Р Е Ш
Е Н И Е №103
Гр. Кюстендил 1.08.2019
г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на четвърти юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
КАЛИН В. мл.с.
при секретаря
Росица Стоичкова и с участието на прокурора ОТ КнОп КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия
Цекова ВАНД № 306 по описа за 2019 год.
и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ във вр. с глава ХХVІІІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на обвиняемия М.В.В., ЕГН **********,***,
подадена чрез защитника му адв.Е.А. срещу Решение № 161/25.04.2019 г. на ДнРС, постановено по
АНД № 149/2018 г. по описа на този съд,
с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.2 НК,
на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание”глоба” в размер на
1000 лв. Релевирани са оплаквания за необоснованост на решението и
неправилно възприета фактическа обстановка поради неправилно кредитиране
показанията на свидетелите С.Р., И.К.и Р.И., присъединени чрез прочитането им
по реда на чл.281 НПК. Останалите свидетелски показания са до известна степен
пристрастни, дадени от роднини на пострадалия. посочването на обвиняемия В.
като извършител на деянието и е извършено от свидетелите С.С.и К.С., които са
имали мотив за саморазправа с пострадалото лице, тъй като са го разпознали като
лицето, което ги е било предната вечер. Моли се за отмяна на решението и
постановяване на ново решение, с което В. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.Доказателствени искания не са направени.
Становището на прокурора е за потвърждаване решението на ДнРС като правилно,
обосновано и законосъобразно.
Защитникът на подсъдимия адв. Е.А. пледира
за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения, допълнени със
следното: За да бъде извършено престъпление, са нужни две неща – да има мотив и
да има възможност за неговото извършване. Обвиняемият В. не е имал мотив да
извърши престъплението, тъй като е била засегната лична сфера на свидетелите С.С.и
К.С., които от своя страна потърсили обвиняемия за съдействие за по-бързо
преглеждане и издаване на медицинско свидетелство. Поддържа се и пред въззивния
съд, че свидетелите С. и К.С.и притежават законно разрешително за боравене с
огнестрелно оръжие, което при постановяване на осъдителен съдебен акт срещу тях
ще им бъде отнето и затова са имали мотив да набедят обв. В. като извършител на
престъплението.В заключение защитата счита, че авторството на деянието не е
доказано по несъмнен начин и моли за
отмяна на осъдителното решение и оправдаване на обвиняемия по изложените
съображения.
В последната си дума пред съда обвиняемият В.
заяви, че иска справедливост.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства
в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му по 378 ал.5 във вр. с
чл.313 и сл НПК правомощия, намери въззивната жалба за допустима като подадена
в законовия срок и от надлежно легитимирано лице, но за неоснователна, по
следните съображения:
С обжалваното решение обвиняемия М.В.В., ЕГН **********,***
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 във вр.
с чл.130 ал.2 НК – за това, че на 11.03.2017 г. в гр.Дупница, около 12,50 часа
в района на кафе”Елдорадо” в ж.к.”Бистрица”, е причинил лека телесна повреда на
К.В.Ч., от с.гр., представляваща болка и страдания без разстройство на
здравето, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди – деянието е
извършено на публично място, като по този начин обвиняемият е проявил дързост и
неуважение към обществените нормиза поведение, нарушил е общественият ред
относно установените обществени отношения, свързани с поведението на хората в
процеса на обществения живот; поведението му е непристойно, скандализиращо
обществото, като в същото време изразява демонстрация, чрез която е нарушил
както обществени интереси, така и личната неприкосновеност на пострадалия Ч.;
изразил е явно неуважение към обществото, тъй като чрез действията си обв. В. е
изразил висока степен на неуважение към личността на св.Ч., на основание чл.78 а НК е освободен от наказателна
отговорност, му е
наложено административно наказание”глоба” в размер на 1000 лв. и е осъден да
заплати разноските от досъдебното прозиводство в размер на 200 лв.
Фактическата
обстановка по делото е възприета от ДнРС в хипотезата на чл.378 ал.3
изр.І-во НПК – в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението
на ДнРП. Затова тя няма да се преповтаря в настоящото решение, а само ще се
маркират най-важните моменти от нея.
Безспорно е установено, че пострадалият К.Ч.
на инкриминираните дата и час вървял оп улицата в района на кафе”Елдорадо” в
гр.Дупница. По същото време покрай него минал л.а. марка”********” с ДК *******,
управляван от св.К.С., като в автомобила били още неговият брат св.С.С.и
обвиняемият В., който седял на задната седалка. Автомобилът спрял до св.К.Ч.,
от него слязъл св.С.С., който попитал св.Ч.:”Ти ли си К.?” и св.Ч. отговорил
утвърдително.Св.С. му направил знак с ръка да изчака и св.Ч. застанал пред
фризьорския салон. Св.С. тогава вдигнал предната седалка на посочения л.а.,
обвиняемият В. излязъл от автомобила с метална бухалка в ръка и се насочил към
св.Ч.. Последният разбрал, че става нещо и побягнал в посока към
кафе”Елдорадо”, но бил настигнат от обв.
М.В. пред фризьорския салон и точно пред входа на салона св.Ч. бил
ударен с бухалката от обвиняемия по лявата ръка над лакътя. Св.Ч. успял да
влезе в посоченото кафе, откъдето се обадил оп ткелефона на баща си -св. В.Ч. и му разказал за случилото се.
Пострадалият заедон с баща си отишъл в
ФСМП-Дупница, където му била оказана медицинска помощ и му било издадено
медицинско свидетелство.
Причинените на пострадалия К.Ч. и
описани по-горе увреждания са установени от СМЕ, която е посочила и механизма на
причиняването им.
По делото също е установено от
амбулаторния дневник и/на л.34 от едлото на ДнРС/ и от Писмо от 16.04.2018 г.,
че на същата дата 11.03.2017 г. св. К.С. е бил на преглед в същото здравно
заведение с диагноза”*********”. Установено е също, че св.К.С. и С.С.притежават
разрешения за носене, съхранение и употреба на ловен полуавтомат”Ескорт”,
кал.12.
Тази фактическа обстановка е установена от
събраните в ДП доказателства при
условията на чл. 378 ал.1 и 2 НПК. Гласните доказателства-показанията на
свидетелите К.Ч., В.Ч., К.С., С.С.са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и се
кредитират от съда като обективни и
достоверни.Посоченият вид и механизъм на причинените на пострадалия увреждания
от показанията на посочените свидетели се потвърждава от СМЕ и медицинското свидетелство. Тези
показания установяват по безспорен начин и авторството на деянието.
ДнРС в решението си е извършил дължимия
съгласно чл.305 ал.2 и 3 НПК доказателствен анализ, който изцяло се споделя от настоящия
състав. Като допълнение може да се добави, че по делото не се спори относно причинената лека телесна повреда на
пострадалия, мястото и времето на причиняването й. Единственият спорен момент е
авторството на деянието, оспорвано от защитата и пред въззивния съд.
Относно авткорството на деянието следва да се
кредитират за достоверни показанията на свидетелите К.Ч., К.С. и С.С.от
досъдебното производство, независимо, че показанията на св.К.С. не са четени по
реда на чл.281 НПК. Тези показания са дадени в ДП и предвид провежването на
съдебното следствие по диференцираната процедура на глава ХХVІІІ НПК не е абсолютно задължително прочитането им в
съдебното следствие. Показанията на св.С.С.от досъдебното прозиводство са в
противоречие със заявеното от него в ДП относно това кой и как е ударил
пострадалия и поради това противоречие те са приобщени чрез прочетитането им в
съдебното производство. Съдът кредитира за достоверни именно показанията на св.С.С.от
досъдебното прозиводство, тъй като те са дадени скоро след деянието и отразяват
пресния му спомен за случилото се. А с показанията си от СП този свидетел цели
оневиняване на обвиняемия, поради което те не следва да се кредитират. Именно
от показанията от ДП на тези двама
свидетели, с които е бил обвиняемият В. в лекия автомобил „*******”, ДК№ ******,
управляван от св. К.С. и негова собственост, е безспорно установено, че св.С.С.е седял на предната седалка до
шофьора, а обвиняемият В. седял на задната седалка, като колата била с две
врати. По пътя към жилището на обвиняемия забелязали едно момче, което им
заприличало на едно от тези, които
предната вечер в дискотеката нанесли побой на двамата братя С.и, което било и
повод да търсят медицинско. Спрели колата и св.К.С. попитал момчето, което е
пострадалиятЧ., той ли е Киро, на коетоЧ. отговорил утвърдително и се спрял на
подадения му от св. С.С.знак да чака пред фризьорския салон. Тогава св.С.С.станал,
вдигнал седалката, на която седял и обв.В. излязъл от колата и двамата със св.С.С.подгонили
пострадалия, като обвиняемият В. държал в ръка метална бухалка. Пострадалият
побягнал, обв.В. го настигнал пред кафе”Елдорадо” и успял да го удари с
бухалката веднъж в лявата ръка над лакътя. Пострадалият влязъл в кафето, а
обвиняемият и св.С.С.се върнали в колата. Св.К.С. изрично е заявил:”Брат ми
Симеон изобщо не е удрял това момче”.А св.С.С.е казал:”Не знам защо М. взе тази
бухалка и го удари, ние не сме имали такова намерение, явно той го е решил на
момента да го направи, защото тръгна да бяга”.
