Решение по дело №1495/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260613
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20215530101495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                           06.07.2021 година                град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и втори юни                                 2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело № 1495 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.144 СК.

Ищецът И.Н.Н. твърди в исковата си молба, че ответникът е негов баща, като към настоящия момент е висящо гр.дело №5230/2020г. на РС Ст.Загора за прекратяване на гражданския брак на родителите му. Заявява също, че през месец ноември 2020г. ответникът напуснал семейното жилище, находящо се в гр.Стара Загора, бул.Св.Патриарх Евтимий №*, вх.Б, ет.8, ап.51 и преустановил контактите със сина си.

Заявява също, че е студент първи курс във висше учебно заведение в гр.София - Университет по архитектура, строителство и геодезия за учебната 2020/2021г., редовно обучение, във факултет по Строителство на образователно-квалификационна степен - магистър,   по специалността „Строителство на сгради и съоръжения“; не притежава имущество, от което да реализира доходи и да се издържа, не полага труд под каквато и да е форма; живее на общежитие, за което заплаща месечна такса в размер на 40 лева и където ползва и интернет, за който плаща отделно по 15 лева месечно; пътува до и от град София с лек автомобил, като разходите му за този транспорт са около 120 лева месечно. В София ползва предимно градски транспорт, за който заплаща около 20 лева. Отделно от това сочи, че са му необходими средства за храна и дрехи, както и средства за учебни пособия и помагала. През първия семестър изучава 5 предмета, а през втория семестър и нови 6 предмета. Цената на един учебник е не по-малко от 25 лева. Наложило се майката мус финансовата помощ на неговата баба по майчина линия да му закупи и скъп компютър на стойност 1900 лева, с по-високи параметри, поради необходимостта ищецът да работи по време и на бъдещото му обучение с програма auto cad и други подобни. Отделно от това, таксата за обучението е в размер на 700 лева.

Заявява още, че до подаване на исковата молба ответникът му е заплатил 200 лева за месец ноември 2020г., 200 лева за месец декември 2020г. и 150 лева за месец януари 2021г. След месец януари 2021г. ответникът е преустановил плащането на издръжка на ищеца.

До настоящия момент издръжката да ищеца, включително и като студент е осигурявана от неговата майка, на която обаче предстои да напусне семейното жилище, намиращо се в гр.Стара Загора, ***, тъй като то е лична собственост на ответника и същият е предявил претенция по брачното дело това жилище да му бъде предоставено за ползване, като е поискал от съда и постановяване на привременна мярка относно ползването на апартамента. Майката на ищеца ще се установи на квартира, като с нея ще живее и пълнолетния ищец. Заплащането на месечен наем и месечните сметки за домакинството от майката на ищеца, намалява доходите й от трудово правоотношение - около 1300 лева брутно трудово възнаграждение, а оттам и възможността тя да му осигури цялата издръжка по време на редовното му обучение във виеше учебно заведение. Поради това има нужда от средства за издръжката си като студент, каквито ответникът следва да заплаща.

Сочи, че по правилата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно във висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст при обучение във виеше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Ответникът не е неработоспособен или с намалена работоспособност; няма други деца, на които да дължи издръжка; получава високо месечно възнаграждение, поради което счита, че разполага с възможност да осигурява издръжка за ищеца в размер на 350 лева месечно, обусловена от нуждите му и този размер на издръжка няма да представлява особено затруднение за ответника.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н.И.Н. да заплаща на ищеца И.Н.Н., ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 01.10.2020г. за срока на обучението му във висше учебно заведение до навършване на 25-годишна възраст на ищеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът Н.И.Н. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявения иск. Заявява, че оспорвам твърденията в исковата молба, като неверни, с изключение на твърденията, че между него и майката на ищеца към момента е висящо гражданско дело за развод, че същите живеят фактически разделени и че до месец февруари 2021г. е заплащал месечна издръжка на ищеца.

Оспорва твърдението на ищеца, че разполага с възможност да осигурява издръжка за ищеца без особено затруднение. Твърди, че работи, но доходите, които получава не му позволяват да дава издръжка на ищеца без особени затруднения. Заявява, че не разполага с такива средства, които да му остават след като задоволи собствената си издръжка и изпълни поети от него парични задължения. Твърди, че работи и получава брутно трудово възнаграждение в размер на 876,80 лева. Към момента изплаща два кредита, като сборът от месечните анюитентни вноски е *9,44 лева. Първият кредит е по договор от 15.06.2018г., а вторият - по договор от 09.04.2021г. е взет от ответника след като неговата съпруга е изнесла всички движими вещи, закупени по време на брака на страните, включително и лични му вещи от семейното жилище, в което е живяла заедно с ищеца до 29.03.2021г. Видът, в който било оставено жилището от майката на ищеца и от него при напускането, не позволявал то да бъде обитавано. С цел жилището да бъде ремонтирано и обзаведено ответникът взел паричен заем за ремонт и закупуване на необходимите вещи. И двата кредита се погасявали от него, като за покриване на ежемесечните му разходи към момента получавал помощ от своя баща.

Заявява, че не разполага с имущество, което да позволява заплащане на издръжка за ищеца. Недвижимите имоти, които притежава, не са източник на доходи. Жилището в гр.Стара Загора, бул.Патриарх Евтимий №*, ет.8, ап.51 към момента е негодно за ползване поради вида, в който е оставено от съпругата му и ищеца. Освен това жилище, притежава част от гараж и част от дворно място с постройки в с.Братя Кунчеви, върху които право на ползване има неговия баща.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни. В случай, че приеме, че претенцията е основателна заявява, че оспорва размера на същата, като заявява, че не може да заплаща претендирания размер без особени затруднения и без да накърни собствените си интереси и да постави себе си в невъзможност да покрива ежемесечните си разходи. Освен това счита, че претендирания размер не е съобразен с нуждите на ищеца, който от началото на образованието си е могъл да не прави сочените от него разходи, предвид неприсъственото обучение във висшите учебни заведения. Претендира направените по делото разноски.

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните приема за установена следната фактическа обстановка:

            От представеното удостоверение за раждане по акт №426/26.03.2001г. се установява, че ответникът Н.И.Н. е баща на ищеца И.Н.Н., роден на ***г., пълнолетен.

По делото не е спорно и се установява от представеното уверение №6827/14.01.2021г. на УАСГ София, че ищецът И.Н.Н. е студент първа година, редовно обучение по специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ Строителен факултет. Не е спорно също и се установява от представената декларация за семейно и имотно състояние, че същия не притежава недвижими имоти и няма доходи. От представената настанителна заповед №955/16.09.2020г. е видно, че за периода 16.09.2020г. до 01.08.2021г. ищецът е настанен в студентско общежитие при месечен наем 40лв.

            По делото не са представени доказателства за трудовите доходи на майката на ищеца – Н Й. Н, но от данните по делото се установи, че същата е в трудово правоотношение с Тракийския университет и има месечен доход от трудовото правоотношение около 1350лв.

При преценка на материалните възможности на ответника съдът се съобрази с представените декларация за СИС и справка на ТД на НАП, от които е видно, че ищецът няма задължение към ненавършили пълнолетие лица, притежава недвижими имоти и е получавал средномесечно брутно трудово възнаграждение в периода м.10.2020г. до м.01.2021г. – около 3000лв., а в периода м.02.2021г. до м.04.2021г. – около 900лв. По делото са представени: 2 бр. погасителни планове към договор за кредит от 2018г. и 2021г. От представената по делото заповед №8/02.06.2021г. е видно, че считано от 02.06.2021г. трудовото правоотношение на ответника е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ по взаимно съгласие.

За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с нуждите на ищеца и възможностите на ответника са допуснати и събрани гласни доказателства.

            Съгласно разпоредбата на чл.144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особено затруднение. Или, за да се уважи иска по чл.144 СК законът изисква да са налице следните предпоставки: пълнолетните деца да учат редовно в средни или висши учебни заведения за предвиденият срок на обучение; да не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си; да са на възраст до 20 години, вкл. при обучение в средно и на 25 години, вкл. при обучение в полувисше или висше учебно заведение; и издръжката да не съставлява особени затруднения за родителите.

            Като взе предвид така обсъдените доказателства, съдът намира, че първата част от предпоставките на чл.144 СК са налице - ищецът е на 20г., студент е редовно обучение във висше учебно заведение, няма доходи и имущество, от които да се издържа. Не се установи по делото обаче наличието на кумулативно изискуемата от закон предпоставка – даването на издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя. В закона липсва определение на понятието „особени затруднения“, но в практиката се е наложило разбирането, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете / Решението №199/17.05.2011г. на III ГО ВКС по гр. д. № 944/2010 г./. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС №5/70г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. Съгласно разясненията, дадени в решение №305 от 7.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2010 г., IV г. о., ГК, при липсата на доходи на родителя, независимо от обстоятелството, че същия е в трудоспособна възраст и би могъл да реализира доходи, е налице затруднение за осигуряване на издръжка по смисъла на чл.144 СК.

В настоящия случай съобразявайки на основание чл.235 ал.3 ГПК настъпилия в хода на делото факт – прекратяването на трудовото правоотношение на ответника, считано от 02.06.2021г. и обстоятелството, че същия е безработен и няма други доходи, в т.ч. и от притежаваното от него имущество, съдът намира, че даването на издръжка ще представлява особено затруднение за него.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

            На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

            Водим от горните мотиви, съдът 

   

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *** против Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, иск за присъждане на ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 01.10.2020г. за срока на обучението на И.Н.Н. във висше учебно заведение до навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на Н.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :