Р Е Ш Е Н И Е
№ 110
гр. Русе, 02 юни 2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 17 май 2023г. в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. Галина Кунчева ………и в присъствието на прокурора ……… Емил
Грънчаров като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №135…… по описа
за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от „МОМТРЕЙД
РУСЕ 2” ЕООД, против решение № 173/20.03.2023г. по АНД № 90/2023г. по описа на
Районен съд-Русе, с което е потвърдено наказателно постановление №
18-2200034/03.11.2022 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Русе. С наказателното постановление на дружеството е било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 300 лева, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на
труда, за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба №
5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от КТ.
В жалбата са изложени оплаквания, че решението на съда е незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Решаващият
съд не бил съобразил, че санкционния акт страда от сериозни пороци досежно
задължителното съдържание, което следва да има съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН,
като според касатора в НП не било посочено коя разпоредба е нарушена. И на
следващо място, че от административно-наказващият орган неправилно е приложена
за този вид нарушение санкционната норма. Всичко това нарушавало правото на
защита на наказаното дружество, но не било отчетено от районния съд и по този
начин той достигнал до правни изводи за отхвърляне на жалбата и потвърждаване
на наказателното постановление.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното
постановление. Алтернативно се иска съдът да измени решението, като намали
наложената санкция от 300 лева на 100 лева.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата счита, че решението на въззивния съд е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила - в
производството пред въззивната инстанция е участвала ненадлежна страна и
предлага да бъде обезсилено.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решение № 173/20.03.2023г. по АНД №
90/2023г. Русенският районен съд e потвърдил атакуваното пред него НП №
18-2200034 от 03.11.2022 год. С него директорът на ДИТ Русе наложил на „МОМТРЕЙД
РУСЕ 2” ЕООД, на основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева.
Наказателното постановление било издадено след съставен от служител при ДИТ
акт за установяване на административно нарушение срещу приетото за нарушител дружество.
Причината за започване на административно-наказателно производство - извършена на 23.08.2022г. в сградата на дирекцията проверка
по документи от служители на ДИТ по спазване на трудовото законодателство от
„МОМТРЕЙД РУСЕ 2” ЕООД. При нея се установило, че дружеството, в качеството му
на работодател е командировал работничката Ю. Л. за периода 23.06.2022г. до 22.12.2022г. в Г.
с допълнително споразумение от 17.06.2022г.
към трудов договор № 070/06.08.2018 г.
на основание чл.121а КТ, вр. чл. 2, ал.1 от Наредбата. В предвидения тридневен
срок обаче не било подадена в ТД на НАП уведомление за изменението на трудовия договор.
Това деяние е прието за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "б" от
Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението
по чл. 62, ал. 5 от КТ. При липса на депозирано срещу АУАН възражение, АНО на
03.11.2023г. издал и оспореното пред РРС наказателно постановление №
18-2200034/03.11.2022год., с наложено на дружеството със санкционния акт на
основание чл. 414, ал. 1, вр. чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева. Директорът на ДИТ е
приложил привилегированата разпоредба на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, определяща
случая като маловажен, тъй като преценил че са налице условията за това.
При така установената фактическа обстановка, със
своето решение Русенският районен съд е приел, че АУАН и НП съдържат всички
необходими и изискуеми по закон реквизити, не били налице допуснати в
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила и норми. Приел е още, че нарушението е правилно
установено и доказано и с такива мотиви е потвърдил наказателното
постановление.
Решението на районния съд е недопустимо. То е постановено при
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед
неправилното конституиране на страната – ответник във въззивното производство,
което в случая е довело до участие на ненадлежна
страна в процеса.
Съгласно нормата на чл.61, ал.1 от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) „При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят,
поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на
вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата,
ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4“.
Според казаното в Тълкувателно постановление
№ 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд, т.1 – „Надлежната въззиваема
страна при обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона
за административните нарушения и наказания е наказващият орган“. То е
издадено по повод противоречива практика на съдилищата след изменение на чл.61,
ал.1 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Противоречието
идваше от това, че като надлежна страна в производството по обжалване и
протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 от Закона за административните
нарушения и наказания по част от делата
и в част от съдилищата се призоваваха или наказващият орган или
учреждението/организацията, чийто орган е издал акта. Те приемаха, че изброяването
в чл. 61, ал. 1 от същия закон е алтернативно и районният съд може да призове
или наказващия орган или учреждението/организацията, чийто орган е издал акта,
съответно приемаха за надлежна въззиваема страна както учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта, така и наказващия орган като
алтернативно дадени и взаимнозаменяеми.
В конкретния случай наказателно постановление
е издадено от директора на ДИТ – Русе. Следователно директорът е следвало да
бъде конституиран и да участва в производството пред РРС като АНО.
Видно обаче от въззивното дело е, че като
ответник е участвало учреждението – ДИТ, независимо, че с разпореждането (л.20
от възз. дело) си IV наказателен състав при РРС е посочил изрично – да се
призове директорът на ДИТ-Русе.
От списък на призованите лица (л.21-гръб)
установяваме, че призовка е била изпратена на Инспекция по труда – Русе,
посочена вече като АНО. Пълномощното, на л.27 от делото, подписано от директора
на ДИТ-Русе е за представляване на ДИТ – Русе по а.н.д. №90/2023г., а не на
директора. В протокола (л.28) от проведеното о.с.з., председателят на IV
наказателен състав при РРС сочи, че като страна се явява Инспекция по труда –
Русе.
При това положение, при разглеждане на делото
от въззивната инстанция ответна страна е била ДИТ-Русе, а не директорът на
учреждението.
Нарушено е законовото правило на чл.61, ал.1
от ЗАНН и задължителното за прилагане от съдилищата Тълкувателно постановление
№ 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд. Цялото производство е протекло по
отношение на ДИТ, учреждението прието от съда като АНО, независимо от
разпореждането, с което РРС е посочил изрично – да се призове директорът на
ДИТ-Русе. На практика след това разпореждане, изпълнено погрешно от
администрацията на РРС с призоваване на Инспекция по труда – Русе, страна е
ДИТ, а не директорът, който е надлежния АНО съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН и
Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г.
Районният съд е допуснал събирането на
доказателствата и приключването на съдебното дирене при участието на ненадлежна
страна, което съставлява съществено процесуално нарушение. Нарушено е правото
на участие на надлежния за спора ответник – директорът на ДИТ - Русе, което
опорочава постановения съдебен акт.
Проверяваното решение е недопустимо. Като
такова то следва да бъде обезсилено, съобразно и т.2 от Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. Делото - да се върне за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, при което като ответник по жалбата да се конституира
и призове директорът на ДИТ - Русе.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 173/20.03.2023г. по АНД № 90/2023г. по
описа на Районен съд-Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
Русе. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.