№ 17988
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110107029 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от М. Р. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ..., чрез пълномощника му адв. Д. Й., АК – София, със съдебен адрес в ...
против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от Д.М., Х.М.М. и
П.Ш..
Твърди се в исковата молба, че на 16.07.2008 г. между ищеца и „..., ЕИК ..., е сключен
договор за потребителски кредит № **********, по силата на който на М. В. е предоставен
потребителски кредит в размер на 5 000 лв., която кредитополучателят се е задължил да
върне на 60 месечни погасителни вноски.
В средата на месец януари ищецът е получил от ответното дружество покана за
доброволно изпълнение, с която го кани да му заплати сумата от 13 633,44 лв., дължима по
горецитирания договор за потребителски кредит.
След получаването на поканата, служители на ответника многократно са провеждали
телефонни разговори с ищеца, в които са отправяли спрямо М. В. заплахи за образуване на
изпълнителни, запориране на сметки и на трудовото възнаграждение. Обаждания със
същите заплахи са били отправени и спрямо съпругата на ищеца.
С влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гражданско дело № 19690
по описа за 2021 г., на СРС, ГО, 27-ми състав е признато за установено, че М. В. не дължи на
... сумата от 13 633,44 лв., представляваща вземане по договор за потребителски кредит №
**********.
Твърди се в исковата молба, че вследствие на отправените към ищеца заплахи, той е
претърпял неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на здравословното му
състояние, невъзможност за ефективно изпълнение на трудовите задължения, притеснение
за състоянието на съпругата му.
С тези обстоятелства, М. В. обуславя правния си интерес от предявяването на
осъдителен искове за заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от лица, на които ответното дружество е възложило
изпълнение на работа.
1
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание М. В., чрез процесуалния си представител, поддържа предявения
иск и направените доказателствени искания. Не сочи нови доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не депозира отговор на
исковата молба, с който да изрази становище по исковата претенция и/или да ангажира
доказателства.
За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ... депозира
писмено становище, с което оспорва исковата претенция. Излага твърдения, че служители
на ответното дружество не са извършили противоправни действия, изразяващи се в заплахи
спрямо ищеца, а в изпълнение на трудовите си задължения са отправяли покани до М. В. за
плащане на задълженията му към ответника. Сочи, че липсват доказателства за причинно-
следствената връзща между твърдяните неправомерни действия и неимуществените вреди,
които ищецът претендира да е претърпял. Ответникът не прави доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от писмените доказателства, се установява, че между
ищеца, като кредитополучател, и „..., като кредитодател, е сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 16.07.2008 г. „... е прехвърлило вземането си срещу
ищеца по договора за кредит на ответното дружество, което с покана за доброволно плащане
е уведомило М. В., че дължи сумата от 13 633,44 лв. Ищецът сочи, че е получил поканата
през месец януари без да уточнява коя година. В писмената покана също липсва отразяване
кога е изпратена и кога е връчена на ищеца.
С решение № 20200418 от 14.10.2021 г., постановено по гражданско дело № 19690 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение1, 27-ми състав,
влязло в законна сила на 14.10.2021 г., е признато за установено, че М. В. не дължи на ...
сумата от 13 633,44 лв., представляваща вземане по договор за потребителски кредит №
*********, сключен с „..., прехвърлено в полза на АПС Бета България ЕАД.
Видно от съдържанието на приетите като писмени доказателства епикризи, издадени
от УМБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД – София, М. В. е постъпвал за
болнично лечение в периодите от 07.06.2021 г. до 14.06.2021 г. и в периода от 18.07.2021 г.
до 21.07.2021 г. с диагнози многоклонова коронарна болест и преживян долно-латерален
stemi.
В съдебно заседание, проведено на 03.10.2023 г. е разпитана в качеството на свидетел
макйта на ищеца С. В.а. Свидетелката знае, че синът й е теглил кредит, но не помни от коя
банк. Сочи, че той е пропуснал заплащането на една или две вноски и след това са
започнали обаждания от служители на ответното дружество, които са му казвали, че ще
образуват дело пред частен съдебен изпълнител и той ще му опише имуществото. Според
свидетелката тя и бащата на ищеца са заплатили кредита към банката. Според показанията
на свидетелката след телефонните обаждания, здравословното състояние на ищеца се е
влошило, което е наложило постъпването му в болница двукратно за поставяне на стендове.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният осъдителен
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, за неоснователен, предвид следните
съображения:
Уважаването на осъдителната претенция по чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, извършено
виновно от лице, на което ответникът е възложил работа и настъпването на вреди за ищеца,
които да са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние. Липсата само на една
от посочените предпостави води до неоснователност на иска, тъй като не е осъществен
2
фактическа състав на деликта. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД се презюмира
единствено вината на делинквента и тя не е в тежест за установяване от ищцовата страна.
Съдът намира, че в хода на производството, ищецът не доказа нито извършването на
противоправно деяние от служител на ..., нито причинно – следствена връзка между това
деяние и твърдяните неимуществени вреди.
Твърдяното от ищеца противоправно деяние е отправяне на заплахи от страна на
лица, на които ответното дружество е възложило работа, които заплахи се изразяват в
предупреждение, че ако ищецът не погаси доброволно задълженията си, възникнали по
договора за потребителски кредит, сключен с ..., ще бъдат предприети действия по
принудително изпълнение. От една страна, съдът счита, че ищецът не доказа по безспорен
начин така отправяните „заплахи“. Единствените данни в тази насока се съдържат в
показанията на свидетелката В.а, но тя не е възприела лично думите и действията на
служителите на ..., а дава показания за това, което знае от сина си. Свидетелката сочи, че
само един път е присъствала на телефонен разговор, но дори и за този случай тя няма
възприятия относно думите на лицето, с което ищецът е разговарял. От друга страна, съдът
намира, че отправените покани за доброволно плащане и предупреждения за предприемане
на действия по принудително изпълнение, не съставляват противоправно действие. Ищецът
не оспорва, че в негова тежест е възникнало задължение към ..., като вземането е
прехвърлено на ответното дружество. М. В. не оспорва, също така, че не изпълнил
задължението си по договора за потребителските кредит. В тази насока, съдът не кредитира
показанията на свидетелката В.а, според които тя и бащата на ищеца са погасили
задължението, тъй като същите противоречат на данните в писмените доказателства и на
твърденията на самия ищец. При наличието на ликвидно и изискуемо вземане, съдът не
намира за противоправни действия на кредитора, с които кани длъжника да изпълни
задължението си, включително и чрез предупреждение (квалифицирано от ищеца като
заплаха) за възможността за образуване на изпълнително производство. Фактът, че
задължението на М. В. е било погасено по давност към момента на отправянето на
твърдяните „заплахи“ не е достатъчен да обуслови противоправност на действията на
служителите на ..., тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. В
този смисъл, противоправни биха били действия на служители на ответното дружество, ако
са отправени заплахи за образуване на изпълнително производство след влизане в сила на
решението, с което е призната недължимостта на задължението на М. В.. спрямо ....
Съдебният акт е влязълв сила на 14.10.2021 г., а ищецът твърди и представя доказателства за
влошаване на здравословното му състояние през месеците юни и юли 2021 г. Предвид тези
съображения, съдът приема,че в хода на прпоизводство не се установи противоправно
дейние (действие или бездействие), извършено от лице, на което ответното дружество е
възложило работа.
На второ място, според съда недоказана остана и причинно – следствената връзка
между действията на служителите на ... (телефонни обаждания с отправяни заплахи) и
твъряните неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние
на ищеца. Безспорно се доказа по делото, посредством приетите по делото епикризи, че през
лятото на 2021 г. здравослвоното състояние на М. В. е значително влошено, което е
наложило двукратното му постъпване за болнично лечение в УМБАЛ „Национална
кардиологична болница“ ЕАД – София. От доказателствата по делото, обаче, не може да се
направи категоричен извод, че здравословните проблеми на ищеца са следствие на
разговорите му със служителите на .... Единствено св. В.а е категорична в показанията си, че
постъпването на сина й в болнично заведение, е единствено поради „заплахите“, отправени
му от ответника. Показанията й, обаче, следва да бъдат преценявани при спазване на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като свидетелката е майка на ищеца, което предпоставя
заинтересоваността й от изхода на делото. Освен това, показанията на свидетелката не
кореспондират с данните в двете епикризи, според които като рискови фактори за
3
заболяването на ищеца са вписани тютюнопушен и фамилна обремененост. Горното
мотивира съда да приеме, че ищецът не доказа по безспорен начин причинно – следствената
връза между соченото противоправно деяние и претърпените неимуществени вреди.
Предвид гоеризложените съображени съдът намира за неоснователел осъдителния
иск по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, поради недоказаност на всички кумулативно изискуеми
елементи от състава на непозволеното увреждане.
С оглед извода за неоснователност на предявения иск и на основание чл. 78 ал. 3 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 25
ал. 1 от НЗПП, т.е. сумата от 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... против
..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от Д.М., Х.М.М. и П.Ш. иск
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди.
ОСЪЖДА М. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... да заплати ..., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от Д.М., Х.М.М. и П.Ш. сумата от 100
лв. (сто лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съдв двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4