Авторството на деянието е несъмнено доказано
и от показанията на пострадалия К.Ч., който в съдебната зала пред ДнРС е
посочил именно обвиняемия и е заявил:”Този господин ме удари с бухалка…Тръгнах
да бягам, но той ме настигна и ме удари…Видях нанасянето на удара, видях
бухалката и че той ме удари”/вж л.23-гръб
и 24 от делото на ДнРС/. Тези показания се подкрепят от показанията на
свидетелите братя С.и, които също са очевидци на случая.
Обясненията на обвиняемия и тяхната
двояка функция - на годно доказателство и защитна теза са обсъдени от ДнРС в
мотивите на атакуваното решение. В случая обясненията му следва да се третират
единствено като защитна теза, защото те не внасят яснота върху авторството и
извършване на деянието, а отразяват събития от предходния ден и събития от
инкриминирания ден, но преди извършване на инкриминираното престъпление.
Достоверин са обясненията относно обстоятелството, че двамата братя С.и имат
разрешително за носене и употреба на ловно оръжие, но този факт няма никакво
отношение към извършеното деяние и неговото авторство. Соченото от защитата
като наличен мотив у двамата братя да извършат деянието и че ако има осъдитилен
съдебен акт ще им се отнеме разрешителонто за оръжие се възприема от съда като недоказано
твърдение, целящо оневиняване на обвиняемия. Това твърдение по никакъв начин не
оборва доказателствената стойност на показанията на свидетелите С.и и на
пострадалия за авторството на деянието. А относно това дали обвиняемият е имал
мотив ДнРС е изложил подробин съображения за липса на такъв мотив у обвиняемия,
който факт обуславя и съставомерността на призната”хулигански подбуди”. Без
значеине е твърдението , еч в колата двамата братя С.и нямали бухалка.
Релевантно и абсолютно одказано е, че именно обв.в. е слязъл от колата с
бухалка в ръка и с нея е причинил увреждането на пострадалия.
При така установеното от фактическа страна
се налага правния извод за доказаност по несъмнен начин, както изисква чл.303 НПК, на авторството и обективната и субективна страна на внесеното обвинение.
Авторството
на деянието е доказано по несъмнен начин по подробно изложените съображения за
това изложи по-горе.
От
обективна страна обвиняемият В. е осъществил елементите от фактическия
състав ан престъплението по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.2 НК, като че
на 11.03.2017 г. в гр.Дупница, около 12,50 часа в района на кафе”Елдорадо” в
ж.к.”Бистрица”, е причинил лека телесна повреда на К.В.Ч., от с.гр., представляваща
болка и страдания без разстройство на здравето, като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди – деянието е извършено на публично място, като
по този начин е проявил дързост и неуважение към обществените нормиза
поведение, нарушил е общественият ред относно установените обществени
отношения, свързани с поведението на хоратав тпроцеса на обществения живот;
поведението му е непристойно, скандализиращо обществото, катов същото време
изразява демонстрация, чрез която е нарушил както обществени интереси, така и
личната неприкосновеност на пострадалияЧ.; изразил е явно неуважение към
обществото, тъй като чрез действията си обв. В. е изразил висока степен на
неуважение към личността на св.Ч..
От СМЕ е установен вида и механизма на
причинената телесна повреда на пострадавлияЧ.. СМЕ сочи, че получените от
пострадалия наранявания представляват механична травма от съприкосновение с
твърд тъп предмет, нанесена със средна по големина скорост и сила и могат да
бъдат получени по описания от пострадалия начин: ”Обвиняемият ме настигна на
половината път от магазина до кафето,
пред фризьорсикя салон.Там ми нанесе
удара….Когато ме удариха,бях с гръб, полуобърнат към обвиняемия”. Нанесените
увреждания са причинили болка и страдание, но не водят до временна опасност за
живота на пострадалия и до трайно затрудняване движенията на крайниците,
снагата и врата, като възстановяването е за период от 10 до 20 дни, с прогноза
за пълно възстановяване без двигателен и съдонервен дефицит. Тези
характеристика на причиненото на пострадалия увреждане покриват елементите на
чл.130 ал.2 НК, а именно – болка и страдание без разстройство на здравето,
представляващо лека телесна повреда.
Телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди, какъвто анализ е направил ДнРС. Доказателствата по делото сочат, че
липсва личен мотив у обвиняемия за извършване на деянието, той не е познавал
изобщо пострадалия. Времето, мястото и начина на извършване на деянието – по
обедно време, на публично място, в присъствие на много хора/свидетелите от кафето,
фризьорския салон и близкия магазин/ – също сочат на хулигански подбуди у
обвиняемия. С деянието той, без да познава изобщо пострадалия, като го е
подгонил с метална бухалка в ръка и му е нанесъл удара в лявата ръка, е демонстрирал
явното си неуважеине и дързост към
обществото и нормалните общоприети норми за поведение на публично място.
Начинът, по който е извършено деянието мотивира съда да приеме, че поведението
на обвиняемия е непристойно, скандализираощ обществото и представлява ярка
демонстрация и неуважение към това общество, чийто член е и пострадалиятЧ..
Освен това с деянието си по посочените подбуди обвиняемият е нарушил телесната
неприкосновеност на последния и му е причинил именно по тези подбуди леката
телесна повреда.
От
субективна страна деянието е извършеон от обвиняемия при форма на вината
пряк умисъл, за което свидетелства последователността на извършението от него дейстивя
– слизането му от колата с бухалка в ръка, подгонване на абсолютно непознатия
пострадал и удрянето му на публично място. Обвиняемият В. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието ис, предвиждарл е общественоопасните последици от него и
въпреки това е желаел и реализирал настъпването им.
За така извършеното престъпление по чл. 131
ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.2 НК е предвидено наказание”лишаване от
свобода”до една година или пробация. ДнРС, като е взел предвид чистото съдебно
минало на обвиняемия и че от пръстъплението не са причинени имуществени вреди е
приел, че са налице всички материално-правни предпоставки за прилагане
привилегирования състав на на чл.78 а НК, поради което е признал обвиняемия за
виновен в извършване на това престъпление, освободил го е от наказателна отговорнст
и му е наложил административон наказание”глоба” в размер на 1000 лв.
Така определеното по вид и размер наказание
настоящият състав намира за законосъобразно определено и за справедливо,
постаонвено в съответствие с принципа на чл.2 от НК – действалия по време на
извършване на престъплението закон и същевременно е съобразил обстоятелството,
че чл.78 а НК е най-благоприятен за обвиняемия. Така наложеното наказание е
съответно на тежестта на извършеното престъпление в съответствие с изискването
на чл.35 ал.3 НК и същевременно е съобразено с целите на наказанието,
прогласени от чл.36 НК.
По така изложените съображеиня обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. С горното изложение съдът даде отговор
защо приема за неоснователни възраженията на защитата за недоказаност по
несъмнен начин на авторството на деянието и за оправдаване на обвиняемия.
Същевременно при служебната проверка на решението не се окнстатираха други
негови пороци, различни от сочените във въззивната жалба, които ад налагат
неговата отмяна и постановяване на оправдателен съдебен акт.
По тези съображения като правилно и
законосъобразно решението на ДнРС следва да се потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл.378
ал.5 Н във вр. с чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
161/25.04.2019 г. на ДнРС, постановено по АНД № 149/2018 г. по описа на този
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: