М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия ***за това, че на 22.01.2019 г. в землището на село ***, обл.
Плевен, при условията на опасен рецидив в отдел ***, подотдел „м“, държавна
горска територия без редовно писмено позволително събрал от горския фонд
дървесина 0,5 пр. м3 дърва за огрев от
вида „Айлант“ на стойност 35 лв., собственост на държавата /***/ – престъпление
по чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 1 от НК.
Районна прокуратура – Плевен,
редовно призована, се представлява от наблюдаващия делото прокурор Габриела
Динова.
Подсъдимият ***редовно призован,
се явява лично. За него се явява адв. ***, с пълномощно по делото.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата фактическа обстановка и с правна квалификация чл. 235, ал. 4, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. По отношение на наказанието заема
становище, че по отношение на подсъдимия ***следва да бъде наложено около
минимума за извършеното престъпление.
Подсъдимият ***се
явява в съдебно заседание лично, и със защитник адв. ***.
Защитникът на подсъдимия ***адв. ***счита,
че фактическата обстановка е безспорно установена, с оглед депозираното
признание на фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
моли съда, делото да се разгледа при условията на чл. 370 и сл. от НПК, като
при определяне вида и размера на наказанието моли съда да определи на
подзащитния му наказание „Пробация“, като по отношение на размера предоставя на
съда.
Подсъдимият ***признава изцяло фактите
по обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за извършеното.
Съдът съгласно чл. 370, ал. 2 от НПК, не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице
условията, предвидени в НПК.
Съдът като съобрази, че самопризнанието
на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 29.10.2019 г. обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Предвид на това, в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал. 2 от НПК, не е извършван разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещото лице за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становището на
страните, приема за установено следното:
С определение от 07.10.2015 година постановено по НОХД №
2304/2015 година, по описа на РС – Плевен, влязло в сила на 07.10.2015 година
по отношение на подсъдимия ***е определил наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година за реализирано на 09.11.2014 година престъпление по чл. 196, ал. 1,
т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл.194, във вр. с чл. 29, ал. 1
от НК.
С определение от 22.10.2015 година постановено по ЧНД №
2525/2015 година и влязло в сила на 25.12.2015 г.,
РС - Плевен е определил на обвиняемия при условията на чл. 25,
ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най - тежко наказание от
наложените му с присъди по НОХД № 3250/2014 година, НОХД № 1040/2015 година и НОХД
№ 2304/2015 година, всичките по описа на РС - Плевен в размер на 1 година и 3
месеца лишаване от свобода, което е фактически изтърпяно на 05.05.2016 година.
На 22.01.2019 година, подсъдимият ******, който се намирал в
състояние на финансова затрудненост решил да си набави дърва за огрев по
неправомерен начин.
В изпълнение на формираното си престъпно намерение се
отправил със стопанисваното си пътно превозно средство с животинска тяга към
обособения в землището на село ***,
област Плевен горски масив, държавна собственост. От
обособения отдел ***, подотдел ***в горската територия подсъдимия ***събрал 0,5
пр.куб.м дървесина от вида "Айлант" на стойност 35 лева, въпреки
отсъствието издадено редовно писмено позволително за извършваната дейност от
надлежните органи. Непосредствено след това подсъдимият ***предприел действия
по товарене на добитите дърва за огрев в пътното си превозно средство.
Реализираното от страна на същия инкриминирано деяние било своевременно
възприето от ***на Териториалното поделение на ***- свидетелите ***и ***които
извършвали обход в горския масив на отразеното селище.
Вследствие на възприятията си горските надзиратели се
приближи до подсъдимия ****** в изпълнение на намерението им за извършването на
съответната документална проверка, оправомощаваща същите за извършването на
отразената правно регламентирана дейност.
В обхвата на предприетата такава от страна на ***при ***се
констатирало отсъствието на каквито и да било придружителни дървесината за
огрев документи в подсъдимия ******. Установените нарушения на Закона за горите
обусловили предприемането на съответните действия по документиране на
осъщественото от страна на ***деяние, чрез съставянето на съответните актове за
реализираните административни нарушения под бланкови номера ***,***, ***, ***и ***, всичките от 22.01.2019
година от надлежните административни органи и замерване на дървесината.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза относно
стойността на отнетото имущество. Установено е, че стойността на 0,5 пр.куб.м.
дърва от типа „Айлант“ към момента на извършване на престъплението е в размер
на 35 лв.
При условията на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът напълно кредитира изнесената по-горе
фактическа обстановка, която се подкрепя от свидетелските показания на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и която и в съдебно
заседание беше потвърдена от подсъдимия пред защитника му, като подсъдимият
признава изцяло фактите и
обстоятелствата изнесени по-горе.
Налице са условията на чл. 303,
ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
От изложеното е видно, съдът счита,
че подсъдимият ***е извършил престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. с ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – от самопризнанието на
подсъдимия от една страна, а от друга страна
с писмените доказателства приобщени към делото.
В подкрепа на фактическата обстановка са и приетите и огласени по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства по Досъдебно производство № Д-792/2019 г. по описа на
Районна прокуратура - Плевен, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
От правна страна:
Приетата за установена фактическа обстановка,
обаче, мотивира съдът да приеме, че подсъдимият ***от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал.1
от НК.
Съдът намира, че няма пречка в
настоящето производство да преквалифицира деянието от такова по чл. 235, ал. 4,
предл. 2, във вр. ал.1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, в такова по чл.236, ал. 6, във вр. с ал.1
от НК, тъй като това е по – леко наказуемо проявление на същото престъпление.
Мотивите пък на съдебния състав
за преминаване към тази квалификация, въпреки наличието формално и на признака
“опасен рецидив”, е предимно размера на щетата, нанесена с деянието –нисък,
значително под минималния размер на установената за страната работна заплата.
Въпреки тези смекчаващи
отговорността обстоятелства, подсъдимият ***все пак е събирал от горския фонд
дървесина без редовно писмено позволително, имал е и други подобни прояви и
следва да си понесе наказателна отговорност за поведението си.
Съдът намира, че процесната
деятелност следва да се квалифицира именно като маловажен случай.
Съгласно чл. 93, т. 9 НК едно
деяние представлява „маловажен случай“, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от
съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или
поради наличие на други смекчаващи обстоятелства.
За да достигне до този извод
съдът взе предвид обстоятелството, че предметът на престъплението е на
сравнително невисока стойност, същият е оказал пълно съдействие при
разследването на престъплението, признавайки вината си изначално, с което
значително е улеснил разкриването на обективната истина. Всичко това обосновава
извод за по-ниска степен на обществена опасност на съответното деяние от
останалите такива случаи.
При така приетото от правна
страна, съдът намира, че в състава на чл.235, ал. 6 от НК липсва елемента
“опасен рецидив”, поради което и на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимия
***за невинен и го оправда в тази част по така повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.235, ал.4, предл. 2, във вр. с ал. 1, във вр.
чл.29 ал.1 б.”а” от НК.
От друга страна, съдът счита, че
от така установената фактическа обстановка от обективна и субективна страна е
видно, че с деянието си подсъдимият ***безспорно е осъществил състава на
престъплението по чл. 235, ал. 6, във вр. с ал.1 от НК, а именно - на
22.01.2019 г. в землището на село ***, обл. Плевен, при условията на опасен
рецидив в отдел ***, подотдел „м“, държавна горска територия без редовно
писмено позволително събрал от горския фонд дървесина 0,5 пр. м3 дърва за огрев от вида „Айлант“ на
стойност 35 лв., собственост на държавата /***/
Съдът намира за безспорно
установено, че с деянието си подсъдимият ***е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 1 от НК.
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, тъй като е съзнавал отсъствието на редовно писмено позволително
и е целял настъпването на вредни последици за горския фонд.
С оглед на изложеното, Съдът намира, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.235, ал.
6, във вр. с ал.1 от НК, поради което подсъдимият ***следва да бъде признат за
виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказанието
предвидено от закона.
Горното съдът прие въз основа на
самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите, съдебно – оценителна
експертиза.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Причина за извършване на
престъплението от страна на подсъдимия ***е ниското правно съзнание на подсъдимия,
незачитането на установения в страната правов ред за добиване на дърва, и
желанието му да се сдобие с такива не по позволения начин, за да задоволи
своите битови нужди за отопление.
За извършеното от подсъдимия ***престъпление
/за което съдът го признава за виновен/ е предвидено наказание "Лишаване
от свобода" за срок до една година
или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Предвид
провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова в
хипотезата му на чл. 37,1 т. 2 от НПК, съдът на осн. чл.373, ал. 2 от НПК е
длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58А НК. Т.е. в
случая – тъй като има предвидени алтернативни наказания, съдът не може да
наложи най-тежкото като вид от тях – “Лишаване от свобода”.
При определяне наказанието на
подсъдимия ***съдът съобрази степента на
обществената опасност на деянието и на дееца.
Съдът обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други
обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от подсъдимия възможност за предварително
изслушване, както и направеното от него самопризнание, по реда на чл. 371, т.2
от НПК.
Смекчаващи вината обстоятелства
съдът приема като такива- искреното му съжаление за извършеното, направените
пълни самопризнания, а като отегчаващи вината обстоятелства, съдът приема като
такива, наличието на предходни осъждания за престъпления от общ
характер, които
не са оказали своя предупредителен и превъзпитателен ефект по отношение на
личността му, отличаваща се с висока лична степен на обществена опасност при
отразените негативни характеристични данни.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието,
съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление,
степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
В конкретният казус, съдът
намира, че следва да избере санкцията
“пробация” от алтернативно останалото тогава – “глоба”. Подсъдимият не работи, в затруднено
финансово положение е, въпреки липсата на брак – той има жена и 4 деца. Затова съдът счита, че не
е уместно налагането на наказание “глоба”.
Поради
това на основание чл. 235, ал. 6, във вр. с ал. 1 от НК, като взе предвид
подбудите на подсъдимия за извършване на деянието, установените смекчаващи
вината обстоятелства и самопризнанието на подсъдимия), съдът му определи
наказание „Пробация“, изразяваща се с пробационни мерки към максимума предвиден
в закона, а именно:
-
- чл. 42а, ал. ІІ, т.
1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
На основание чл. 42б, ал. І от НК
задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се провежда при периодичност 5 /ПЕТ/ пъти седмично.
- чл. 42а, ал. ІІ, т. 2 от НК -
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 3
/ТРИ/ ГОДИНИ;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК –
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от 3
/ТРИ/ поредни години.
Съдът
намира, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимият, да му окаже необходимото
сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху останалите
членове на обществото.
Съдът на основание чл. 189, ал.3
от НПК, осъди подсъдимия ***да заплати направените деловодни разноски в размер
на 97,20 лв., от които в размер на 67,20 лв. по сметка на ОД на МВР – Плевен и
в размер на 30 лв. по сметка на РС – Плевен.
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: