Решение по дело №10312/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2024 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20237060710312
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№35


гр. В. Търново, 08.01.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ИВЕЛИНА ЯНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

 ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

 ДИАНКА  ДАБКОВА

 

 

при секретар

М.Н.

и с участието

на прокурора

В.К.

изслуша докладваното

от съдия

ЧЕМШИРОВ

по касационно наказателно-административен характер дело №10312 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано пред Административен съд – Велико Търново след като с Определение №10420/01.11.2023г. по адм.д. № 10183/2023г. по описа на ВАС, АСВТ е определен за местно компетентен съд на основание чл. 133, ал. 6 от АПК за разглеждане на КАНД №143/2023г. по описа на Административен съд – Габрово. Същото е образувано по касационна жалба, подадена от К.Х.В. ***, чрез ***И.Х., срещу Решение №151/28.08.2023г. по НАХД №501/2023г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление №**********/22.12.2021г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ - В. Търново, с което на касаторката за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и на основание 257, ал.1, т.2 от Закона за горите е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. и К.В. е осъдена да заплати на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието разноски в размер на 80 лева.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Не се претендират разноски. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата –  директор на Регионална дирекция по горите – В. Търново, чрез процесуалния си представител ... К., в представен писмен отговор и в проведеното по делото съдебно заседание оспорва подадената жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде отменено, като се отмени и НП.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

 

С Решение №151/28.08.2023г. по НАХД № 501/2023г. състав на Районен съд – Габрово е потвърдил Наказателно постановление №**********/22.12.2021г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ - В. Търново, с което на К.Х.В. за нарушение на 257, ал.1, т.2 от ЗГ, вр. с чл.15, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 27.10.2021г. във връзка с установяване на конкретно физическо лице – Р.С., с адрес гр. Габрово, бул. „Дерожински“ №65, посочено като получател на дървесина в превозен билет №********* от 07.10.2021г., издаден от жалбоподателката, е била извършена проверка от служители на РДГ – Велико Търново на посочения адрес, на който не било установено такова лице, а бил намерен заграден имот, в който се виждали основите на разрушена сграда, без дървесина за горене или следи от нея. При извършена последваща такава на 28.10.2021г., този път в присъствието на жалбоподателката В., било установено, че В. е издала описания превозен билет №********* от 07.10.2021г. в качеството й налесовъд на частна практика, като предвид констатираната  при предходната проверка липса на сграда /само основи на такава/, лица и дървесина, е прието, че при издаването на превозния билет жалбоподателката е вписала адрес, който е неточен и не позволява да се определи точното местоположение на доставката. При така установеното от участвал в проверката инспектор в РДГ – Велико Търново, на К.Х.В. е съставен АУАН  Серия В №007131/28.10.2021., за нарушаване разпоредбите на чл. 15, ал. 1, т. 2 от  Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Въз основа на същия, от директора на РДГ – Велико Търново е издадено Наказателно постановление № №**********/22.12.2021г., с което за извършено нарушение чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и на основание  чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложена посочената по-горе глоба.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Прието е, че от събраните доказателства е безспорно установено извършването на нарушението от страна на жалбоподателката, като наложеното наказание е в предвидения в закона минимален размер. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното решение е неправилно.

 

Според разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Според разпоредбата на чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ превозните билети се издават от лицата, упражняващи лесовъдска практика - за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика. Чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии сочи, че се забранява издаването на превозни билети, в които не е посочен точен адрес и/или други данни за мястото на доставка или претоварване на дървесината или посоченият адрес или данни са непълни и/или неточни и не позволяват да се определи точно местоположението на доставката или претоварването.

В случая не се спори, а и се установява от събраните по въззивното дело доказателства, че именно касаторката е издала процесния превозен билет №9115/00442 от 07.10.2021г. Видно от същия е, че в позиция „Направление“ е налице посочване на адреса за доставка, като е вписано „обл. Габрово, общ. Габрово, гр. Габрово, Дерожински 65“. Факт е, че такъв административен адрес не съществува. Това обстоятелство обаче не може да се вменява във вина на касаторката, тъй като нито закона, нито подзаконовите нормативни актове вменяват в задължение на частния лесовъд да извършва проверка на мястото на доставката. В случая, от събраните като доказателствено средство пред районния съд свидетелски показания се установява, че заявката за дървесина е приета по телефона от св. М./който впоследствие е осъществил и доставката/, който е предал информацията, вкл. данните за адреса на доставката, на касаторката, като именно въз основа на предоставените й данни, същата е издала превозния билет. С оглед на това липсва субективния елемент от състава на нарушението. Липсват доказателства, че касаторката е знаела, че адресът е неточен, че на него не живее лице с името Р.С. и съзнателно не е посочила коректни данни, още повече, че няма задължение и практически механизъм за проверка, тъй като справка за имена и адреси на лица изисква достъп до бази данни, с които частния лесовъд не разполага. По посочените съображения съдът намира, че нарушението е несъставомерно. Като е стигнал до друг извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Независимо от изхода на спора, на касатора не се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, , вр. с чл. 221, ал. 2, пр. ІІ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение №151/28.08.2023г. по НАХД № 501/2023г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление №**********/22.12.2021г. на директора на Регионална дирекция по горите/РДГ/ - В. Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №**********/22.12.2021г. на директора на Регионална дирекция по горите - В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

          

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                                        2.