№ 110911
гр. София, 08.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20231110102843 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „Кредито“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против И. А. К. за вземания, произтичащи от договор за потребителски
кредит.
По отношение на заявените вземания за сумата 1062,31 лева - неустойка по чл. 26, ал.
2 от договора, сумата 455,28 лева - просрочена такса "Експресно разглеждане", сумата
105,00лева - разходи за извънсъдебно и съдебно събиране на вземанията, съдът намира
следното:
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване
на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а
именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани
допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма
обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая се установява от заявените фактически основания на предявените вземания,
че длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл. 143 - 148 ЗЗП. Отделно от това нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява
задължение на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването на
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Съдът намира, че за
посочените вземания е налице обоснована вероятност за неравноправни клаузи, поради
което заявлението следва да бъде отхвърлено в тази част.
По отношение на претендираната неустойка: В чл. 26 от договора за кредит е
предвидено задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на договора да
предостави на заемодателя следното обезпечение: две физически лица - солидарни
длъжници, всяко от които да отговаря на редица изисквания за трудова ангажираност,
месечен доход, липса на задължения и т. н. При неизпълнение на това задължение дължи
неустойка в размер на 1062,31 лева съгласно т. 5 на лист едно от договора. В случая е
безспорно обстоятелството, че сключеният между заемодателя и заемателя договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като
ответникът има качеството на потребител. Обсъжданите клаузи от договора носят
характеристиките на неравноправни такива по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като са
уговорени във вреда на потребителя. Същите не отговарят на изискванията за
1
добросъвестност и внасят значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същите попадат под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължават
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство при това на две лица
при главница по кредита в размер на 1000 лева има за цел кредиторът да получи
допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което представлява
заобикаляне на изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1
от закона. Краткият срок за изпълнение на задължението, високите изисквания, на които
следва да отговаря обезпечението, както и предварителното разсрочване на задължението за
неустойка - на месец, заедно с погасителната вноска, сочат, че същата не е уговорена да
обезпечи изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е
предпоставена невъзможността за неговото изпълнение в този срок и при тези условия. С
разглежданата неустоечна клауза се уговоря и по-висок размер на разходите по кредита от
нормативно допустимия - чл. 19 ЗПК, поради което противоречи и на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Следва да се обърне внимание и на задължението на кредитора преди сключването на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в
достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да
откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза
кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя,
кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното
води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова
тежест, което е в противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК, така и с добрите нрави - чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. В тази част заявлението следва да бъде отхвърлено.
По отношение на неплатената такса "Експресно разглеждане": От съдържанието на
договора става ясно, че обсъжданата такса се дължи за експресна обработка на
кандитатурата на потребителя в срок до 20 минути от постъпването й при кредитора, ако
искането е постъпило в работен ден и се разглежда с приоритет на следващия работен ден,
ако е постъпило в неработен ден. Следователно допълнителната услуга се явява свързана
със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит. Съгласно
чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има
предвид, че услугата касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на
такса за които попада в процесната забрана. За пълнота следва да се посочи,че в договора за
потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна
престация при заплащане на „услугата“ - неясен остава въпросът в какво се изразява
приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и
какъв - приоритетният, респ. - какво преимущество в тази връзка получава
кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Ето защо съдът приема, че
възнаграждението, така уговорено с договора, попада в хипотезата на императивната
забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Заявлението по отношение на процесната сума следва да се
отхвърли.
Претендираните такси в размер на 105,00 лева, представляващи разходи „за
ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13
от договора“, също са уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, което не допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. По същността си тази клауза има
характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските в
срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК
ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо
потребителя. По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за посочените суми.
Следователно, дължими по договора за паричен заем са вземанията за главница и
договорна лихва. За останалите суми следва да се отхвърли заявлението.
При издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК, на заявителя следва да се присъдят и
разноски само пропорционално на уважената част от вземането или сумата от 22,50 лева
(двадесет и два лева и 50 стотинки) за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
2
размер на 133,79 лева (сто тридесет и три лева и 79 стотинки).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 14254/19.01.2023 г., подадено от „Кредито“ ЕООД,
чрез адв. А. Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. А. К. в
ЧАСТТА относно сумата 1062,31 лева - неустойка по чл. 26, ал. 2 3ЗД от договора, сумата
455,28 лева - просрочена такса "Експресно разглеждане", сумата 105,00 лева - разходи за
извънсъдебно и съдебно събиране на вземанията.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви
осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3