РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Бургас, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120106814 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от М. А. А. против „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 1 932 лв., която е заявена от ответника в ЦКР на
БНБ като нейно задължение, както и да бъдат присъдени на ищцата направените разноски
по делото. В исковата молба се твърди, че ищцата няма такова задължение към ответното
дружество, а ако е имала такова, то е погасено по давност. В съдебно заседание ищцата не се
явява лично и не изпраща процесуален представител, но с писмена молба е заявено
поддържане на иска, като се моли да бъде постановено решение при признание на иска,
както и да бъдат присъдени на ищцата направените разноски по делото. Оспорени са
твърденията на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като именно той е
заявил задължението в ЦКР при БНБ, въпреки че то е погасено по давност, което е наложило
предявяването на иска.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК, като същият е допустим.
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е
признало иска. Твърди се, че ищцата е била кредитополучател по договор за издаване на
кредитна карта от 26.09.2006 г., сключен с „Обединена българска банка” АД, като
действието на договора е било продължено на 13.10.2008 г. Твърди се също така, че по
горепосочения договор са останали неплатени задължения на ищцата, които са били
прехвърлени от банката на ответника с договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2015 г.,
като тези задължения са били в общ размер от 1 931,32 лв., от които 864,90 лв. – главница и
1 067,02 лв. – лихви. На следващо място се твърди, че след датата на цесията няма
направени доброволни плащания от ищцата към ответника, но е признато, че процесното
вземане е погасено поради изтичане на погасителна давност. Моли се разноските да останат
1
в тежест на ищцата, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото. При условие
на евентуалност е направено възражение за прекомерност на платеното от ищцата
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на
ответника, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на отговора и направеното в
него признание, както и възраженията във връзка с направените от ищцата разноски.
Съобразявайки направеното от ответника признание на иска, както и изричното
искане на ищцата в тази насока, с протоколно определение от 07.02.2022 г. съдът е
прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на
иска.
Съдът намира, че в случая са налице всички процесуални предпоставки, посочени в
чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, а именно:
ответникът е признал иска по основание и размер, признатото право не противоречи на
закона или добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с това право, а ищецът е
поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
С оглед на така направеното признание на иска и на осн. чл. 237, ал. 2 от ГПК искът
следва да бъде уважен изцяло, така както е предявен, без да се излагат мотиви по
съществото на спора.
Предвид крайното решение на съда и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да понесе отговорността за направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. В тази
връзка съдът намира за неоснователно искането на ответното дружество с правно основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като именно предприетите от него действия по вписване в ЦКР на
БНБ на процесната сума като задължение на ищцата са дали повод за завеждане на делото.
Съдът намира за неоснователно и възражението за прекомерност на платеното от ищцата
адвокатско възнаграждение, тъй като същото не надвишава значително минималния размер.
Поради това ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото, които са в общ размер от 577,28 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. А., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к.
**********, не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С*****, район ******, ул. ************,
представлявано от Л. К. Д., сумата от 1 932,00 лв. (хиляда деветстотин тридесет и два лв.),
която е заявена от ответника в ЦКР на БНБ като нейно задължение.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление гр. С*****, район *******, ул. **********, представлявано от Л. К. Д.,
да заплати на М. А. А., ЕГН **********, от гр. Б******, ж.к. **********, сумата от 577,28
лв. (петстотин седемдесет и седем лв. и двадесет и осем ст.), представляваща направените от
нея разноски по делото.
Присъдената сума може да бъде платена от ответника на ищцата по следната банкова
сметка:
IBAN: **************,
BIC: STSABGSF,
„Банка ДСК“ ЕАД,
сметка на адв. К.Д. К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
2
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
3