МОТИВИ към присъда №192/ 31.03.2016 г. постановена по НОХД № 469/2014 г. по описа на РРС.
РРП е внесла обвинителен
акт срещу подсъдимите Й.Й.П. и М.Ц.М., с който им е повдигнала обвинения, както
следва – на подс. П., за това че: На 20.02.2014г. в гр.Разград - Гарова промишлена
зона, сам и в съучастие като съизвършител с М.Ц.М. ***, е причинил телесни повреди
на повече от едно лице, а именно: средни телесни повреди на Я.Х.И. ***, изразяващи
се в счупване на малкия пищял на лява подбедрица, довело до трайно затруднение на
движението на левия долен крайник на пострадалия и патологична колекция, излив в
дясна гръдна половина довела до разстройство на здравето с временна опасност за
живота на пострадалия и средна телесна повреда на Т.И. ***, изразяваща се в счупване
лява скулова кост отнасящо се към медикобиологичния критерий счупване на челюст
довело до затруднение на дъвченето на пострадалия, като деянието е извършено по
хулигански подбуди -престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.З и т.12, пр.1 във вр.с
чл.129, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК и на подс. М., за това че: На
20.02.2014г. в гр.Разград - Гарова промишлена зона, в съучастие като съизвършител
с Й.Й.П. ***, е причинил на Я.Х.И. *** средни телесни повреди, изразяващи се в:
счупване на малкия пищял на лява подбедрица, довело до трайно затруднение на движението
на левия долен крайник на пострадалия и патологична колекция, излив в дясна гръдна
половина, довела до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия,
като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, пр.1 във вр. с чл.129, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите дават
обяснения по повдигнатото им обвинение, като не се признават за виновни по
повдигнатите им обвинения.
В хода на производството
като граждански ищец е конституиран пострадалият Т.И.Д., които претендира подсъдимият
П. да бъде осъден да му заплати сумата от 12 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея до окончателното й изплащане.
Прокурорът счита, че
обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимите
да бъдат наложени наказания както следва – на подс. П., такова в размер на три
години лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл.66 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от пет години, а на подс. М. такова в размер на
две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Като
прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намираза установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й. П. е търговец,
притежаващ и управляващ четири търговски фирми, с разностранен предмет на
дейност. Той е в близки отношения с другия подсъдим, който осъществява
фактически възложени му от П. действия, касаещи търговската дейност на
последния. В качеството му на търговец, подсъдимия П. стопанисва базата на
бившето «ОПСО», находяща се в покрайнините на гр. Разград, в
Гарова промишлена зона.
На 20.02.2014 г., около обяд
подс. П. се намирал в офиса си в центъра на града, в близост
до заведение за бързо хранене «Карина», заедно със св. Т..
По същото време св. Д. Ч. пътувал
с личния си лек автомобил «Опел Астра» от гр. Разград към с. Липник. Когато минал
моста след разклона за ж.п.гара Разград, преди да завие
към с. Липник, той забелязал, че в базата, стопанисвана от подс. П. има двама мъже.
Като намалил скоростта на движение на автомобила, свидетелят видял, че мъжете къртели
преградната врата на оградата. Ч., който се познавал добре
с П., веднага се обадил на последния по мобилния телефон и му описал, какво е видял
в имота.
След този разговор между двамата П. предложил на св. Т. да го придружи до базата, намираща се
в Гарова промишлена зона - гр. Разград, като му пресъздал и съдържанието на проведения
разговор със св. Ч.. Т. се съгласил. След това, подс. П. се обадил на подс. М. за
да дойде също на базата. Последния от своя страна, в момента,
в който получил телефонното обаждане, се намирал в с. Просторно, заедно със св.
Хр. Х.. След разговора с подс. П., М. помолил свидетеля да го закара с
колата си до базата в гр. Разград и двамата се отправили към тази дестинация.
Междувременно, подс. П. и св. Т.
се качили в автомобила на първия - джип «Мерцедес» и когато стигнали до базата видели,
че там няма никой. Св. Т. слязъл от джипа, за да огледа
халетата, които се намирали в имота, а подс. тръгнал с джипа си в посока сградата
на фирма «Пилко» - към пункта за изкупуване на черни и
цветни метали, който бил на около 300 метра разстояние от базата и който също
бил собственост на подсъдимия, но отдаден под наем.
Същият ден - 20.02.2014 г.,
пострадалият Я. И. ***. Там, в района на
ж.п.гара Разград, събрал метални отпадъци и около
13:30 - 14:00 часа, отишъл в пункта за изкупуване на черни и цветни метали находящ
се в Гарова промишлена зона - гр. Разград, стопанисван от ЕТ «Кристал-П-92», в
който като закупчик работел пострадалият Т. Д.. След като св. И. предал в пункта
събраната преди това арматура, св. Д. съставил договор за покупко-продажба №
**********/20.02.2014 г., за предадени 46 кг. стоманена скраб на обща стойност 15.18 лв., като това било общото
количество предадени отпадъци от св. И., който и предните два дни предавал
такива. След това, св. И. помолил св. Д. да му даде кирка,
понеже искал да изкопае още малко желязо от насипите намиращи се срещу пункта на
последния.
След като И.
взел кирката, в близост до него и на около 10 метра от портала на пункта, спрял
джипа си, идващия от своята база подсъдим П.. Последният предположил, че именно
пострадалия е един от мъжете, които св. Ч. видял в имота му и още със слизането
си от автомобила започнал да го пита какво прави там и къде е другият мъж.
Св. И. му отговорил, че е сам, при което П. го напсувал с думите «майката ти да
еба, циганска да еба», взел кирката от ръцете му и започнал да
му нанася удари с нея по цялото тяло, по краката и по главата. И. започнал
да губи равновесие, опитал да се задържи за кирката, при което наранил и дланта
си, но не успял и паднал на земята.
Малко преди това, от пункта за изкупуване
на метали с личния си лек автомобил марка «Шевролет» излязъл
св. Д., на когото подс. П. направил знак
да спре. След като свидетелят паркирал автомобила си до джипа
на подсъдимия и излязъл от колата си, той видял падналия на земята пострадал И..
П. продължил да нанася удари с дръжката на кирката и ритници по цялото тяло на св.
И., като му казвал да не влиза в двора му и да не краде от желязото му. Междувременно
на същото място пристигнало и друго лице с неустановена самоличност от близкото
обкръжение на подс. П., което било уведомено за извършваната кражба и което
също се включило в нанасянето на удари по тялото на пострадалия Я.. Виждайки
действията на двамата, Д. решил да заобиколи автомобила си отпред и да мине от дясната му страна, за да няма пряка видимост към
случващото се. Лицето с неустановена самоличност, продължило да бие падналия на
земята И., нанасяйки му удари с ритници под кръста и по краката и наричайки го
«циганин прост», а подс. П. се отправил към
паркираните пред базата автомобили. В момента, когато св. Д. стигнал до предната
част на колата си, П. го настигнал. При обръщането на свидетеля към
подсъдимия, последния му нанесъл
изненадващ удар с дръжката на кирката в областта на лявата скула на лицето. Д. усетил силна
болка в ударената област, инстинктивно клекнал и поставил ръце пред лицето си за да се предпази от последващите удари. Докато бил в тази поза,
П. му нанесъл още няколко удара с ритници в областта на лицето. Казал му, че за
всичко това е виновен той, защото изкупува крадено желязо.
От получените рани, лицето на св. Д. започнало силно да кърви. След като подсъдимият преустановил нанасянето на ударите, на мястото
на инцидента пеш пристигнал и св. Т. Т., който видял окървавеното лице на пострадалия
Д.. На този свидетел, подс. П. обяснил, че бил нападнат с кирка от Д. и
негов работник и го помолил да придружи Д., който искал да се измие до пункта, за не изтрие записите от охранителните камери. Т. влязъл с
пострадалия в двора на
пункта, но в сградата, в която Д. живеел със семейството си, последния влязъл сам.
Казал на дъщеря си - св. М. Д. да прибере автомобила му, а той влязъл в банята за да се измие. Когато свидетелката се върнала видяла, че баща
й има рана на носа си, отстрани
на устата му течала кръв и лявата страна на лицето му била силно подута. Попитала
го какво е станало, а той й отговорил, че Й.П. го е пребил. След това св. Д. заедно
с баща си тръгнали към РУП - Разград, но полицейските служители там им казали да
отидат първо до Спешния център за да прегледат св. Д. и
тогава да се върнат. Св. Д. откарала баща си до Спешния център, там го прегледали,
изпратили го за ренгенова снимка и за да го приемат в Хирургично отделение, където
дежурен лекар бил д-р Мичев. Св. Д. оставила баща си и се върнала в РУП - Разград
за да даде обяснения.
Същевременно пред пункта за изкупуване
на черни и цветни метали на св. Д. пристигнали полицейските служители от РУП -Разград - ОР Н.К. и св. И.Г.С., изпратени по подаден от
подс. П. сигнал за извършена кражба от базата му. Междувременно мястото на
инцидента вече било напуснато от неизвестното лице, което по
- рано нанасяло удари на пострадалия И..
След пристигане на полицейските служители, пред пункта за изкупуване на цветни метали, дошъл и подс. М.М.,
когото св. Хр.Х. докарал с автомобила си. Пред служителите на ОД на МВР, П.
посочил И., като един от мъжете, извършили кражба на
железа от имота му. Св. С. забелязал, че П. има рани по лицето и ръцете си. Попитал
го какво му какво му се е случило, на което подсъдимият отговорил, че е бил на
ски. Двамата подсъдими, пострадалия Я. и полицейските служители отишли в базата
на бившето ОПСО, където П. показал на последните,
че са му откраднати няколко платна от телената ограда.
В проведения разговор със св. С., пострадалия И. заявил, че не е влизал в имота на обвиняемия
и не е взимал от там нищо. Обяснил, че е събирал дребни
железа около пункта на св. Д., за да му ги предаде после,
както и че бил сам и с него не е имало друг човек. След това св.
С., Н. К. и св. И. се върнали в пункта за изкупуване на метали, където полицаите
извършили проверка дали там се намират описаните от обв. П. платна от ограда, но такива не били открити. Там жена с
неустановена самобилност, обяснила на св. С., че подс. П. е нанесъл побой на пострадалия
Д., който в момента е в МБАЛ «Св. И. ***.
След това, полицейските служители
откарали св. И. *** за да даде обяснения, в които той посочил, че му е нанесен побой, след което дежурният автопатрул откарал
пострадалия до Спешния център на МБАЛ «Св. И. ***, но заради неплатени осигуровки
той не останал за лечение в Хирургично отделение, където бил препратен.
На 20.02.2014 г. подс. П. също посетил
хирургичното отделение и поискал да бъде приет там, с оплаквания за болки в главата
и контузия на лявата ръка. Срещата между подсъдимия и пострадалия Д., който вече бил настанен в хирургично отделение,
накарала последния да обадил се на дъщеря си св. Д. да дойде да го вземе, като й
обяснил, че не иска да бъде заедно с П..
Д. бил изписан на 22.02.2014 г. Той продължил
лечението си в «Многопрофилна болница за активно лечение Медика Русе» ООД, където
бил приет на 05.03.2014 г. и изписан на 07.03.2014 г, а на 06.03.2014 г. му била
извършена оперативна интервенция с поставяне на метална
пластина за възстановяване на орбиталния ръб.
От показанията на свидетелката Д.
дадени в хода на съдебно следствие, се установяват още, че след хирургичната
интервенция пострадалия се хранел само със супи и пюрета, търпял силни
болки и се възстановил напълно едва след
три месеца.
На 21.02.2014 г. подс. М. предал
с протокол за доброволно предаване намерената от него кирка с дървена дръжка /сап/
до пункта за изкупуване на черни и цветни метали на св. Д., както и метален лост,
за който обяснил, че също го намерил там. По отношение на вещите бил направен оглед
от водещият разследването.
В хода на досъдебното
производство обв. П., св. Д. и св. И. са били освидетелствани веднага, а
впоследствие са били назначени и извършени
съдебномедицински експертизи по отношение на същите.
Според изслушаните в хода на
съдебното следствие заключения по назначените в хода на досъдебното
производство, съдебно – медицински експертизи, при предгледа на подс. П. на 21.02.2014 г. в хирургично отделение при МБАЛ «Св. И. ***,
вещото лице е установило: хематом на лява орбита; рана по дланната повърхност
на основната фаланга на четвърти пръст на лява ръка; подлигавичен кръвоизлив в
централната част на горна устна, към предварието на устната кухина, с
неправилни разкъсвания на лигавицата, покрити с белезникав налеп; кръвонасядане
на лява и дясна предмишница, лява подбедрица; охлузвания, някои с вид на
драскотини, на лява мишница и предмишница, дясна предмишница и ляво бедро.
Вещото лице сочи, че описаната рана
с гладки ръбчета по дланна повърхност на основната фаланга
на четвърти пръст на лява ръка е получена преди датата на инцидента.
Всички установени при прегледа кръвонасядания,
видно от морфологичните им характеристики се намират във фаза на обратно развитие
и имат давност поне 4-6 дена.
Драскотините по горни и долни крайници може да са получени към датата на инцидента.
Техният вид отговаря да са причинени от перпендикулярно или косо въздействие на
предмет/и със: заострен и такива с тъп ръб, не много широка
повърхност и по-голям натиск върху кожата в единия край. Впредвид и разположението
им не е изключено да са получени от динамично въздействие
на нокти, вкл. и от животно.
По своята медико-биологична характеристика
драскотините обуславят болка и страдание. При прегледа не се установява описаната
в История на заболяване хирургично обработена разкъсно-контузна
рана на лицето.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза за освидетелстване на пострадалия Т.И.Д. е видно, че при прегледа му
21.02.2014 г. вещото лице установило, че в резултат на инцидента от 20.02.2014г.,
същия е получил: счупване на лява скулова кост/рентгенологично/; хематом на лява
орбита; оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на носа, с кръвотечение от
външни носни ходове; подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина
в централната част на долна устна; кръвонасядане и охлузвания на кожата на гърба
на дланта на лява ръка. По своята медико-биологична характеристика видимите травматични
увреждания обуславяли временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
За счупването на лява скулова кост
е необходим консулт със специалист лицево-челюстен хирург, за
да се определи степента на разстройство на здравето.
Установените травматични увреждания
са резултат от удари с/върху твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и
предмет/и, като не е изключено травмите в областта на носа да са получени от твърд
тъп предмет с удължена форма.
Травмите са локализирани преимуществено
вляво. Това показва, че не е изключено, ако нападателят си служи с дясна ръка да
се е намирал фронтално или във фронталната равнина на пострадалия. Възможно е кръвонасядането
на гърба на лява длан да се дължи на т.нар."защитно
увреждане", при което ръката заема предно анатомично положение. Видимите травматични
увреждания имат общ оздравителен период около 2 седмици.
След оперативното лечение на пострадалия
Д. в гр. Русе и прилагане на медицинската документация за това, е назначена
допълнителна съдебномедицинска експертиза, според заключението по която пострадалият
Т. Д. е получил, разместеното счупване на лява скулова кост, което е наложило оперативна интервенция с налагане на метална остеосинтеза
/Епикриза на ИЗ № 1639/2014 на МБАЛ «Медика Русе» ООД - гр. Русе, и което се отнася към медико-биологичния критерий счупване на челюст и обуславя трайно затруднение в дъвкателната функция. Останалите травматични увреждания/описани и в първоначалното заключение/ - временно
разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия.
След налагането на металната остеосинтеза
възстановителния период за счупената скулова кост продължава поне 1 месец, а останалите
травматични увреждания имат общ оздравителен период около 2 седмици.
Според заключението
по назначената съдебномедицинската експертиза е видно, че при прегледа на Я. И.
на 21.02.2014 г. и от медицинската документация, е установено, че в резултат на
инцидента от 20.02.2014г., пострадалият е
получил: счупване на малкия пищял на лява подбедрица в горната част; малък излив
в дясна гръдна половина и счупване на VІІ-мо ребро в ляво /рентгенологично/;
разкъсно-контузна рана „тип ламбо" върху дланта на лява ръка; кръвонасядане
в дясна теменна област на главата, гърба на дланта на дясна ръка и в горна трета на външностранична повърхност на лява подбедрица.
По своята медико-биологична характеристика:
-счупване на малкия пищял на лява подбедрица обуславя трайно затруднение в движението
на левия долен крайник;
-патологична колекция - излив в дясна гръдна половина -разстройство
на здравето с временна опасност за живота;
-останалите увреждания в съвкупност - временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия.
Установените травматични увреждания
са резултат от удари с/върху твърд/и тъп/и предмет/и и
са локализирани преимуществено вляво. Това показва, че не е изключено, ако нападателят
си служи с дясна ръка да се е намирал фронтално или във фронталната равнина на пострадалия.
Ударите са многобройни, а тези
в областта на лява подбедрица и лявата страна на гръдния кош - нанесени със значителна
сила.
Натрупването на патологичната
колекция кръв в дясна гръдна половина се дължи на нараняване /разкъсване/ на съдове
на белите дробове или на гръдната стена при полученото
сътресение и механична травма на гръдния кош.
Счупването на малкия пищял на лява
подбедрица, видно от рентгеновата графия, е получено от директен удар - перпендикулярно
действие на механичния фактор и огъване на костта по посока на това действие, при което счупването става не в мястото на притискане, а на срещуположната
страна - там, където се получава най-голямо разтягане. Приложението на силата е
в най-горната част на външностранична повърхност на подбедрицата, от което е и кръвонасядането
на меките тъкани на това място.
Счупването на малкия пищял на левия
крак изисква имобилизация за 1 месец, като работоспособността се възстановяване
след 1,5-2 месеца. Видимите травматични увреждания имат общ оздравителен период
около 2 седмици.
В хода на съдебното следствие е
назначена повторна/тройна/ съдебно-медицинска
експертиза, целяща установяване причинените на този пострадал травматични
увреждания.
Според
изслушаното и прието в съдебно заседание заключение по същата, в резултат на
претърпения инцидент, на пострадалият Я.И.
са причинени: счупване на главичката на малкопищялната кост на лява
подколенница с разместване под ъгъл на фрактурната линия; счупване на VII- мо ребро вляво; малък излив в левия костодифрагмален
синус на гръдната кухина; разкъсно-контузна
рана по дланта на лявата ръка; кръвонасядания в дясна теменна област на
главата, по гърба на дланта на дясна ръка и в горна трета на външностраничната
повърхност на лява подбедрица;
Счупването на главичката на
малкия пищял на лявата подбедрица е причинило на пострадалия трайно затруднение
на движението на левия долен крайник, със среден оздравителен срок за
възстановяване – 30 – 45 дни.
Установеният малък излив в
лява гръдна кухина, не е довел поради малкото си количество до опасни за живота
усложнения от страна на дихателната и сърдечно-съдови системи. Този излив може
да е от кръв, която да е в резултат от разкъсване на малки кръвоносни съдове в
междуребрената мускулатура, но може и да се дължи на излив на ексудат от травма
на париеталната плевра на гръдния кош. Вещите лица сочат още, че не е
установено какъв е видът на този излив, поради което заключават, че същия не е
довел до опасни за живота усложнения. Сочат, че счупването на VII-мо ребро в ляво, което е довело до излива, е причинило на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със среден срок за
възстановяване около 3 седмици.
Останалите описани увреждания са
такива, които са причинили на пострадалия също временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, но със среден срок за възстановяване около 2 седмици.
Установените травми по главата,
лява половина на гръдния кош, кръвонасядането на дясна длан, разкъсно
контузната рана на лява длан, кръвонасядането в горната трета на външностраничната повърхност на лявата
подколенница, с подлежащо счупване на главичката на малкопищялната кост, са в
резултат от действието на твърди тъпи предмети – добре отговорят да са получени
от нанесени удари с метална част и дръжка на кирка, като ударите в лява
половина на гръдния кош и по лявата подколенница са нанесени със значителна
сила.
Подсъдимият П. е неосъждан.
Подсъдимият М. е осъждан.
Съдът намира за установена
горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите Д., Ч., Т., Д., А.,
С., Х. и приобщените по реда на чл. 281 от НПК
показания на двамата пострадали и св. А..
В подкрепа на твърденията на тези свидетели, които взаимно се допълват, са и
останалите доказателства по делото, включително и веществените и писмени такива.
Обясненията на подс. П.,
в които същия сочи, че след пристигането си на мястото на инцидента, бил
нападнат от две непознати за него лица/едно от които впоследствие индивидуализирал,
като пострадалия Я. И./ с кирка и метален лост и че пострадалия Д. бил ударен
именно от едно от тях, звучат изолирано и влизат в противоречие с целия останал
доказателствен материал по делото. Същите се опровергават пряко от
показанията на двамата пострадали – свидетелите Т. Д. и Я.И. дадени в хода на
досъдебното производство и прочетени в хода на съдебнто следствие по реда на чл. 281 от НПК и косвено от показанията на всички
останали свидетели, присъствали на мястото на инцидента, никои от които не е
видял втория нападател, за който говори подсъдимия. Казаното от П. не се
подкрепя и от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, според
което единствено установените при прегледа му на 21.02.2014 г. драскотини по горни и долни крайници може да са получени към датата на инцидента.
Останалите увреждания са с давност предхождаща тази дата, а описаната в ИЗ от ХО към МБАЛ «Св. Ив. Рилски» АД Разград хирургично
обработена разкъсно-контузна рана на лицето, въобще не е установена. Видът на уврежданията, относими към инкриминираната дата обаче е такъв,
който не съответства на описанието на механизма и предметите, с които те са
причинени, според обясненията на П.. За
изясняване произхода на останалите увреждания не бива да бъдат пренебрегвани и
показанията на св. С., пред когото подсъдимия непосредствено след инциденста е
заявил, че видимите наранявания по тялото му са причинени при каране на ски. Ето защо, съдът намира, че на обясненията на този подсъдим, влизащи в
противоречие с твърдяното от свидетелите Д. и И., не следва да бъде давана
вяра. Сочените свидетелски показания изясняват приетото за установено от
фактическа страна поведение на подс.П., безпротиворечиво и като
безпристрастни и взаимно допълващи се,
съдът ги намира за истинни и ги кредитира. Действително пострадалият Я., за
разлика от св. Д., който в съдебно заседание потвърждава изявленията си в хода
на разследването, е доста непоследователен в
твърденията си. Но именно заявеното от него при разпита му пред съдия в
досъдебното производство е в подкрепа на останалите свидетелски показания –
тези на свидетелите Д. и Д., поради което съдът намира че то отразява в действителност случилото се на инкриминираната дата.
Що се отнася до вида на
причинените на двамата пострадали телесни увреждания, съдът намира че следва да
изходи от изготвеното в досъдебното производство заключение по назначената
съдебно-медицинска експертиза по отношение на пострадалия Д. и това по
назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза по
отношение на пострадалия Я. И.. Причината да приеме именно второто от заключенията /а не изготвеното в хода на досъдебното
производство/ е обстоятелството, че назначената
впоследствие експертиза включва три вещи лица, при това имащи и съответната
специалност в областта на медицината относима към уврежданията на този
пострадал. При това положене, следва да се приеме, че на И. е причинена една средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на малкия пищял на лява подбедрица в горната част.
По отношение авторството
на инкриминираното деяние, касателно подс.М.. По делото не бяха събрани
категорични и убедителни доказателства, налагащи несъмнен и безспорен извод, че
именно този подсъдим е бил лицето нанасяло удари на пострадалия Я. И., освен
подсъдимия П.. Единственото пряко доказателство уличаващо го, като извършител
на престъплението, за което му е повдигнато настоящото обвинение, е извършеното
на 12.03.2014 г. разпознаване от пострадалия Я. И. По отношение на това
разпознаване, следва да бъдат посочени няколко неща. Първото
от тях е, че то е извършено след проведения
близо две седмици по – рано разпит на свидетеля пред съдия на 24.02.2014 г., в
който той заявява, че не е в състояние да разпознае този си нападател,
посочвайки като негови отличителни физически белези «мургавичък» и «якичък» и
сочейки че е бил с шапка. Освен това, съгласно изискванията на чл.170 ал.2 от НПК, при разпознаването се представят лица със сходна с разпознавания
външност. В случая от изготвения към делото фотоалбум, трудно може да се
формира извод, че поставените за разпознаване четири лица са сходни по
външност, каквото е изискването на посочената разпоредба на процесуалния закон.
Тези обстоятелства, наред с еднозначните в противоположна насока свидетелски показания, оборват категорично доказателствената сила на изготвения
протокол за извършеното действие по разследването, уличаващ подс. М., като един
от причинителите на телесната повреда на пострадалия И. Особено показателни са дадените
в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на чл. 281 от НПК към доказателствения материал по
делото, показания на св. Д.. Този свидетел, описвайки участието на второто лице
в нанесеният над пострадалия И. побой, го сочи като «момче». Същевременно,
свидетелят е категоричен, че подс.М., когото познава добре,
е дошъл на мястото на инцидента след приключването на същия и говорейки за него
го нарича «М.». Дадените в хода на съдебното следствие
показания на Д., в тази им част са напълно идентични с казаното от него в хода
на разследването. Идентични са и показанията на св. Д., която също
познава подс. М. и която също последователно и безпротиворечиво твърди, че когато
е излязла от базата заедно с баща си, освен пострадалия И. и подс. П. е имало
още един човек с шапка, който със сигурност не е бил
подс. М.. В съдебно заседание, полицейският служител - св. С., също заявява, че
подс. М. е пристигнал с кола на мястото на инцидента след идването на самия свидетел. Заявеното от него в хода на досъдебното производство, че пред
базата на св. Д., са били и двамата подсъдими, свидетелят обяснява с факта, че
това действително е било така, но той не
е описвал подробната хронология на събитията, а е сочел кои са били хората на
мястото на инцидента, а не кой от тях кога точно е пристигнал. Всъщност,
заявеното от С. в хода на разследването, действително е значително
по-схематично от подробните му показания дадени в хода на съдебното следствие.
Все в тази насока са и останалите свидетелски показания по делото от свидетели, които също познават М.
и които категорично изключват участието на този подсъдим в инкриминираните
деяния. Безспорно установените обстоятелства по делото са, че освен подс. П. на пострадалия И. са нанасяни удари и от друго лице от мъжки
пол, което е било с шапка/за каквато говорят болшинството от свидетелите и самия пострадал И../ Ето защо и по изложените
съображения, съдът намира за недоказанопо несъмнен и безспорен начин, подсъдимият
М. да е извършител на дянието, за което му е повдигнато настоящото обвинение за
престъпление по131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.129, ал.1 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, което предпоставя и признаването му за
невиновен и оправдаването му изцяло.
По отношение на подсъдимия П.,
въз основа на така установеното по – горе от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
С деянието си същият е
осъществил състава на престъплението по престъпление по чл.131, ал.1, т.4, във вр.с чл.129 във вр.с чл.20, ал.2 от НК. Нанасяйки удари с крака и кирката, която е
държал, в областта на тялото и главата на пострадалия И., съвместно с
неустановено в хода на производството лице, което също е ритало свидетеля, той
е причинил на последния: счупване на малкия пищял на лява подбедрица в горната част; малък излив в дясна гръдна половина и счупване на VІІ-мо
ребро в ляво /рентгенологично/; разкъсно-контузна рана „тип ламбо" върху дланта
на лява ръка; кръвонасядане в дясна теменна област на главата,
гърба на дланта на дясна ръка и в горна трета на външностранична повърхност на лява
подбедрица. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че единствено установеното счупване на малкия
пищял на лява подбедрица, обуславящо трайно затруднение в движението на левия долен
крайник, представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 от НК. Останалите увреждания, включително и излива в дясна гръдна половина, са причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия. И тъй като част от действията
по нанасянето на ударите от този подсъдим са били осъществявани съвместно с
друго лице, което е продължило да рита тялото на пострадалия и след
отдалечаването на подс. П., то следва да се заключи че
извършеното от двамата е такова в съучастие, като
съизвършители помежду им, при общност на умисъла. С тези
действия е увредена телесната неприкосновеност на И.. Посоченото счупване на
малкия пищял на лява подбедрица, е довело до трайно затруднение движението на
крака на последния, което по своята правна същност представлява средна телесна
повреда. Безспорно установен е признака
„трайно”, за който съдебната практика приема
да е налице, когато затруднението продължава над тридесет дни – в случая
оздравителия срок е 30 - 45 дни. Горното предпоставя
и признаването за невиновен и оправдаването на подсъдимия да е причинил на този
пострадал две средни телесни повреди.
Освен причиненената на
пострадалия Я. в съучастие с неизвестно лице средна телесна повреда, подс. П.,
вече сам е причинил такава и на пострадалия Д.. С нанесения удар в лицето на
последния с кирката, той му е причинил увреждане представляващо разместеното счупване
на лява скулова кост, наложило оперативна интервенция с налагане на метална остеосинтеза
и което се отнася към медико-биологичния
критерий счупване на челюст и обуславя трайно затруднение в дъвкателната функция. Деянието е осъществено от подсъдимия
при пряк умисъл, за което свидетелства локацията на удара и предмета с който е
нанесен.
Обстоятелството, че подсъдимия е нанесъл
средни телесни повреди на повече от едно лице на инкриминираната в обвинението
дата, налага извод за съставомерност на осъщественото от него по чл. 131 ал.1
т.4 от НК.
По отношение на квалифициращия
елемент по чл. 131 ал.1 т.12 от НК – хулигански подбуди, съдът намира че същия
се изключва категорично от събраните доказателства по делото. Хулиганските подбуди,
като квалифициращ признак на престъпленията против личността, изключват наличието на личен мотив. “Основният мотив на
дееца е не да засегне пострадалото лице, а да изрази явно неуважение към обществото
и да демонстрира незачитане приетите норми на поведение чрез посегателство върху
пострадалия.», се казва в Решение № 641/91 г. нпо н.д. 287/91 г. на ВС, което макар
и касаещо хулигански подбуди при престъплението по чл.116 от НК, е относимо и към разпоредата на чл. 131 ал.1 т.12 от НК, доколкото
същата бе въведена едва с измененията на Кодекса през 2002 г. От установеното от
фактическа страна по настоящото дело обаче, по категоричен начин се доказва наличието
на личен мотив у подсъдимия за осъществяване на деянието. Безспорно установено се явява обстоятелството, че предприетите от него действия
са били мотивирани от предхождащата инциденста информация, че от обекта, който е
негова собственост се извършва кражба, като отделен остава въпроса, че липсват
доказателства именно двамата пострадали да са имали причастност към тази
портивоправна деятелност.
Ето защо и по изложените по –
горе съображения, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен да е извършил
настоящото деяние по хулигански подбуди и да бъде оправдан в тази част по
повдигнатото му обвинение.
Същевременно,
съставомерността на деянието от обективна и субективна страна по чл.131, ал.1, т.4,
във вр.с чл.129 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, предопределя и ангажирането на
наказателната отговорност на подсъдимия П. за това престъпление. При определяне
вида и размера на следващото му се наказание, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК,
поради липсата на многобройни или изключително смегчаващи отговорността му
обстоятелства, поради което то следва да бъде определено при условията на чл.54
от НК. Като смегчаващи отговорността обстотятелства съдът намира, че следва да
бъдат съобразени тези свързани с ниската степен на обществена опасност на подсъдимия,
който е неосъждан , с чисто съдебно минало. Обстоятелството, че той е подсъдим
по друго НОХД, при липса на влязъл в сила осъдителен съдебен акто спрямо него,
не може да бъде преценявано като отегчаващо такова. Като смегчаващи
отговорността обястоятелства бяха преценени и мотивите и подбудите за
осъществяване на деянието, провокирано от
неправомерното посегателство срещу неговата собственост, макар и не от
пострадалите. Същевременно като отегчаващи отговорността обстоятелства следва
да бъдат преценени тези свързани с тежестта на самото деяние, съобразно
механизма на осъществяване на двете средни телесни повреди, обстотелството, че
част от ударите са нанасяни с кирка, естеството на самите увреждания и
настъпилите несъставомерни вредни последици от деянието, изразяващи се от
погълнатите от по-тежкия престъпен резултат леки телесни повреди на Д. и И..
Ето защо и изхождайки от изложеното, съдът намира, че наказанието „лишаване от
свобода“ следва да бъде определено при лек превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства над минимума от две години предвиден в закона за извършеното
престъпление, а именно в размер от три години. При наличие на материалноправинте
предпоставки за това и като прецени, че за постигане целите посочени в чл. 36
от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимия, поради очертаната му по – горе
лична степен на обществена опасност, не е необходимо то да бъде търпяно
ефективно, намира че изпълнението му следва да бъде отложено за изпитателен
срок от пет години на основание чл.66 ал.1 от НК. Намира, че така определеното
по вид и размер наказание съответства
на тежестта на осъщественото
деяние.
Съставомерността на деянието на подсъдимия П. води до извод за
основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите
на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното
виновно извършено от подсъдимия спрямо гражданския ищец деяние и причинените на
последния неимуществени вреди –
претърпените от него нематериални, неблагоприятни вредни последици, както и
причинната връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултати. При
съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за
обезщетение в размер на 12 000 лв., се явява прекомерно завишена. От друга
страна по делото се събраха доказателства за съществени физически и психически
негативни изживявания у пострадалия. В тази насока следва да бъдет съобразени и
неудобствата свързани с хирургичната интервенция, последвалото затруднение в
храненето и действителния период на пълното му възстановяване, надхвърлящ
минималния оздравителен срок от един месец. Ето защо съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия сумата от 6 000
лв., представляващ обезщетение за причинените му от престъплението
неимуществени вреди - болки и страдания, а за разликата до първоначално
предявения размер искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Законната
лихва върху присъдената сума, съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗЗД се дължи от
датата на деликта – 20.02.2014 г.
Признаването на подс. П. за виновен по
повдигнатото обвинение и осъждането му
предполага и осъждането му да заплати направените по делото разноски.
В
този смисъл, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: