Р Е Ш Е Н И Е
08.07.2021 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд първи
състав
На 27 (двадесет
и седми) май Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 646 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал.9 от СК, по който
ищецът С.И.С. с ЕГН **********, баща и законен
представител на малолетното дете С.И.С.с ЕГН ********** срещу М.К.А. с ЕГН **********,***,
настоящ адрес ***, за постановяване на решение, с което да измени постановените
по-рано с влязло в сила решение на ВПРС по гр.д.№651/17 г. по описа на ВПРС,
мерки относно упражняване на родителските права, местоживеенето, издръжката и
личните отношения на родителите с детето, поради промяна в обстоятелствата, при
които е постановено решението.
В исковата молба се сочи че с влязло в сила решение по гр.д.№651/2017 г. по
описа на ВПРС, е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете С.И.С.родена на *** г. с ЕГН ********** на майката М.К.А. с
ЕГН **********,***, като е опредено
местоживеенето на детето при нея. Определен е и режим на лични контакти
между бащата С.И.С. с ЕГН **********,*** и детето С.И.С.с ЕГН **********, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния
ден до 19,00 часа на неделния ден с
преспиване при бащата, по пет дни през Коледната и Великденската ваканции по
споразумение между родителите и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск. Бащата С.И.С. с ЕГН **********,***, е осъден да
заплаща на малолетното дете С.И.С.с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител
М.К.А. с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и
петдесет) лева, считано от 12.09.2017
г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на
такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с
падеж десето число на месеца, за който се дължи.
В исковата молба се твърди,че обстоятелствата при които е постановено
решението са коренно променени, като майката макар и да задоволява материалните
потребности на детето от храна, подслон, облекло и др. нагрубявала
неоснователно детето, упражнявала му психически тормоз, чрез заплахи,
включително и нанасяне на побой. Поради което детето не желаело вече да живее с
майката, което споделило с бащата и с класния си ръководител. В началото на
2020 г. ответницата заминала да работи в чужбина и оставила детето при бащата.
След като се върнала на 20.12.2020 г. майката поискала детето да се върне при
нея, след като бащата го изпратил до гр.Търговище, където живеела майката, още
на 22.12.2020 г. детето му се обадило, че майката го тормози психически и
физически и от тогава то категорично
отказвало да се върне при майката. От тогава детето живеело при бащата, който
осигурявал, освен материална, но и сигурна семейна среда, подпомаган от своите
родители. Детето посещавало училище в гр.Върбица и се справяло много добре.
Детето дори не желаело да се среща с майката по никакъв повод, за което била
уведомена и ДСП-В.Преслав.
Поради изложеното бащата моли да бъдат изменени определените с решението на
съда мерки, както следва да бъде предоставено упражняването на родителските
права върху малолетното дете на него, както и да бъде определено местоживеенето
му при него, на майката да бъде определен подходящ режим на лични контакти с
детето, както и да бъде осъдена майката да заплаща на детето месечна издръжка в
размер на 160 лв., считано от датата на предявяване на иска.
Ищецът лично и чрез пълномощник поддържа иска в съдебно заседание и счита същия за доказан
от събраните по делото писмени/социални доклади и представени документи от
проверка на съответните дирекции на социално подпомагане/ и гласни
доказателства, поради което моли съдът да се произнесе положително по него.
В предоставения й срок по чл. 131 от ГПК, ответницата е депозирала отговор
на исковата молба, като счита за иска за изцяло неоснователен. Счита че като
майка е направила и ще прави всичко, което е интерес на детето, отглеждала го е
до сега, никога го е подлагала на психически и физически тормоз и счита
твърденията в исковата молба за „клевети и измислици“ от страна на бащата.
Лично и чрез пълномощника моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно
между страните, а и от приобщеното по делото решение по
гр.д.№651/2017 г. по описа на ВПРС на осн.чл.127, ал.2 от ГПК, е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С.И.С.родена
на *** г. с ЕГН ********** на майката М.К.А. с ЕГН **********,***, като е опредено местоживеенето на детето при нея. Определен е
и режим на лични контакти между бащата С.И.С. с ЕГН **********,*** и детето С.И.С.с
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09,00 часа на съботния ден до 19,00 часа
на неделния ден с преспиване при бащата, по пет дни през Коледната и
Великденската ваканции по споразумение между родителите и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Бащата С.И.С. с ЕГН **********,***,
е осъден да заплаща на малолетното дете С.И.С.с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.К.А. с ЕГН **********,***, месечна издръжка
в размер на 150.00 (сто и петдесет)
лева, считано от 12.09.2017 г., до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска, с падеж десето число на месеца, за който
се дължи.
Свидетелят Ереджебов, воден от ищеца заявява, че бащата има
необходимите битови условия за отглеждане на детето, има помощ от своите
родители, че детето е споделяло нежеланието си да живее при майката и че
майката е работила в чужбина.
Показанията
на св.Николова, водена от ответницата, са общи и то за предходен период от
време 2019 г., а и съдът намира, че въпросната свидетелка не би и могла да бъде
достоверен източник на информация относно отношенията между майката и детето,
предвид посоченото от самата нея, че основната информация, с която свидетелката
разполага и е споделена от ответницата.
Свидетелката
Бонева е отглеждала детето в кратък период от време, когато майката е била на
работа и също не е имала преки впечатления за отношенията помежду им. Заявява,
че майката има необходимите битови условия за отглеждане на детето.
От
показанията на двете свидетелки се установява, че майката е осигурявала
необходимите средства за издръжка на детето в материален аспект, поддържала го
е чисто и спретнато, следяла е за личната му хигиена и не го е оставяла без
надзор, както и че майката е работила в чужбина.
Съдът, счита че в голяма степен показанията на свидетелите обслужват тезата на страните, които са ги довели и следва да бъдат преценявани изключително критично и в съвкупност с писмените доказателства по делото.
Съдът счита, като безпристрастни и отразяващи обективно обстоятелствата от
значение за делото представените
социални доклади и приложените
към тях документи. От социалния доклад, изготвен от
Дирекция "Социално подпомагане" – гр. В.Преслав се установява, че от м.април.2020 г. детето С живее при бащата в
гр.Върбица съгласно устно споразумение между родителите, като преди това е било
отглеждано в гр.Търговище от майката, на която са предоставени родителските
права, при оценка на постъпил сигнал от детето на 29.12.2020 г. до
ДСП-В.Преслав за упражнено спрямо него физическо и психическо насилие от страна
на майката, след завръщането й от чужбина, е установено, че на детето не е била
осигурена спокойна и сигурна семейна среда, докато е живяло при майката,
подложена е била на психическо и физическо насилие, малолетната копира модела
на поведение на майката, който е агресивно отношение и поведение към
заобикалящия свят. Детето проявява вербално агресивно поведение към майката,
като употребява и вулгарен език спрямо нея.
Поради което са предприети мерки за закрила в семейна среда, като е
предоставена психологическа помощ от специалисти ДЦЗП“Зона Закрила“ гр.Шумен,
както и за корекция на модела на поведение на детето. Като специалистите
работят и с бащата на детето. Уведомена е и ДСП-Търговище за насочване на
майката към подходяща социална услуга в общността.
Видно от представената педагогическа характеристика от
училището на детето в гр.Търговище, С със затруднения се вписва в класа, поради
взаимни провокации със съучениците си, като понякога влиза в ролята на
дразнител. Справя се много добре с учението.
От представената оценка на родителския капацитет на
бащата се установява, че същия има желание и необходимия капацитет да отглежда
детето, с което има изградена емоционална връзка. Бащата в същото време не
инициативност за подобряване на комуникацията с майката по отношение на важни
въпроси, свързани с детето. Предпочита да избягва разговори и контакти с нея,
като по този начин се стига до
делегиране на функции на детето нетипични за неговата възраст. Това поставя С в
позиция на равностоен партньор, който регулира комуникацията между родителите
според собствените си настроения и ползи на фона на социална незрялост и
невъзможност за обектива преценка на последиците.
Училищния психолог на училището, в което учи в момента
детето СУ“Св.Паисий Хилендарски“ гр.Върбица посочва, че авторитет за детето е
бащата. Детето е адаптирано към училищната среда и колектив, съобразява се с
установения ред, като спазва нормите на поведение.
От изготвения социален доклад от ДСП-Търговище се
установява, че майката има много добри битови условия за отглеждане на детето,
притежава необходимия родителски капацитет и желание да отглежда и възпитава
детето, без да е направена подробна оценка. В доклада се посочва, че майката е
заявила, че бащата се опитвал да настои негативно детето към нея и при
най-малката забележка от нейна страна, детето търсело контакт с бащата, като му
заявявало, че майката го „тормози, обижда и удря“, което не отговаряло на
истината. Въпреки изложеното в доклада, през 2019 г. е получен и разгледан
сигнал от ДСП-Търговище от училището на детето в гр.Търговище за проблеми с
поведението на детето и липса на съдействие от страна на майката при повикване от страна на учителите.
Към настоящият момент комуникацията между майката и
детето е влошена. Според център за социална рехабилитация и интеграция
Асоциация Ная, майката има нужда да прекарва повече време с детето, за да
намали тревогата, че ще изгуби единственото си дете, освен това работата с нея
по отношение на социалната и психологическа консултация следва да продължи.
ИСДП ДЦЗП „Зона заКрила“-Шумен, самостоятелно и заедно с
ЦСРИ на Асоциация Ная-Търговище, работят с детето по направлението за
„психологическо консултиране на дете, жертва на домашно насилие“ за
преодоляване на психосоматични симптоми, характерни за преживян посттравматичен
стрес, както и на страховете на детето, свързани с епизоди на насилие отстрана
на майката, за преодоляване на конфликтите между детето и майката, за
подобряване комуникацията между майката и детето, както и между бащата и
майката по въпросите относно отглеждане и възпитание на детето и подобряване на
взаимоотношенията в преструктурираната семейна система, за преодоляване на
нападателното отношение към институциите и едновременно с това търсене на
съдействие от всевъзможни такива по отношение на връзката й с детето.
Видно от приложените към Социалния доклад на
ДСП-В.Преслав документи, с детето е работено още през 2013 г. и 2015г., когато
майката е подавала сигнали за насилие над детето от учителки в детската градина
в гр.Върбица. Освен това се установява, майката чрез конфликтното си поведение
и неоснователни сигнали и жалби майката многократно е поставяла е предизвикателства пред специалистите от Отдел
Закрила на детето при ДСП-В.Преслав. Детето С към настоящия момент, като живее
при бащата и неговите родители е по-спокойно и в се справя успешно в училищната
среда.
От изслушването на детето в с.з се установяват изложените
в изготвения от ДСП-В.Преслав социален доклад и приложените към него документи
обстоятелства по отношение на актове на насилие от страна на майката, липса на
комуникация между родителите, от което детето извлича ползи за себе си, както и
желанието на детето да живее при бащата, който е авторитет за него и то в
положителна насока.
При
така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако
обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да
измени постановените по-рано мерки. Изменение на обстоятелства, което налага
промяна, може да бъде както възможността за осигуряване на по-добър социален и
битов живот от единия родител, неговите възпитателски качества и грижи, така и
настъпила промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т.
е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да
изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да
изхожда само и единствено от интересите на детето. От значение са също качества
на родителите, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към детето,
привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето,
възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието и
респ. отношението на детето към тях. Съгласно разясненията, дадени в ППВС №
1/1974 г., под "интереси на децата" следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд
и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. При това,
изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на нови
обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на обстоятелства, с
които би се подобрило положението му при евентуално ново разрешение или такива,
засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че е налице новосъздадена обстановка, при която
интересите на детето изискват ревизия на сега действащите мерки относно режима
на упражняване на родителските права и следващите се мерки
на лични
отношения на детето с родителите, местоживенето му и издръжката,
като следва да се намери подходящ баланс.
Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се
отразява, и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на
мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е
интересът на детето.
В настоящият
случай съгласно приетото за установено от фактическа страна наличие на
агресивно поведение на майката към детето, неблагоприятния агресивен
поведенчески модел, който тя възпитава у детето, съда приема, че е в интерес на
детето С да бъде отглеждано от бащата (ищецът по делото).
Съдът
следва да отчете и желанието на самото дете, което в проведеното съдебно
заседание изразява своето желание и занапред да живее с баща си, което желание в случая кореспондира и с неговия
интерес.
В настоящия
казус съдът приема, че се доказа по безспорен начин наличието на трайно и
съществено изменение на обстоятелствата,
което да обуславя по смисъла на закона и съдебната практика изменение на мерките относно родителските
права, като следва да бъде предоставен упражняването на родителските права по
отношение на детето С на
бащата, като бъде определено местоживеене на детето при бащата.
При решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интереса на детето и особеностите на конкретния случай. Споровете между родителите относно контактите на майката с детето следва да бъдат решени с активно отношение на бащата, зачитайки родителския авторитет и на другия родител. Събраните по делото доказателства:
изготвените
социални доклади от ДСП гр.В.Преслав, ДСП гр.Търговище, приложените сигнали,
жалби и молби до различни институции имащи отношение към случая, единодушно
определят, че свободния режим на лични контакти не е в интерес на детето. Съобразявайки установеното от гласните и
писмените доказателства по делото, социалните доклади и приложените към тях
документи, съдът счита, че следва бъде определен следния режим на лични
контакти между майката и детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца,
с преспиване от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както
и двадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Посоченият режим ще спомогне да бъде заздравена връзката между майката и детето, но липсата на комуникация между родителите по вина на майката и несъобразяването от нейна страна, както с детето, така и с бащата, може да попречи на това, предвид на което следва майката да приеме и предложената и психологическа помощ от компетентните институции.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. По правната си същност
издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на
нуждаещия се от издръжка. Децата с оглед ниската си възраст са дефинитивно
неработоспособни, като няма данни да разполагат със собствено имущество/което
не се и твърди/, поради което и имат право на издръжка от родителите си.
Нуждите се установяват от самия факт на биологичното им съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. При определяне размера на издръжката
съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на малолетните деца не могат да бъдат
изразени стойностно в паричен еквивалент. Заедно с това следва да се има
предвид и разпоредбата чл. 142, ал. 2 от СК вр. чл. 1 от ПМС№ 1/10.01.2009 г.
за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като
минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Нуждите на детето от издръжка, в конкретния случай и с оглед
възможностите на двамата родители следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности. Преди всичко, това е и морален
дълг на всеки родител.
Ответницата, в качеството на родител на детето С е алиментно задължена да дава средства за издръжка на малолетното си дете. При определяне на размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и възможностите на родителите. Доколкото в исковата молба не са изложени обстоятелства относно специфични нужди на детето, съдът приема, че то има необходимост от средства , които да задоволят обичайни за дете на неговата възраст нужди от храна, облекло, отопление, играчки, учебни помагала и др. От друга страна се установи и фактът и възможността задълженото лице да престира последната.
Съдът
приема, въз основа на писмените доказателства ангажирани от страните по делото,
че ответницата може да реализира ежемесечен доход от трудово възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за страната, а ищецът реализира доход в
по – голям размер. Като отчете горните обстоятелства
и съобрази безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към
ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 300.00 лева
месечно, необходими за издръжката на детето С, бащата следва да участва със
сумата от 137.00 лева месечно, като остатъкът от 165.00 лв. следва да се
допълва от доходите на майката. В случая по-голямото участие на майката в
издръжката на детето е обусловено от факта, че бащата е заета с преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът следи служебно за интересите на
децата и на осн.59, ал.2 от СК се произнася служебно включително и по
въпроса за издръжката и като взе предвид определения нов размер на МРЗ от 01.01.2021
- 650.00 лв., с ПМС № 331/26.11.2020 г.,
счита че следва да бъде определен размер на издръжката за детето С съобразен с
определения минимален размер на издръжката към настоящия момент, а именно
163.00 лв.
Издръжка в определения от
съда месечен размер
на
детето се
явява посилна за ответницата,
която е в трудоспособна
възраст и реализира доходи, достатъчни за осигуряване както на собственото си
съществуване, така и на лицето,
към което има
задължения за издръжка.
Ищцовата страна е реализирана разноски, които претендира за заплащане от ответницата, предвид изхода на спора съдът следва да се произнесе положително по искането.
На основание чл.
78, ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати дължимата
държавна такса по иска за издръжка равна на 4 % върху тригодишните платежи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал.9 от СК определените с влязло в
сила решение №132/17.04.2018 г. по гр.д.№651/2017 г. по
описа на ВПРС, мерки, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете С.И.С.родена на *** г. с ЕГН ********** на бащата С.И.С. с ЕГН **********,***, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на детето при него.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между майката М.К.А. с ЕГН ********** и детето С.И.С.с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, с преспиване от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния
ден, както и двадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА майката М.К.А. с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното дете С.И.С.с
ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.И.С.
с ЕГН **********,***, месечна издръжка
в размер на 163.00 (сто и шестдесет и три) лева, считано от 29.12.2020 г., до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска, с падеж десето число на месеца, за който се дължи.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му
за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.К.А. с ЕГН **********,***, да заплати на С.И.С.
с ЕГН **********,***, сумата 325.00 (триста двадесет и пет) лева – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА М.К.А.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВПРС, към бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 234.72 лв./двеста тридесет и четири лева и седемдесет и
две стотинки/, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата от
5.00 лева за издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му
на страните, ведно със
съобщението за изготвянето и обявяването му.
Районен съдия: