РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Берковица, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20211610100317 по описа за 2021 година
Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има
за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за
което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 64 по описа на БРС
за 2021 година.
Ищците в производството ***ЕООД /с предишно наименование ***
ЕООД/ твърдят, че предявяват настоящия иск въз основата на договор за
цесия от 01.10.2019 година с прехвърлител на вземанията „***” ООД, което
дружество е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 година с прехвърлител „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД. Ответникът е ползвал мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентски номер на абоната ***. Между страните е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги на 26.03.2018 година,
с който абонатът е добавил за ползване интернет услуга по тарифен план
FiberNet 50 с месечна абонаментна такса в размер на 21.80 лева с ДДС като на
04.04.2018г. с допълнително споразумение е удължен срокът за ползване на
интернет услугата при същите условия за срок от 24 месеца, съответно до
04.04.2020г. като е добавена допълнителна абонаментна услуга с еднократна
такса – VIVACOM Traffic plus. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
1
услуги периода от 08.04.2018г. до 07.08.2018г. Поради това на основание чл.
50 от ОУ ищецът е прекратил едностранно индивидуалния договор на абоната
и деактивирал абонамента на 30.06.2018г. Издадена е и крайна Фактура
***/08.06.2018г. за дължимите суми, от които ищецът претендира сумата от
222.63 лева за периода от месец април 2018г. до месец юни 2018г. За
вземането ищецът е подал заявление и му е издадена заповед за изпълнение
за. На основание чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК ищецът предявява настоящия иск.
Претендира заплащане и на направените в исковото и заповедното
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез назначения особен
представител адвокат Г. оспорва предявения иск. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за задълженията по всяка от процесните
фактури.
Доказателствата по делото са писмени, от които се установява следното
:
Ответникът е бил потребител на далекосъобщителни услуги,
предоставяни от Българска телекомуникационна компания, оперираща на
пазара под търговското наименование VIVACOM, по силата на договор от
26.03.2018. За периода месец април 2018 – месец юни 2018 година ответникът
е използвал далекосъобщителни услуги, които не е заплатил. Този факт
предпоставил прекратяване на договора и начисляване на съответната
неустойка. Ищецът посочва в исковата молба, че датата на деактивация на
процесния абонамент е 30.06.2018г. След едностранното прекратяване на
индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал крайна
фактура ********** от 08.07.2018г. за дължимите суми, от които ищецът
претендира сумата от 222.63 лева за периода от месец април 2018г. до месец
юни 2018г. за дължими и незаплатени месечни вноски, описани в исковата
молба, както и мораторна лихва върху главницата.
Редовността на цесията се установява от представените в
производството доказателства.
Съдът намира направеното възражение за погасяване на задължението
по давност за неоснователно. Съгласно чл. 111 буква „в“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за вземанията за наем, за лихви
2
и за други периодични плащания. В настоящия случай се претендира заплащане на
дължими суми за далекосъобщителни услуги, които непротиворечиво в съдебната практика
се приемат за периодични плащания. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на
21.12.2020г. т.е. по-малко от три години преди датата на първата фактура по делото от месец
април 2018г. и деактивирането на абонамента на 30.06.2018г. С оглед на обстоятелството, че
при предявен установителен иск искът се счита предявен от датата на подаване на
заявлението, то давността за процесното вземане не е изтекла.
Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил дължимата сума,
поради което предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът дължи заплащането на
направените от ищеца разноски в настоящото и заповедното производство.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено вземането на *** ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. София ****, представлявано от М. А. У., СРЕЩУ
Т. Л. И. с ЕГН ********** от гр. Б. ***, за сумата от 222,63 (двеста двадесет
и два лева и 63 ст.) лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 55,19 (
петдесет и пет лева и 19 ст.) лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 24.06.2018г. до 30.11.2020г., за ползвани и незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода от месец април 2018г. до месец юни
2018г. по договор с клиентски номер ***** от 26.03.2018г. и допълнително
споразумение от 04.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично изпълнение по ч.гр.д. 64/2021 година по описа на Районен съд
Берковица
ОСЪЖДА Т. Л. И. с ЕГН ********** от гр. Б. ДА ЗАПЛАТИ на ***
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София ****,
представлявано от М. А. У., сумата от 205.00 лв., направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 205.00 лева, разноски в
заповедното производство
3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен Съд Монтана в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.д. 64/2021
година за произнасяне по чл. 416 ГПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4