МОТИВИ към Присъда № 16 / 18.03.2021г.
по НОХД № 360/2020г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу В.Д.Г. ЕГН **********, за това, че на 13.06.2017 г.,
в гр. Русе, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - прегръщал и опипвал К.К.С.,
ЕГН ********** по гърдите, гърба и задните части - престъпление по чл.149, ал.1 НК
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че
е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Г., при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства да бъде наложено наказание „ Лишаване
от свобода „ в размер на четири години, което
да бъде изтърпяно при първоначален общ режи
По делото след направено искане съдът е конституирал в качеството им на
частни обвинители – родителите на пострадалата, техният повереник също счита
обвинението за доказано по категоричен начин. Пледира при превес на
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства да бъде наложено
наказание лишаване от свобода над средния предвиден в НК размер, което да
изтърпи ефективно при първоначален общ режим.
Подсъдимият счита обвинението за недоказано, отрича да е извършил каквото
и да е престъпление против пострадалата К.С., пледира за оправдателна присъда.
Съдът, в условията на чл. 10, чл.
12, чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, като прецени поотделно и в съвкупност,
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.Д.Г. - роден
на ***г. в гр. Свищов, български гражданин, с висше образование, не работи,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. В. Г. и св. К. С. ***, като първият на ет.9, а свидетелката в
апартамент, собственост на родителите й на ет.15.
Св. К. С. била завършила втори клас и през Юни 2017г. майка й – св. Ю. В. в обедната си
почивка се уговаряла с нея да се виждат в „ Младежки парк „ в гр. Русе, в
района на „ Вазата „, докъдето детето идвало само за срещите и след това се
прибирало в дома на баба си, която живеела на същия адрес на 10-я етаж.
По този начин на 13.06.2017г. около 13,00ч. – 13,30ч., св. К. С. и св. Ю. В. се срещнали в района на „ Вазата „
в „ Младежки парк „ в гр. Русе и след като приключила срещата им се разделили,
а св. К. С., тръгнала по алея в парка да се прибере в дома на баба си. Малко
преди да стигне до жилищния блок, св. К. С. се огледала и забелязала подс. В. Г.,
че върви след нея. Приближавайки към входа на блока, св. К. С. се притеснила,
че подс. В. Г. я следва и забързала крачка. Влязла във входа на блока, изчакала
да дойде асансьора, качила се в него, когато подс. В. Г. й извикал да задържи
асансьора, за да се качи и той. Детето изчакало, а когато подсъдимият се качил
в асансьора, натиснала бутона за 10-я етаж, за да отиде в дома на баба си, като
същевременно се отдръпнало в противоположния на подсъдимия ъгъл на асансьора.
Свидетелката се учудила, че подсъдимият не натиснал друг бутон въпреки, че не
живеел на 10-я етаж. Когато асансьора потеглил, подс. В. Г. попитал детето дали
се е стреснало, че той я следва по алеята в парка, при което получил отрицателен
отговор. В следващия момент подсъдимият се приближил към св. К. С., след което
първоначално сложил ръцете си върху раменете и, прегърнал я, после спуснал ръцете
си към задните й части – дупето и я опипал. В този момент детето усетило,
че подс. В. Г. излъчва миризма на
„некъпано“. Св. К. С. първоначално не реагирала, силно изненадана от действията
на подсъдимия, след което отблъснала подс. В. Г. и избягала в другата страна на
асансьора. Заплашила подс. В. Г., че ще се обади в полицията, тъй като имала
телефона на функция бързо набиране, това обаче не произвело целения ефект. Подсъдимият
отново се приближил към детето и този път направо поставил ръцете си на гърдите
на детето и отново я опипал, асансьорът спрял на 10ет., като свидетелката бързо
го напуснала и влязла в дома на баба си, като чула, че асансьора спрял на 9ти
етаж. Все още силно уплашена, св. К. С. взела обяда си от баба си и се качила в
семейното жилище на 15ти етаж.
Св. К. С. не позвънила по телефона на майка си, след като се прибрала,
каквато уговорка имали. Това накарало св. Ю. В. да позвъни на дъщеря си, която
при разговора й отговаряла уклончиво, което обезпокоило майката, но така и не
станало ясно защо детето е притеснено.
Вечерта когато св. Ю. В. се прибрала от работа, отделила традиционно
време на дъщеря си, при което забелязала, че детето е притеснено и след настойчиви
въпроси, св. К. С. споделила със страх какво е преживяла в асансьора с подс. В.
Г.. От срам помолила майка си да не споделя с баща й. Въпреки това св. Ю. В. споделила за случая на
св. К. С.. След известно време на размисъл, как всичко това ще се отрази на
детето им, родителите в крайна сметка сезирали компетентните органи.
От заключенията на вещите лица по назначените в хода на ДП – КСППЕ на
пострадалата К. С., изслушани и приети в хода на съдебното следствие се
установява:
Базисните области относно личността и
евентуално психично разстройство на С., могат д бъдат коментирани по следния
начин:
а) Относно основните биопатографски
характеристики:
не се споделят данни за наследствена
обремененост с психична патология;
не се споделят данни за съществена патология
в ранното детство на С.;
в момента учи в училище по европейски езици -
гр.Русе с добър успех и интерес към рисуванетс
няма данни за преживяни ЧМТ, със загуба на
съзнание;
живее с родителите си.
б) Относно базисните психични качества:
описаните биопатографски характеристики на С.
илюстрират нормални интелектуалн възможности, които се потвърждават и при
експертното изследване;
не се регистрират прояви на душевна болест в
тесния смисъл на думата за минало време ил следи от понесена такава болест
понастоящем;
отчита се добър обхват на възприятие,
концентрацията и превключваемостта на вниманието са норма за възрастта, липсват
данни за нарушения по отношение на мнестичните възможности интелектуалното ниво
съответства на физическата възраст на изследваното лице и придобитит знания и
умения до момента;
липсват патопсихологични отклонения в
процесите на мислене;
налице е емоционална незрялост, което е
нормалпсихологично предвид календарната възраст н изследваното лице, което
обяснява склонността й да се поддава на заплахи; в момента на изследването се
отчитат повишени нива на тревожност, безпокойство и страхов зареденост, което е
в подкрепа на хипотезата, че инцидентът е възприет като стресогенш събитие за
детето;
Не се регистрира патопсихологична склонност
към фантазиране или преувеличаване на факти както от ежедневието, така и факти
свързани с преживения инцидент;
наблюдава се синхрон между вербалното и
невербалното поведение на изследваното лице, коеп изключва възможността детето
да фантазира или преувеличава факти от преживяното; при С. не установяваме
данни за „умствена недоразвитост, краткотрайно ил) продължително разстройство
на съзнанието“ в смисъла на чл.ЗЗ от НК.
в) Относно състоянието на С. към момента на
инцидента:
като имаме предвид поведението на С. към
момента на инцидента и полученит» анамнестични данни и резултатите от прегледа
и изследването, считаме, че няма данни з; когнитивни нарушения и болестни
разстройства в смисъл на психотична патология; преживяванията описвани от С.,
касаещи факти, свързани с инцидента с; структурирани правилно, не се отчита
патопсихологични белези за склонност къл преувеличаване или фантазиране на
факти, касаещи преживения инцидент; при С., по време на инцидента, не
установяваме данни за „умствена недоразвитост краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“ в смисъла на чл.33 от НК.
Като имаме предвид поведението на С. към момента на инцидента и получените
анамнестични данни и резултатите от прегледа и изследването, считаме, че няма
данни за когнитивни нарушения и болестни разстройства в смисъл на психотична
патология. По време на експертното изследване при С. наблюдавано поведение,
което е съзвучно е преживяванията свързани с инцидента - чувство на срам и
притеснение. Преживяванията описвани от С., касаещи факти, свързани с инцидента
са структурирани правилно, не се отчита патопсихологични белези за склонност
към преувеличаване или фантазиране на факти, касаещи преживения инцидент. На
базата на цялостната експертна оценка, считаме, че при К.К.С. ЕГН********** не
се наблюдава склонност с оглед биологичната възраст, психологичния,
интелектуален и социален статус, да лъже, фантазира, да преувеличава събития от
действителността или да си измисля такива, които не отговарят на реално случилото се.
От заключението на вещото лице по
назначената в пода на ДП – КСППЕ на подс. В. Г., изслушано и прието в хода на
съдебното следствие се установява:
В. Г. е с интелект- високо ниво.
Липсват анамнезни данни за претърпяна ЧМТ и загуба на съзнание. Няма данни за
злоупотреба и зависимост към алкохол и психично активни вещества. Без явни или
дискретни нарушения в настроението. Без нарушения в мисловния процес. С
подчертана сензитивност в определени моменти и кверуланти тенденции,
нормалпсихологично обяснени от негова страна.
Освидетелствуваният притежава черти и
особености на висшата нервна дейност / тип темперамент/ характерни за хора със
силен бързоподвижен, уравновесен тип. Т. е. от части в сангвиничен и холеричен
темпераментов тип. Той е на времена подозрителен в зависимост от ситуацията и насрещния опонент, в
болшинството случай стабилен, оптимист, с известни акценти - сензитивност, кверулантност.
Всичко описано до тук дава основание за
преценка, че В. Г. би могъл да бъде причислен в категорията на т. нар.
акцентуирани личности / т.е личности с известна дисхармоничност в характера, но
в рамките на здравата разновидност/.
Според
теорията на немският психиатър К. Леонхард за акцентуирани личности, в чиято основа лежи твърдението за
обективно съществуващите основни черти на човешката индивидуалност:
Акцентуация - това всъщност са съществуващите индивидуални черти, но с
тенденция за преход в патологично състояние. При голяма степен на изразеност те поставят
отпечатък върху личността и могат да получат патологичен характер, разрушавайки
нейната структура. Но акцентуираните личности не са още патологични и са половината от съществуващите хора.
Личностните акцентуации са всъщност, проявени по - ярки личностни черти
Тези
особености дават основание за изграждане на отделна типология, на личностни
акцентуации или акцентуирани личности, които
са на границата между норма и психично разстройство.
Основна особеност при тях е съобразната предразположеност за възникване
на психично отклонение до личностово разстройство. Подобен тип личности най -
често се адаптират, реализират безпроблемно, дори постигат много добра, висока
професионална изява.
Отклонение може да се появи след преживяване на сериозна психотравма
или силен стрес, който е засегнал слабото място При тези личности има предразположеност към
съответен тип психично и емоционално реагиране.
В междуличностните отношения най - често този тип личности се характеризират
като странни, особняци, чудаци.
Г. представлява акцентуирана личност.
Личност умееща да сдържа емоционалното напрежение, ориентираща се изключително
бързо в ситуациите, отстояваща правотата си. Акцентуираната личност се отличава
от общоприетите стандарти с някой свои личностови особености, които са
подчертани и изострени повече от тези на средностатистическата норма. Това е
крайният вариант на нормата.
При
осидетелствувания липсват данни за
качествено разстройство на психичните функции, което да го лиши от базисните му
психични годности.
Към сочените дати 13.06.2017г.,
20.06.2017г., 30.03.2018г., както и към момента на експертизирането Г. не е бил
в състояние на „ краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието”, не
е страдал от тежко слабоумие и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното /ако го е извършил/ и да ръководи постъпките си. Няма данни да е
бил под въздействие на алкохол и /или психоактивни вещества.
Към момента на експертизирането В. Г.
не е в състояние на „ краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието”, не страда от тежко слабоумие и е може да разбира свойството и
значението на извършеното /ако го е извършил/ и към момента може да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не страда
от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава са
Към момента на соченото деяние
-13.06.2017г. , към момента на даване на обяснения пред полицейския служител-
20.06.2017г., както и към момента на привличане в качеството на обвиняем и
проведеният разпит в това му качество - на 30.03.2018г. О. В. Г. може правилно
да възприема фактите, които имат значение по делото, и да дава достоверни
обяснения по тях, ако желае.
Осв. лице не се нуждае от прилагане на принудителни медицински мерки по
смисъла на чл. 89 от НК, т. като е вменяем.
Подс. В.Д.Г.
е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на показанията на свидетелите: К. С., Ю. В., К. С.,
заключенията на вещите лица по назначените на ДП – КСППЕ на св. К. С. и подс.
В. Г., изслушани и прието в хода на съдебното следствие, от приложените по делото справки с разпечатки от
проведени телефонни разговори, Справка за съдимост, Характеристична справка, Справка
характеристика, Декларация, от писмените
доказателства по ДП 1314/17г. по описа на ОДМВР – Русе, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
Така посочената доказателствена съвкупност по
категоричен и безспорен начин дава основание на съда да възприеме описаната
фактическа обстановка.
Процесното престъпление против половата неприкосновеност, предполага,
че участници в него са единствено жертвата и престъпния деятел. Настоящия казус
не се различава от типичните такива. В тази връзка съдът оценява обясненията на
св. К. С., като правдиви, косвено подкрепени от показанията на св. Ю. В. и св.
К. С.. Следва да се отчете, че както в рамките на
наказателното производство, така и извън него - пред посочените свидетели, св.
К. С. последователно е поддържала, че подс. В. Г. е осъществил посегателство
над нея, като е описвала по идентичен начин пред тях и в хода на съдебното
следствие всички негови действия. Макар и малолетна към момента на деянието,
пострадалата е могла да възприема правилно заобикалящата я действителност и да
възпроизвежда вярно своите възприятия за правно значимите обстоятелства, като в
същото време съгласно основното и допълнителното заключение на комплексната
съдебно психиатрична и психологична експертиза не са налице данни за внушаване
или фантазиране при пресъздаването на фактите. Заявеното от останалите
свидетели е производно доказателство, предназначено да провери устойчивостта,
неизменността, категоричността и достоверността на показанията на пострадалата.
Налице съответствие между посоченото от малолетната в хода на съдебното
следствие и разказаното от нея пред посочените свидетели. Показанията на св. К.
С. заслужават доверие досежно факта на осъществено посегателство против
половата й неприкосновеност. Насложени към тези свидетелски показания и
заключенията на вещите лица по назначените и извършени две КСППЕ, в частност,
относно обективната липсата у пострадалата да сътвори тази си версия, която да
възпроизведе по същество няколко пъти, без сериозни разминавания и пропуски в
повествованието, дава категоричност на съда да възприеме достоверността на
описаните събития.
Относно възражението на подсъдимия, че тази група свидетели
лъжат и си измислят, съдът намира за необходимо да сподели следното: Св. К. С.
към момента на деянието е на 10години, с липса на богат житейски опит, с
нормално психологично развитие за възрастта си, с липсата на каквато и да е
представа за сексуални отношения. Логичен извод от тези личностни, базисни
натрупвания е в първия момент по време и след деянието е да изпита както „…
срам и притеснение…“, така и вина, считайки, че та е предизвикала събитията.
Това предпоставя и първоначалния и разказ пред св. Ю. В., относно слизането й
на втория етаж, без „ мъжът „ да й е направил нещо.
В нито един момент, обаче, св. К. С. не е описвала по
различен начин кой пръв е стигнал до асансьора, кой е отворил вратата на
асансьора и кой кого е чакал в асансьора. Неоснователно е и твърдението на
подс. В. Г., че св. К. С. го е разпознала от около 130, защото не било възможно
от такова разстояние да разпознаеш „ непознат човек „, защото непознат човек не
можеш да разпознаеш и от по-малко от 1м. Точно обратното по делото беше
категорично установено, че пострадалата и подсъдимия се познават от години,
като предходната на деянието година – 2016г. са имали личен сблъсък по повод
разходката на куче без повод. Нещо повече на мястото на извършване на деянието
– асансьорната кабина, двамата се били на разстояние лице в лице. На следващо
място при така описаната фактическа обстановка, възприета от съда, на база
анализ на доказателствата, не се твърди и не се установява, че деянието е
извършено със сила / според подсъдимия / и не е посочена правната квалификация
на чл. 149, ал.1,т.1,пр.1 от НК, поради, което няма и е невъзможно по тялото на
пострадалата обективно да останат каквито и да е следи от ръце, пръсти и т.н., каквото
е твърдението на подсъдимия.
Показанията на втората група свидетели – Цв. Т., Д. Т. и Д., чрез чиито подс. В. Г. се опитва да
изгради алибито си, съдът намира за недостоверни. Това е така, защото от една
страна тези показания са вътрешно противоречиви и помежду си, а от друга не
кореспондират с останалия доказателствен материал.
Записките на св. Цв. Т., по начина, по който са
конструирани, явно става, че е под диктовка. Записани са въпросите, на които
трябва да отговори, следвани от отговорите. В началото и в края на записките
стриктно са записани часовете на тръгване на автобуса от Русе за с. Басарбово,
както и часовете на пристигане, часовете, в които е трябвало да й се обадят
подсъдимия и св. Д. на 13.06.2017г.,
отивайки и връщайки се от вилата, два пъти.
Аналогично са структурирани и записките на св. Д. Т., по
т.1 – мое участие в делото; т.2 За конфликтите в блока и т.3 За вуйчо и случая.
Самият св. Д. Т. в съдебно заседание заявява, че записките и на тримата
свидетели и тези на св. Д. са писани
предната вечер в дома на подсъдимия и майка му, след като всеки е разказал
неговата версия и са ги уточнили.
Записките на св. Д.
са структурирани по същия начин като на дъщеря й и внук й. Интересна при тях е
т.3 – „…какъв съм аз по характер и природа, имам ли прякор…“ и следва отговора
на този въпрос. Подобно е структурирана и т.5- „ …колко съм силен в ръцете и
откога познавам К.…“.
От записките на тези трима свидетели, по същество
възпроизведени в хода на съдебното следствие при даване на свидетелските
показания се констатират множество противоречия. Св. Д. заявява, че в района на вилата в с.
Басарбово има обхват мрежата на мобилния оператор, св. Д. Т. твърди, че няма и
по тази причина не се е обадил на баба си и вуйчо си /подсъдимия /. Св. Д. Т.
се контузил по обяд, но се обадил на майка си, защото знаел, че подсъдимия и
майка му – св. Д. са на вилата и там
няма обхват за мобилни телефони, св. Цв. Т. обаче не позвънила на майка си и
брат си, защото практиката била те да й се обаждат в диапазона на определени
часове / сутрин и вечер /, в което няма никаква житейска логика. Това означава,
че или св. Цв. Т. също е знаела, че в района на вилата в с. Басарбово няма
обхват на мобилния оператор, или е мислела, че няма автобуси от гр. Русе до с.
Басарбово и обратно в други часове освен обичайните сутрин и вечер, поради
което е излишно да им звъни, или че св. Д. Т. не се е контузил в обеден час, а
вечерта и подсъдимия и майка му изобщо не са били на вилата си. Извод за
последното съдът прави от представената от подсъдимия месечна сметка за телефон
№ **********, издадена на името на Д., от която се установява, че в 10:29:48ч.
от посочения телефон има повикване към спешен телефон 112 и проведен разговор с
продължителност 3:45минути. Никой от тримата свидетели и подсъдимия не заявяват
през този ден да са търсили помощ, поради настъпили неблагополучия.
Едва в 21,40ч. вечерта св. Д. Т. е приет и прегледан в
Спешно отделение на МБАЛ – Русе, при положение, че заявява, че около 20,00ч. е
отишъл с вуйчо си в болницата в гр. Русе, факт, който подкрепя извода на съда,
че травмата е получена вечерта, а не по обяд както твърдят тази група свидетели
и подсъдимия.
Тримата свидетели заявяват, че подсъдимия и св. Д. са ходили през този период два пъти
седмично, което от тази справка не се потвърждава.
В крайна сметка подсъдимият в обясненията дадени пред съда
заявява, че двамата с майка му имат лични мобилни телефони, които ползват
съвместно и често си ги разменят.
На следващо място третата група свидетели, посочени от
подсъдимия – св. Д. Г. и св. Д. Н. / съседи по вила/ не предоставят гласни
доказателства, които да подкрепят тезата на подсъдимия, на процесната дата за
времето между 14,00-14,30ч. да е бил на вилата, както и св. Д.. Единствено св. Д. Н. потвърждава, че има
обхват на мобилните оператори в района. Предоставят информация относно
личността на подсъдимия и неговия характер.
Фактически в широкия часови диапазон от 08,30ч. до 20,00ч. на
13.06.17г., посочен от подсъдимия, като време през което не би могъл да
присъства физически на местопрестъплението, се установява, че никой не е видял
както подсъдимия, така и майка му – св. Д.
***. Подсъдимият е видян единствено от св. К. С. при осъществяване на деянието
около 14,00ч.-14,30ч.
По същество тезата на подс. В. Г. остава неподкрепена с
каквито и да било доказателства, поради което съдът я намира за защитна такава,
с цел избягване от наказателна отговорност за извършено от него престъпление.
Съдът разбира, но не споделя мотивите и подбудите на
свидетелите Цв. Т., Д. Т. и Д. да
депозират точно тези обяснения в хода на съдебното следствие, но не ги цени.
Четвъртата група свидетели Пл. И. и Т. С., като съседи на
подсъдимия, живеещи от години в един жилищен блок и в един вход с него,
депозират обяснения, с които го характеризират като сприхав, избухлив,
агресивен.
Приобщените по делото сигнали, жалби Решение и покана от
Общото събрание на етажната собственост, подписки на живущи в блока и съседния
блок, дават основание на съда да приеме, че обясненията на свидетелите Пл. И. и
Т. С. са правдиви.
Препоръка от Община Русе и Писмо от БЛС – РК – Русе, касаят
време далеч предхождащо процесното деяние и не са относими към предмета на
доказване по делото.
Трафичните данни предоставени от мобилните оператори и
анализа извършен от специалист при ОДМВР – Русе не допринасят за разкриване на
факти и обстоятелства от значение за делото.
Анализът на всички събрани по реда на НПК доказателства, ценени поотделно
и в съвкупност, дава основание на съда да стигне до извода, че обвинението е
доказано по категоричен и безспорен начин.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият В.Д.Г.
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 149, ал.1 от НК.
От обективна страна - на 13.06.2017г. в гр. Русе е извършил действия, с
цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст К.К.С., ЕГН ********** – прегръщал я и я опипвал по гърдите,
гърба и задните части. Съзнавал е, че
извършваните от него действия целят да възбудят у него полово желание, като не
е целял съвкупление. Знаел,е че пострадалата е малолетна и не е съгласна с
действията му, доколкото същата го е заплашила и отблъсквала.
От субективна страна – подс. В. Г. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал / по аргумент от заключението на вещите лица
поназначената комплексна СППЕ/, че деянието му е противоправно – наказуемо от
закона, защото засяга обществени отношения свързани с половата
неприкосновеност, съзнавал е несъгласието на св. К. С., лице от женски пол, ненавършило
14 години, съзнавал е
общественоопасните последици от деянието си, целял е тяхното настъпване
и е постигнал целеният и забранен от закона престъпен резултат.
Принципно при блудството се касае до такава категория действия, които
разумно могат да се оценят като такива със сексуален характер и целят полова
възбуда или полово удовлетворяване. Те се изразяват във вид телесна интервенция,
която е с такава насоченост и естество, че би могла да предизвика полова
възбуда или удовлетворение както у дееца, така и в пострадалия или в двамата.
Във всички случаи, постигането на целта (половото желание или удовлетворение),
е несъставомерен признак от състава на престъплението и би могъл да се отчита
единствено при индивидуализация на наказанието.
По вида и размера на
наказанието:
За престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години.
Съдът не намира основание за прилагане на чл.55 от НК, тъй като не са
налице основанията за това. В този смисъл, обекта на престъпното посегателство
– половата неприкосновеност, жертвата – момиче на 10години, дете, което дори не
е навлязло в периода на пуберитета, поради което обстоятелство в съзнанието му
няма дори формирани представи за отношенията между половете на душевно, още по
– малко на физическо ниво, начина на
извършване на деянието – дръзко - денем на публично място, действията, с които
е осъществено деянието – въпреки и отблъснат от пострадалата, подсъдимия е
възобновил действията си. Личността на подсъдимия – макар и неосъждан към
момента на деянието, налице са данни за предишно криминално деяние, да което е
осъждан с наказание лишаване от свобода, изтърпяно, но не постигнало целите по
чл. 36 от НК, особено по отношение на специалната превенция, недобрите
характеристични данни, заключението на вещите лица, говорят за личност със
силна акцентуация върху собственото си его.
Според
настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени в
Закона при спазване разпоредбите на чл.36, чл.54 от НК, би отговаряло на целите на генералната
и специалната превенция по българското наказателно право. Изхождайки от
посочените обстоятелства съдът определи наказание „ Лишаване от свобода” в среден
размер – 3 години. Поради наличие на
предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяване на наказанието
за изпитателен срок в размер на четири години. Така наложеното наказание, съдът
намира за справедливо и съответно на извършеното престъпление, годно да поправи
и превъзпита подс. В. Г. да съобразява поведението си със забранителните норми
на НК. Това би се постигнало с определения по дълъг изпитателен срок.
По
разноските по делото:
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс. В.Д.Г. ЕГН ********** да заплати по сметка на
ОД МВР гр. Русе сумата 1375,24 лева, представляваща разноски на досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 1062,00 лева,
разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: