РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Берковица, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221610100423 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, с която е предявило
против П. К. К. по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК частичен иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 4 от КЗ и иск по чл. 86 ЗЗД- обективно
кумулативно съединени установителни искове за вземания в размер на 10
000.00 лв., частични от 30 000.00 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № 1.... г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 03.06.22 г. до окончателното издължаване и 808.32
лева, мораторна лихва за периода от 14.08.2021 г., денят, следващ изтичането
на 7-дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение, до 31.05.2022 г., денят на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 304/2022 г. по описа на РС – Берковица.
Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД
твърди в исковата си молба, че на 09.07.2020 г., в района на стопански двор
на МТС в с. З., е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от
1
водача на лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан", с рег № ....,
вследствие на което са нанесени увреждания на пешеходеца Д. К.К.. Водачът
на МПС с рег № .... и ответник в настоящото производство е виновен за
процесното ПТП, тъй като движейки се с несъобразена с пътните условия
скорост умишлено блъска пешеходеца Д. К. К., който от удара пада на земята
и получава средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
вътрешно счупване на лява лъчева кост в далечния край, довело до трайно
затруднение движението на горен ляв крайник. Срещу П. К. К., в качеството
му на обвиняваем, е образувано н.о.х.д. № 79/2021 г. по описа на Окръжен съд
— гр. Монтана за престъпление по чл. 342, ал. З, б. „6”, предл. първо във
връзка с ал. 1, предл. трето от НК.
Между „ЗД ЕВРОИНС” АД и собственика на лек автомобил марка
„Дачия”, модел „Логан", с рег № .... има склочен застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № .... г., валиден
към датата на процесното ПТП. В „ЗД ЕВРОИНС” АД е образувана
застрахователна претенция № .... г. за обезщетяване на претьрпените от
пострадалото лице в резултат на инцидента неимуществени вреди, като ищеца
му е изплатил обезщетение в размер на 30 000 лв.
Твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение за ищеца е
възникнало право на регрес до размера на платеното обезщетение срещу
причинителя на вредата.
С регресна покана „ЗД ЕВРОИНС” АД е отправило покана към длъжника
да плати, получена от него на 06.08.2021 г., но до момента няма извършено
плащане.
За претендираното от него вземане ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч. гр. д. № 304/2022 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника за претендираните от ищеца суми.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от
ГПК и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 304/2022 г. на РС – Берковица, а именно:
2
1. главница в размер на 10 000.00 лв., частични от 30 000.00 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по щета № ...... г.;
2. Законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението до окончателното плащане;
3. мораторна лихва в размер на 808.32 лева (осемстотин и осем лева и
тридесет и две стотинки), за периода от 14.08.2021 г., денят, следващ
изтичането на 7-дневния срок от датата на получаване на поканата за
доброволно изпълнение, до 31.05.2022 г., денят на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна П. К. К. е подал отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предяения иск в дадения му по чл. 131 от
ГПК едномесечен срок. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва
факта, че е изплатено обезщетение на Д. К. К. в размер на 30 000 лева по
заведената щета, евентуално възразява, че размера на същото е прекомерно.
Възразява, че е предизвикал умишлено процесното ПТП.
Не оспорва следните факти:
Сключването и валидността на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите № .... г.
Получената от Д. К. К. средна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментно вътрешно счупване на лява лъчева кост в далечния
край, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник;
че срещу него е образуваното НОХД № 79/2019 г. по описа на ОС-
Монтана.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по така предявения иск „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД е да докаже изложените в исковата молба
факти:
настъпване на застрахователното събитие,
3
заплащането на застрахователно обезщетение - че в качеството си на
застраховател по валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност” е платил обезщетение в претендирания размер за
причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на увреденото
лице и
да установи елементите от фактическия състав на деликта –
противоправно поведение, увреждане, причинната връзка между тях и
вина на деликвента, размера на претърпените вреди, включително, че
ответникът умишлено е предизвикал пътнотранспортното
произшествие.
На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното и не подлежи на доказване от ищеца.
В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за виновност
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
сключването и валидността на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
....г.
получената от Д. К. К. средна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментно вътрешно счупване на лява лъчева кост в
далечния край, довело до трайно затруднение движението на горен
ляв крайник;
че срещу ответника е образувано НОХД № 79/2019 г. по описа на
ОС-Монтана.
