Решение по дело №1724/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба от М. И. Д. от [населено място], подадена чрез адв. С. И., срещу Решение № ДОИ24000156ВН_001ВН от 17.07.2024 г. на Секретаря на Община Варна, с което е отказан достъп до информация по Заявление с рег. № ДОИ24000156ВН/03.07.2024 г. от оспорващата.

С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен, като се сочи, че концесията на спирките на градския транспорт е изтекла, на рекламните им пана продължават да се поставят реклами, но събиращият приходите от реклами не ги чисти. Заявява се, че голяма част от спирките наистина са изчистени, както е заявил кметът в интервю, но оспорващият поставя въпрос: „Защо не чисти фирмата, която прибира парите от въпросните реклами?“ Изразява се възмущение, че някой е поръчал и платил реклама на НАТО – военна организация, както и че се разходват средства от общинския/държавния бюджет за реклама на военна организация, поради което е подадено искане по ЗДОИ с въпроси – кой е разрешил/разпоредил реклама на НАТО по спирките на Варна и кой плаща тази реклама, на което искане е получен отказ. От съда се иска да се отмени оспореният акт като незаконосъобразен на основание чл. 145, ал. 2, т. 1 и чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК и да се задължи кметът да предостави исканата информация, която се твърди, че е с надделяващ обществен интерес съгласно § 1, т. 6 ДР ЗДОИ. Претендира се присъждане на съдебни разноски и адвокатски хонорар. С уточняваща молба оспорващата настоява, че с постановения отказ са нарушени разпоредите на ЗДОИ, както следва: чл. 2- поисканата информация е обществена; чл. 4 – оспорващата е субект на правото на информация; чл. 6, ал. 1, т. 1-4 – нарушени са основните принципи за правото на достъп до информация; чл. 10 и чл. 11 – поисканата информация трябва да е налична в общината, защото тя е собственик на спирките (заслоните, в т.ч. и рекламните странични пана), договорът с концесионера на спирките е изтекъл и общината е длъжна да стопанисва, събира и отчита приходите от реклама (т.е. трябва да знае кой заплаща рекламата) и разходите за почистването и ремонта на спирките; чл. 14, ал. 2, т. 3; чл. 17 – свободен е достъпът до обществена информация; чл. 29 – ако е било неясно или неточно заявлението, е следвало да се укаже на заявителката да уточни искането си; чл. 33 – да се съобщи, ако не разполагат с информацията; чл. 37 – доколкото не са налице нито една от хипотезите за отказ. В хода на устните състезания и с писмени бележки оспорващият излага подробни съображения за характера на поисканата информация като обществена, с надделяващ обществен интерес. Сочи се и че в случая е следвало да се направи проверка конкретното рекламно пано, поставено на спирка ** на [улица]/посока кварталите/ с реклама на НАТО дали е поставено от фирма „ВАКОМ“, с която има сключен договор за реклама и ако е така да уведоми за това оспорващата в отговор на заявлението й, или ако не е поставена от тази фирма, дали е издадено разрешение от общинската администрация за тази реклама и ако не, да се установи нарушителя и да му се състави АУАН. В случая обаче се сочи, че оспорващата не е уведомена за това дали има сключен договор за реклама, дали има наличен договор за концесия на спирките, нито за това коя дирекция осъществява контрол относно поставянето на рекламни или агитационни материали, като тази информация е установена от оспорващата чрез обжалване на отказите за предоставяне на достъп до обществена информация и образуване на административни дела, при справка с административната преписка по адм. д. № 1644/2024 г. на АдмС – Варна. Поддържа се направеното искане за отмяна на оспореното решение.

Ответникът – Секретарят на Община Варна, представляван от юриск. Л. Г. с писмено становище намира жалбата за процесуално допустима, но неоснователна. Сочи се, че Община Варна стопанисва съществуващите на територията на общината автобусни спирки на масовия обществен транспорт, като на повечето спирки има изградени рекламно информационни елементи, съобразени с Наредбата на ОбС Варна за рекламната дейност на територията на Община Варна, съгласно Закона за устройство на територията и отдадени под наем по реда, определен в чл. 38 от Наредбата. Изтъква се, че за какви реклами се използват рекламните информационни елементи, Община Варна може да осъществява контрол само по отношение на изискванията, регламентирани в Наредбата, поради което не е събрана и не съществува информация в задължения по ЗДОИ субект по отношение на рекламата, за която се пита в искането. Излагат се доводи в подкрепа на твърдението, че с подаденото заявление е поискано предоставяне на информация, която не е събрана, не е създадена, не съществува и не се съхранява по повод дейността на общинската администрация, включително по отношение конкретно на рекламата, за която се пита в искането. Иска се от съда за отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна, като ако се претендират разноски от оспорващия по-големи от минималния предвиден размер, се прави възражение за прекомерност.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С писмо с рег. № ДОИ24000156ВН/03.07.2024 г., подадено на електронния адрес на Община Варна, адв. М. И. Д. (с посочен адрес и телефонен номер) моли, с основание ЗДОИ, да бъде информирана кой е разрешил при оскъдния бюджет на Варна да се отделят средства за реклама на НАТО по спирките на града, кой заплаща тази реклама и кой я е разрешил. Последното изречение е завършено с „!?!“

Искането е направено по реда, предвиден в чл. 24, ал. 1 ЗДОИ – с писмено заявление, а и е със изискуемото съдържание по чл. 25, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗДОИ.

С Решение № ДОИ24000156ВН_001ВН от 17.07.2024 г. Секретарят на Община Варна отказва достъп до информация по Заявление с рег. № ДОИ24000156ВН/03.07.2024 г. от оспорващата, предвид невъзможността на задължените субекти да предоставят информация под формата на отговори на въпроси, съобразно ЗДОИ, както и поради това, че за да се предостави достъп до обществена информация, то същата следва да е налична, а не да се създава по повод на направено искане. Според мотивите на решението исканата информация не представлява официална информация по чл. 10 ЗДОИ, нито служебна по чл. 11 ЗДОИ, а и заявителят не е посочил конкретни документи, в които е обективирана исканата обществена информация, а се акцентира върху съобщаването на определени факти, като освен това, ЗДОИ не представлява средство за търсена на отговорност, за защита или принуда. Като правно основание за постановяване на отказа е посочена разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ.

Решението е издадено в условията на заместване на отсъстващия титуляр на длъжността секретар на Община Варна (предвид Заповед № ДС-00890/15.07.2024 г. на Кмета на Община Варна), а на последния кметът е делегирал правомощия да разглежда постъпилите заявления за достъп до обществена информация по ЗДОИ, както и да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на достъпи до исканата информация – т. 4, т. 4.1. и т. 4.2. от Заповед № 3620 от 07.11.2022 г. на Кмета на Община Варна.

Оспорващият представя по настоящото дело изходяща от Директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ информация по друго заявление за достъп до обществена информация с рег. № ДОИ24000146ВН/21.06.2024 г. (представени като част от административната преписка по адм. дело № 1644/2024 г. на АдмС - Варна), според която извършването на проверки за разполагане на рекламни и агитационни материали е в задълженията на служители от дирекция УСКОР, като при констатирани нарушения, т.е. без издадено разрешение от общинската администрация, се съставят актове за установяване на нарушение, а от началото на 2024 г. е съставен 1 бр. АУАН и е налице процедура по издаване на наказателно постановление по процесния акт.

С информация по същото горепосоченото заявление, изходящо от Директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, се посочва, че парите от рекламата по автобусните спирки представлява приходи от рекламна площ, включваща право на разполагане на външна реклама по собствени на община Варна рекламно-информационни елементи (РИЕ) за 150 бр. РИЕ в спиркозаслоните , в обхвата на автобусните спирки, и са предмет на договор за ползване на рекламна площ от 10.05.2024 г. между Община Варна и „Ваком“ ООД. Посочва се и че подмяната на стъкла и почистването на автобусните спирки са дейности, които не са вменени в договора, за разлика от предходно сключените договори за концесия, като понастоящем не е налице действащ договор за концесия на спирковите заслони.

Оспореното решение е постановено в 14-дневния срок, определен с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ за разглеждане и произнасяне по процесното по делото заявление за предоставяне на достъп до обществена информация.

На 31.07.2024 г., в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, считано от 17.07.2024 г. - датата на съобщаване на решението, М. И. Д. подава жалба до АдмС-Варна, чрез органа, издал оспорения акт.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице, а разгледана по същество е и основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган и не е нищожен в този аспект. В качеството си на орган на изпълнителната власт в община, кметът на Община Варна е сред задължените субекти по ЗДОИ, визирани в чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Както се посочи, Кметът на Община Варна е делегирал правомощието за разглеждане и произнасяне по заявления за достъп до обществена информация на Секретаря на Община Варна. Актът е издаден в условията на заместване за периода от 19.07.2023 г. до 19.07.2024 г. на титуляра на длъжността, на която са делегирани права за произнасяне по ЗДОИ.

При издаване на оспорения акт е спазена установената писмена форма. От посочените фактически и правни основания в акта стават ясни юридическите факти, на които се основава органът, за да упражни процесното публично субективно право.

 

Правото да се търси и получава информация, прогласено с чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ обхваща задължението на държавните органи, както и органите на местното самоуправление да осигуряват достъп до обществено значима информация.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ. Според легалната дефиниция на понятието обществена информация, дадена от законодателят с чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Информацията следва да отговаря на тези две условия едновременно, за да се определи като обществена. Под „обществен живот” се разбира живота на обществото като група хора. За второто условие е от значение да се отбележи, че за да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел. Под обществен интерес следва да се разбира интересът на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за него управленски решения. Правото на достъп до обществена информация е началната фаза и следва да предпоставя тази защита. Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачни и видими за обществото действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа.

По аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗДОИ обществената информация, отговаряща на двете условия по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и съдържаща се в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление, постановявани при осъществяване на техните правомощия е официална. Съгласно чл. 11 ЗДОИ, служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.

Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й или по реда на ЗДОИ (чл. 12), а достъпът до служебна обществена информация е свободен, като може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), както и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи (чл. 13, ал. 2 ЗДОИ). Същевременно ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на такава информация, а и достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

С разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ законодателят изрично е регламентирал възможните допустими основания за отказ за предоставяне на обществена информация, а именно когато: 1/ исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2/ достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3/ исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Дори при наличие на тези основания за отказ, разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗДОИ предвижда, че се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Анализът на разпоредбата показва, че не е допустим отказ в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 (§ 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ), като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата на чл. 37 ЗДОИ, задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция, регламентирана в § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. Съобразно § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.

Законът за устройство на територия (ЗУТ) делегира на общинските съвети правомощието да регламентират реда, по който се издават разрешения за поставяне върху недвижими имоти на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, включително специфичните изисквания за облика на градските пространства, сградите и архитектурните ансамбли – чл. 57, ал. 1, във вр. с чл. 13а. На основание чл. 21, т. 13 и чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация Общински съвет – Варна приема Наредба на ОбС Варна за рекламната дейност на територията на Община Варна, съгласно Закона за устройство на територията.

Посочената наредба, приета от ОбС Варна урежда редът и условията на разпространяването на информация със средствата на външната реклама, надписите, информационно-указателните табели и съобщенията и други на територията на община Варна. По смисъла на въпросната наредба външна реклама е всеки текст, обемна форма или изображение, предназначени да информират обществеността или да привличат нейното внимание с търговска цел. Наредбата регламентира и рекламите и пропагандите, които не се разрешават, както и възможността за разполагане на реклами към спирките за градския транспорт – чл. 12.

Раздел ХІ от Наредбата е посветена на реда за разполагане на рекламно-информационни елементи. Според чл. 31, т. 1 от Наредбата, исканията за разполагане на РИЕ върху обекти на територията на община Варна се отправят в писмен вид до кмета на общината, който назначава комисия по рекламата, която разглежда постъпилите искания за разполагане на РИЕ върху обекти на територията на община Варна, като предлага на кмета да одобри определени рекламни позиции или да постанови мотивиран отказ – чл. 34.

Изрично в Наредбата е посочено, че за външна реклама по чл. 8, т. 2 трябва да бъде сключен договор за реклама /наем/, заедно с разрешение за монтаж – чл. 38, както и че физическите и юридическите лица, извършващи рекламна дейност заплащат месечна наемна цена за кв. м рекламна площ не по-ниска от цените в Методика, приета с решение на общинския съвет – чл. 40.

По аргумент от чл. 33 от Закона за администрацията и чл. 38, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, именно кметът е сред органите по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, за които е регламентирано задължение да предоставят информация, която е създадена в кръга на неговата компетентност или я съхранява. Съдържащата се в актове и регистри информация се явява обществена такава по смисъла на ЗДОИ – създадена е от органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, чието задължение за съхранение законодателят е вменил на кмета на общината.

На фона на горепосочената нормативна регламентация в наредбата, приета от ОбС Варна, във връзка с реда за ползване на рекламни площи, включително заплащането за ползване на рекламни площи и неразрешените реклами, съдът взе предвид обстоятелството, заявено от оспорващата, че е била общински съветник, както и факта, че оспорващата е адвокат. Тоест презумира се наличието на знание за това кой разрешава поставянето и ползването на спирките за реклами и кои са забранените реклами. С оглед така посоченото, правилно процесната молба на оспорващата до кмета да бъде информирана „кой е разрешил“ и „кой заплаща тази реклама“, в контекста на констатацията „при оскъдния бюджет на Варна, да се отделят средства за реклама на НАТО по спирките на града“ не е възприета като търсене на обществена информация. Основателно ответника приема, че заявителката акцентира върху съобщаването на определени факти, а ЗДОИ не представлява средство за търсене на отговорност, средство за защита или средство за принуда.

Специалната цел, както се посочи, на предвидената в ЗДОИ възможност за достъп до обществена информация е, за да може гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. В случая искането до кмета съдържа упрек и възмущение от дейността на администрацията, т.е. налице е вече съставено субективно отношение към дейността на задължения субект. Нещо повече, така формулираните въпроси в искането за предоставяне на информация, звучат и като риторични. Освен това не намира опора в ЗДОИ твърдението на оспорващата, че именно по повод подаденото от нея заявление е следвало да се направи проверка дали конкретната реклама (която в молбата й не се сочи, че е постановена на спирка ***, на [улица]) е поставена от ВАКОМ, с което дружества има сключен договор за реклама и да се уведоми за това оспорващата. Несъстоятелно се настоява и че именно по повод на подаденото заявление по ЗДОИ е следвало ответникът да изследва дали има издадено разрешение за тази реклама от общинската администрация и ако не, да се установи нарушителя и да му се състави АУАН. Сезирането с искане за предоставяне на достъп до обществена информация не предполага извършването на соченото от оспорващата действия. Предоставената обществена информация може да служи за по-нататъшна защита на лични или обществени интереси, но е недопустимо такава защита да се търси в производството по предоставяне на достъп до обществена информация.

Гореизложеното относно вече формираната негативна нагласата у заявителя по отношение на дейността на задължения субект и конкретно заявеното искане се явява в колизия с преследваните от законодателя цели с регламентацията на обществената информация. Целта на ЗДОИ и на обществената информация е да се повиши прозрачността и отчетността в дейността на публичните органи, да позволи на гражданите да участват в обществения живот чрез информираност и да се обезпечи бъдеща възможност за контрол върху действията на публичните институции.

Предвид конкретно поставените в искането ясни въпроси, недопустимо с жалбата и с уточнението й, а и в хода на делото оспорващият измества и разширява обхвата на търсената информация, като се изразява негодувание и упрек във връзка със субекта на задължението за почистване на спирките с реклами, отдаването под наем от кмета само на страничните пана на спирките, без задължение за почистване и подменяне на стъкла от наемателите. В съдебно заседание оспорващата изразява недоволство и за стопанисването на спирките, че непрекъснато някой рекламира след изтичането на концесионния договор, за липсата на спирки с плакат на някой будител и изрисувани подлези с народен будител, за нарушаването на полировката на мрамора в подлез „Тракия“ при почистването му, за необявяването на конкурс за историческа сцена на тема „Капитан П. **“. Всички тези въпроси безспорно са от обществен интерес, но искане за достъп до обществена информация, отнасящо се до тях, не е направено. Следва да се посочи, че са предвидени други механизми да се инициира и да се изиска предприемане на действия от администрацията, като ЗДОИ не предполага такъв вид защита.

От друга страна, отговорът на въпроса кой точно заплаща процесната по делото реклама, освен че е в контекста на негодуванието за конкретната реклама, не предполага предоставянето на документ, съдържащ обществена информация, която да способства за изграждане на мнение именно за дейността на администрацията. Предоставянето на данни за това, кое лице е заплатило въпросната реклама ще внесе информираност у заявителя за възгледите на рекламиращия, която информация не е свързана по никакъв начин с административната дейност на кмета или общинския съвет.

Следва да се отхвърли жалбата като неоснователна, доколкото исканата информация, до която е поискан достъп, не представлява обществена такава, независимо че е свързана с обществения живот. Както се посочи не се установява второто условие – информацията да е с характеристики, обезпечаващи възможността оспорващия да си състави мнение за дейността на администрацията.

Предвид изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва оспорващият да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 100 лева.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата от М. И. Д. от [населено място] срещу Решение № ДОИ24000156ВН_001ВН от 17.07.2024 г. на Секретаря на Община Варна, с което е отказан достъп до информация по Заявление с рег. № ДОИ24000156ВН/03.07.2024 г. от оспорващата.

ОСЪЖДА М. И. Д., с [ЕГН] от [населено място] да заплати на Община Варна, сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.