Решение по дело №6836/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

град София, 04. 10. 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II – Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове: 1. Силвана Гълъбова

2. младши съдия Любомир Игнатов

 

при участието на съдебния секретар Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 6836 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното.

Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.

Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „З.К.Б.“ ЕООД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление ***, ж. к. "*********, ап. 26, с адрес за съобщения гр. София, ул. „*********, партер (въззивник), чрез процесуалния представител адвокат К.С. срещу решение № 77716, постановено на 21. 03. 2020 г. от Софийския районен съд, 120-и състав, по гр. д. № 31385 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение районният съд изцяло е отхвърлил иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата от 3 528 лева и 55 стотинки – недължимо заплатена сума по издадена фактура за цена на електрическа енергия вследствие на корекция на сметка.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че първоначално е предявил отрицателни установителни искове, но след завеждането на делото е било преустановено електрозахранването на имота, поради което е подписал споразумителен протокол от 04. 04. 2019 г. Заявява, че за периода от „04. 04. 2010 г.“ до 19. 11. 2019 г. е заплатил процесната сума, поради което исковете са били изменени от установителни в осъдителни. Твърди, че сумата е била заплатена само и единствено за да бъде възстановено електрозахранването на процесния имот, а не защото ищецът признава нейната дължимост. Излага доводи, че този споразумителен протокол не представлява договор за спогодба със самостоятелно правно значение и че въпросът за действителното съществуване на спорното вземане не може да се счита преклудиран с подписването му. Поддържа, че в случая се касае за злоупотреба с право от ответното дружество. Заявява, че към момента на извършването на корекцията на сметката Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) от 2013 г. са били отменени изцяло като незаконосъобразни, поради което за насрещната страна не е съществувало каквото и да било законово основание за едностранна корекция на сметката на потребителя. Обосновава, че дори и споразумителният протокол да се приеме за договор за спогодба, то спогодбата е нищожна поради невъзможен предмет – предоговаряне на вземане, което не е възникнало. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** Бизнес Център (въззиваемо дружество) чрез процесуалния представител юрисконсулт К.П.. Оспорва въззивната жалба. Твърди, че въззивника е признал процесната сума и по основание, и по размер със сключването на споразумителния протокол, който по своето естество е договор за спогодба. Заявява, че корекцията на сметката е била извършена законосъобразно, като твърди, че при съставянето на констативния протокол са били спазени всички изисквания на действащите към онзи момент разпоредби на ПИКЕЕ. Поддържа, че констативният протокол е подписан от полицаи и съставлява официален удостоверителен документ. Оспорва твърдението на въззивника, че към датата на извършването на проверката ПИКЕЕ са били отменени изцяло, и обосновава, че е имал право едностранно да коригира сметката за електрическа енергия. Оспорва твърдението за злоупотреба с право, като заявява, че е налице законово регламентирана възможност за преустановяване на доставка на електрическа енергия от крайния снабдител при съответните предпоставки. Твърди, че е бил спазен редът за уведомяване на потребителя за извършената корекция на сметка. Иска от въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Третото лице помагач на страната на въззиваемото дружество „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, не предприема процесуални действия във въззивното производство.

Софийският градски съд, след като доводите на страните и събраните от първоинстанционния съд доказателства, направи следните фактически и правни изводи.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Следователно жалбата е редовна и допустима.

При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно. При служебна проверка относно допустимостта му съдът приема следното.

Първоначално предмет на делото е бил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за сумата от 3 528 лева и 55 стотинки, за която е била издадена фактура № **********/22. 11. 2018 г. Ищецът е твърдял, че тази сума е била неоснователно начислена при едностранна корекция на сметката за електрическа енергия за периода 17. 08. 2018 г. – 14. 11. 2018 г. (процесен период) за имот, находящ се на адрес гр. София, бул. „********, с клиентски номер при ответника******** (процесен имот).

В първото открито съдебно заседание районният съд е допуснал изменение на иска, като ищецът е преминал от отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК към осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Осъдителният иск е за същата парична сума и по същата издадена фактура, като ищецът е добавил твърдение, че сумата е била заплатена в хода първоинстанционното производство.

Съгласно чл. 214 ГПК в първото открито съдебно заседание ищецът може да измени основанието на своя иск или без да изменя основанието, да измени своето искане. Ищецът не може едновременно да измени както основанието, така и искането си, защото това би довело до предявяването на изцяло нов иск. В разглеждания случай първоначално предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК има за основание неосъществяването на юридическите факти, от които би могло да се породи материалното право на ответника за едностранно коригиране на начислената електрическа енергия. Искът по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от друга страна, би имал за основание както липсата на юридическите факти, от които би могло да се породи материалното право на ответника за едностранно коригиране на начислената електрическа енергия, така и фактът на плащането на процесната сума. При това положение е налице разлика в основанията на двата иска, съответно е налице и разлика в тежестта на доказването по двата иска. Освен това с двата иска се търси различна защита – с първия иск се цели само установяването със сила на пресъдено нещо, че вземането за процесната сума не съществува, докато с втория иск се цели както установяването със сила на пресъдено нещо, че вземането за процесната сума не е съществувало, така и осъждането на ответника да върне платеното.

Следователно в първоинстанционното производство е било допуснато едновременно изменение както на основанието, така и на искането. То представлява по същество предявяване на нов иск, което е недопустимо. Съответно обжалваното решение, с което първостепенният съд се е произнесъл по същество по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, е недопустимо. То следва да бъде обезсилено. Предвид настъпилото в хода на процеса пълно плащане, правният интерес от воденето на първоначалния отрицателен установителен иск, който е абсолютна процесуална предпоставка за развитието на процеса, е отпаднал. При това положение производството по иска следва да бъде прекратено.

Разноски. Предвид изхода на делото в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените в първоинстанционното и във въззивното производство разноски.

В първоинстанционното производство те се свеждат до юрисконсултското възнаграждение, внесеният депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 350 лева и внесеният депозит за свидетел в размер на 30 лева. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, но и с оглед на процесуалното поведение на юрисконсултите на ответното дружество размерът на юрисконсултското възнаграждение за първоинстанционното производство следва да се определи на 100 лева. Общо разноските в първоинстанционното производство са 480 лева.

Сторените от въззиваемото дружество разноски във въззивното производство се свеждат до размера на юрисконсултското възнаграждение. Въззиваемото дружество претендира възнаграждение в размер на 300 лева, но въззивният съд констатира, че делото не представя нито фактическа, нито правна сложност. Освен това процеуалното поведение на юрисконсултите на въззиваемото дружество е било пасивно. Поради това и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер от 50 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 77716, постановено на 21. 03. 2020 г. от Софийския районен съд, 120-и състав, по гр. д. № 31385 по описа за 2019 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „З.К.Б.“ ЕООД, ЕИК*********, седалище и адрес на управление ***, ж. к. "*********, ап. 26, с адрес за съобщения гр. София, ул. „*********, партер, срещу “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за установяване, че „З.К.Б.“ ЕООД не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 3 528 лева и 55 стотинки, съставляваща стойността на начислена електрическа енергия за периода 17. 08. 2018 г. – 14. 11. 2018 г. по фактура № **********/22. 11. 2018 г. за имот, находящ се на адрес гр. София, бул. „********, с клиентски номер при ответника********.

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 77716, постановено на 21. 03. 2020 г. от Софийския районен съд, 120-и състав, по гр. д. № 31385 по описа за 2019 г., в частта за разноските.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс „З.К.Б.“ ЕООД, ЕИК*********, да заплати на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, сумата от 480 лева – разноски в първоинстанционното производство.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 във връзка с ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс „З.К.Б.“ ЕООД, ЕИК*********, да заплати на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, сумата от 50 лева – разноски във въззивното производство.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението е постановено при участието на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, на страната на “Ч.Е.Б.” АД.

 

 

 

 

Председател:                               Членове:    1.                                     2.