С Присъда от 23.09.2021 г. по НОХД № 79/2021 г. по описа на ОС-
Монтана /л. 67 по делото/ П. К. К. е признат за виновен в това, че на
09.07.2020г., в стопански двор на МТС в с. З., при управление на МПС - лек
автомобил „Дачия” с рег. № .... /собственост на „....гр. Б. с управител К. П. К.
от гр. Б./, като нарушил гравилата за движение по пътищата — чл. 20, ал. 2
ЗДвП /водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивноспа на движението, с конкретните условия на
4
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/ и блъснал с
управляваното МПС Д. К. К. умишлено, като му причинил средна телесна
повреда /многофрагментарно вътрешно счупване на лява лъчева кост в
далечния край/, довело до трайно затруднение движението на горен ляв
крайник – престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 3 от НК.
С Решение от 19.12.2022 г. по ВНОХД № 9/2022 г. по описа на Софийски
апелативен съд /л. 68-78/ присъдата на ОС-Монтана е изменена, като П. К. К.
е признат за невинен и е оправдан в частта да е извършил нарушение на чл. 20,
ал. 2, предл. второ ЗДвП, като в останалата част присъдата е потвърдена - а
именно в частта, в която е признат за виновен да е нарушил правилата на чл.
20, ал. 2, предл. първо от ЗДвП и умишлено е блъснал с управляваното МПС
Д. К. К., като му причинил средна телесна повреда /многофрагментарно
вътрешно счупване на лява лъчева кост в далечния край/, довело до трайно
затруднение движението на горен ляв крайник– престъпление по чл. 342, ал. 3,
б. „б”, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 3 от НК.
Решението на Софийски апелативен съд е потвърдено с Решение № 170
от 09.05.2023 г. на ВКС по НД № 184/2023 г. /л. 79-85/.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противопрвност и
виновността на дееца.
Предвид което съдът приема за доказано, че на 09.07.2020г., в стопански
двор на МТС в с. З., при управление на МПС - лек автомобил „Дачия” с рег. №
.... /собственост на „.... гр. Б. с управител К. П. К. от гр. Б./, като нарушил
гравилата за движение по пътищата — чл. 20, ал. 2, предл. първо ЗДвП П. К.
К. умишлено блъснал с управляваното МПС Д. К. К., като му причинил
средна телесна повреда /многофрагментарно вътрешно счупване на лява
лъчева кост в далечния край/, довело до трайно затруднение движението на
горен ляв крайник, с което поведение виновно е извършил престъпление по
чл. 342, ал. 3, б. „б”, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 3 от НК.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се установи, че
към датата на инцидента – 09.07.2020г. МПС с рег. № .... е имало валиден
5
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в „ЗД ЕВРОИНС” АД /застрахователна полица № ..... г. на л.
5 по делото с период на застрахователното покритие до 20.04.2021 г./.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към „ЗД ЕВРОИНС”
АД е заведена щета под № ..... г. /л. 4 от делото/ от пострадалия Д. К. К. за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените вреди следствие
на реализираното на 09.07.2020г. ПТП.
По делото е представено платежно нареждане на л. 29 от делото, от което
е видно, че на 19.07.2021 г. ищецът „ЗД ЕВРОИНС” АД е изплатил на Д. К. К.
обезщетение по така заведената щета в размер на 30 000 лева, което се
потвърди и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза от
вещото лице К. Н. /л. 111-112/.
Относно възражението на ответника, че ищецът не е доказал, че
изплатеното обезщетение е за претърпени неимуществени вреди от
пострадалия:
Съдът намира възражението за неоснователно.
Искането за завеждане на претенцията по щета № ..... г. /л. 4 от делото/,
което пострадалият Д. К. К. е предявил към ищеца е било само за
„претърпените неимуществени вреди в размер 50 000 лева“, като същият
не е предявявал и претенция за претърпени имуществени вреди.
Това се потвърждава и от самата претенция по заведената щета /л. 6-7 по
делото/, където същият е претендирал обезщетение само за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените телесни увреждания.
В тази връзка е направено обсъждане на представената медицинска
документация и е изготвено становище на д-р С. Р. С., доверен лекар към „ЗД
ЕВРОИНС” АД /л. 19-20/, в което е предложил да се обсъди сума за
обезщетение на неимуществени вреди, според основните критерии на ЗМК
в размер 28-30 000 лева.
В приложения Протокол от 27.05.2021 г. на Комисията, определила
размера на дължимото обезщетение /л. 21-22 по делото/ изрично се сочи, че
претенцията е за изплащане на обезщетение само за неимуществени вреди,
като е посочено, че е „проведен телефонен разговор с адвоката на
пострадалото лице, в който същият изрази желание за подписване на спогодба,
6
в случай, че се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лева“. В тази връзка комисията е определила обезщетение
единствено за претърпените от пострадалия неимуществени вреди в
размер на 30 000 лева и НЕ е определяла обезщетение за имуществени вреди и
пропуснати ползи.
Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните, като отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката
и добросъвестността.
Ето защо при тълкуване на волята на ищеца „ЗД ЕВРОИНС” АД и
лицето предявило претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП - Д. К., изразена в Договора за
спогодба от 22.06.2021 г. /л. 23-24 по делото/ съдът намира, че същите са се
договорили за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева единствено
и само за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, каквато е
била и заявената от него претенция, по която е била заведена щетата, по която
е изплатено обезщетението, за което е приложено платежно нареждане на л.
29 от делото.
Този извод не се променя от приложения Доклад по щетата на л. 25-26 от
делото, в който в таблица „Обезщетение“ са описани 13 000 лева – на ред
„стойност на щетата“ и 17 000 лева – на ред „транспортни разходи“.
Това е така, тъй като в таблица „Информация“ , ред „описание на щета“
изрично е отразено „покрит риск по ЗЗГО – неимуществени вреди“, което е
в потвърждение на извода, че посоченото в таблица „Обезщетение“ ред
„изчислено обезщетение“, „дължимо обезщетение“ и крайната „сума за
получаване“ в размер на 30 000 лева е именно за неимуществени вреди, а не за
имуществени такива.
Относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия:
Несъстоятелен е доводът на процесуалния представител на ответника, че
за пострадалото лице е било без значение дали ще бъде блъснат или не и
именно в това негово безразличие се изразявал неговия принос.
Така наведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалото
7
лице е неоснователно.
На първо място, пострадалото лице Д. К., разпитан като свидетел в
настоящото производство, не е заявявал, че му е било безразлично дали ще
бъде блъснат.
На второ място, от евентуалното безразличие на пострадалото лице не
може да му се търси вина и да се направи ивод, че същият има принос в
реализираното ПТП.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно
субективното отношение /вината/ на пострадалия - в този смисъл т.7 от
ППВС №17/18.11.1963 г. В случая е от значение наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на
вина.
Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди /така Решение №165/26.10.2010 г. по гр.д. №93/2010 г. на ВКС, II
ТО/.
Съпричиняване, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата
и виновно. Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на
вредата и не зависи от субективния елемент "вина". Приложението на
правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а НЕ хипотетичен и предполагаем, сочи, че
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни /в този смисъл Решение
8
№45/15.04.2009г. по т.д. №525/2008 г. на II ТО; Решение №206/12.03.2010г.
по т.д. №35/2009г., II ТО; Решение №58/29.04.2011 г. по т.д. №623/2010 г. на
II ТО/.
Според постоянната практика на ВКС за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на
увреждащото моторно – превозно средство, въз основа на която съдът следва
да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП
/Решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., Решение
№ 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
71/08.08.2016 г. по т. д. № 36/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о./.
При преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да
има предвид, че съгласно чл.20 ал.2 ЗДвП отговорността на водачите на
моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е
завишена спрямо тази на пешеходците.
В този смисъл е Решение № 105 от 19.06.2017 г. на ВКС по гр.д.№
60353 по описа за 2016г. на ІІІ г.о., в което се поддържа, че съгласно
отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване на
безопасността на движението е по-голяма в сравнение с тази на пешеходците,
включително и в хипотезата, при която и водачът, и пешеходецът са допуснали
нарушение в правилата за движение. /така и Решение № 43 от 16.04.2009г. по
т.д.№ 648/2008г. на ІІ т.о./
В случая по делото липсват доказателства с поведението си пострадалият
да е допринесъл по какъвто и да е начин за настъпването на инцидента.
Напротив в качеството си на свидетел по настоящото производство Д. К.
заяви, че е бил на 6-7 метра навътре в стопанския двор, където се е случил
инцидента, а портала е достатъчно широк – 6 метра и е имало предостатъчно
място, за да мине колата покрай него и да излезе през портала.
Поради което съдът намира, че възражението за съпричиняване от страна
на пострадалия е изцяло недоказано.
9
Относно размера на справедливото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние.
Според задължителните указания в т.ІІ от Постановление № 4/1968 г.
на Пленума на ВС, обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, като
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е
обусловено от множество конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне на размера на
обезщетението. В случаите на причинени телесни увреждания от значение за
размера на обезщетението са обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането, характера и тежестта на получените телесни увреждания,
продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и
цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на
пострадалия. В създадената при действието на чл.290 ГПК практика на ВКС
по приложението на чл.52 ЗЗД последователно е акцентирано върху
изискването при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
10
съдилищата да се придържат стриктно към дадените от Пленума на ВС
задължителни указания и върху необходимостта съдът да се произнася по
размера на обезщетението след задълбочено обсъждане и преценка на всички
установени по делото факти, които имат значение за постигане на целта,
заложена в разпоредбата на чл.52 ЗЗД - присъждане на справедливо по размер
обезщетение. Възприето е разрешението, че за да удовлетворява критериите за
справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението трябва да осигурява на
пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в резултат на
деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки, страдания,
неудобства, неприятни изживявания и т. н. /в този смисъл напр. Решение №
60092/08.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1072 по описа за 2020 г., Решение №
27/15.04.2015г. на ВКС по т. дело № 457 по описа за 2014г. и др./
В случая на пострадалия от реализираното ПТП Д. К. е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарно вътрешно счупване на
лява лъчева кост в далечния край, довело до трайно затруднение движението
на горен ляв крайник. От наличната по делото медицинска документация се
установи, че описаното травматично увреждане на пострадалия е в пряка и
директна причинно-следствена връзка с процесното ПТП. За посоченото
увреждане пострадалия е пролежал в болница 12 дни и по време на престоя
си е претърпял две оперативни интервенции – на 13.07.2020 г. и на
16.07.2020 г., като са му били поставени 4 броя винтове /Епикриза от ВМА-
София л. 14-15/, след което е бил на домашно-амбулаторен режим на
лечение в продължение на 3 месеца - до 17.11.2020 г. /видно от Епикризата
на л. 15 и два броя болнични листове на л. 16 и л. 17/, като десет месеца след
инцидента все още не се е бил възстановил напълно и е бил в процес на
възстановяване, видно от Амбулаторен лист от 21.05.2021 г. /л. 13/, в който е
отразено, че към датата на прегледа е констатирано „Движения в етап на
възстановяване. Намалена сила на захват. От РО ГР данни за консолидирана
фрактура с метална остеосинтеза“.
Д. К., разпитан като свидетел в настоящото производство, потвърди, че
12 дена е лежал във ВМА, където са му били направени две операции, като
заяви, че след това е лежал и в Бургас в „Сърце и мозък“, където му е била
направена трета операция. Установи, че в продължение на две години, докато е
бил с пироните и пластината движението на ръката му е било по-ограничено.
11
Свидетелства в проведеното на 21.11.24 г. съдебно заседание, тоест 4 години
след инцидента, че все още продължава да има болка в ръката при натиск,
когато й приложи тежест и все още изпитва затруднения, но към момента не
прилага лечение и не взима лекарства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. К., същият не е
заинтересован от изхода на спора, предвид факта, че вече е обезщетен за
претърпените от него болки и страдания, освен това показанията му са
последователни и кореспондират с посочените по-горе доказателства
/епикриза, болнични листове, амбулаторен лист/.
Като съобрази горните факти – настъпилото увреждане, проведените
оперативни интервенции, поставянето на 4 броя винтове, че счупването само
по себе си е причинило трайно затруднение движението на горния ляв
крайник за срок не по-малък от три-четири месеца, като пострадалият първо е
лежал в болница, а след това е бил на домашно-амбилаторно лечение, през
който период пострадалият е търпял затруднения и неудобства,
оздравителният период и фактът, че 10 месеца след инцидента лицето е било в
процес на възстановяване и е имал намалена сила на захвата, както и че все
още продължава да изпитва известни затруднения, не на последно място
неприятното изживяване от претърпяното ПТП, а също икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите /09.07.2020 г./ и
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите /които съгласно чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ в редакцията към
датата на застрахователното събитие достигат до 10 420 000 лв. за всяко
събитие/, съдът намира, че справедливото в случая обезщетение по смисъла
на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде определено в
размер на общо 40 000 лева.
С Договора за спогодба от 22.06.2021 г. /л. 23-24 по делото/ между ищеца
и Д. К. е определено и изплатено обезщетение в размер на 30 000 лева. Така
уговореното възнаграждение не надвишава размера на справедливото
обезщетение за конкретния случай, определено от съда, поради което
възражението на ответника се явява неоснователно.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 4 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
12
платените лихви и разноски, когато виновният водач: умишлено е
предизвикал пътнотранспортното произшествие.
В случая ответникът умишлено е реализирал процесното ПТП, като
умишлено е блъснал с управляваното от него МПС Д. К. К. и му причинил
средна телесна повреда /многофрагментарно вътрешно счупване на лява
лъчева кост в далечния край/, довело до трайно затруднение движението на
горен ляв крайник.
Предвид което с изплащане на застрахователното обезщетение за ищеца
„ЗД ЕВРОИНС” АД на основание чл. 500, ал. 1, т. 4 от КЗ е възникнало право
на регрес срещу причинителя на вредата ответникът П. К. К. до размера на
изплатеното обезщетение в размер на 30 000 лева.
Поради което с оглед на установените по-горе факти съдът намира така
предявеният частичен иск за сумата от 10 000 лева за изцяло доказан и същият
следва да бъде уважен.
Относно претенцията за заплащане на мораторна лихва:
В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗЗД,
че когато няма определен ден на изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
По делото са приложени доказателства, че такава поканена е изпратена
от ищеца, с която на ответника е даден 7-дневен срок за плащане от
получаването й /регресна покана на л. 27/. Поканата е била получена от
ответника на 06.08.21 г. /известие за доставяне на л. 28/, тоест срокът за
изпълнение на задължението е изтекъл на 13.08.21 г. и длъжникът е изпаднал в
забава от следващия ден – 14.08.21 г.
При доказана основателност на вземането за обезщетение за забава,
съдът определя размера на дължимата мораторна лихва по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен калкулатор на сумата от 808.33 лева, за периода
от 14.08.21 г. до 31.05.2022 г., тоест искът се явява основателен за предявения
от ищеца размер.
Законната лихва следва да се присъди от 03.06.22 г., която е отразена като
дата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/видно от входящата дата на заявлението по приложеното ч.гр.д. 304/2022 г. по
описа на Районен съд – Берковица/, така както е посочено и в в издадената
13
заповед за изпълнение.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство, а именно – 613.83 лева за исковото производство /от
които 216.17 лева ДТ на л. 1; 17.66 лева ДТ на л. 37; 200 лева депозит за вещо
лице на л. 98; 30 лева депозит за свидетел и 150 юрисконсултско
възнаграждение/ и 366.17 лева за заповедното производство /от които 216.17
лева ДТ и 150 юрисконсултско възнаграждение, съобразно издадената заповед
за изпълнение/.
Юрисконсултското възнаграждение за исковото производство е
определено при условията на чл. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед
фактичексата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 вр.
чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК частичен иск с правно основание основание чл. 500,
ал. 1, т. 4 от КЗ и иск по чл. 86 ЗЗД, че П. К. К. с ЕГН ********** от гр. Б.,
ДЪЛЖИ НА на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, СУМАТА 10 000.00 лв., предявен като частичен от 30 000.00
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди по щета № .... г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.06.22 г. до окончателното издължаване и 808.32 лева, мораторна лихва за
периода от 14.08.2021 г. до 31.05.2022 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 304/2022 г. по описа на РС – Берковица.
14
ОСЪЖДА П. К. К. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
СУМАТА 613.83 лева - разноски за исковото производство и 366.17 лева -
разноски за заповедното производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
15