Ф.С.“ е изчислена на 101 км/ч), присъда от 5.03.2019 г. по НОХД № 70/2019
г. с мотиви (в които са посочени механизма на ПТП и скоростта на трите
автомобила), заключение на АТЕ по ДП № ***/2018 г. от 14.08.2018 г.,
изготвено от в.л. инж.В.А. (в което е изложен механизма на ПТП, както и са
посочени скоростите на трите автомобила, конкретно за л.а. „Ф.С.“ – 101
км/ч.). В четвъртото открито съдебно заседание по делото на 11.11.2020 г.
20
съдът приема като писмени доказателства по делото представените от
ответника заверени преписи от наказателното дело, прието е и заключението
на изготвената на 3.11.2020 г. КАТСМЕ, след което от страна на ответника е
заявено, че прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия за това, че е карал с несъобразена скорост и над ограничението,
установено същия, с оглед констатираното в експертното заключение, прието
в същото съдебно заседание. При тези обстоятелства е видно, че фактите
относно механизма на ПТП на 2.06.2018 г. и скоростта на лекия автомобил,
чийто водач е бил синът на ищцата, са установени съгласно посоченото в
мотивите на присъдата по НОХД № 70/2019 г., постановена на 5.03.2019 г. и
влязла в сила на 15.10.2019 г., като отговорът по делото на исковата молба е
подаден от ответника на 11.07.2019 г. и отговорът на допълнителната искова
молба е подаден на 23.10.2019 г., поради което няма основания да се приеме,
че при изготвянето и подаването на тези отговори на ответника е могло да му
бъдат известни обстоятелствата, изразяващи се в конкретни действия на
ищеца, които да се преценяват като съпричиняващи вредоносния резултат,
защото те следва да се приемат за установени на датата 15.10.2019 г. Видно е
още, че обстоятелството за постановената присъда и нейното влизане в сила
на 15.10.2019 г. е станало известно по делото с писмото от ОД на МВР-Л.,
постъпило на 21.11.2019 г. (лист 55), от който момент нататък ответникът
несъмнено е имал възможност да се запознае с присъдата и нейните мотиви,
съответно, да му станат известни фактите относно механизма на ПТП и
скоростта на движение на автомобила с водач Т.Д., като с писмото от
1.06.2020 г. от ОС-Л. (лист 72) става известно и че наказателното дело е
приложено по т.д. № 128/2019 г. на ОС-Л., по което има постановено
решение. Това решение е представено в разпечатка с молбата на ищцата от
24.09.2020 г., съгласно която то е постановено на дата 4.03.2020 г. Доколкото
в разпечатката са посочени само инициали, не може с категоричност да се
приеме, че именно пълномощниците на застрахователното дружество адвокат
Т. и адвокат И. са били процесуални представители на дружеството и по т.д.
№ 128/2019 г. на ОС-Л.. Несъмнено е обаче, че с оглед данните по двете
посочени писма от 21.11.2019 г. и от 1.06.2020 г. в производството по иска на
И.Ж. още преди провеждането на първото по делото открито съдебно
заседание на 24.06.2020 г. за ответника вече е било възможно да се запознае с
влязлата в сила присъда, респективно, с посочените в нея механизъм на ПТП
21
и данни относно поведението на водача Т.Д., включително скоростта на
движение на управлявания от него лек автомобил, съответно, още преди това
съдебно заседание той е могъл да узнае тези обстоятелства, след което в това
заседание надлежно да конкретизира своето възражение за съпричиняване от
страна на Д. на вредоносния резултат с оглед скоростта на движение на
управлявания от него лек автомобил, съответно, при негова доказателствена
тежест ответникът да посочи и доказателства. В първото съдебно заседание
по делото обаче на 24.06.2020 г. ответникът не е конкретизирал своето
възражение за съпричиняване с оглед на тази скорост на движение, както и не
е поискал издаване на съдебно удостоверение, за да се снабди с документи от
наказателното дело, а е заявено, че във връзка с влязлата в сила присъда
прави искане за назначаване на експертиза, която по начало е допустимо и
относимо доказателство с оглед надлежно (своевременно и конкретно)
заявеното от ответника възражение за съпричиняване чрез непоставяне от
водача Д. на предпазен колан. В това първо съдебно заседание по делото
окръжният съд е разпоредил да се изискат служебно преписи от присъдата и
актовете на апелативния съд и на ВКС по НОХД № 70/2019 г. на ОС-Л., както
и заверена преписка по досъдебното производство, като с писмото на ОС-Л.
по делото са изпратени трите акта, но присъдата е изпратена без мотивите, а
материали от ДП не са изпратени. Във второто съдебно заседание вече от
страна на ответника е поискано издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с материалите от наказателното производство, в резултат на което
те са представени по делото с молбата на ответника от 1.10.2020 г. и са
приети в съдебното заседание на окръжния съд на 11.11.2020 г., в което
заседание е прието и заключението на КАТСМЕ. С оглед на така
представените и приети копия от документи и заключение на комплексната
експертиза се установява, че именно към момента на провеждането на това
съдебно заседание може със сигурност да се приеме за установено ответникът
да е узнал посредством издаденото му съдебно удостоверение и снабдяването
въз основа на него с документите от наказателното производство какъв е
механизмът на ПТП, включително и данните за скоростта на автомобила,
управляван от Д.. Тъй като в това съдебно заседание ответникът е
конкретизирал и своето възражение за съпричиняване с оглед поведение на
водача Д. за управление на лекия автомобил с превишена скорост, то
възражението следва да се приеме за надлежно конкретизирано съгласно чл.
22
147,т.1 от ГПК, съответно, следва да се приеме и че то подлежи на
разглеждане.
Видно от заключението на комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза от 3.11.2020 г., изготвена от вещите лица
инж.И.И. и д-р Т. Т., починалият вследствие на настъпилото на 2.06.2018 г.
син на ищцата Т.Д. е водач на лекия автомобил „Ф.С.“, към момента на
настъпването на ПТП този автомобил се е движел в собствената си лента за
движение, мястото на удара се намира изцяло в неговата лента за движение,
към момента на удара на този автомобил с лекия автомобил „Н.“, управляван
от застрахования при ответното дружество водач Д.Р., и двете МПС са се
намирали изцяло в лентата за движение на „Ф.а“, скоростта на лекия
автомобил „Ф.“ към момента на удара е около 108 км/ч, а непосредствено
преди настъпване на ПТП около 119 км/ч, ограничението на скоростта за
мястото на удара е 90 км/ч, водачът на лекия автомобил „Ф.“ няма
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение
с така изчислената скорост на движение и при движение със скорост 90 км/ч,
към момента на реализиране на удара лекият автомобил „Ф.“ се е намирал в
най-дясната част на полагащата му се пътна лента и с десни колела върху
банкета. В заключението е посочено, че опасната зона за спиране на лекия
автомобил „Ф.“ при движение с изчислената скорост на движение е около 131
м., а при движение с 90 км/ч – около 77 м., водачът на „Ф.а“ е реагирал към
момента на навлизане на „Н.а“ в лентата му на движение. Описаният в
заключението механизъм на ПТП е следният: лекият автомобил „Ф.С.“,
управляван от Д., се е движел със скорост около 119 км/ч и опасна зона за
спиране около 131 м., в насрещната лента на движение се е движел лекият
автомобил „Н.К.“, управляван от Р. със скорост на движение около 94 км/ч и
опасна зона за спиране около 77 м., „Н.ът“ навлиза в лентата за насрещно
движение когато двете МПС са били на разстояние около 110 м., ударът
настъпва в лентата за движение на „Ф.а“. При приемането на заключението в
съдебното заседание на окръжния съд на 11.11.2020 г. от вещите лица е
обяснено, че и при движение на „Ф.а“ със скорост 50 км/ч отново ще настъпи
удар при аналогична ситуация, към момента, в който водачът на „Ф.а“ е
реагирал, той се е намирал на около 61 м. преди мястото на удара, а „Н.ът“ се
е намирал на около 49 м. преди линията на удара, към този момент опасната
23
зона на „Ф.“ при движение със скорост 90 км/ч е била около 77 метра –
разстояние, което е било по-голямо от така изчисленото 61 м. преди линията
на удара. Също в съдебното заседание от експертите е посочено, че
теоретично при всяка скорост, по-малка от конкретно установената, биха се
получили травматични увреждания с по-малка тежест, но дали тези
травматични увреждания ще са здравословно смъртоносни няма как да бъде
казано с категоричност. Установява се следователно въз основа на
заключението на експертизата, че по-високата скорост от разрешената 90
км/ч, с която се е движел автомобилът, управляван от Д. преди настъпването
на ПТП, не е в причинна връзка с настъпването на ПТП, тъй като водачът не е
имал техническа възможност да го предотврати и при движение със скорост
90 км/ч, респективно, това поведение на водача Д. не е довело до
съпричиняване на вредоносния резултат. За да се приеме наличие на
твърдяното от ответника съпричиняване, следва при негова доказателствена
тежест да се установи, че е налице поведение на водача Д., което е довело до
настъпването на ПТП и вредите от него, което в случая не е доказано, а е
опровергано от заключението на експертизата. Във въззивната жалба
жалбоподателят излага голословно твърдения за данни относно хипотези
относно вероятности при превишаване на скоростта за движение да настъпи
ПТП и то да е с фатален изход за участниците, които вероятности обаче не
могат да бъдат основание да се приеме наличие в разглеждания случай на
обстоятелства за приложение на нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД. Неоснователно
е и позоваването на жалбоподателя на теоретичното заявление на експертите
в съдебното заседание на 11.11.2020 г., че при по-ниска скорост биха се
получили травматични увреждания с по-малка тежест, като вещите лица
изрично посочват, че не може да се каже с категоричност дали тези
травматични увреждания ще са здравословно смъртоносни. Установява се
следователно, че заявеното от ответника възражение за съпричиняване на
увреждането с оглед управлението от починалия водач Д. на лекия автомобил
с превишение на разрешената скорост е неоснователно и правилно то не е
прието от окръжния съд като основание за намаляване на определеното на
ищцата обезщетение при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД.
Установява се следователно и от апелативния съд, че с оглед събраните
по делото доказателства и установените обстоятелства няма основание да се
24
приеме наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия син
на ищцата като водач на автомобила „Ф.С.“ и настъпилия в резултат на ПТП
вредоносен резултат, а именно неговата смърт. Основания за намаляване на
размер на дължимото на ищцата обезщетение следователно няма.
Неоснователно е съответно и заявеното във въззивната жалба оплакване от
жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение поради допуснато
от окръжния съд нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Установява се, че въззивната жалба се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, съответно обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваните негови части. При този изход от спора ответникът по спора,
сега жалбоподател, дължи на ищцата, сега ответница по жалбата,
заплащането на разноски за въззивното производство. Такива разноски не са
направени от ответницата по жалбата, тъй като защитата й във въззивното
производство е осъществена безплатно на основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА от
пълномощник-адвокат П.К. от САК съгласно пълномощно и договор за
правна помощ от 12.07.2018 г. Претендира се възнаграждението (ведно с
ДДС) да бъде присъдено в полза на адвокат К. съгласно заявеното искане с
отговора на въззивната жалба. Следва съгласно нормата на чл. 38,ал.2 от ЗА
да бъде определено от съда възнаграждение за пълномощника адвокат К. и то
да й бъде присъдено. Съгласно нормата на чл. 7,ал.2, т.4 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при заявения от дружеството-жалбоподател с неговата въззивна жалба
интерес в размер на 70 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение за
защитата по тази жалба е в размер на 2 630 лв., а с дължимия в случая ДДС то
е в размер на 3 156 лв., съответно тази сума следва да се присъди в полза на
адвокат К. и в тежест на дружеството.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260042/12.02.2021 г. по т.д. № 145/2019 г.
на ОС-С.З., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено „З.О.-
З.“-гр.С. да заплати на ИВ. Т. Ж. сумата над 80 000 лв. до 150 000 лв.,
частичен иск от 220 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от
25
смъртта на нейния син Т.С.Д., в резултат на настъпило ПТП на 02.06.2018 г.,
ведно със законна лихва от 24.07.2018 г. – датата, на която е уведомен З.О.-З.”
АД за настъпилото ПТП до окончателното плащане, както и да заплати на
адв. П.К. от САК адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ в размер на 4 977 лв., съразмерно с уважената част от иска,
а също да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт
сумата 6 000 лв. за държавна такса, както и сумата от 525 лв. за
възнаграждение на вещо лице, платена от бюджета на съда, съразмерно с
уважения размер на иска.
ОСЪЖДА З.а.д. “О.-З.“АД-гр.С., ул.“С. С."*,ет.*, ЕИК ********** да
заплати на адвокат П. Д. К. от АК-С. с адрес гр. С., ул.“Л."*, ап.* сумата 3 156
лв. - възнаграждение за осъществената от нея защита пред апелативния съд на
ИВ. Т. Ж. като ответница по въззивната жалба на дружеството, съгласно чл.
38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26