Р Е
Ш Е Н И Е № …
гр.
К., 07.12.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К.
районен съд, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря Мария Гергинова, като разгледа
докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 63, по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 36 от Закона за
опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ).
Образувано
е по жалба от Т.П.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат Е.Д. против
Заповед № РД-17-162 от 18.05.2018
година, на Кмета на Община К..
В
жалбата се сочи, че с атакуваната заповед било разрешено право на преминаване през поземлен имот № 349006, в землището на село Г., община К., с ЕКАТТЕ ****, собственост на С.Г.
Г., за осигуряване на достъп до собствения на жалбоподателя недвижим имот,
съставляващ ПИ № 349004, в землището на село Г., община К., с ЕКАТТЕ *****, с
площ от 212 кв.м., както е описано в скица-проект (схема), изготвена от инженер
Ю.А..
Сочи
се, че при провеждане на процедурата по издаването на заповедта не били
обсъдени и всички възможни варианти за достъп, с което липсвала преценка по см.
на чл. 36 от ЗОСИ. Приетият
вариант бил незаконосъобразен и нецелесъобразен. По този начин
площта на имота му значително ще се намали, а по-целесъобразно било такова
право да се осигури и разреши с граничещия имот 34911, който бил по-голям,
широк и асфалтиран или през друг граничещ недвижим имот- общинска собственост.
Поради
изложеното смята обжалваната заповед за незаконосъобразна
и желае същата да бъде отменена.
В
отговора си Кметът на Община К., чрез юрисконсулт А. сочи, че
жалбата е неоснователна.
Заинтересовната
страна А.А.Б., чрез адвокат Ц.З. също смята, че
атакуваната заповед е правилна и законосъобразна.
Съдът,
след преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
По
делото не е спорно и се установява от приетите писмени доказателства, че
жалбоподателят е собственик на поземлен имот, съставляващ ПИ №
349004, в землището на село Г., община К., с ЕКАТТЕ ****, с площ от 212 кв.м.
С
атакуваната заповед било предоставено право на преминаване до собствения му
поземлен имот през съседния поземлен имот, както вече се посочи - собствен
на жалбоподателя. Определена е и окончателна пазарна стойност на обезщетението
за вреди, които се причиняват от предоставеното право на преминаване в размер
на 148 лева.
Видно
от приложените протоколи, доклади и заповеди по
административната преписк на общината, е била осъществена
процедура по оценка на правото на преминаване.
Прието е заключение
по допуснатата
и изготвена СТЕ.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По
допустимостта:
В
изпълнение на процесуалния си ангажимент по чл. 168, ал. 1 от АПК да
осъществи изчерпателен контрол за законосъобразност в контекста на всички
отменителни основания, предвидени в чл. 146 от АПК, съдът
намира жалбата за допустима - обжалваният
административен акт е съобщен на жалбоподателя, а жалбата
е подадена чрез административния орган в законоустановения 14-дневен срок по чл.
36, ал. 3 от ЗОСИ. Жалбоподателят се легитимира като
собственик на господстващия имот, което обуславя наличието на правен интерес от
оспорването на административния акт.
По
основателността:
Атакуваният
административен акт е постановен от компетентен орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена
форма, но при това са допуснати пороците, визирани в чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Според
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗОСИ
собственик или ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен
път, може да поиска от кмета на района или кметството по местонахождението на
имота, да му разреши право на преминаване през съседните земи. В изпълнение на
задължението си кметът на района или кметството възлага на комисия от
длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се спазва изискването
да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи
размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя.
В
настоящото производство се установи, че административното производство е
образувано по заявление за учредяване на право на преминаване в полза на
собствения на заявителя имот. В изпълнение на законовата разпоредба – чл. 36, ал. 2 ЗОСИ, кметът
на Община К. е възложил на комисия от лица с нарочна
заповед да извърши оглед във връзка с възможността за достъп до съседен имот
с процесния, да определи трасе за това, да определи и
размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на засегнатата земя.
Комисята е изпълнила указанията по заповедта, като е съставила Констативен
протокол, като е приела, че техническото решение за достъп до имота е през
поземления имот на жалбоподателя.
Изготвена е и оценка на обезщетението за правото на преминаване през този имот,
която е приета на заседание на комисята.
От
приетата по делото съдебно-техническа
експертизи се налага извод за основателност на жалбата, доколкото съществуват и
други възможности за достъп до имота на заинтересованата страна.
Вещото
лице излага, че имота, през който се учредява правото на преминаване е
маломерен, което прави предложения проект не удачен, тъй като практически имота,
през който се преминава, а именно ПИ ****, става неизползваем. На предложения
проект не е дадена ширината на частта, през която се преминава, което прави
проекта непълен и некоректен.
На приложение № 1 – неразделна част от експертизата е представен
алтернативен проект за право на преминаване, видно от който са налице два по-подходящи
варианти на подход към ПИ *****. Единият представлява преминаване през *****,
който е общинска частна собственост, с подход от пътя от север ПИ **** по
точки: А;Б;В;Г;Е;А; с площ – 59 кв.м, а другият може да се осъществи с
преминаване през УПИ XXIX-341 (с площ – 47 кв.м) и пак през ПИ ****** (с площ –
72 кв.м) по точки: Г;Ж;З;И;Й;К;Е;Г.
С оглед на горното, съдът приема, че не е спазено изискването по чл. 36, ал. 2 ЗОСИ - да се
причинява най-малка вреда на служещата земя. Правото на преминаване не е
съобразено нито със съществуващото на място положение, а на
практика осъщественото застъпване и ограничаване, наред с
изискването за причиняване на минимални вреди на служещите имоти – в случая
собственост на жалбоподателя, обуславя извода, че
възприетия от административния орган вариант за преминаване е нецелесъобразен.
Изложеното
дотук е достатъчно да се приеме, че процесната
заповед е незаконосъобразна, поради което следва да се отмени, като
административната преписка се върне на Община К. за произнасяне съобразно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, вкл.
изискването по чл. 36, ал. 2 ЗОСИ - да се
причинява най-малка вреда на служещата земя, съобразено в
заключението на вещото лице, според изложените други два алтернативни по-оптимални варианти за
преминаване.
С
оглед изхода на делото са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложим
по препращане от чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ, за ангажиране
отговорността на ответника по жалбата за репариране на претендираните по
представения списък по чл. 80 от ГПК съдебно-деловодни
разноски на оспорващия в общ размер на 502,97 лева, от
които 202,97 лева – депозит за вещо лице и 300 лева - платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на КРС ответникът следва да заплати сумата от 25,00 лева – за
дължима държавна такса.
Воден
от горното, и на основание чл 172, ал. 2, предл. ІІ-ро във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № РД-17-162 от 18.05.2018
година, на Кмета на Община К. по жалба от Т.П.Г., ЕГН **********,*** и при участието на
заинтересованата страна А.А.Б..
ИЗПРАЩА
административната преписка на Община К. за произнасяне, съобразно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивната част на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Кмета на Община К., да заплати на Т.П.Г. сумата от 502,97 лева – съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, а по сметка на КРС – сумата от 25,00 лева– за държавна
такса.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. от чл.36, ал.4 от ЗОСИ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: