О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр. Карлово, 10.09.2018 година
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІI наказателен състав в закрито заседание на десети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анна Донкова- Кутрова
Като
разгледа ЧНД № 587 по описа на Карловски районен съд за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243
ал. 4 от НПК.
С постановление на РП – Карлово от 13.08.2018 г. по
прокурорска преписка № 2065/2016 г. на РП – Карлово, на основание чл. 243 ал. 1
т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, е прекратено
наказателното производство по сл. дело № 286/2016 по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура, гр. Пловдив, водено за престъпление по чл. 201 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК.
Постановлението е обжалвано пред
Карловски районен съд от ОЮЛ „ Л.и с.“ ООД, ***. В жалбата се навяват доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт, постановяването му
при непълнота на доказателства. Искането към съда е да отмени постановлението и
върне делото на прокурора.
Съдът, като провери на основание чл.
243 ал. 5 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното
постановление, намери следното:
Жалбата е подадена от лице сред
посочените в чл. 243 ал. 4 от НПК и в законоустановения
седмодневен срок, поради което следва да бъде разгледана от съда.
Разгледана по същество е основателна.
За да състави обжалваното постановление, наблюдаващият
прокурор е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 03.04.2015год. свидетелят К. М. М. бил
назначен в търговското дружество „Л.и с.“
ООД на длъжност – „обслужващ бензиностанция/газстанция“
с месторабота бензиностанция, собственост на дружеството, находяща
се в с.М. п.. М.работил на обекта заедно със свидетеля Г. Г., като двамата се
редували.
Търговското дружество „Л.и с.“ ООД имало устен договор
с търговското дружество „И.– Т.“ ООД за зареждане с гориво на служебните
автомобили на дружеството. Технологията на зареждане на горивото била следната:
В бензиностанцията на „Л.и с.“ ООД се съхранявала тетрадка /дневник/, в която
служителите на „И. – Т.“ ООД вписвали зареденото гориво, като към това
прилагали и касовите бележки, издавани от работника на бензиностанцията – в
случая свидетелите М. и Г. и се подписвали. На края на месеца управителите на „Л.и
с.“ ООД – свидетелите И.Б. и Н.Б., сумирали зареденото гориво и сумите по
касовите бележки, като издавали фактура за цялата сума, която фактура изпращали
за осребряване на „И. – Т.“ ООД.
През месец юли 2016год. Б. били уведомени от търговски
дружество „И.– Т.“ ООД, че за периода от месец юни 2015г. до месец юни 2016г.
дружеството било изплатило сумата от 12 000 лева на „Л.и с.“ ООД за гориво,
което не е било заредено от служители на „И. – Т.“ ООД. На проведена среща
между свидетелите И. и Н. Б. и свидетеля Н. Т., тримата постигнали устна
уговорка служителите на „И. – Т.“ ООД да зареждат безплатно гориво за сумата от
12 000 лева, която те претендирали, че са надплатили.
В показанията си свидетеля Н.Б. предположил, че сумата
на надплатеното гориво, била формирана от служителя М., като схемата била
следната: „Когато клиент на
бензиностанцията заредял гориво и не вземел касовата си бележка“, М. вписвал
горивото като заредено от „И. - Т.“ ООДи прибирал за
себе си стойността на зареденото гориво.
От името на „И. - Т.“ ООДсъс
знанието на ръководството на дружеството били зареждани не само служебни
автомобили на дружеството, а и множество автомобили на частни лица, нямащи нищо
общо с „И. – Т.“ ООД, със съгласието на управителите на „Л.и с.“ ООД. Прокурорът
е приел за установено, че двете страни не са водили никаква счетоводна
отчетност относно паричният поток между двете дружества, както и разходваното
гориво, както и че е установено как „И. - Т.“ ООДса
калкулирали сумата от надплатеното гориво – 12 000 лева, тъй като не била
водена никаква отчетност. Според показанията на свидетеля Г., който е работил
на смени заедно с М., не е имало проблеми с касовата наличност и количеството
гориво в бензиностанцията.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Според
прокурорът според заключението на вещото лице „И. - Т.“ ООДне
могат по никакъв начин документно да обосноват, че са надплатили гориво, което
не са заредили. Касовата наличност като парични средства на „Л.и с.“ ООД
съответства на количеството продадено гориво.
Трудовият договор на К. М. М. с ЕГН ********** с
търговското дружество „Л.и с.“ ООД с ЕИК *********** бил прекратен по взаимно
съгласие на 10.09.2016 год. като двете страни нямали претенции една към друга.
К. М. не е осъждан, а според характеристична справка от
РУ на МВР К. е с добри характеристични данни.
Според справка от Служба по вписвания на негово име не
са открити вписвания за недвижими имоти на територията на цялата страна.
От справка от Сектор „П.П.“
към ОД на МВР-П. се установява, че има 1 регистрирано моторно-превозно средство
на името на К. М. – лек автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № РВ **** СВ,
тъмно сив на цвят.
При тази фактическа обстановка, РП – К. е приела, че
не е извършено престъпление по чл. 201 от НК, а се касае до липса с неустановен характер, дължаща се на недобра
отчетност, без установено противозаконно разпореждане с чуждо имущество в полза
на свидетеля М. или друго лице.
Предмет на съдебния контрол в настоящото производство
е постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Законът е оправомощил съда да провери правилността и
законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл. 243, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК и да одобри, респективно да отмени изцяло или частично
проверявания прокурорски акт.
Съдът намира на база на събраните в досъдебното
производство доказателства, че изводът на прокурора за прекратяване на
наказателното производство се явява прибързан, направен при непълнота на
събраните доказателствата. Безспорно е установено по делото наличието на
договореност между двете търговски дружества за зареждане на гориво на отложено
плащане с карта за отстъпка, издадена на името на „И.- Т.“ООД и вписването на
зареденото гориво от служителя на бензиностанцията в нарочен за това дневник с
името на лицето, на което е заредено, срещу подпис на последното в дневника,
към който се прикрепял по-късно касовия бон за продажбата. Установено е от
изготвената съдебно-счетоводна експертиза несъответствие между отразеното в
дневника и издадени на името на дружеството касови бонове, невписани в него и
непризнати като разход от „И. - Т.“ ООД на стойност 12793.81лв. с генерираната
отстъпка за дружеството и 13232.13лв. без отстъпка, като в масовата си част
тази разлика касае бонове, в които фигурира името на свидетеля М.. Разпитани са
част от лицата, зареждали автомобили за сметка на „И. - Т.“ ООД, които са
заявили, че няма случаи при зареждането да не са се подписвали във водения за
целта дневник. При тези факти прокурорът е приел, че е налице липса, но не са
налице доказателства същата да е резултат на присвоителни
действия от страна на свидетеля М.. Приел е за предположение изложения от
вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза механизъм на присвояване- зареждане
на автомобили на трети лица, нежелаещи касов бон с картата за отстъпка на „И.“,
прилагане на същия към дневника за отложено плащане и присвояване на получената
сума от продажбата. Посочил е и че няма гаранция, че всеки служител на И. е
вписвал в дневника зареденото количество гориво и се е подписвал, както и че
недобрата отчетност в бензиностанцията е довела до така създалата се ситуация.
Съдът споделя извода на прокурора, че изложения от вещото лице механизъм за
отклоняване на средства се явява предположение, при липсата на неоспорими
доказателства за така посочения, тъй като при събраните по делото такива, възможни
биха били и други подобни на възприетия. За необоснован обаче счита извода, че
е възможно липсата да се дължи на заредено от страна на свързани с И. лица,
които не са се подписали в дневника. Разпитаните по делото лица, посочени в
дневника, категорично изключват тази възможност. Подобни твърдения не са
изложили и свидетелите Г. и М., които именно са лицата, вписвали всяко зареждане.
При което макар и житейски да е възможна такава вероятност, то тя не е изводима
от доказателствата, събрани до този момент по делото. Съдът счита, че така
изготвената по делото експертиза, в
недостатъчна степен изяснява причинена ли е имуществена вреда, кому, какъв е
точния й размер за инкриминирания период и произхода й. Налице ли са липси на гориво, респ. парични
средства от продажба на такова, би могло да се установи възоснова
на пълната счетоводна документация досежно продажбите
в периода април 2015г. – юли 2016г., налична при двете дружества. В случая
вещото лице е изготвило заключението си единствено на база представени по
преценка на ОЮЛ сметки за заредено гориво за част от месеците от периода, вкл.
и нечетливи такива, и избирателно представени от дружеството касови бонове. От
същото, а и от останалите доказателства по делото не става ясно и всички от зарежданията, вписани в списъка, признати ли са от „И. - Т.“
ООДи изцяло ли се съотнасят с приложените към списъка
за плащане, но непредставени по делото касови бонове, както и има ли признати доставки на гориво, за които е
представен касов бон, но липсва отразяване в дневника за зареждане на гориво, което
е от значение за главния факт на доказване по делото. По делото не е изяснено и
единствено конкретният работник ли е имал достъп до индивидуалната си парола за
работа с касовия апарат или и други лица от дружеството са я знаели и са
боравели или е било възможно да боравят с нея, както и къде се е находявала картата за отстъпка и само свидетелите Г.и М. ли
са я използвали или и други лица са имали възможност да я използват. По делото
не е приложен и график на дежурствата на посочените свидетели, както и периода
на ползване на отпуск на същите в инкриминирания период, за да се извърши
преценка за съответствието им с датите на инкриминираните продажби на гориво,
невписани в дневника за зареждане на гориво за „И. – Т.“ ООД. По делото не е
правен опит да се установи извършвано ли е видеонаблюдение
в рамките на бензиностанцията към инкриминирания период и пазят ли се записи,
които да са относими към предмета на доказване по
делото. Не е приобщена счетоводната документация, касая извършените дневни
продажби, дневните отчети и документацията по приключване и предаване на
касовата наличност. Явно е от заключението на вещото лице, че същото не е
работило върху тях, поради което необоснован е извода му, направен само възоснова на гласни доказателства по делото, че не би могло
да се установят присвоени суми от касата. Какъв е размера на действително
причинената вреда и кому е била причинена не би могло да се установи единствено
на базата на избирателно представени писмени доказателства и гласни такива,
нелишени от заинтересованост от изхода на делото. По делото не е установено и
кои длъжностни лица от ОЮЛ са изготвяли фактурата, представяна за плащане на „И.-
Т.“ООД, извършвали ли са проверка на издадените касови бонове и съставения
дневник за заредени количества гориво, кой е прилагал към фактурата касовите
бонове, предвид наличието сред представените за плащане и на такива, които не
са издавани на името на второто дружество, а на името на „Л. и с.“, както и не
е изяснена причината за това. При липса на проверка от страна на вещото лице в
счетоводствата на двете дружества и преглед на цялата относимата
счетоводна документация, необоснован се явява и изводът на прокурора, че в дружествата е била налице безотчетност, нещо което не
твърди и вещото лице.
Едва след изясняването на посочените обстоятелства, би
могъл да се направи обоснован извод, дали се касае за липса с неустановен
характер или присвоително деяние по смисъла на чл.
201 от НК и неговото авторство.
С оглед на изложеното съдът намира, че изводът на
прокурора е прибързан, поради което следва след събирането на допълнителни доказателства чрез разпит на
свидетели, изискването на относимата счетоводна
документация и назначаването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
след проверка в счетоводствата на двете дружества, да се извърши нова преценка
по същество, а постановлението за прекратяване следва да бъде отменено. Делото
следва да бъде върнато за допълнително разследване, в рамките на което следва
да се изпълнят горните указания, гарантиращи правилното приложение на закона .
Поради изложеното и на основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление на РП – Карлово от 13.08.2018 г. по
прокурорска преписка № 2065/2016 г. на РП – К., с което на основание чл. 243
ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК, е
прекратено наказателното производство по сл. дело № 286/2016 по описа на ОСО
при О. п., гр. П., водено за престъпление по чл. 201 вр.
чл. 26 ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на РП - Карлово за изпълнение на указанията в мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест от
страните в 7-модневен срок от съобщаването му пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛН