Номер 124902.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна27 състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина Х. Желева
Секретар:Силвия С. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х. Желева Административно
наказателно дело № 20203110203358 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на: И.
С. И. , живущ в **** ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-
0000620/23.06.2020 г. на И.д. директора на РД "Автомобилна администрация", с което
на основание чл. 93, ал.2 ЗАвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 89, т.1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
закона, необосновано, а наложеното наказание неправилно определено. С тези
аргументи се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила молба от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата. Сочи, че не оспорва фактическата обстановка установена в хода на
проверката, но излага аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира и за
присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
експерт Вълчева, която оспорва жалбата и моли НП да потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Моли за редуциране на претендираните от възз. разноски до предвидения минимален
размер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 21.05.2020 г., въззивникът управлява МПС кат.N2, марка "Ман" с рег.№
РК6754ВР, собственост на превозвача"Стефи Транспорт" ЕООД, като извършвал
обществен превоз на товари на основание пътен лист сер."ВА" № 262180/20.05.2020г.
издаден от превозвача. Около 15:50ч. в гр.Варна, на автомобилен път 1-2 Русе - Варна,
КПП "Пивовара", на 50 метра преди табела край на населено място гр.Варна, посока
гр.Девня, той бил спрян за проверка от служители на РД „АА”, един от които св.К.
При проверка било установено, че автомобилът е празен. В момента на проверката
водача не представил на контролните органи заверено копие от лиценз на Общността
за международен обществен превоз на товари или удостоверение за обществен превоз
на товари на територията на Република България. Въпреки това от направената
справка в ИА "АА" било установено, че за превозното средство има издадено заверено
копие на лиценз на Общността № 16486 на превозвача.
При горните констатации един от проверяващите органи –Й.Й. приел, че
въззивникът виновно е нарушил чл. 89, т.1 Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Поради това съставил срещу него АУАН, който му бил предявен и връчен още същия
ден, а въззивникът го подписал без възражения, но с отбелязване, че „в бързината е
забравено копие от лиценза“. В срока по чл.44 от ЗАНН не били подадени писмени
възражения пред АНО.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка и.д.директора на РД „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, счел, поради липса на възражения, че няма спорни
обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл. 93, ал.2 от ЗАвП наложил на въззивника административно наказание „глоба“ в
размер на 500 / петстотин/ лева за нарушение на чл. 89, т.1 Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ.
Наказателното постановление било връчено лично на И. на 21.07.2020г.. В
законоустановения 7-дневен срок, на 23.0.2017г. /видно от пощенското клеймо, с което
жалбата е изпратена/, чрез директора на РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна,
И. депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на св. К. К, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
2
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от
показанията на свидетеля К, дадени в съдебно заседание, АУАН , пътен лист, извадка
от регистъра за лицензии, справка за нарушения на водача и от останалите приети по
делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-
80/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в РД
„Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани ясно и недвусмислено.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е К.К
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН–видно
съдържанието на АУАН. Безспорно акта е съставен в присъствието на един свидетел,
но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
3
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Актът е бил съставен
в присъствието и е предявен на въззивника, който го е подписал без възражения.
Поради непостъпване на такива в срокът по чл.44 от ЗАНН, наказващия орган е нямал
и какви спорни обстоятелства да изследва, поради което и това възражение за
нарушение на чл.52 от ЗАНН не се споделя.
Въззивникът е наказан за нарушение разпоредбата на чл. 89, т.1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ (в редакцията- ДВ, бр. 48 от 2018 г.) , съгласно който по време на
работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл.
100, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи:
удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на
територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се
извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от
лиценза.
Съдът намира, че извършеното от въззивника нарушение на нормата на чл. 89, т.1
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ е безспорно доказано, тъй като при поискване от
контролните органи, в хода на извършената от тях проверка на 21.05.2020г., същият не
е представил на проверяващите удостоверение на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари на територията на Република България или лиценз на
Общността. Видно от показанията на св.К, за управляваното от възз. превозно
средство бил издаден заверено копие от лиценз на Общността. Не е спорно и, че на
процесната дата възз. е извършвал обществен превоз на товари по смисъла на
параграф 1, т.1 и т.3 от ДР на ЗАвП“ : Обществен превоз" е превоз, извършван за
чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с
моторно превозно средство. "Превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно
средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните
курсове, направени във връзка с превоза. Не е спорно и че за този превоз е бил
необходим лиценз на Общността, заверено копие, от който възз. е следвало да носи и
да представи при поискване от контролните органи. Съдът не споделя становището ,че
нормата на Наредбата противоречи на чл.5 ал.2 от ЗОАРАКСД и по силата на чл. 15
от ЗНА, не следва да се прилага. Неправилно се тълкува чл. 5 ал. 2 от .5 ал.2 от Закона
за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху
стопанската дейност / ЗОАРАКСД/. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД целта на
закона е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до
обществено оправдани граници административното регулиране и административния
контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното
самоуправление. Ако се възприеме възражението на защитата за приложимост на чл.
4
5, ал. 2 от ЗОАРАКСД и съответно отпадане задължението по чл. 89, т.1 от Наредбата,
напрактика би означавало правото на свободна стопанска дейност да придобие
абсолютен характер и за стопанските субекти да отпаднат всякакви нормативни
задължения, предвидени в множество нормативни актове, идентични с нарушената в
случая разпоредба. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОАРАКСД касае процеса на
събиране на доказателства в административните производства и не обхваща случаите
на проверки, извършвани на място от контролните органи, за които има специални
разпоредби на закона, дерогиращи общите. Поради това двете норми не се конкурират
и чл.15 от ЗНА е неприложим. Аналогични задължения за представяне на документи
има и в ЗДвП, задължаващ водачите да представят удостоверение за управление на
МПС и СРМПС въпреки , че в сектор ПП има база данни и за правоспособните водачи
и за собствеността на МПС, такива норми има и в ЗМВР, задължаващ българските
граждани да носят и представят винаги при поискване документ за самоличност,
въпреки, че МВР разполага с пълна база данни и т.н. В този смисъл е налице
произнасяне на АдмС-Варна по касационно административно - наказателно дело №
3095 по описа на съда за 2014 г., касаещо идентичен случай.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че АНО правилно е преценил,
че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 89, т.1 от Наредба № 33 от
03.11.1999г. на МТ.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил и санкционната разпоредба. С
разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАП се санкционира водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му. Изпълнителното деяние, на тази разпоредба касае именно
непредставянето на заверено копие на лиценз на Общността при проверка от
контролните органи. В АУАН и НП деянието е описано по начин следващ
кавалифицирането му по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, т.к. водачът не е заверено копие на
лиценз на Общността, въпреки че такъв лиценз е бил издаден, съответно
издадени са били и заверени копия от същия.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното
5
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава
обществените отношения, които нормата на чл. 93, ал.2 от ЗАвП e призвана да
гарантира, а именно безопасното осъществяване на обществения превоз на товари.
Нещо повече, в случая от приложената по делото справка за нарушител е видно, че
през 2020г., преди датата на процесното нарушение възз. е бил санкциониран с две
влезли в сила НП- за нарушение на ЗАвП и на ЗДвП, последното също свързано с
непредставяне на документите по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ето защо по мнение на
настоящия въззивен състав в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
спрямо конкретния нарушител.
За това нарушение законодателят в редакцията на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП към момента
на издаване на НП-23.06.2020г. е предвиждал наказание глоба в размер на 500 лева. С
редакцията на ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г. на горепосочения текст е
предвиден по-нисък твърд размер на глобата- 100 лв. Доколкото НП не е влязло в
сила, редакцията на закона към момента на съдебното заседание по делото се явява по-
благоприятна по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН и следователно НП следва да бъде
изменено в посока намаляване на глобата до предвиденият по-благоприятен размер -
100 лв.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
6
наложеното административно наказание, в посока на неговото намаляване, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва
на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, като съобрази и че по делото е проведено едно съдебно
заседание- в рамките на няколко минути /7 мин/, в които е участвал процесуален
представител на РД „АА“, намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80/осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с
ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административното наказание, а именно сумата от 16,00 /шестнадесет /
лева.
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 17 договор за
правна защита и съдействие от 25.09.2020 г. и приложеното пълномощно се
установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Кр.Сотиров от АК-Перник
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в брой
при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от
АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
7
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
РД „АА“-Варна и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните размерите
на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал.
2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при
интерес до 1000 е 300 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 300 лв. Съдът намира, че в случая договореният
адвокатски хонорар в размер на 300 лева е съобразен с горепосочената разпоредба /в
редакцията и към момента на подписване на договора/ и липсват основания за
редуцирането му. Съразмерно с размера на изменената част на НП следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва
да бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 240,00 /двеста и четиридесет / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000620/23.06.2020 г. на и.д. директора на
РД "Автомобилна администрация"-Варна, с което на И. С. И. , ЕГН **********,
живущ в **** на основание чл. 93, ал.2 ЗАвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, за
нарушение на чл. 89, т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, като на основание
чл.3, ал.2 от ЗАНН НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ от
500/ петстотин/ лева на 100 /сто/ лева.
8
ОСЪЖДА И. С. И. , ЕГН **********, живущ в
гр.Перник,ул."Ю.Гагарин"бл.11,вх.А,ет.2,ап.8 да заплати на РД "Автомобилна
администрация"-гр.Варна сумата от 16,00 /шестнадесет / лева/ , представляваща
юрисконсултско възнаграждение по АНД №3358/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА РД "Автомобилна администрация"-гр.Варна да заплати на " И. С. И. ,
ЕГН **********, живущ в гр.Перник,ул."Ю.Гагарин"бл.11,вх.А,ет.2,ап.8 сумата от
240,00 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД №3358/2020г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9