№ 219
гр. София , 23.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на двадесет и трети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503565 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274-278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Ц. Г., против определение от 12.08.2020 г., постановено
по ч.гр.д.№7712/2020 г. по описа на СГС, с което е оставена без разглеждане друга жалба на
Г., срещу разпореждане от 06.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. №59294/2019 г. по описа та
СРС, с което е върнато възражението му по чл.414 ГПК, поради депозирането му след
едномесечният срок.
В жалбата на Г. пред САС са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания акт от 12.08.2020 г. Твърди се, че лично е получил съобщението за издадената
заповед за изпълнение на 28.02.2020 г. в местоработата му в 74 СУ „Гоце Делчев“, където
работил като портиер, за което прилага и копие от трудов договор, както и това, че в
законния едномесечен срок е подал възражение по чл. 414 ГПК. Моли отмяна на
обжалвания акт.
Ответната страна, „Софийска вода“ АД, в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, не е взела становище
по жалбата.
Частната жалба на Х. Г. е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
САС, в настоящия си състав, като прецени данните по делото и становището на
жалбоподателя, намира следното:
За да постанови обжалваното определение СГС е приел, че в конкретния случай СРС е издал
1
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в образуваното пред него
заповедно производство, по заявление на „Софийска вода“ АД, против Х. Ц. Г..
Съобщението за издадената заповед първоначално е изпратено на постоянния адрес на Г.,
където поради това, че не е открито лицето, нито някой, който да получи за него
съобщението, е залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на 14.12.2019 г. В
последствие са изпратени още две съобщения на Г. чрез неговите работодатели, установени
със справка, приложена на л. 9 по делото. Едното съобщение е получено от служител на
единия работодател на 07.01.2020 г. (л.10), а другото съобщение е получено лично от Г. на
адреса на другия работодател на 28.02.2020 г. (л.12). Видно е, че на 02.03.2020 г. Г. е подал
възражение по чл.414 ГПК, а с разпореждане от 06.03.2020 г., районният съд, е върнал
възражението като просрочено. От така установените факти въззивният съд е приел, че в
случая разпореждането на районния съд, с което е върнато възражението на Г. като
просрочено, не подлежи на обжалване, поради което и жалбата му срещу него е
недопустима.
Този състав на САС приема, че е константна практиката за това, че на самостоятелно
обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на
възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза
длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането
на срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК. При издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, какъвто е и конкретния случай, липсва правен интерес от
обжалването, тъй като в тази хипотеза законът е предвидил друг ред за защита - обжалване
на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение (чл. 407 ГПК). В този смисъл е правилен изводът на въззивния съд, че
подадената частна жалба срещу разпореждането за връщане на възражението е недопустима.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваният акт следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 12.08.2020 г., постановено по ч.гр.д.№7712/2020 г. по
описа на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3